Определение по дело №390/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. М. К. /ищца в първоинстанционното производство/, чрез упълномощен процесуален представител, против решение № 46/10.05.2014 г., постановено по гр. д. № 9/2014 г. по описа на Крумовградския районен съд, с което е изцяло отхвърлен като неоснователен предявеният против Х. Н. К. иск с правно основание чл. 22, ал. 1 от СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик на придобити по време на брака движими вещи.

В жалбата се твърди, че постановеното от районния съд решение е неправилно поради необоснованост, в подкрепа на което в жалбата се излагат подробни доводи. В жалбата се сочи, че твърдението на ответника да не ползва, владее и не знае къде се намират процесните вещи се опровергава от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, от която се установявало, че ответникът сам е посочил въпросните вещи на вещото лице, като сам е придружил експерта до апартамента, в който живеели страните по делото преди прекратяването на брака между тях. Излага се становище, че мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви и неаргументирани, тъй като съдът първо бил приел за установено, че процесните вещи са придобити от бившите съпрузи по време на брака им, а след това намерил, че вещите са собственост на трети лица без да установи кои са тези лица и на какво основание са собственици на въпросните вещи. Сочи се също и че неправилно са интерпретирани от страна на решаващия съд показанията на свидетеля М. К. /който поради грешка в решението бил посочен като Н. К./, тъй като от въпросните показания се установявало, че свидетелят е дарил процесните вещи на ищцата, а не че същият е собственик на тези вещи. Освен това, съдът бил игнорирал мотивите на Крумовградския районен съд по гр. д. № 23/2013 г. /приложено към настоящото дело/, че процесният плазмен телевизор е подарък на ищцата от нейния бивш свекър и съответно, представлява нейно лично имущество. С оглед на тези обстоятелства жалбоподателката счита, че по делото е безспорно установено обстоятелството процесните вещи да са нейна лична собственост. По тези съображения моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира и заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба – Х. Н. К. /ответник и по предявения иск/, не подава отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, както и наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Крумовградският районен съд е сезиран от М. М. К. с предявен против Х. Н. К. иск с правно основание чл. 22, ал. 1 от СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик върху следните, придобити по време на брака между страните движими вещи: комплект спалня с двоен матрак, ведно с четирикрилен гардероб с надстройка и две нощни шкафчета – цвят бял; разтегателна маса за хол – цвят бял; ракла - скрин – цвят бял; поръчкова входна врата – цвят бял; и плазмен телевизор, марка „Филипс”.

Ищцата основава правото си на собственост на обстоятелството, че спалнята ведно с четирикрилния гардероб и нощните шкафчета, холната маса, раклата – скрин и входната врата са били закупени със средства на родителите и дарени лично на нея, а плазменият телевизор също й е подарен, като последното обстоятелство било установено с решение № 98/05.11.2013 г., постановено от Крумовградския районен съд по гр. д. № 23/2013 г. по описа на съда. Ищцата сочи, че ответникът оспорва правото й на собственост върху процесните вещи и категорично отказва да ги върне. Последните се намирали в негово владение на адрес: гр. К., ул. „Д. Б. № *, вх. „*”, . *, ап. *.

В отговора ответникът оспорва иска, като сочи, на първо място, че същият е недопустим с оглед твърденията в исковата молба про÷есните вещи да се намират във негово владение, тъй като посредством установителния иск не би била постигната целта на ищцата. На следващо място, искът се оспорва като неоснователен с твърдения, че вещите не са собственост на ищцата и че същите не се владеят от ответника.

По делото не е спорно, а и се установява от представеното решение № 107/12.11.2012 г., постановено по гр. д. № 115/2012 г. по описа на Крумовградския районен съд, влязло в сила на 12.11.2012 г., че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 27.10.2002 г., е прекратен по взаимно съгласие.

От приложената към гр. д. № 23/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд гаранция, издадена от магазин „Т.” – гр. П., на 20.01.2010 г. на името на Н. К., се установява, че на посочената дата е закупен продукт /битова електроника/ със сериен № AU1A*.

Съгласно чл. 1, т. 4 от договор за наем на недвижим имот и движими вещи от 20.02.2012 г., наемодателите Н. и К. К. са отдали за временно и възмездно ползване на Х. К. собствения си цветен плазмен телевизор, марка „Ф.”, сериен № AU1A*.

Видно от изпълнителен лист от 20.03.2013 г., издаден от Крумовградския районен съд въз основа на подлежащо на изпълнение разпореждане № 105/12.03.2013 г. по ч. гр. д. № 45/2013 г. по описа на същия съд, ответникът Х. К. е осъден да предаде на кредиторите Н. и К. К. посочения в т. 4 от цитирания изпълнителен лист цветен плазмен телевизор, марка „Ф.”, сериен № AU1A*, съгласно договор за наем на недвижим имот и движими вещи от 20.02.2012 г.

От приложената към гр. д. № 23/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд касова бележка, издадена от М. б. „З.” – гр. К. /”З. 2.” ЕООД/, на 28.07.2008 г., се установява, че на посочената дата са закупени легло, матрак, две нощни шкафчета, гардероб, ракла и маса.

По гр. д. № 23/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд е представена и служебна бележка, подписана от управителя на „Зори 2004” ЕООД – Е. К., в уверение на това, че лицето М. М. К. е закупил от М. б. „З.” – гр. К., през месец август 2008 г. спален комплект, включващ гардероб, легло, скрин, матрак и две нощни шкафчета, както и холова маса.

Съгласно показанията на свидетеля М. К. /баща на ищцата/ през 2008 г. със съпругата му закупили на дъщеря си като подарък комплект спалня с четирикрилен гардероб, две нощни шкафчета, скрин и холна маса, които били монтирани и се намирали в жилището, в което живеели страните по делото по време на брака между тях. Същата година била изработена по поръчка и входна врата за това жилище от майстор М. С.. Описаните вещи били подарени единствено на ищцата със средства на свидетеля и тъй като ги платил, понастоящем същият бил и техен собственик.

Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, изготвено компетентно съгласно поставената задача, след запознаване на вещото лице с материалите по делото и след отчитане на процента на овехтяване, стойността на процесните вещи възлиза общо на сумата от 916,30 лв., от които за: легло, мод. 164 – 85,25 лв.; матрак, мод. 164 – 96,00 лв., нощни шкафчета – 46,00 лв., четирикрилен гардероб – 273,50 лв.; ракла – 96,25 лв.; разтегателна маса – 89,10 лв., телевизор „Ф.” – 160,00 лв. и входна врата – 70,00 лв.

Останалите доказателства по делото настоящият състав намира, че не следва да бъдат обсъждани доколкото или са неотносими спрямо предмета на настоящото дело, или приобщаването им е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 22, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака въз основа на дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В случай че някой от съпрузите претендира, че определени вещи са негова лична собственост на посоченото по-горе основание, то той Ýоси и тежестта да установи главно и пълно факта, че вещите, придобити по време на брака, са дарени единствено на него. В конкретния случай по делото се установява, че комплект спалня с двоен матрак, ведно с четирикрилен гардероб с надстройка, две нощни шкафчета и ракла – скрин, както и холна маса, са закупени от свидетеля М. К. /баща на въззивницата/ от М. б. „З.” – гр. К. Това обстоятелство съдът намира за установено, доколкото същото не е изрично оспорено ответната страна. Освен това, представените по делото писмени доказателства – касова бележка и служебна бележка, както и свидетелските показания на разпитания по делото М. К., които съдът цени в съвкупност и оглед липсата на оспорване от ответната страна, установяват покупката на въпросните вещи. Настоящият състав намира обаче, че по делото не е доказано, че цитираните движими вещи са собственост на ищцата /въззивница в настоящото производство/. Действително, в показанията си свидетелят М. К. сочи, че комплектът спалня с гардероб, скрин и нощни шкафчета, както и холната маса, е дарил лично на въззивницата, но, от друга страна, в същите показания този свидетел заявява, че тези вещи сега са негова собственост, както и че си иска това, което е платил. Свидетелят сочи още и че мебелите са били монтирани в жилището на бившите съпрузи, където те са живели до развода. При така установените от въпросния свидетел обстоятелства, не може да се установи по безспорен начин наличието на сключен между свидетеля Караджов и ищцата по иска договор за дарение с предмет процесните комплект спалня с гардероб, скрин и нощни шкафчета, както и холна маса. Още повече че, дори и да се приеме, че е налице договор за дарение и че този договор може да бъде установен със свидетелски показания, доколкото стойността му не надвишава 5 000 лв., то не може да бъде направен еднозначен извод по отношение на обстоятелството в чия полза е извършено дарението – единствено на ищцата или на нейното семейство, с оглед на това, че вещите са били монтирани в семейното жилище на страните по делото /понастоящем бивши съпрузи/ и то с оглед обзавеждането на въпросното жилище, в което те се преместили да живеят.

Всичко изложено дотук по отношение на твърдения от ищцата договор за дарение се отнася и до процесната входна врата, тъй като дори и да се приеме, че същата е изработена по възлагане на свидетеля М. К. /както той твърди в показанията си/, доколкото това обстоятелство не се оспорва от ответника, то определено не може да се приеме, че тази врата е собственост на ищцата по делото, тъй като не се доказва наличие на дарствено правоотношение между нея и свидетеля К.

Що се отнася до претендирания цветен телевизор, следва да се посочи, че по делото не са налице каквито и да било доказателства, които да установят дарение на въпросната вещ, каквото се твърди да е налице в исковата молба. Представената гаранция по приобщеното към настоящото дело гр. д. № 23/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд, издадена от магазин „Т.” – гр. П., установява, че на посочената дата е закупен продукт /битова електроника/ със сериен № AU1A*. Обстоятелството, че въпросната гаранция е издадена на името на лицето Н. К., доколкото не е налице спор по делото в това отношение, установява, че същото лице е закупило въпросната битова електроника и съответно е придобило собствеността върху нея. От договор за наем на недвижим имот и движими вещи, сключен на 20.02.2012 г. и изпълнителния лист от 20.03.2013 г. се установява, че продуктът с цитирания по-горе сериен номер представлява цветен плазмен телевизор, марка „Ф.”, какъвто се претендира в исковата молба да е лична собственост на ищцата на основание осъществено в нейна полза дарение. Последната основава твърдението си, че е собственик на въпросната вещ, с оглед мотивите на решение № 98/05.11.2013 г., постановено от Крумовградския районен съд по гр. д. № 23/2013 г. по описа на съда. Мотивите на съдебното решение обаче не се ползват със сила на пресъдено нещо и по тази причина не могат да установят обстоятелства, релевантни по друго дело. Действително, по цитираното вече гр. д. № 23/2013 г. по описа на Крумовградския районен съд има събрани гласни доказателствени средства, въз основа на които съдът е достигнал до извода, че въпросният цветен телевизор не може да бъде предмет на делба между страните по делото, тъй като е лична собственост на единия от съпрузите. Недопустимо е обаче в настоящото производство да се ползват както тези гласни доказателствени средства, така и мотивите на съдебното решение, за да се установи твърдения от ищцата договор за дарение в нейна полза. И тъй като по настоящото дело не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи твърдяното дарствено правоотношение, то следва да се приеме, че такова не е налице, т.е. че не се доказва процесният цветен телевизор да е собственост на ищцата М. К..

При тези обстоятелства и предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на Крумовградския районен съд – потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивното производство, но доколкото такива не са поискани, не следва и да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/10.05.2014 г., постановено по гр. д. № 9/2014 г. по описа на Крумовградския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.