РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000435 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена
въззивна жалба от П.и.б. АД /П. АД/ против постановеното решение №21026
от 14.04.2021 г. по търг.дело №65/2019 по описа на Окръжен съд Смолян
частично – по отношение на предявения иск срещу Д.К. и за отхвърлените
претенции за договорна и наказателна лихва, както следва: за разликата над
присъдените 1 787,98 евро до 6 442,44 евро, съответно 590,84 евро.
С обжалваното решение е уважен предявен от П. АД установителен иск
по чл.422 от ГПК срещу Д. Ж. К. за сумите, както следва:
- сумата в размер на 18 701,33 евро, представляваща главница по
договор за кредит №*****-*-****** от 04.01.2012 г., ведно със законната
лихва, начиная от 14.11.2017 г. до окончателното плащане на вземането,
1
- сумата от 1 787,98 евро – договорна възнаградителна лихва за
периода от 14.11.2012 г. до 23.03.2017 г.,
като са отхвърлени претенциите, както следва:
- за разликата над 18 701,33 евро до 19 067,81 евро главница,
-за разликата над 1 787,98 евро до 15 753,24 евро договорна
възнаградителна лихва,
-изцяло за сумата от 5 434,18 евро мораторна неустойка, предявена
като наказателна лихва за периода от 23.05.2010 г. до 12.11.2017 г.,
които суми са били предмет на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист от 01.12.2017 г., издадени по ч.гр.д.№1384/2017 г.
по описа на Районен съд Смолян.
Със същото решение са отхвърлени установителните искове срещу
ответниците Г.С. и Д.К., като в тази част решението е влязло в сила, като
необжалвано.
Жалбоподателят П. АД е останал недоволен от постановеното
решение в частта му за договорна възнаградителна и наказателна лихви, като
го счита в тази част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано по
подробни съображения, изложени във въззивната жалба.
Първо, оплакванията му са свързани с неточност и неправилност на
служебните изчисления на съда относно договорната възнаградителна лихва,
като моли в тази част да се уважи претенцията на банката съгласно
изчисления размер от вещото лице в изготвената ССЕ 6 442,44 евро.
На следващо място, не е съгласен с извода на съда, за неравноправност
на лихвения процент на наказателната лихва, като счита, че наказателната
лихва не е прекомерна, че кредитополучателят има възможност за
едностранно прекратяване на договора, че клаузата е уговорена
индивидуално, че следва да се отчетат всички обстоятелства по конкретния
договор за банков кредит, в т.ч. липсата за начални намерения от страна на
кредитополучателя да погасява задълженията си.
2
Моли да се отмени обжалваното решение в обжалваната част, като се
уважат претенциите за договорна възнаградителна лихва и за наказателна
лихва, както следва: за разликата над присъдените 1 787,98 евро до 6 442,44
евро и за 590,84 евро. Претендира направените разноски в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Д. Ж. К. е представил отговор, в който счита въззивната
жалба за неоснователна и недоказана, като е изложил съображенията си
срещу доводите за порочност на обжалваното решение.
Моли да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение.
Претендира направените разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 19.04.2021 г., а
въззивната жалба срещу него е подадена чрез куриер на 29.04.2021 г., което е
в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е
надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
Предявен е установителен иск за суми, предмет на заповедно
производство, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Безспорно е, че е призната за установена главницата 18
701,33 евро по договор за кредит № *****-**-****** от 04.01.2012 г.,
дължима от Д.К., съгласно влязлото в сила решение в тази част, като
необжалвано. Няма спор и за настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита на 23.03.2017 г., съгласно приложената нотариална покана, връчена
на кредитополучателя К. на 15.03.2017 г., в която същият е поканен да
заплати процесните суми в 7 дневен срок от връчването на поканата.
В съответствие с посоченото във въззивната жалба следва да се
прецени размерът на договорната възнаградителна лихва и дължимостта на
наказателната лихва, като се отчете, че ответникът К. не е подал отговор
срещу исковата молба в първоинстанционното производство. Видно от
3
данните по делото, същият е получил препис от исковата молба на 12.08.2019
г., като в изпратеното съобщение /л.42/ му е указано, че може да подаде
отговор в двуседмичен срок от връчването. Не се е възползвал от това право.
Впоследствие е представил допълнителен писмен отговор на искова молба на
17.01.2020 г., който следва да се приеме като становище по повдигнатите
въпроси.
При определяне размерът на договорната възнаградителна лихва
следва да се вземат предвид датата, на която е настъпила предсрочната
изискуемост, както и констатациите на изготвената съдебно счетоводна
експертиза, които съдът възприема като компетентни и неоспорени от
страните. В конкретния случай следва да се зачете и становището на
жалбоподателя във въззивната жалба, което се основава на изчисления размер
от вещото лице в изготвената ССЕ /допълнително заключение вариант 2/ - 6
442,44 евро. Жалбоподателят възприема този размер и моли претенцията му
за договорна възнаградителна лихва да се уважи за разликата над уважената
част до този посочен от него размер.
От допълнителното заключение, изготвено пред първата инстанция,
се установява договорна лихва 6 442,44 евро към датата на предсрочната
изискуемост 23.03.2017 г. и съобразно възражението за изтекла давност на
лихвите до 13.11.2014 г., т.е. за периода 14.11.2014 г. – 23.03.2017 г.
Ответникът К. не е подал отговор и възражението му за изтекъл давностен
срок в т. нар. допълнителен писмен отговор на искова молба е преклудирано
и не следва да се разглежда. Но с оглед посоченото в жалбата, основателно се
явява искането за присъждане на договорна лихва в размер на 6 442,44 евро за
периода 14.11.2014 г. – 23.03.2017 г., а оттук и за отмяна на решението в
частта му за договорна лихва за разликата над 1 787,98 евро до посочения във
въззивното производство размер 6 442,44 евро и за уважаване на исковата
претенция в тази и част.
Относно дължимостта на наказателната лихва за просрочие следва да
се има предвид и да се прецени клаузата на т.10 от договора за банков кредит,
съгласно която плащанията, които са дължими, но неизвършени в срок,
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т.4 лихвен
4
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания
банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи
размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.
Договореният лихвен процент е 18 % към датата на сключване на договора,
който не е променян след този момент. Следователно размерът на лихвата за
просрочие се формира от 18 % плюс законната лихва за забава върху
просрочените плащания.
Първоинстанционният съд в доклада по чл.146 от ГПК е посочил, че
ще разгледа възраженията относно неравноправността на клаузите, в т.ч. и на
т.10 от договора, посочени в доклада, които се свързват с чл.143,т.9 и т.18 от
ЗЗП във вр. с чл.24 от ЗПК, според които налагат приемането на условия, с
които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора и в резултат на което не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора. В решението си той
е приел, че възражението за неравноправност на клаузата имплицитно
включва и възражение за прекомерност, разгледал е това възражение,
изложил е съображения за неравноправност на клаузата, поради
прекомерност на уговорената лихва за забава на основание чл.143,ал.1,т.5 от
ЗЗП във вр. с чл.26,ал.4 от ЗЗД. Във въззивната жалба се сочи, че този извод е
неоснователен.
Съгласно общият принцип, съдържащ се в разпоредбата на чл.143
ЗЗП, в договор, сключен с потребител, неравноправни са клаузите в негова
вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В разпоредбата са посочени и различни хипотези
за тези клаузи, като например клаузите, които задължават потребителя при
неизпълнение на негови договорни задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка – чл.143, т.5 ЗЗП, както и хипотезите на
т.9 и т.18. Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално.
По принцип не са индивидуално уговорени клаузите, които са
изготвени предварително и длъжникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Когато търговецът твърди, че определено условие е
5
индивидуално уговорено, тежестта на доказването на това обстоятелство тежи
върху него. В случая не се установява от ищеца – настоящ жалбоподател
клаузата на т.10 от договора да е индивидуално уговорена при указана му
доказателствена тежест в доклада на съда. Поради което и имайки предвид
сключването на процесния договор при общи условия, следва да се приеме,
че е налице хипотезата на чл.146 от ЗЗП.
Съгласно практиката на СЕС /решение от 14.03.2013 г. по дело с-
415/2011-пар.74/, при преценка на прекомерността съдът следва да изследва
националните правни норми, които следва да се приложат за
правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в
съответния договор или в различните сключени с потребители договори от
този вид, и от друга страна, размера на определената лихва за забава спрямо
този на законната лихва, за да се провери дали с определената лихва за забава
може да се гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в
съответната държава-членка, и дали тя надхвърля необходимото за
постигането на тези цели.
Регламентираната с подзаконови нормативни актове законна лихва
върху просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД и чл. 309а,
ал.1 ТЗ възлиза на 10 пункта над основния лихвен процент. Претендираната
лихва се формира от 18 % плюс законната лихва за забава върху
просрочените плащания. При съпоставката не се установява надвишаване с
регламентираната законна лихва за забава. Уговорката е ясна и точна от
граматическа гледна точка. От съдържанието и може да се направи извод за
разбиране на поетото задължение, още повече, че при сключването на
договора е изготвен погасителен план, въз основа на който
кредитополучателят е запознат с месечните погасителни вноски, няма
промяна на първоначално уговорените условия, вкл. на уговорената
възнаградителна лихва, до момента на обявяване на предсрочната
изискуемост. Всичко това води до извод, че кредитополучателят е имал
възможност при сключването на процесния договор за банков кредит да се
запознае с клаузата на т.10 и да прецени икономическите последици от
неговото сключване. Ето защо не са налице в конкретния случай
предпоставките в чл.143 от ЗПП, посочени по-горе в мотивната част. Не се
установява неравноправността на клаузата на т.10 от договора и следователно
6
се дължат лихви за просрочие, считано от датата на падежа до обявяване на
предсрочната изискуемост. В тази връзка следва да се зачете изчислението на
вещото лице по вариант 2 от допълнителното заключение – 5 609,62 евро
плюс това по т.8 от основното заключение, включващо размерът на
погасената по давност наказателна лихва – 726,73 евро, тъй като
кредитополучателят не е отправил до съда възражение за давност в
определения законов срок за това. Сборът от двете суми е по-голям от
посочената сума във въззивната жалба, която се претендира - 590,84 евро.
Ето защо, тази сума се дължи от ответника, поради което обжалваното
решение в посочената обжалвана част следва да се отмени, като се присъди
сумата от 590,84 евро.
По отношение на разноските – обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му за разноските с оглед настоящия резултат. За ищеца -
ответникът дължи на ищеца направените разноски съразмерно уважената
претенция, които са в размер на 2 990,39 лв. за заповедното и исковото
производство. За ответника - ищецът дължи на ответника направените
разноски съразмерно отхвърлената претенция, които са в размер на 1148,51
лв.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №21026 от 14.04.2021 г. по
търг.дело №65/2019 по описа на Окръжен съд Смолян частично – само по
отношение на предявения иск срещу Д.К. и за отхвърлените претенции за
договорна и наказателна лихва, както следва: за разликата над присъдените
1 787,98 евро до 6 442,44 евро договорна лихва, за 590,84 евро отхвърлена
част наказателна лихва, както и в частта му за разноските присъдени на П. АД
и на Д.К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на П. АД по чл.422 от ГПК
срещу Д. Ж. К. за сумите, както следва:
- разликата над 1 787,98 евро до 6 442,44 евро или сумата от 4 654,46
евро договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2012 г. до
7
23.03.2017 г., както и
- сумата от 590,84 евро, наказателна лихва за просрочие за периода от
23.05.2012 г. до 23.03.2017 г., които суми са предмет на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.12.2017 г., издадени
по ч.гр.д.№1384/2017 г. по описа на Районен съд Смолян.
Осъжда Д. Ж. К. да заплати на П.и.б. АД направени разноски по
съразмерност, а именно сумата 2 990,39 лв.
Осъжда П.и.б. АД да заплати на Д. Ж. К. направени разноски по
съразмерност, а именно 1148,51 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8