Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./…….
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 2347/2021 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
63, ал.
1, предл.
2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от
Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба на
ОД на МВР Варна, подадена чрез ст. юрисконсулт К. Л.-А., срещу Решение № 590 от
21.09.2021 г., постановено по АНД № 20213110203368/2021 г. на Районен съд – Варна
(ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 21-0819-002676 от 14.07.2021
г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
В жалбата се релевират доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на ВРС, поради постановяването
му в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за
липса на съставомерност на деянието от субективна страна поради липсата на
уведомяване на собственика за извършената служебна дерегистрация на процесния
автомобил. Сочи се, че това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на
процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране на отговорността на водача. Твърди се, че узнаването
за прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство (МПС) от
собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на същото, тъй като собственикът на МПС е носител на задължението
за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е
длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението
на това задължение. Аргументира се, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП може
да се извърши и при двете основни форми на вината – умисъл и непредпазливост,
доколкото непредпазливите деяния по отношение на това административно нарушение
не са изключени от законодателя като ненаказуеми. Счита се, че правилно е
приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предложение първо ЗДвП и е наложено
наказание в минимален размер, като не са налице основания за приложение на чл.
28 ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се потвърди
издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН. В евентуалност при отхвърляне
на жалбата и претендиране от насрещната страна на разноски за адвокатско
възнаграждение се моли същите да бъдат присъдени в минимален размер. В хода по
съществото на спора, касаторът чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Сочи се, че ВРС не е съобразил нормата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН, като
процесното деяние е извършено под формата на „непредпазливост“, а именно
„небрежност“, т.к. при липсата на сключена гражданска отговорност, водачът е
могъл да предвиди последиците от последващата служебна дерегистрация.
Ответникът по касация – Д.Б.И., чрез
процесуалния си представител - адв. П. М., в хода на делото по същество отправя
искане съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Позовавайки се на събраните по делото доказателства,
включително постановлението на прокуратурата, ответникът настоява, че липсва
каквато и да е форма на вина на наказаното лице.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за
оставяне в сила на обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното
производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е
процесуално допустима.
Административният съд, като прецени
доводите на страните, фактите, които се извеждат от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените в
жалбата касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С обжалваното пред ВРС НП № 21-0819-002676
от 14.07.2020 г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 ЗДвП, на Д.Б.И. са наложени следните административни наказания:
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца.
Според съдържанието на НП
нарушението се изразява в управление на 04.03.2021 г., около 10:19 ч. на
товарен автомобил с рег. № ******, в гр. Варна, ул. *****, като МПС не е
регистрирано по надлежния ред, тъй като същото е със служебно прекратена
регистрация от дата 02.02.2021 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Посочено
е, че НП се издава на основание Постановление № 7956 от 25.06.2021 г. на
Районна прокуратура – Варна за прекратяване на наказателно производство по
описа на Районна прокуратура – Варна по ЗМ № 152/2021 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
ВРС приема, че Д.Б.И. е осъществила
от обективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което е
ангажирана отговорността ѝ с НП.
За да отмени обжалваното пред него
НП въззивният съд прави извод за недоказано осъществяването на нарушението от
субективна страна. Въз основа на фактите, изведени от доказателствата по
делото, ВРС приема, че И. не е била уведомявана по никакъв начин от никоя
служба за служебното прекратяване на регистрацията, както и за датата, на която
това е сторено. Същевременно ВРС посочва, че автомобилът е с регистрационни
табели, при което И. не е имала причина да предположи, че регистрацията на
превозното средство, е прекратена и датата на която това е станало.
Настоящият състав на съда намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно като постановено при липса на касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната му.
ВРС е изследвал обективно,
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка
на релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно са отнесени
към приложимите материалноправни разпоредби.
Въззивният съд правилно е приложил
материалния закон.
С процесното НП ответникът по
касация е наказан за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която правна норма
регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението
на това законово задължение подлежи на административнонаказателно санкциониране
на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП, предвиждащ налагане на административни
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева на водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
По делото е безспорно установено, че
управляваният от И. автомобил е нейна собственост. От прокурорското
постановление за отказ да се образува наказателно производство се установява,
че след направена справка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна е установено, че процесният лек автомобил е със служебно прекратена
регистрация, извършена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП – поради липса на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Установява се, че водачът на
автомобила не е бил уведомен и не е знаел, че автомобилът е без регистрация.
Съгласно посоченото правно основание
за прекратяване на регистрацията – чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП –
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването
на регистрацията на превозното средство и за да произведе действие спрямо
собственика на МПС, се изисква кумулативното наличие на визираните в нея
предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането и уведомяване на собственика на
превозното средство за служебно прекратената регистрация. В случая по делото е
безспорно установено, че към момента на проверката касационният ответник не е
бил уведомен (не е знаел), че е била прекратена регистрацията на автомобила му.
Данни в тази насока не са представени от касатора, като същият не отрича
липсата на извършено уведомяване. След служебното прекратяване на регистрацията
на МПС служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна не са
изпълнили задължението си по чл. 143, ал. 10,
изречение първо, предложение последно ЗДвП и по чл. 18б, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 8
във връзка с чл. 18, т. 2 Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за
извършената служебна дерегистрация. По делото липсват доказателства И. да е била
уведомена и от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса
за застраховането (КЗ), а именно, че ако не представи в 14-дневен срок
доказателства за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила ще бъдат предприети действия по чл. 574, ал. 11 КЗ,
т.е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор „Пътна полиция“ за
предприемане на действия по дерегистрация. С оглед горното правилно ВРС е приел,
че деянието, и съответно вмененото административно нарушение на ответника по
касация, не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да
е доказателство, че същата, към инкриминираната дата е съзнавала, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно обратното, че
собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна дерегистрация. При
това положение е несъмнено, че липсата на знание за това обстоятелство изключва
вината на водача и собственик на процесното МПС при извършване на вмененото му
нарушение. От липсата на вина, т.е. на субективен елемент, следва, че деянието
не осъществява състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, в
какъвто смисъл са изложените от районния съд мотиви.
Не може да бъде споделено
твърдението в касационната жалба, че нарушението е доказано от субективна
страна, тъй като същото е осъществено при форма на вината непредпазливост, при
която не е изключена административнонаказателната отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН
деянието е съставомерно и наказуемо. Съждението относно извършването на
неправомерно деяние от касационния ответник в условията на непредпазливост
означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на управлявания
автомобил противостои правното задължение за формирането на такова знание
(аргумент от чл. 11, ал. 3 НК,
във връзка с чл. 11 ЗАНН).
В конкретния казус обаче по делото не е установен надлежен юридически факт,
който би могъл да породи подобно задължение. В случая е установено, че
процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 02.02.2021 г. по реда на
чл. 143, ал. 10 ЗДвП
– по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Противно на становището, поддържано в касационната жалба,
цитираната разпоредба не урежда правно задължение на заинтересованото лице
самò да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните органи
да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на
регистрацията. При констатираната в хода на въззивното производство липса на
уведомяване на собственика на процесното МПС за прекратената служебно
регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че администрацията не е
изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП, с оглед
на което собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената
регистрация. Налага се извод, че вмененото на И. административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП би могло да бъде извършено само при форма на вината умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК,
която правна норма е субсидиарно приложима по силата на чл. 11 ЗАНН.
Щом умисъл обаче не е налице, то значи, че нарушение не е било извършено и
поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано. Оттук следва, че
разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се явява неосъществен, респ.
издаденото НП е незаконосъобразно, както правилно и обосновано е приел
решаващият състав на ВРС.
При извършената служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния
закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци.
Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право
на въззивна жалба и при правилно приложение на материалния закон.
Обжалваното решение на районния съд
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 63, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, следва в полза на ответника по касацията
да се присъди сумата в размер на 300 лева, представляваща заплатен от него
адвокатски хонорар в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, на основание чл.
221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 590 от 21.09.2021 г., постановено по АНД № 20213110203368/2021 г. на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да
заплати на Д.Б.И. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 300 лева,
представляваща направени разноски по КАНД № 2347/2021 г. на АдмС – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.