Р Е Ш Е Н И Е № 260479
25.10.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XI – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12971 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ.
С искова молба вх. № 50787/02.08.2019г. ищец Д.Д.К. твърди, че на 23.07.2018г. на път **** между *****, водача на лекия автомобил – М.Д.К., марка „***“, модел „****“, с рег. № ****, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, навлиза в язва на пътното платно, губи управление над автомобила и предизвиква ПТП, при което сериозно пострадала е ищцата – пътник в автомобила.
За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.07.2018г.
На виновния водач бил съставен АУАН № ****., въз основа на който било издадено наказателно постановление № ****.
След инцидента ищцата постъпила в УНГ Клиника при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив. Оплаквала се от болки в главата, в областта на дясното ухо и в различни части на тялото. Твърди, че няма ясен спомен за случилото се, страдала от световъртеж и замайване. Били извършени различни изследвания и прегледи, в резултат, на които било установено: ****. Назначена била медикаментозна терапия. Предприето било оперативно лечение. На 24.07.2018г. било извършено **** Осъществена била и хемотрансфузия на един сак еритроцитна маса. Ищцата била изписана на 30.07.2018г., като и били дадени препоръки за ХДР.
На 31.07.2018г. ищцата била прегледана от съдебен лекар, който установил наличието на две ****. Заключението му било, че ищцата е получила нараняванията в следствие на ПТП.
Твърди се, че след инцидента ищцата силно ограничила социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от травмата в областта на главата. Оплаквала се от силно главоболие, замайване, особено при физическа активност.
В исковата молба се твърди, че изживеният стрес от произшествието, рефлектирал върху общото й емоционално състояние. В резултат на ПТП-то станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, често изпитвала чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставала сама.
Към момента ищцата все още се възстановявала.
Заявява се, че към момента на събитието виновния водач е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответник ДЗИ ЕАД с полица № ****.
Заявява се, че на 08.11.2018г. била отправена претенция до застрахователя на отговорния водач на ПТП – ответника с искане да бъде определено и изплатено обезщетение.
Претенцията не била удовлетворена поради което и ищцата предявява настоящия иск за осъждането на ответника да й заплати следните суми: 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания вследствие на процесното ПТП от 23.07.2018г.; законната лихва за забава върху претендирана сума от датата на произшествието – 23.07.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 30 лева, която представлява обезщетение за имуществени вреди – разходи за преглед ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба – 02.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 71942/06.11.2019г. от ответника чрез адв. М.М. като се оспорват предявените претенции по основание, и по размер.
Не се оспорват твърденията на ищцата за настъпило ПТП на дата 23.07.2018г. между село ****, наличието на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „гражданска отговорност“, както и че ищцата е пътувала на задната седалка в процесния лек автомобил по време на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Във връзка със заявеното се прави възражение за наличие на съпричиняване като се заявява, че към момента на настъпване на ПТП няма данни пострадалата да е имала предпазен колан, при което сама е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва се интензитета и продължителността на твърдените от ищцата физически увреждания, болки и страдания. Оспорват се получените при пътнотранспортното произшествие травми по тялото.Оспорва се твърдението, че към настоящия момент ищцата все още се възстановява и страданията й продължават.
Оспорва се твърдението, че в резултата на пътнотранспортното произшествие ищцата е започнала да изпитва раздразнителност, потиснатост и безпокойство, както и че е станала неуверена, плаха и силно е ограничила социалните си контакти.
Оспорва се твърдението, че пътнотранспортното произшествие е виновно предизвикано от поведението на водача на автомобила, като се твърди, че сблъсъкът е резултат единствено от състоянието на пътното платно, при което за водача на автомобила М.К. е било обективно невъзможно да предотврати настъпването на събитието и последиците от същото.
Иска се отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице помагач от страна на ответника – Община Р. чрез адв. М.Л. На първо място се оспорва твърдението, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на път, представляващ общинска собственост, който се стопанисва от Община Р.. Отрича се твърдението за наличието на дупка, а ако е имало такава, то тя е била обозначена. Поддържа се, че ПТП е възникнало в резултат на несъобразена с пътните условия скорост
Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, касателно претърпените от последната вреди при настъпилото ПТП тъй като е била без поставен предпазен колан
По отношение на твърденията за претъпени болки и страдания в резултат на ПТП-то, се оспорва интензитета и продължителността на твърдените болки и страдания.Оспорват се твърдените неудобства, както и заявеното от ищцата, че и към настоящия момент не се е възстановила.Оспорват се заявените оплаквания за безпокойство, неувереност, плахост.
Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Видно от констативен протокола за ПТП с пострадали лица от 25.07.2018г., план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, НП № ****., Пртокол № ***. за щета № ****и заключението по приетата комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза с вещи лица С. и д-р Б. в частта й относно механизма на ПТП се установява, че процесното ПТП е настъпило на 23.07.2018г. на път **** между село **** при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина, по асфалтов път, при суха настилка с водача на лек автомобил – М.Д.К., марка „***“, модел „****“, с рег. № **** като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, автомобилът навлиза в язва на пътното платно /дупка/, водачът губи управление над автомобила, напуска пътното платно отляво, след което се преобръща по таван извън платното за движение.. Според вещото лице С. най-вероятната скорост на автомобила е била 70-75 км/ч, който извод се приема за достоверен от настоящия съд, тъй като кореспондира на показанията на св. Д. К., който се е возел в процесния автомобил и лично е имал впечатления за скоростта на движение. Причината за загуба на контрол на МПС е внезапната загуба на налягане в гума или гуми, при което се повишава съпротивлението при търкалянето им, което води до загуба на странична устойчивост като констатираната деформация по окачването оказва влияние при движението на автомобила при зададената траектория. Отново според вещото лице водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествие чрез безопасно екстрено спиране при установената скорост от 70 км./ч, нещо повече, водачът не е имал техническа възможност и при нормативно определената такава от 90 км./ч. като автомобилът ще премине през дупката преди да изтече времето за реакция на водача тъй като е имал възможност да забележи неравността, когато е бил на около 5 метра преди нея. Вещото лице С. посочва, че при механизма на ПТП за настъпване на травмите е почти без значение поставянето на предпазен колан от ищцата, която се е движела в автомобила отзад, тъй като коланът предпазва при челен удар, респ. уврежданията на ищцата могат да настъпят както с правилно поставен предпазен колан, така и без, а в допълнение и св. Доньо Костов в показанията си излага, че всички в автомобила са били с поставени предпазни колани.
Следователно, основното възражение на ответника се отхвърля като неоснователно. Водачът не е имал техническа възможност да избегне удара, поради факта, че автомобилът ще премине през дупката преди да изтече времето му за реакция при избраната от него скорост. Вината по чл. 45 ЗЗД не представлява психично отношение на дееца към деянието, а е израз на неосъщественото дължимо поведение, което в случая се е изразило в това че, водачът е имал възможност да забележи неравността, т.е касае се до предвидимо препятствие, но при установената скорост не е имал техническа възможност да я избегне. Ето и защо презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не се явява оборена, респ. възникването на ПТП не е резултат единствено от състоянието на пътното платно, а е резултат от неправилно избрана скорост предвид състоянието на това платно, поради което и отговорността на ответника, която е функционално обусловена от тази на делинквента / предвид наличието на сключена застраховка ГО № ***** валидна от 08.05.2018г. до 07.05.2019г/ е възникнала поради наличието на противоправност на поведението на водача.
По отношение размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
В резултат на възникналото ПТП на ищцата са причинени според представената медицинска документация и заключение на вещото лице д-р Б. по съдебно-медицинската експертиза – единична и комплексна две разкъсно-контузни рани по предната и задната повърхност на дясна ушна мида, разкъсно-контузна рана на дяна вежда, които представляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, кръвонасядане зад дясна ушна мида, контузия на гръдния кош и корема, кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане и охлузване по лява мишница и лакътна става, кръвонасядане по дясно бедро, които представляват болка и страдание, без разстройство на здравето. И според вещото лице д-р Б. уврежданията на ищцата могат да настъпят както с поставен предпазен колан, така и без като контузията на **** обхващат зоната на поставен предпазен колан на пътник на задна седалка в ляво – местото на което ищцата е била по време на инцидента. Според вещото лице пострадалата е изпитвала от леки до умерени по интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване след неговото приключване. Непосредствено след ПТП ищцата е била откарана и приета в УНГ при УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив като през време на пролежаването й извършена оперативна интервенция за възстановяване целостта на разкъсно-контузните рани в областта на дясното ухо като предвид травматичните увреждания възстановителния период е бил около 14 дни, а останалите увреждания 14-21 дни през които ищцата е търпяла леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания. Вещото лице приема, че оздравителния процес е приключил и няма данни за отрицателни последици за здравето. Извършените разходи от 30 лева са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р М.П., която е установила като следствие на ПТП реакция на остър стрес и Постравматично разстройство. Симптоматиката е относима към ситуативно обусловено тревожно депресивно състояние. Възстановителният процес е с проведено лечение, което е с благоприятно протичане като състоянието е търпяло промяна в посока подобрение и възстановяване. Вещото лице не установява психично разстройство или тежко изразена дезадаптация в следствие на преживени органичения и затруднения от началото на физическия възстановителен процес.
От показанията на разпитания по делото св. К.– съпруг на ищцата се установява, че пострадалата е била цялата в синини, не е можела да става и да се обслужва, изпитвала страх да се вози в автомобил, искала да си стои в къщи, не излизала толкова, колкото преди, не чувала добре с ухото.
От показанията на свидетеля М. Тодорова – дъщеря на пострадалата докато била в болницата майка й не можела да се движи, виело й се свят постоянно, не можела да се обслужва, минала на антидепресанти, пиела успокоителни и до ден днешен, имала затруднен слух с ухото, постоянно плачела, споделял, че й е зле и че се задушава, затворила се в себе си.
На основание чл. 52 ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението се отчита на първо място изживения стрес и шок от преобръщането на автомобила по таван, което събитие само по себе си е от естество да предизвика интензивни отрицателни емоционални изживявания. На второ място, съдът отчита силните по интензитет болки и страдания, които ищцата е преживяла през време на оперативната интервенция за възстановяване целостта на разкъсно-контузните рани в областта на дясното ухо, които са продължили за период от 14 дни до пълното възстановяване. На трето място, се отчитат множеството травматични увреждания по предната и задната повърхност на дясна ушна мида, дясна вежда, гръдния кош и корема, лява мишница и лакътна става, и по дясно бедро, които независимо, че по своето естество са с кратък възстановителен период са довели до невъзможност ищцата да се обслужва и грижи за себе си и са предизвикали в началото непросредствено след инцидента леки до умерени болки и страдания. Четвърто, ищцата е преживяла реакция на остър стрес и постравматично разстройство, което е довело до тревожно депресивно състояние и необходимост да ползва антидепресанти. Фактът че пострадалата се е затворила, страхувала се е да се вози в МПС, плачела е съдът пряко свързва с преживяното ПТП като периодът на психическото възстановяване е значително по-дълъг в сравнение с физиологичното като данни в тази насока е предписаното лечение, констатирано от вещото лице псхиатър д-р П..
Ето защо предявеният иск за
неимуществени вреди следва да се уважи до размера на сумата от 6000 лева като
над този размер до претендираната сума от 10 000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен, защото по делото не се доказа възстановителния
процес да е продължил по-дълго от обичайно от около 20 дни, не се установи
намаление слуха на ищцата, нито психично разстройство или тежко изразена
дезадаптация, която да продължава и понастоящем. Настоящата инстанция приема,
че с приключването на възстановителния процес ищецът се е върнал към нормалния
си ритъм на живот с изключение на продължилото психологическо лечение, което
обаче не е дало трайно отражение. Получените от ПТП
увреждания не могат да причинят усложнения и не могат да се очакват негативни
последици от тях.
Доказана
по основание и размер е претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 30 лв., тъй като видно и от заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза, извършените от ищеца разходи за лечение в
посочения размер са в причинно – следствена връзка с травмите от процесното
ПТП.
По възражението за съпричиняване на ответника – съдът го намира за неоснователно, тъй като, от една страна, не се установи, че ищцата е била без предпазен колан, а от друга страна, според вещите лица наличието на предпазен колан не би променило хода на възникването на травматичните увреждания. Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили в този вид или обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан
По възражението на Община Р. затова че процесното ПТП е настъпило на път, който не е общински съдът намира, че това възражение е правоизключващо отговорността на третото лице-помагач каквато на този етап не е реализирана чрез съдебен иск. Относно възражението за несъобразена скорост - по делото не е изяснено от вещото лице С. каква е скоростта при която водача би имал обективна възможност да избегне неравността по пътното платно при установената видимост поради което и това възражение остава недоказано.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във
вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования,
за които застрахователят отговаря пред увреденото лице, се плащат само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От
представената на лист 19-21 молба е видно, че ищецът е уведомил застрахователя
на 08.11.2018г. и от тази дата следва да бъде присъдена законната лихва за
обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК следва
в полза бюджета на съда по сметка на РС
– Пловдив ответника да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на сумата
от 240 лева, както и по сметка на съда за вещи лица сумата от 743,50 лева за
разноски за експертизи / за вещото лице д-р Б. – сума в размер на 250 лева, за
вещото лице С. - сума в размер на 340
лева, за вещото лице П. – 253,50 лева като до момента ответника е внесъл сумата
от 100 лева за експертизи която се приспада – л. 171/
На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в
полза на адв. Р.М. с личен номер от ЕАР при ВАС **** и адрес: гр. София, ул.
Цар Асен № 1, ет.4 следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 630 лева, а в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер
на 332 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б с представляващи ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 6 000.00 лв. /шест хиляди лева/, която представлява обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 23.07.2018г. на път **** с водача на лекия автомобил – М.Д.К., марка „***“, модел „***“, с рег. № *** който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, навлиза в язва на пътното платно, губи управление над автомобила и предизвиква ПТП, които се изразяват в две разкъсно-контузни рани по предната и задната повърхност на дясна ушна мида, разкъсно-контузна рана на дяна вежда, които представляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, кръвонасядане зад дясна ушна мида, контузия на гръдния кош и корема, кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане и охлузване по лява мишница и лакътна става, кръвонасядане по дясно бедро, които представляват болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от 08.11.2018г. до окончателното й изплащане КАКТО И СУМАТА от 30 лв. /тридесет лева/, която представляваща обезщетение за имуществени вреди разходи за преглед ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба -02.08.2019г. до окончателното й изплащане
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за
разликата над 6000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 като
неоснователен и недоказан и за законната лихва считано от датата на
възникването на увреждането 25.07.2018г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА
ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б с представляващи ****ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив сумата от 240 лева за държавна такса за настоящето производство;
ОСЪЖДА
ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б с представляващи **** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив за вещи лица сумата от 743.50 лева разноски за настоящата инстанция
заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА
ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б с представляващи **** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. Р.М. с
личен номер от ЕАР при ВАС ********** и адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 1,
ет.4 сумата от 630 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция;
ОСЪЖДА
Д.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б с представляващи ****
сумата от 332 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция;
Решението е постановено при участието на Община Р., като
трето лице - помагач на ответника „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 127, ал.4 ГПК задължава правоимащите лица да посочат банкова сметка ***те парични суми - в двуседмичен срок от съобщаването.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В.
АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.