Определение по дело №258/2018 на Окръжен съд - Габрово

                      

                                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                      №

гр.Габрово,14.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на четиринадесети ноември през  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  П.Пенкова

                                                     ЧЛЕНОВЕ :  К.Големанова

                                                                         И.Димова

 като разгледа докладваното от съдията Пенкова в.ч.гр.д. № 258 по описа за 2018 г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 413, ал.2 във вр.с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „БАНКА ДСК”ЕАД против разпореждане №4618 от 14.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1761/2018 г. по описа на Габровски районен съд.

В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането, с което е отхвърлена молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК  срещу поръчителя К.Т.М. за претендираните в заявлението суми, е незаконосъобразно и необосновано. Съдът се е позовал на изтекъл срок по чл.147,ал.1 ЗЗД,като е приел,че изискуемостта е настъпила на 11.10.2017г.,когато е подадена нотариална покана. Жалбоподателят счита,че този извод е необоснован.В представения документ по чл.417 ГПК-извлечение от счетоводни сметки,е посочено, че изискуемостта на вземанията срещу длъжника е настъпила на 12.07.2018г.В заявлението  е посочено, че срещу поръчителите В. П. С. и К.Т.М.  е било образувано гр.д.№1539/2017г. по описа на Севлиевски РС за заплащане на процесните задължения .Исковата молба срещу тях е подадена от „Банка ДСК”ЕАД по пощата на 14.12.2017г. и е получена в районния съд на 15.12.2017г.Образуваното гражданско дело срещу  К.М. като поръчител на  майка си е прекратено  с определение №663/03.07.2018г.,влязло в сила на 12.07.2018г. Посоченото в заявлението и извлечението ,че изискуемостта е започнала да тече отново на 12.07.2018г. заявителят е обосновал ,вземайки предвид  предявения иск срещу К.М. на 14.12.2017г. и разпоредбата на чл.116,б”б ЗЗД.В жалбата се излагат доводи,че разпоредбите на чл.115-чл.117 ЗЗД следва да намерят приложение и по отношение на преклузивните срокове, какъвто е и по чл.147,ал.1 ЗЗД.В случая с подаване на исковата молба  от 15.12.2017г. са били прекъснати сроковете. Поради това датата, от която следва да се счита, че  изискуемостта е започнала да тече  за процесните вземания срещу К.М. като поръчител, е 12.07.2018г.Поради това,че заповедното производство е строго формално ,като съдът следва да следи  за редовността на заявлението и документа по чл.417 ГПК,заявителят не е представил приложените към частната жалба документи относно  прекъсване на сроковете по отношение на длъжника К.М.. Обстоятелствата на подаване на исковата молба и прекратяване на делото са били съобразени при подаване на заявлението ,с което е инициирано заповедното производство ,поради което в него и в извлечението  към него заявителят е посочил,че изискуемостта е настъпила на 12.07.2018г.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане .

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата доводи  и доказателствата по делото ,приема следното:

Жалбата е подадена в срок ,от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане №4618 от 14.09.2018г. по ч.гр.д.№1761/2018г. Габровски районен съд е  отхвърлил изцяло  заявлението на „Банка ДСК”ЕАД срещу К.Т.М. за издаване на  заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като подадена извън преклузивния  шестмесечен срок  съгласно чл.147,ал.1 ЗЗД. Съдът е приел,че претенцията срещу длъжника се основава на поръчителство за задължение на кредитополучателя М. И. М. към заявителя. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК  е постъпило в съда на 10.09.2018г.От нотариална покана  рег.№8223/11.10.2017г. се установява, че към 11.10.2017г.  кредитът е бил обявен  от кредитора за предсрочно изискуем и срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД,който е преклузивен, е изтекъл на 11.04.2018г.

Предмет на оспорване от жалбоподателя е датата,от която следва да се счита,че изискуемостта за процесното вземане е започнала да тече  срещу К.М. като поръчител и обосноваността на извода на ГРС ,че изискуемостта е настъпила на 11.10.2017г.

От доказателствата по делото се установява,че в подаденото на  10.09.2018г. от „Банка ДСК”ЕАД заявление по чл.417  ГПК  за издаване на заповед за изпълнение  по ч.гр.д.№1761/2018г. по описа на Габровски РС, заявителят  е претендирал дължимост на  парично вземане от длъжника К.Т.М. като поръчител , общо в размер на 8606,05лв.,включващо главница ,договорна лихва, лихва за забава  и дължими такси ,всяко едно от които е индивидуализирано в заявлението по размер и период .Посочените в т.12 от заявлението документи  и обстоятелства ,от които произтича вземането ,са  извлечение от счетоводните книги на банката и договор за кредит от 07.04.2014г. с кредитополучател  М. И. М.-починала на 17.11.2016г. и  поръчители В. П. С., срещу която е образувано гр.д.№1539/2017г. за заплащане на кредита  и К.Т.М. съгласно сключен на 07.04.2014г. договор за поръчителство, срещу която е насочена претенцията по заповедното производство. В заявлението е посочен броя на непогасените месечни вноски с настъпил падеж към датата на подаването му-14бр. на обща стойност 1961,52лв., включваща главница и договорна лихва. Заявителят се е позовал на осъществен от длъжника К.М. фактически състав на  чл.19.1 и чл.19.2 от ОУ към договора във връзка с чл.60 ЗКИ – допуснато неплащане в срок на една или повече вноски  по кредита, поради което всички вземания са обявени за предсрочно изискуеми на 12.07.2018г.,а обстоятелството, че кредиторът обявява задълженията за предсрочно изискуеми е съобщено на длъжника  чрез нотариална покана с рег.№8224/ 11.10.2017г.

          В съответствие с указанията, дадени в т.4б от ТР по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС заповедният съд в производството по ч.гр.д.№1761/2018г. е констатирал от документите към заявлението,че към датата на подаването срещу поръчителя К.Т.М. е изтекъл преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД. Неизависимо,че съдът е приел за начало на срока датата на подаване на нотариалната покана-11.10.2017г.,то крайният извод,че към 10.09.2018г. е изтекъл шестмесечният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД,е правилен.

Съгласно установената съдебна практика и  даденото тълкуване в  т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника (и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока), е и моментът, в който целият или неплатеният остатък по кредита става изискуем както по отношение на главния длъжник, така и по отношение на поръчителя,като  шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на достигането на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата; по отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.

В случая от приложените към заявлението доказателства се установява,че волеизявлението на банката,че счита  кредита за предсрочно изискуем ,е връчено на К.М. по реда на чл.47 ГПК на 29.11.2017г.,съгласно направеното нотариално удостоверяване в нотариалната покана с рег.№8224/11.10.2017г., като в самото заявление по чл.417 ГПК заявителят е посочил,че с тази покана е уведомил длъжника за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми. От уведомяването е започнал да тече и срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД и към датата на подаване на заявлението  на 10.09.2018г. е изтекъл. За 14бр. вноски с настъпил падеж, последната от които е с падеж 07.12.2017г.,предмет на заявлението, преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД също е изтекъл към 10.09.2018г.,което обосновава отпадането на отговорността на  К.М. като поръчител за претендираните с процесното заявление по чл.417 ГПК вземания.

Представените към заявлението по ч.гр.д.№1761/2018г. на ГРС доказателства и наведени в него обстоятелства,не установяват процесното задължение да е станало предсрочно изискуемо на 12.07.2018г. и оттогава да тече срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД спрямо поръчителя К.М.. Посочването на тази дата в приложеното към заявлението по чл.417 ГПК извлечение от счетоводните книги на банката не доказва,че това е датата на настъпване на изискуемостта.За установяването на този факт следва да бъде представено доказателство за достигнало до длъжника волеизявление на банката за обявяване на предсрочната изискуемост.Такова волеизявление е обективирано в приложената нотариална покана ,като удостоверените с нея обстоятелства не установяват предсрочната изискуемост да е настъпила на посочената от заявителя дата 12.07.2018г. Предявяването на иск срещу един от поръчителите не е обстоятелство,което да поставя началото на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД  или да води до спиране или прекъсване на този срок спрямо останалите поръчители .Предвид на това позоваването в т.12 от заявлението  на образувано исково производство срещу поръчителя Веселина Станкова е ирелевантно за определяне началото на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД и дали същият е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК по отношение на поръчителя К.М..

Във въззивната жалба се твърдят нови факти и обстоятелства,които не са били посочени в заявлението по чл.417 ГПК,т.12 и на тях заявителят не е основал искането си за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя К.М. – че и срещу поръчителя К.М. е било образувано гр.д.№1539/2017г. по описа на Севлиевски РС,като исковата молба е подадена по пощата на 14.12.2017г.,постъпила в съда на 15.12.2017г.,а гражданското дело срещу К.М. като поръчител на майка си е било прекратено  с определение №663/03.07.2018г.,влязло в сила на 12.07.2018г.Представени са и писмени доказателства,които не са били приложени към заявлението по чл.417 ГПК.Тъй като заповедният съд е обвързан да извърши своята преценка за основателността на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от наведените в заявлението твърдения и приложени към него доказателства, включително и за установяване срока по чл.417 ГПК,то не може по пътя на въззивното обжалване да се навеждат нови факти и обстоятелства,извън посочените в заявлението,с които да се обосновава началото на преклузивния срок по чл.417,ал.1 ЗЗД.Освен това твърденията на жалбоподателя за това срещу кои страни е прекратено  производството по гр.д.№1539/2017г. на СРС и кога е влязло в сила прекратетилното определение не се установяват от приложените към жалбата доказателства – в приложеното определение №663/03.07.2018г. по гр.д.№1539/2017г. на Севлиевски РС няма заверка, че е влязло в сила на сочената от жалбоподателя дата 12.07.2018г. и че с него е прекратено производството срещу К.М. в качеството й на поръчител.От диспозитива на определението е видно,че в прекратителната част като ответници са посочени С. М. и К.М. в качеството на наследници на М. И. М..,всеки за своята част от дълга.

На основание изложеното,въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане потвърдено.

Водим от горното,въззивният съд

           О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4618 по ч.гр.д.№1761/2018г. на Габровски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.