О П Р Е Д
Е Л
Е Н И Е
№ …………../01.07.2021 г., гр. Варна
Административен
съд – гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на първи
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното
частно административно дело №1273/2021 г. по описа на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по рада на чл. 202, т.2 вр.
чл. 54, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба от С.Ц.Н. ЕГН **********,
чрез адв. Я.К. срещу Решение № 1040-02-90/21.05.2021 г. издадено от директор на
ТП на НОИ – гр. Бургас, с което е спряно административното производството по
разглеждане на подадена по реда на чл. 117, ал.3 от КСО жалба с вх. № 1012-02-118/27.04.2021
г. от С.Ц.Н. срещу Разпореждане № О-02-0000-00-01459130/05.04.2021 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – гр.
Бургас, с което на основание чл. 40, ал.3 от КСО и чл. 47, ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20202911586.
Жалбоподателя
сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като, ако в едномесечен
срок не могат да се съберат необходимите доказателства, следва на основание чл.
117, ал.3, пр.1 от КСО ръководителя на ТП на НОИ да отмени разпореждането и в
съответствие с правомощията му по чл. 117, ал.3, изр.2 от КСО да върне
преписката за ново разграждане на компетентния орган. Счита, че не са налице
предпоставките за спиране на производството на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, поради това че дадените предписания нямат преюдициален характер. Нарушени
са принципите за законност – чл. 4, ал.2 от АПК и истинност – чл. 7, ал.3 от АПК. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и присъждане
възнаграждение за един адвокат и сторени разноски в производството.
Ответник –
директор на ТП на НОИ – гр. Бургас при представяне на административната
преписка не е изразил становище по спора.
Съдът установява следното от фактическа страна.
С Разпореждане
№ О-02-0000-00-01459130/05.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – гр. Бургас е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на С.Ц.Н.,
която е подала жалба срещу посоченото разпореждане – вх. №
1012-02-118/27.04.2021 г. до директора на ТП на НОИ – Бургас. В резултат на
оспорването е издадено Решение № 1040-02-90/21.05.2021 г. от директор на ТП на
НОИ – гр. Бургас.
Представени са
с административната преписка:
Задължителни предписания
№ ЗД-1-03-00903394/02.04.2021 г. издадени от контролен орган при ТП на НОИ –
Варна, с които на „Ц Комплекс сервисес“ ЕООД е дадено задължително предписание
за заличаване на подадени данни по чл. 54, ал.4 от КСО за определение лица сред
които е С.Ц.Н. за 04.2020 г.
Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. издадени от контролен орган при ТП на НОИ –
Варна, с които на „Д Комплекс сервисес“ ЕООД е дадено задължително предписание
за заличаване на подадени данни по чл. 54, ал.4 от КСО за определение лица сред
които е С.Ц.Н. за 02.2020 г. – 02.2021 г.
Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г. издадени от контролен орган при ТП на НОИ –
Варна, с които на „Политур 2016“ ЕООД е дадено задължително предписание за
заличаване на подадени данни по чл. 54, ал.4 от КСО за определение лица сред
които е С.Ц.Н. за 07.2019 г. – 01.2020 г.
С
оглед установеното съдът прави следните
правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 26.05.2021 г., жалбата е подадена на 08.06.2021 г. по пощата,
в установения срок по чл. 197 от АПК, от надлежна страна, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Процесното решение е издадено от
компетентен орган съобразно чл. 117, ал.3 от КСО, вр. чл. 54, ал.1 от АПК. На
основание чл. 118, ал.1 от КСО решението по чл.117, ал.3 от КСО на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния
съд. След като решението е актът, който подлежи на обжалване в производството
по отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради общо
заболяване, следва че директорът на ТП на НОИ е компетентен и да спре производството
по издаване на административния акт, който е годен за съдебно оспорване.
В
мотивите на решението е изложено, че административните производства по
посочените три предписания не са приключили в влязъл в сила административен
акт, поради това, че не е изтекъл срокът за оспорването им. В разпоредителната
част на оспореното решение е посочено, че се спира административното
производство по жалбата срещу разпореждане за отказ да се отпусне обезщетение
за временна нетрудоспособност, но не е посочено до приключване на кое
производство.
Задължителни
елементи от акта за спиране на административното производство е разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението, по арг. на чл. 59, ал.2, т. 5 от АПК вр. чл. 54, ал.1, т.5 от АПК.
Изложените
фактически и правни основания в решението, не могат да заместят непълноти в
разпоредителната част, защото това би означавало да се допълва волята на
административния орган, като всяко лице би могло да направил различни
интерпретации на разпоредителната част въз основа на мотивите. Поради това
непълнотата в разпоредителната част представлява неясна воля относно кое административно
или съдебно производство се спира административното производство по оспорване
на отказ за отпускане обезщетение за временна нетрудоспособност.
Допуснато
е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на оспореното
решение.
Предвид изхода на спора и по
арг. на чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени
разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно. Извършена е безплатна
правна защита на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 28.05.2021 г., поради което на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА на адв. Я.Д.К. следва да се заплати от администрацията към която се числи
ответника – ТП на НОИ – Бургас, минимално възнаграждение за адвокат в размер на
350 лева, съобразно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.
Не следва
да се прилага в случая чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., тъй като
основния спор, въз основа на който е издадено процесното решение е по КСО.
Законодателят е предвидил за дела по КСО минималното възнаграждение за адвокат
да е размер на 350 лева, т.е. прието е че тези дела са с по-ниска степен на фактическа
и правна сложност. Следва, че за всички допълнителни спорове решавани във
връзка с основния такъв, следва да се определя минимално възнаграждение
предвидено с чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 10 лева,
която трябва да се заплати от администрацията към която се числи
ответника - ТП на НОИ – Бургас.
По изложените
съображения и на основание чл. 199 и чл. 200, ал.1 от АПК, Административен съд
– гр. Варна,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-90/21.05.2021
г. издадено от директор на ТП на НОИ – гр. Бургас.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Национален осигурителен институт – гр. Бургас да заплати в полза на Я.Д.К. ЕГН **********
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Национален осигурителен институт – гр. Бургас да заплати в полза на С.Ц.Н. ЕГН **********
сумата от 10 /десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.
Определението
не подлежи на обжалване от директор на ТП на НОИ – Бургас.
Определението подлежи на обжалване от
жалбоподателя – С.Ц.Н. с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: