Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „*****“, [жк], [улица], представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД, чрез И. Ч. – управител и И. Г. – прокурист, и чрез преупълномощената от П. И. П. /упълномощена от първите двама/ юрисконсулт Б. Ч.-К., срещу Решение № 227 от 24.11.2023 г., постановено по АНД № 20233530200504/2023 г. по описа на РС-Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление № В - 002026 от 26.05.2023г., издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Сердика“, [жк], [улица], за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ и на основание чл.200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., като дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на КЗП сумата от 80 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се моли за цялостна отмяна на въззивното решение, тъй като при постановяването му били извършени съществени нарушения на материалния закон, същото било неправилно и необосновано, а потвърденото с него наказателно постановление било незаконосъобразно, включително поради факта, че наложената с него санкция била явно несправедлива. Касаторът сочи, че районният съд не е изследвал в пълнота обстоятелствата във връзка с издаване на НП, в т.ч. факта, че от АНОрган не е извършвана проверка относно други търговски обекти на веригата за това дали продуктът е бил включен в брошура, не ставало ясно как е установено, че липсва обозначаване на цена в близост до описаната стока - система за заточване, а преди съставяне на АУАН не било изискано становище от дружеството – касатор. Определя като неправилни и недоказани констатациите на административнонаказващия орган в НП като сочи, че в магазините на Търговска верига „Кауфланд“ стриктно се спазвали изискванията на Закона за защита на потребителите. Относно конкретното нарушение посочва, че към момента на проверката служител на „Кауфланд“ е отпечатвал нов етикет за процесния артикул, като същият е бил поставен незабавно, още преди приключване на проверката на КЗП. Освен това, дружеството било винаги на разположение да компенсира евентуални пропуски със съдействието на гише „Информация“. В касационната жалба се визира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в незачитане на принципа на безпристрастност при издаване на НП, като в този аспект се сочат медийни изяви на председателя на КЗП, в които същият заявил намерението си да се противопостави на нелоялните търговски практики, предпоставящи изкуствено завишаване на цените, и е посочил, че вниманието на КЗП е насочено към големите търговски вериги магазини. Цитирана е съдебна практика, позоваваща се на Препоръка R(80)2 на Комитета на министрите към СЕ, в смисъл, че е недопустимо преценката на наказващия орган за това има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно и кой е авторът му, да предхожда производството по налагане на административно наказание. На следващо място сочи допуснато от районния съд нарушение на закона, изразяващо се в неприлагане на разпоредбите за малозначителност на деянието, като се излагат същевременно мотиви за маловажност на случая. Поради посочените нарушения, касаторът счита, че районният съд е потвърдил едно явно несправедливо наказание. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. В проведеното съдебно заседание касаторът не изпраща представител, но е депозирано писмено становище от същия, в което се поддържа изцяло касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба - Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, не се явява и не изпраща процесуален представител по делото, но е депозирано писмено становище, в което се настоява за оставяне в сила на обжалваното решение на РСТ. Изтъква доводи за доказаност на установеното административно нарушение и за липса на условията по чл. 28 ЗАНН, определящи нарушението като маловажен случай. Позовава се на чл.153 т.5 от Договора за създаване на.Европейската общност, съгласно който националните законодателства на държавите-членки на Европейския съюз имат възможността да въвеждат по-стриктни защитни мерки за защита на потребителите. Претендира присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, в случай на надвишаване на нормативно определените минимални размери, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата като изтъква, че нарушението е категорично доказано и същото не е маловажен случай, тъй като се касае за магазин на голяма търговска верига, в който влизат голям брой клиенти, чиито потребителски права следва да се защитават в максимална степен.

По допустимостта на касационната жалба : жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение №227 от 24.11.2023г., постановено по АНД № 20233530200504/2023 г. по описа на РС-Търговище, е потвърдено Наказателно постановление № В - 002026 от 26.05.2023г., издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Сердика“, [жк], [улица], за нарушение на чл.15, ал.1 и на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Със същото решение „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Сердика“, [жк], [улица], е осъдено да заплати на КЗП сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите на решението въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 22.02.2023г. инспектори от КЗП извършили проверка в хипермаркет „Кауфланд“, находящ се в [населено място], [улица]. Търговската дейност в обекта се осъществявала от „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, [ЕИК], като в момента на проверката хипермаркетът работел и се обслужвали клиенти. Контролните органи установили, че в обекта се предлага за продажба станция за заточване PSS6501 /система за заточване/, без предварително обявена цена в близост до стоката. За продажба били изложени 3 броя от същата, а по направена справка били установени 5 броя, налични в обекта. Резултатите от извършената проверка били отразени в Констативен протокол № К-2707912/ 22.02.2023г. Предвид установените обстоятелства, проверяващите приели, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да постави предварително на видно място и в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. С оглед това, свид. Хр. Х. - ст.инспектор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при КЗП, съставила на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, [ЕИК] АУАН № 002026/09.03.2023 г. за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на търговеца, на когото бил връчен и съответен препис. В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН възражения срещу акта не били направени. Въз основа на съставения АУАН, Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД "Контрол на пазара" при КЗП издал Наказателно постановление № В - 002026 от 2б.05.2023г., с което за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл.200 от ЗЗП наложил на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД имуществена санкция в размер на 500 лева. Въззивният съд е установил приетата фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свид. Хр.Х. – актосъставител, и Кр.Х. – свидетел при установяване на нарушението.

В мотивите на обжалваното съдебно решение е обсъдено, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и приложените заповеди № 367 ЛС/22.04.2015г. и № 536/23.05.2023г., издадени от председателя на КЗП; АУАН и НП са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити; при съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН; правото на защита на наказания субект не е било нарушено и същият е имал възможност да го упражни в пълен обем.

Въззивният съд е приел за безспорно и категорично установено от фактическа страна реализираното от касатора нарушение по чл. 15 ал.1 ЗЗП, като е отчел, че дружеството - жалбоподател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, предлагащ стоки в търговски обект на крайни потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, и това го прави субект на АНОтговорност за нарушение по чл. 15 ал.1 ЗЗП. Констатирал е законосъобразното определяне на вида и размера на наложеното с НП административно наказание на основание чл. 200 от ЗЗП, доколкото жалбоподателят е санкциониран с имуществена санкция от 500лв., която е в минималния размер, предвиден в закона и съответства на тежестта на нарушението.

Районният съд е споделил и извода на АНОрган за това, че в случая няма основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като е налице формално нарушение, което всякога застрашава обществените отношения, охранявани от нормата на чл.15, ал.1 от ЗЗП, а именно - правото на потребителите да направят информиран избор. Според мотивите на обжалваното решение водещ принцип в ЗЗП /чл. 3, ал.1/ е, че правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани, поради което и наличието на други възможности за информиране относно цената на стоката, не омаловажава деянието. Прието е, че в случая са били засегнати правата на неограничен кръг потребители - клиенти на голям търговски обект - хипермаркет. Коментиран е изключително стриктния подход на законодателя при регламентиране на задълженията на търговците и по - специално защитата на потребителите при обозначаване на цените на предлаганите стоки, и в този смисъл е посочено, че предвидената рамка на санкцията по чл. 200 от ЗПП е изцяло в съответствие с чл.8 от Директива № 98/6/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998г. Според районния съд не са установени изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и случаят не е маловажен.

В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал и възложената със същото отговорност за разноски, приемайки че предвид потвърждаването на НП основателно се явява искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед параметрите в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото, е определил в минималния размер от 80 лв.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол.

При проверката за допуснати от районния съд нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания съответно по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени следното:

След съвкупен анализ на събраните доказателства въззивният съд е направил съответстващия на приложимия материален закон извод за реализирано от дружеството касатор административно нарушение по чл. 15 ал.1 ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. Както е обсъдил районния съд, съгласно §13 т.2 от ДР на ЗЗП, „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. А съгласно §13 т.8 от ДР на ЗЗП „продажна цена“ е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси. Събирайки всички относими към казуса писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод за реализиран състав на нарушението по чл. 15 ал.1 ЗЗП. Във връзка с оплакването в жалбата, че не ставало ясно как е установена липсата на поставено обозначение на цената на посочената стока, следва да се посочи, че районният съдия е обосновал решението си със събраните и кредитирани от него показания на разпитаните свидетели, които взаимно кореспондират по отношение на съдържащите се в тях данни. За обективното и пълно изясняване на обстоятелствата от страна на проверяващите свидетелстват показанията на свид. К. Х., която посочва, че в момента на проверката в магазина е имало и други стоки без ясно обозначени цени, но пристигналият управител показал цените им, поставени между кашоните, което било възприето от контролните органи, докато за станция за заточване PSS6501 изобщо нямало поставена цена и управителят лично видял тази липса. Обстоятелствата, че към момента на проверката служител на „Кауфланд“ отпечатал нов етикет за процесния артикул и същият бил поставен незабавно, още преди приключване на проверката на КЗП, както и възможността за получаване на информация за цената на гише „Информация“, не изключват съставомерността на установеното нарушение. Изискването на посочената нарушена норма е за предварително поставяне на видно място в непосредствена близост до стоката на нейната продажна цена, която включва и ДДС. Ето защо липсата на такава предварително поставена информация представлява нарушение, което макар и такова на формално извършване без да са настъпили конкретни вреди, обосновава реализиране на административнонаказателна отговорност. Във връзка с довода в жалбата, че не било поискано становище на дружеството – касатор преди съставяне на АУАН, следва да се посочи, че ЗАНН не предвижда задължение да се иска такова становище преди съставяне на АУАН, а е налице законова възможност за подаване на възражение срещу съставения акт в 7 - дневен срок от подписването му/чл. 44 ал.1 ЗАНН/.

Относно визираното в касационната жалба оплакване за незачитане на принципа на безпристрастност при издаване на НП, поради направени изявления в медиите от председателя на КЗП, следва да се посочи, че това оплакване се прави за пръв път в касационната жалба и не е било поставено на вниманието на районния съд, за да бъде разгледано, поради което и касационната инстанция не дължи произнасяне по същото. Въпреки това следва да се посочи, че председателят на КЗП не е участвал в конкретното развило се АНПроизводство, нито в извършената проверка и съставен при същата констативен протокол, нито при съставяне на АУАН или издаване на обжалваното НП. При това положение не може да се приеме, че преценката на наказващия орган за това има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно и кой е авторът му, е предхождала производството по налагане на административно наказание. Цитираната от касатора съдебна практика в подкрепа на това оплакване - Решение № 29 от 23.02.2020 г. по к. а. н. д. № 19/2020г. на АдмС – Ловеч и Решение № 226 от 22.05.2018 г. по к. а. н. д. № 239/2018 г. на АдмС - Перник, се отнася до съвсем различни казуси, при които административнонаказващият орган, издал впоследствие НП, е участвал лично при извършване на проверката в обекта и е съставил констативния протокол, което представлява смесване на отделни процесуални качества в един субект и е недопустимо съгласно регламентацията на чл.51 ал.1 буква „в“ предл.първо от ЗАНН.

По оплакването за неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянието не било определено като малозначителен/маловажен случай, следва да се посочи, че в касационната жалба е направено неясно смесване на две различни понятия: малозначително и маловажно. И доколкото ЗАНН не борави с понятието „малозначително“, настоящият състав приема, че оплакването касае твърдение за маловажност на нарушението, в който случай съгласно чл. 28 ал.1 ЗАНН наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Нормата на чл. 63 ал.4 ЗАНН дава правомощие на районния съд да отмени наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение, и съответно да предупреди нарушителя. Според легалната дефиниция, дадена в нормата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая нарушението е на формално извършване и съставът на същото не предвижда настъпване на резултат от вредоносни последици. Настоящият състав напълно споделя мотивите на районния съд, според които в случая са били засегнати правата на неограничен кръг потребители - клиенти на голям търговски обект – хипермаркет, каквито в момента на проверката били обслужвани в магазина. Правото на информация за стоките и услугите е едно от основните права на потребителите и една от основните цели за ЗЗП е да осигури защитата на това право/чл.1 ал.2 т.1 ЗЗП/. Именно в съответствие с нормата на чл. 8 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, е съдържанието на разпоредбата на чл. 230е от ЗЗП относно критериите за определяне на глобата или имуществената санкция. Именно съобразно тези критерии размерът на наложената имуществена санкция в случая е определен в минималния предвиден размер от 500 лева. Като е констатирал законосъобразно определяне на вида и размера на наложеното с НП административно наказание, районният съд е приложил правилно материалния закон.

При това положение касационният състав не открива наличие на касационните основания, визирани в чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 НПК.

Въззивният съд правилно е подходил и при решаване на въпроса за отговорността за разноски, тъй като обжалваното НП е потвърдено изцяло и в съответствие с чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 и ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл.27е от НЗПП и с оглед фактическата и правна сложност на делото е присъдил в полза на АНОрган юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

При така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, които да обосновават неговата неправилност, същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, при спазване изискванията на процесуалния закон и при съобразяване на правилата за определяне на административното наказание, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло. В решението са изложени ясни и убедителни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав и на основание чл. 221 ал.2 от АПК същият препраща към тях.

По отговорността за разноски – от ответната страна е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормите на чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид фактическата и правна сложност на делото и положения от представителя на ответната страна труд, изразяващ се в изпращане на писмено становище, съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева. Ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 80 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, т. е. в полза на Комисията за защита на потребителя, която има качеството на юридическо лице. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 и ал. 4 ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №227 от 24.11.2023 г., постановено по АНД № 20233530200504/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище.

ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Сердика“, [жк], [улица], да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.