Р Е Ш
Е Н И Е
№ 489/27.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в
състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№160/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от Закон за здравето (ЗЗ)
Съдебното производство е образувано по
жалба на „Областно пътно управление“ гр.Монтана, подадена чрез Директора И.С.Г.
срещу Експертно решение №0096 от 008 от 31.01.2018г. на Специализиран състав по
сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК гр.София, с което е потвърдено Експертно
решение №3822/23.11.2017г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ гр.Монтана, с
което потвърден болничен лист №20171036956 издаден на 19.10.2017г издаден на
осигуреното лице Л.В.К.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като се поддържа искането за неговата отмяна. В
съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си юрисконсулт П*** , поддържа
жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Заинтересованата
страна Л.В.К., чрез пълномощника си адвокат П*** , оспорва жалбата и излага
доводи, че е неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Заинтересованата
страна МБАЛ „Д-р С*** И*** “ АД гр.Монтана, чрез пълномощника си юрисконсулт И***
оспорва жалбата и излага доводи, че е неоснователна.
Останалите
заинтересовани страни не вземат становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Експертно решение №0096 от 008 от 31.01.2018г. на
Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК гр.София, с което е
потвърдено Експертно решение №3822/23.11.2017г. на ТЕЛК общи заболявания към
МБАЛ гр.Монтана, с което потвърден болничен лист №20171036956 издаден на
19.10.2017г. издаден на осигуреното лице Л.В.К.. В мотивите на административния
акт са изложени констатации, че болничен лист №Е20171036956 е издаден като
първичен на 19.10.2017г. за 4 дни при
болничен режим и 30 дни при домашен режим. Изложени са мотиви, че от приложената
епикриза от болнично лечение от МБАЛ „Д.р С*** И*** “ АД гр.Монтана се
установява наличието на временна неработоспособност, което е мотивирало
административния орган да приеме, че наложилото болнично и следболнично лечение
е наложило издаването на болничния лист.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
От приетата по делото Епикриза се
установява, че Л.В.К. е постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р С*** И*** “ АД
гр.Монтана на 16.10.2017г., като е изписан на 19.10.2017г. с окончателна
диагноза: I50.1 OЛСН КЛ II-III ПО KILLIP,I1,0AX ГР II, ХИПЕРТОНИЧНО СЪРЦЕ.I134.0 СРЕДНОСТЕПЕННА МИТРАЛНА
ИНСУФЛИЦИЕНЦИЯ, I25.8 ИБС. СТЕНОКАРДИЯ
ПРИ УСИЛИЕ II Ф.КЛ.
Специализирана Лекарска комисия по кардиология е издала болничен лист
№Е20171036956, който е издаден като първичен на 19.10.2017г., с които на Л.В.К. е в отпуск поради временна нетрудоспособност
за 4 дни при болничен режим и 30 дни при домашен режим. Болничен лист
№Е20171036956 е оспорен до Директора на ТП на НОИ Монтана от Областно пътно
управление Монтана с жалба вх.№5001-11-42/25.10.2017г. С жалба №МН-ВХ-976/31.10.2017г., Директора на
ТП на НОИ Монтана е оспорил болничен лист №Е20171036956 пред ТЕЛК гр.Монтана,
който се е произнесъл с Експертно решение №3822/23.11.2017г. на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ гр.Монтана, с което е приел, че е правомерно издаден. С
жалба №МН-ВХ-1203/22.12.2017г., която е подадена от Областно пътно управление
Монтана, пред НЕЛК гр.София е оспорено Експертно решение №3822/23.11.2017г. на
ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ гр.Монтана. С оспореното в настоящето съдебно
производство Експертно решение №0096 от 008 от 31.01.2018г. на Специализиран
състав по сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК гр.София е потвърдено Експертно
решение №3822/23.11.2017г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ гр.Монтана. Експертно
решение №0096 от 008 от 31.01.2018г. на Специализиран състав по сърдечно-съдови
заболявания на НЕЛК гр.София е връчено на Областно пътно управление Монтана на
06.03.2018г., което се установява от приетата на л.23 по делото справка, а
видно от клеймото на пощенски плик на л.14 по делото жалбата е подадена по
пощата на 20.03.2018г., тоест в рамките на законоустановения срок по чл.112,
ал.1, т.3 ЗЗ.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.112,
ал.1, т.3 във вр. с ал.1 от ЗЗ, осигурителите имат възможност да обжалва
решенията на ТЕЛК пред НЕЛК гр.София в 14-дневен срок от получаването им, тоест
в случая е налице компетентност на НЕЛК гр.София да се произнесе по жалбата
срещу решение на ТЕЛК към МБАЛ гр.Монтана.
Оспорения административен акт е
издаден в изискуемата писмена форма по чл.4 Наредба за медицинската експертиза и
съдържа мотиви, които обосновават волята на административния орган. В тази
връзка следва да се посочи, че неоснователно в жалбата се поддържа, че липсват
мотиви в каква степен служителя на който е издаден обжалвания болничен лист е
неработоспособен, тъй като в мотивите на административния акт е посочено, че
при разгледаната документация се установява, че служителя е бил в състояние на
временна неработоспособност, което е наложило болнично и следболнично лечение в
периода 16.10.2017 – 18.11.2017г.
Настоящият съдебен състав не установява от събраните
по делото доказателства, да се налице изложените от оспорващия доводи, че
служителя Л.В.К. е ползвал незаконосъобразен болничен в периода 16.10.2017 –
18.11.2017г., с цел да избегне извършване на проверка на работата му. Тези
доводи на оспорващия не са установени по делото и не намират опора в събраните
по делото писмени доказателства, които установяват, че на осигуреното законосъобразно
е издаден болничен лист №Е20171036956 за временна неработоспособност в периода
16.10.2017 – 18.11.2017г. Видно от приетата по делото Епикриза се установява Л.В.К.
е постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р С*** И*** “ АД гр.Монтана на 16.10.2017г.,
като е изписан на 19.10.2017г. с окончателна диагноза: I50.1 OЛСН КЛ II-III ПО KILLIP,I1,0AX ГР II, ХИПЕРТОНИЧНО СЪРЦЕ.I134.0 СРЕДНОСТЕПЕННА МИТРАЛНА ИНСУФЛИЦИЕНЦИЯ, I25.8 ИБС. СТЕНОКАРДИЯ ПРИ УСИЛИЕ II Ф.КЛ. В съответствие с разпоредбата на чл.14, ал.1,
изр. второ от Наредба за медицинската експертиза, съгласно който в случаите,
когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при
изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за
болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30
дни за домашно лечение, Специализирана Лекарска комисия по кардиология е издала
болничен лист №Е20171036956, който е издаден като първичен на 19.10.2017г.,
като с него Л.В.К. е в отпуск поради временна нетрудоспособност за 4 дни при
болничен режим и 30 дни при домашен режим. В историята на заболяването, в ЛАК и в
епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта
от отпуск за домашно лечение. В случая процесният болничен лист е издаден от
ЛКК за стационарно и домашно лечение и е отразен в издадена епикриза, като
настоящият съдебен състав не установя да са допуснати съществени нарушения на
процедурата, които да налагат да бъде отменен, както законосъобразно е приел и
административния орган в оспорения административен акт.
Предвид горното, съдът приема, че при
издаване на болничен лист № Е20171036956 с начална дата на отпуска за временна
неработоспособност от 16.10.2017 г., който е потвърден с обжалваното ЕР на
НЕЛК, не е нарушена разпоредбата на чл.9 Наредба за медицинската
експертиза.
Съгласно определението за временна
неработоспособност, дадено в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, това е състояние, при което осигуреното
лице не може или е възпрепятствано да работи поради остро, подостро или
обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в
чужбина, санитарно курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване,
карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане
на болен или карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен
член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или
друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане
на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че в случая има злоупотреба с правото
на ползване на отпуск по болест, тъй като в нормативната уредба липсва задължение
за посочване на период през който ще продължи възстановяването на неработоспособното
лице.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с
целта на закона.
Настоящият съдебен състав
служебно установява, че като заинтересована страна по делото е конституирана
МБАЛ, Д-р С*** И*** “ АД гр.Монтана, която не попада в кръга на
заинтересованите страни по чл.112 ЗЗ, което налага производството да бъде
прекратена по отношение на нея.
Предвид изхода на делото и направеното искане от адвокат П*** , пълномощник на
заинтересованата страна Л.В.К., за
присъждане разноски по водене на съдебното производство, изразяващите се в разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.143, ал.3 АПК, оспорващият, чрез Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, юридическото лице в чиято структура е по аргумента на чл.21, ал.2
Закон за пътищата и чл.2, ал.1 от Правилник за структурата, дейността и
работата на Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да бъде осъден да заплати в
полза на Л.В.К., разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
500 (лева), който видно от Договор за правна помощ №0079792 са били надлежно
заплатени.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Експертно решение №0096 от 008 от
31.01.2018г. на Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК
гр.София, с което е потвърдено Експертно решение №3822/23.11.2017г. на ТЕЛК
общи заболявания към МБАЛ гр.Монтана, с което потвърден болничен лист
№20171036956 издаден на 19.10.2017г издаден на осигуреното лице Л.В.К. е законосъобразен административен акт, предвид, което на основание чл.172,
ал.2 АПК и чл.143, ал.3 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА производството по
Адм.дело №160/2018г. по описа на Административен съд Монтана по отношение на
МБАЛ, Д-р С*** И*** “ АД гр.Монтана.
Решението в тази му част, имаща характер на определение,
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му
на страната.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Областно
пътно управление“ гр.Монтана, подадена чрез Директора И.С.Г. срещу Експертно
решение №0096 от 008 от 31.01.2018г. на Специализиран състав по сърдечно-съдови
заболявания на НЕЛК гр.София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на Л.В.К. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в
размер на 500
(петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: