Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/21.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15836 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от И.А.С.,
ЕГН:**********, адрес: ***, съдебен адрес:*****,
чрез адв. М.Я. и адвокат В.З. срещу „М.Х.1" ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление:***, Хотелски комплекс „А.“, искове с правно основание чл. 200 КТ и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата 30 000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени й в следствие увреждане
на здравето при настъпила на 22.06.2020г.
трудова злополука, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 22.06.2020г до окончателното
изплащане; сумата 30 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за проведена
медицинска консултация със специалист - ортопед, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 10.12.2020г. до окончателното изплащане.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на
сключен между страните трудов договор №155 от 18.06.2020г., ищецът е заемал
длъжността „камериерка", с определено работно място курортен комплекс „***"
в хотелски комплекс „А.". От работодателя не и е връчен екземпляр от
длъжностна характеристика. На 22.06.2020г. докато с друга колежка подменяли
спалното бельо в стая №1709, стъпала върху свален на земята чаршаф, оплела си
крака в него, паднала и претърпяла злополука, призната с Разпореждане
№Ц5104-03-60 от 13.07.2020г. на ТП на НОИ - Варна за трудова. В резултат на
злополуката получила увреждане на здравето: травма в областта на ляво стъпало
на крака, а именно счупване на 5 метатарзална кост.
Извършена й била гипсова имобилизация. Извършила
разход в размер на 30 лева, за
проведена медицинска консултация със специалист – ортопед. Счупването на костта
довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник и временна
неработоспособност с обща продължителност от 90 дни. Към 22.07.2020г. продължавала
да ходи с помощни средства – бастун. Поради злополуката, ищцата в продължителен
период от време търпяла ежедневни болки и страдания с висок интензитет. Същата
била в невъзможност да си служи с левия крак, който след инцидента е със
затруднена двигателна функция. В периода на обездвижването изпитвала остри
болки, била възпрепятствана за ежедневното си битово и хигиенно обслужване,
като разчитала на помощта на близките от семейството си. Вследствие на
настъпилото травматично увреждане и последвалото обездвижване, за продължителен
период се чувствала безпомощна, неспокойна, напрегната и нервна, както от
силните болки, така и измъчвана от тревожност, предвид обстоятелството, че
други хора трябва да се грижат за нея. Моли за положително решение по предявените
искове.
В
отговор на исковата молба, ответникът оспорва насочените срещу него искове по
основание и размер. Не оспорва факта, че към момента на увреждането страните са
били в трудови правоотношения. Навежда доводи, че ищцата е допринесла за
увреждането си, като е действала при груба небрежност. Полученото от ищеца
обезщетение от държавното обществено осигуряване репарира претърпените от него
вреди. Твърди, че на ищцата са проведени всички изискуеми инструктажи за
безопасно осъществяване на трудовите функции. Длъжностната характеристика и е
връчена на 18.06.2020г.. Твърди се, че ищцата е претърпяла друга злополука в
периода около 19.11.2020 г., като е била блъсната от кола на пешеходна пътека в
гр. Д., което е допринесло до по-интензивно лечение и е наложило консултация
със специалист алерголог. Оспорва се
причинно-следствената връзка между настъпилото увреждане на 22.06.2020 г. и
медикаментозната алергия на ищцата, която се е проявила няколко месеца след
инцидента в хотел „А." и няколко месеца след като е свършил отпускът
поради временна неработоспособност. Ищецът допринесъл с поведението си за
трудовата злополука, допускайки груба небрежност, поради което моли да бъде
намалена отговорността му. Налице е съпричиняване на вредите, доколкото ищецът не
е изпълнил изискванията за безопасност при осъществяване на трудовите си
задължения /да не поставя бельо по земята/. Паричната стойност на
неимуществените вреди счита за прекомерна, надвишаваща действителния размер на
претърпените от ищеца болки и страдания. В условията на евентуалност счита, че
изплатеното обезщетение за временна неработоспособност на ищцата следва да се
приспадне от определеното обезщетение.
В хода на проведените съдебни заседания
по делото, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея
становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С
определение, постановено в з.с.з. на 01.04.2021г., съдът на основание чл.146,
ал.1, т.3 ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
факти: че към 22.06.2020г. страните са били в трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 155-18.06.2020 г., на основание
чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.1 КТ - със срок за изпитване, като
ищцата е заемала длъжност „камериерка" в хотел „А.", както и че на
22.06.2020г. е настъпила злополука, призната с Разпореждане №Ц5104-03-60 от
13.07.2020г. на ТП на НОИ - Варна за трудова.
В Разпореждане
№Ц5104-03-60 от 13.07.2020г. на ТП на
НОИ - Варна
е прието, че злополуката от 22.06.2020г. е станала през време на работа,
свързана с трудовите задължения на И.С. – при подмяна на спално бельо, ищцата
си заплита крака в поставен на земята чаршаф, при което пада на пода. В
следствие на злополуката е получила счупване на метатарзалната
кост на ляв долен крайник, довело до временна неработоспособност.
На л.10-24 и
л.175-188 от делото е приложена медицинска документация на ищцата.
Видно от приложената
на л.22 фактура от 17.09.2020г., ищцата е извършила разход в размер на 30 лева
за преглед при ортопед.
Представена е
длъжностна характеристика за длъжността „камериер“, в която са отразени
задълженията и отговорностите при изпълнение на длъжността, връчена на ищцата
на 19.06.2020г..
Представен е Правилник
за вътрешния трудов ред в М.Х.1 ООД и Ръководство за обслужване на хотела от
отдел Домакинство – RIU Astoria к.к. Зл. Пясъци. В
описаната процедура за почистване на стаите е отразено, че сваленото спално
бельо не следва да се оставя на земята, а директно да се изнася в количката за
мръсно бельо в коридора.
От приложеното на
л.145 удостоверение № 003-00123449/21.04.2021г., издадено от НОИ ТП Варна, се
установява, че за периода м.06-м.11.2020г., на ищцата са изплатени обезщетения
за временна неработоспособност в общ размер на 1930.80 лева.
По делото са
ангажирани специални знания посредством проведената СМЕ, в заключението по
която и изявленията си в с.з., вещите лица установяват следното: След
произшествието, ищцата е прегледана в Спешно отделение на МБАЛ Д., като видно
от амб. лист №12016/27.08.2020г. и е поставена
диагноза: Навяхване на ляво стъпало. Назначени са обезболяващи лекарства. На
23.06.2020г. е прегледана от ортопед д-р Хр. Искрев,
видно от амб. лист №558, като е поставена диагноза:
Счупване на метатарзална кост. Направено е рентгеново
изследване. Поставена е гипсова имобилизация, която
ищцата е носила около 25 дни. При извършения преглед на ищцата, вещите лица са
установили, че е в добро общо състояние, ходи с помощно средство бастун, протектирайки десния крак. Лека подутина в областта на
основата на петата метатарзална кост на ляво стъпало.
Движенията в ставите на левия долен крайник са в пълен обем. Дясната подбедрица
е с лека деформация в горния край под колянната
става. Силно ограничено свиване в дясно коляно до 30 гр. При норма 120гр. На
18.11.2020 год., ищцата е претърпяла травма като пешеходец със счупване на
дясна подбедрица. Лекувана консервативно с гипсова имобилизация.
Механизмът на злополуката от 22.6.2020г. е силно извиване на стъпалото навътре
с едновременно приложена сила по оста на подбедрицата. Мускулът, който се залавя
за основата на петата метатарзална кост отчупва
по-голямо или малко парче от костта. В резултат на падането ищцата е получила
счупване на базата на петата метатарзална кост на
ляво стъпало, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за повече от 30 дни. Има причинно-следствена връзка между полученото
травматично увреждане и трудовата злополука. Коста е сраснала, мускулатурата и обема на движения в ставите на левия
долен крайник са възстановени. Няма настъпили усложнения от счупването на
петата метатарзална кост. При този вид счупване, болката не е
толкова силна, няма голямо движение на костите. Нямала е голямо
разместване, тя не е натоварвала крайника, обезболяващите лекарства, при които
се лекуват такива травми са аналгин, парацетамол, най-обикновенните, които се купуват без рецепта. Понастоящем
ищцата лекува последиците от счупването на десния подколенник
от злополуката на 18.11.2020г.. Травмата,
която ищцата е претърпяла на 18.11.2020г. не е допринесла до по-интензивно
лечение, тогава е било завършило предното лечението. При ПТП на 18.11.2020г.
ищцата е с травма на подбедрицата. Травмите от първия инцидент и втория
инцидент са на различни места, при втория инцидент травмата е на другия крак.
Този втори инцидент не се е отразил по никакъв начин на лечението от първия
инцидент. Консултацията с алерголог е, защото ищцата е имала алергия от 10 год., която няма връзка
с травмата, която е претърпяла на 22.06.2020г.
В полза на ищцата са
събрани гласни доказателства посредством
разпит на двама свидетели в режим на водене, с показанията на които да установи
претърпените неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 22.06.2020г.
трудова злополука, както и механизма на настъпването й.
Разпитан
в съдебно заседание е св. М.З./без родство/, която познава ищцата повече от 30 г., живели са в един блок. Миналото
лято през 2020г. работили заедно като камериерки в хотел „А.“, к.к. ***. И. дълги години е била камериерка, повече от 20
год. Св била очевидец на инцидента с
ищцата. При смяна на спалното бельо в една от стаите, кракът на ищцата се
усукал в чаршафа и тя паднала. Това станало когато изнасяла мръсното бельо на
ръце. Кракът и изпукал, подул се и си променил цвета. С други колеги и
помогнали да стане. Св. посетила ищцата след злополуката, придвижвала се с две
патерици, имала силни болки. През м. септември 2020г., ищцата се придвижвала с
бастун. И. не можела да приема обезболяващи, защото от много години имала
алергия. През м. ноември 2020г., ищцата претърпяла друг инцидент, на пешеходна
пътека в гр. Д. на ул. ***я блъснала кола, кракът й бил счупен.
Св. М.М./син
на ищцата/ в показанията си установява, че миналата година лятото, майка му
работела в к.к. ***, хотел А., като камериерка. В началото на м. юни /не помни
датата/, майка му се обадила и му казала, че е претърпяла злополука. Срещнали
се пред спешния кабинет. Кракът й бил подут, болял я. С помощта на нейни
колеги, я свалили от служебния микробус и я поставили в инвалидна количка. При
първоначалния преглед й казали, че няма счупване, а разкъсани сухожилия на
крака. При преглед на следващия ден, установили, че левият й крак е счупен.
Поставили й гипс. В резултат на счупването, ежедневието на майка му протичало доста тежко,
имала нужда от чужда помощ, не можела да върши домакинската си работа. Трябвало
да я придържат, за да отиде до тоалетната и да и помагат в къпането. Минало
време, за да свикне да се придвижва с патерици. Два месеца ползвала патериците,
после започнала да се придвижва само с една, а след това с бастун. До м. септември
ползвала бастун. В резултат на инцидента, майка му била изнервена, напрегната,
чувствала се като непълноценен човек. Ходилото й зараснало на криво.
В полза на ответника са събрани гласни доказателства за
установяване извършваните ежедневно
оперативни срещи на всички камериерки в хотела и даването на указания относно
текущата работа и спазването на правилата за безопасност по време на работата;
какво е било състоянието на ищцата непосредствено след инцидента в хотела;
какво е било състоянието на ищцата в следващите месеци след този инцидент,
включително и летните месеци след инцидента, включително как се е придвижвала
/с помощни средства; с чужда помощ или без тях.
Св. М.М./без родство/ от
лятото на 2019 г. работи в „М.Х.1"
ООД, хотел А., к.к. ***, на длъжност „ръководил отдел
хотелско домакинство“. През м.06.2020г. И.С. започнала работа в хотела, като
камериерка. За инцидента бил уведомен от супервайзора.
Св. уведомил управителя на хотела и я изпратили със служебния автобус в гр. Д..
Преди постъпване на работа, на служителите се провеждали обучения. Преминавали
първоначален инструктаж за охрана и безопасност на труда. Всеки ден преди
стартирането на работа се провеждали оперативки. Всеки от служителите се
запознавал със стандартите в хотела, като съответно за събирането на мръсното
бельо, била разписана процедура. При събиране на мръсното бельо от леглата, то
трябвало автоматично да отиде на камериерската
количка за мръсно бельо, а не да се изхвърля на пода. Количката не трябва да бъде вътре в стаята, а в коридора.
Св. И. В. от 2019г. работи в хотел А., като камериерка. Познава И.С.. Работили
са заедно в началото на миналото лято. Не е присъствала на инцидента, знае за
него от колежки. След инцидента не я е виждала. Всяка сутрин се събирали в
офис, старшата камериерка им давала лист, в който било отразено коя стая да
чистят. Правели оперативки за всички камериери, като им провеждали инструктаж.
Вкарвали количка и им показвали как е подредена. Количката имала отстрани кош
за мръсно бельо, а от другата страна кош за боклук. Мръсното бельо като се
свали от леглото или се носи в коша или се слага на багажното за куфарите. Не
се оставя на земята.
Св. М.Р.от предното лято работи
в „М.Х.1" ООД, хотел А., к.к. ***, на
длъжност „главен камериер“. Била уведомена от И. за инцидента. Служебният бус я откарал до гр. Д.. Когато
постъпват на работа задължително се провеждат обучения и инструктаж, вкл. за
почистване на стаите. Бельото се сменя на три дни, като изискванията са да няма
бельо на земята. Първото изискване е, ако ще се прави смяна на бельо, съблича
се всяко горно, долно и калъфка и се носи в мръсната част на количката. Стандартите
ги има описани в правилника за вътрешния ред. При постъпване на работа провеждат
точно такъв инструктаж с показване на количката, точно какво се прави. Всяка
сутрин се прави оперативка и се разпределя работата. Камериерките никъде не
отбелязват за колко време се почиства или отзимява
една стая, не е въведено такова задължение, няма поставен час и норма.
В полза на ищеца са
събрани гласни доказателства за установяване по какъв повод е бил престоят
на И.С. в гр. Варна на посочените на снимките дати, дали свидетелката Ж.П.К.е
придружавала И.С. на прегледи в гр. Варна при Д-р М., къде е отсядала И.С., от
кого са правени снимките, дали са правени от нея или от трето лице и дали през
този период И.С. е ползвала помощни средства.
Св. Ж.К./племенница на ищцата/, в показанията си
установява, че живее в гр.
Варна, ул. Преслав през последните 12 год.. Леля й имала алергии и
посещавала д-р М.. Св. я придружавала при прегледите. Единственият повод,
поради който леля й оставала при нея
били прегледите и тестовете, които трябвало да прави. Миналата година в началото
на м. август, леля й отново отседнала при нея заради прегледите. Поради множеството
алергии, които има леля й, св. не й приготвяла храна, а поръчала да й направят
меню в Албата. Там се хранили. Едната вечер ги
придружили приятелка на леля й от гр. Варна и дъщерята на св.. По това време леля
й имала счупване в долната част на крака, като лечението продължило доста
време. Придвижвала се с бастун. Правили са си снимки, когато са вечеряли в Албата. Част от приложените по делото снимки са правени в
този период, а други в гр. Д..
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ урежда
безвиновната отговорност на работодателя за причинени
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител
има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че ищцата Н. С. на 22.06.2020 год. е претърпяла
трудова злополука, вследствие на която е получила счупване на метатарзалната кост на ляв долен крайник, довело до
временна неработоспособност, както и че към датата на злополуката е престирала труд за ответното дружество, по силата на трудов
договор № 155-18.06.2020 г, като е
изпълнявала длъжността „камериерка". Тези
обстоятелства, както и факта, че злополуката е станала при смяна на спалното
бельо в една от стаите в хотела, не са спорни между страните по делото.
В подкрепа на изложения извод относно
настъпилата трудова злополука е представеното като писмено доказателство по
делото Разпореждане №Ц5104-03-60 от
13.07.2020г. на ТП на НОИ - Варна,
с което злополуката е призната за трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт, като съгласно ал.2 на същия законов текст трудова е
и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл. 4а по време на обичайния
път при отиване или при връщане от работното място до основното място на
живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. В тази
връзка съдът намира, че доколкото от страните по делото и в частност от ответната
страна не е направено и проведено оспорване на посочения по-горе официален
документ, следва да се приеме, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО е
доказателство за установените в него факти, и по-конкретно за наличието на
трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който
зависи съществуването на правото. В този смисъл е и константната съдебна
практика и по-конкретно Решение №410 от 29.06.2010 год. на ВКС по гр.дело
№599/2009 год., III г.о, ГК и др. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че причина за злополуката е извиване на стъпалото навътре и падане на
ищцата по време на работа.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативно предвидени
предпоставки за възникване на отговорността на ответното дружество по чл.200,
ал.1 КТ, а именно: факта, че ищцата и ответното дружество са се намирали в
трудово-правни отношения към момента на възникване на злополуката, трудова
злополука, станала на 22.06.2020 год., по време на която е настъпило
увреждането на ищцата и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилото
увреждане.
Разпоредбата на чл.200 КТ предвижда,
че задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали
той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответното дружество възражение за намаляване отговорността му по
смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради допусната от страна на пострадалата „груба
небрежност“. В практиката и в правната теория не съществува спор, че не всяко
нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на
самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното
право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че
той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Като грубата небрежност не се
отличава по форма, според субективното отношение към увреждането, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Като преценката е конкретна и зависи
изцяло от фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и
по-конкретно Решение №194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010 год.,
III
г.о., ГК, Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV
г.о., ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №387/2010 год., IV
г.о., ГК и др. По
делото не се установи, ищцата да е оставила мръсното спално бельо на пода и да
се е спънала в него, каквито са твърденията на ответника.
Отговорността на работодателя по
чл.200 КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да
произтича от договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за
деликтите са приложими към тази отговорност. В този смисъл обезщетението за
неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука възмездява страданията и
болките, които лицето е претърпяло в следствие на получени увреждания.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на
пострадалия, като се вземат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. При
определяне на сумата, която следва да обезщети пострадалия за претърпените
болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука, следва да се
отчитат поотделно редица фактори, между които конкретните обективно установени
факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при
които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни
дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура, които обстоятелства се установяват на базата на житейските правила
и конкретните доказателства по делото. В настоящото производство такива
доказателства се извличат от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите З.; М. и К., които са имали преки
наблюдения над физическото, емоционално и психическо състояние на пострадалата,
непосредствено след инцидента, в периода на възстановяване и към настоящия
момент, както и от ангажираните специални знания чрез проведената СМЕ.
В настоящия случай при преценка размера
на иска съдът съобрази обстоятелството, че вследствие претърпяната злополука
ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от три
месеца, като през първия месец е подпомагана в домакинството и личната хигиена
от трети лица. При преценка на иска за претърпени неимуществени вреди съдът взе
предвид и обстоятелството, че костта е сраснала, мускулатурата и обема на
движения в ставите на левия долен крайник са възстановени. Няма настъпили
усложнения от счупването на петата метатарзална кост.
Ищцата е изпитвала болки, но не много силни, съобразно изявленията на вещите
лица. Ищцата не е била в състояние да упражнява трудова дейност.
Безспорно, с оглед получената травма,
ищцата е изпитала болки и страдания, т.е. е имала негативни емоционални и
психически изживявания. Изхождайки от изложеното и имайки предвид травматичните
увреждания, които ищцата е получила и емоционалните ѝ преживявания, съдът
заключава, че същата е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в
страдания, болки и емоционален стрес. Ето защо и като съобрази конкретното
травматично увреждане, необходимия за лечението период и невъзможността в
рамките на един месец ищцата да се придвижва свободно и да поддържа нормалния
си ритъм на живот за период от около три месеца, съдът определя размера на неимуществените вреди на
сума от 6 000.00 лева. Предявеният иск следва да се уважи до размера на
посочената сума, като за остатъка се отхвърли, поради неоснователност.
Въпреки, че така определеното
обезщетение не е в състояние да компенсира изцяло болката и страданието,
преживени и преживявани от ищцата, в резултат на злополуката, то същото в
максимална степен отговаря на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД и би спомогнало за компенсиране на причинените й неимуществени вреди. При
определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът
съобрази събраните в хода на настоящото
съдебното производство писмени и гласни доказателства и константната съдебна
практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за неимуществени
вреди, в резултат от трудова злополука и по-конкретно Определение №1319/19.11.2015г. по дело №5460/2015г. на ВКС, ГК, IV
г.о.; Определение №587/16.07.2018г. по дело №1108/2018г. на ВКС, ГК, III г.о. и
др.
По отношение на предявения иск за
обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди съдът, като съобрази
представените в тази насока писмени доказателства намира, че същия следва да
бъде уважен за сумата 30 лева, за извършен преглед от ортопед. Посочените
разходи са извършени във връзка с претърпяната от ищцата злополука, в периода
на възстановяване и същите са относими към естеството на причинените на И.С.
увреждания.
Доколкото от материалите по делото не
се установи ищцата да е получила някакво застрахователно обезщетение във връзка
със злополуката, то не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.200,
ал.4 КТ същото да бъде приспаднато от така определения размер на
обезщетението.
По отношение претенцията за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на злополуката – 22.06.2020 год. до датата на изплащане на сумата
съдът намира същата за основателна. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че по отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение
на задължението на работодателя по чл.200 КТ за обезвреда за настъпили вреди от
професионално заболяване или от трудова злополука, са приложими общите
принципи, визирани в разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и следва да се
приеме, че работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 КТ изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В тази връзка съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение
№441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV
г.о., ГК. В
настоящия случай, доколкото от материалите по делото се установява, а и не се
спори между страните, че трудовата злополука, в резултат на която е настъпило
увреждането на ищцата е настъпила на 22.06.2020 год., то от тази дата следва да
се уважи и предявената претенция за законна лихва по отношение на иска за
неимуществени вреди. Следва да се уважи и претенцията за законна лихва върху
иска за имуществени вреди, считано от датата на исковата молба.
Относно разноските:
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството,
което съдът определя на 757.80 лева /чл.7, ал.2, т.3 вр. параграф 2а от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Доколкото настоящото производство е
трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 КТ производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по
производството, то ищцата, въпреки че част от предявените от нея искове са
отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по тях. По
отхвърлената част от исковете същите следва да останат за сметка на държавата. Работникът
е освободен от задължението за заплащане на такси и разноски към съда, но това
не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна
по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто
е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1530.47 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение; такса СУ и
депозит за вещи лица, съгласно представен списък и съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
На основание разпоредбата на чл.78,
ал.6 ГПК, доколкото делото е решено частично в полза на лице, освободено от
държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в общ размер на 310.08
лева /290 лева държавна такса+20.08 лева депозит за вещи лица/, съразмерно с
уважената част от исковете.
Мотивиран от изложените съображения,
Варненския районен съд
Р
Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„М.Х.1" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, Хотелски
комплекс „А.“ ДА ЗАПЛАТИ на И.А.С.,
ЕГН:**********, адрес: *** сумата от
6000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
причинени й в следствие увреждане на здравето при настъпила на 22.06.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 22.06.2020г до окончателното
изплащане; сумата 30 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за проведена
медицинска консултация със специалист - ортопед, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 10.12.2020г. до окончателното изплащане.,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лева до пълния предявен размер от 30 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„М.Х.1" ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление:***, Хотелски комплекс „А.“ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 290
лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 20.08
лева, представляваща платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещи лица, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „М.Х.1" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление:***, Хотелски комплекс „А.“ ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“,
седалище и адрес на управление:***, Булстат ***, сумата от 757.80 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И.А.С.,
ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Х.1"
ООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление:***, Хотелски комплекс „А.“ сумата от 1530.47 лева - разноски по делото за депозит за вещи лица;
такса СУ и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: