Решение по дело №697/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260022
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20183210100697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                        2.03.2021 г.                  гр.Балчик

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Балчишкият районен съд                          граждански състав

На втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

Секретар: М. Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 697 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена искова молба от М.Х.П. ЕГН********** *** против Т.Х.П. ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 179 т. II, д. № 345/2018 г., вх. р. № 919/4.05.2018 г. при СВ при Районен съд-Балчик, на основание противоречие на добрите нрави, неравностойност на разменените престации. В условие на евентуалност ищецът предявява иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 179 т. 2, д. № 345/2018 г., вх. р. при СВ при РС-Балчик под № 919/2018 г., като привиден прикриващ договор за дарение, в условие на евентуалност предявява и иск за прогласяване на нищожността на упълномощителната сделка – нотариално заверено пълномощно с рег. №714 от 18.04.2018 г. и рег. №715 от същата дата, поради невъзможността на упълномощителя да разбира и ръководи действията си по упълномощаването и прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, описан по-горе поради липса на представителна власт.

Претендират се и направените в това производство съдебно – деловодни разноски и адв.възнаграждение.   

В хода на делото е конституиран като ответник и съпругата на ответника Т.Х.П. - Я.А.П..

Ответниците оспорват исковете като неоснователни.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът М.Х. твърди, че с ответника са наследници на Х.П., починал през 2013 г. и М. П., починала на 30.07.2018 г.

С атакувания договор, наследодателката продава на ответника на 14.05.2018 г. по време на гражданския му брак с Я.П. следния недвижим имот:

30 дка идеална част от ПИ-нива с площ от 49,999 дка, 3 категория, находяща се в землището на с. Сенокос, община Балчик, представляваща имот с идентификатор 66250.14.68 по кад. карта на селото, цялата по скица 50,004 дка.

При изповядване на сделката, обективирана в нот. акт № 179 т. 2, д. № 345/2018 г., вх. р. № 919/2018 г.при СВ при РС-Балчик,  ответникът действа като пълномощник на наследодателката, за което се легитимира с пълномощно с нот. заверка на подписа №714 и нот. заверка на съдържанието №715/18.04.2018 г.

Ищецът атакува договора като го намира за нищожен поради противоречие с добрите нрави, т.к. пълномощникът е прехвърлил на себе си имота за сумата в размер на 4 420 лв., която драстично се разминава с реалната продажна стойност, което води до намаляване на имуществото на прехвърлителя. Според ищеца, ответникът не е действал добросъвестно, той е договарял сам със себе си във вреда на упълномощителя, което има за правна последица нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави.

Освен това, според ищеца, наследодателят към момента на сделката няма воля да прехвърли недвижимия имот и получи продажна сума. Такава реално, според ищеца, не е платена, няма отчетническа сделка, продажна цена не постъпва и по сметка на наследодателя. Твърди се, че наследодателката М. П. изготвя обратно писмо, в което обективира нейното действително намерение.

Освен това, според ищеца, към момента на упълномощаване на ответника, наследодателката е била в невъзможност да разбира и ръководи действията си по упълномощителната сделка, т.к. според ищеца, наследодателката страда от деменция, обуславяща нейната ограничена дееспособност. Тя няма възможност да ръководи и осъзнава действията си по извършеното упълномощаване и да разбира смисъла и значението на съдържанието на пълномощното. Към този момент е образувано дело от ищеца за поставянето на наследодателя под запрещение, но поради смъртта на лицето решение не е постановено.

Изложеното мотивира ищеца да предяви настоящите обективно съединени искове.

Ответникът Т.П. намира, че не е налице накърняване на добрите нрави при сключване на сделката с оглед прилагане на принципа на свобода на договарянето, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и обстоятелството, че същата е близка до данъчната оценка.

Направи искане за откриване на производство по оспорване автентичността на представеното обратно писмо; заявява, че сумата, представляваща продажна цена е предадена на продавача преди сделката. Оспорва наведените твърдения, че наследодателт към момента упълномощаването страда от деменция или друго психическо заболяване, което да уврежда психиката ѝ в степен, че да не може да разбира какво подписва.

Материалноправното основание на предявените искове са в нормите на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 40  и чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

По отношение на допустимостта на исковете:

Предявените искове са допустими досежно притежавана ½ ид.ч. от наследственото имущество на М. Т.П..

Само до притежаваната наследствена квота ищецът има правен интерес да атакува сделките като нищожни. В останалата ½ ид.ч. исковете като подадени от лице без правен интерес, респ. недопустими следва да се прекратят.

В подкрепа на тезата, според настоящия състав на съда, са решения №№ 208/14.04.2014 г. по гр.д. №6302/2013 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 397/3.10.2012 г . по гр.д. №1604/2011 г. на на IV г.о. на ВКС; решение №205/5.11.2013 г. по гр.д. №1915/2012 г. на на III г.о. на ВКС, където касационният съд е коментирал недопустимостта от предявяване на установителния иск за нищожност на договор от лице, което не е страна по договора и притежава само идеална част от правото на собственост върху вещта, предмет на договора, поради нарушение на императивната забрана в чл. 26, ал.2 от ГПК.

 По отношение на основателността на исковете:

Страните са синове на М. Д. П., починала на 30.07.2018 г. В тоя смисъл е удостоверение за наследници, изх. №2707/2.08.2018 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Добрич-град.

На 4.05.2018 г., наследодателката, чрез пълномощник Т.Х.П., (пълномощно – л. 155 от делото) ответника по делото, прехвърля на Т.Х.П. 30 дка идеална част от ПИ-нива с площ от 49,999 дка, 3 категория, находяща се в землището на с. Сенокос, община Балчик, представляваща имот с идентификатор 66250.14.68 по кад. карта на селото, цялата по скица 50,004 дка за сумата в размер на 4 420 лв., при данъчна оценка на имота 4 410,35 лв.

По отношение на иска за прогласяване нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави:

По делото бе назначена и изслушана съдебно – оценъчна експертиза, заключението по която съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Вещото лице определи размера на продажната цена на имота в размер на 66 000 лв., или имотът е продаден за цена петнадесет пъти по-малка от действителната й цена.

В решение № 934/13.09.2010 г. по гр.д.№ 3657/2008 г., IV г.о. на ВКС постановява, че в случаите на дадено съгласие за продажба от представителя и на себе си, без да са посочени от упълномощителя конкретните условия за това, "уговаряне", от пълномощника на цената на продавания имот в размер, който многократно е по-нисък от пазарната му /действителна/ цена, явно облагодетелства представителя-купувач и е явно неизгодно за представлявания от него продавач, поради което съдът определя сделката като такава с увреждащ продавача характер. Обстоятелството, че едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и пренебрегване на този на представляваната страна е израз на волята на едно и също лице - представителя-купувач и на намерението му за увреждане на упълномощителя, което разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД забранява. Драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на продавания имот определя сделката като сключена при тежък конфликт на интереси, което е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, обуславящо нейната нищожност.

В този смисъл са и други решения на ВКС: Решение № 223 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6158/2007 г., I  г. о., ГК,  Определение № 427 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 5260/2016 г. на ВКС, III г. о., Решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на І г. о. на ВКС и др.

"Добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД съгласно утвърденото в доктрината и съдебната практика разбиране представляват неписани критерии и правила за поведение, установени в обществото, с които преобладаващата част от правните субекти съобразяват по свое убеждение поведението си. Накърняването на тези неписани правила за поведение законът въздига в основание за нищожност на гражданскоправните сделки.

Съдът като се ръководи от решение №277/26.01.2015 г. по гр.д. №1962/2014 г. на ВКС, съобрази преследваната от страните с договора цел,  липсата на доказателства за удоволетворяване на друг значим допустим от закона интерес намира, че с атакуваната сделка е налице значителна нееквивалентност на престациите, което обуславя извода за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави.

Искът като основателен относно ½ ид.ч. от недвижимия имот следва да се уважи.  

След като уважава главният иск, съдът не следва да разглежда предявените в условие на евентуалност искове.

Страните претендират разноски, които им се дължат съобразно уважената и прекратената част.

Воден от изложеното, съдът

 

                                      РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 179 т. II, д. № 345/2018 г., вх. р. № 919/4.05.2018 г. при СВ при Районен съд-Балчик, по иска предявен от М.Х.П. ЕГН********** *** против Т.Х.П. ЕГН ********** *** и Я.А.П. *** Тошево досежно ½ ид.ч. от недвижимия имот: 30 дка идеална част от ПИ-нива с площ от 49,999 дка, 3 категория, находяща се в землището на с. Сенокос, община Балчик, представляваща имот с идентификатор 66250.14.68 по кад. карта на селото, цялата по скица 50,004 дка, предмет на договора..

ПРЕКРАТЯВА производството  по отношение на исковете на М.Х.П. ЕГН********** *** против Т.Х.П. ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 179 т. 2, д. № 345/2018 г., вх. р. при СВ при РС-Балчик под № 919/2018 г., като привиден прикриващ договор за дарение и иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 179 т. 2, д. № 345/2018 г., вх. р. при СВ при РС-Балчик под № 919/2018 г., поради липса на представителна власт досежно ½ ид.ч. от недвижимия имот: 30 дка идеална част от ПИ-нива с площ от 49,999 дка, 3 категория, находяща се в землището на с. Сенокос, община Балчик, представляваща имот с идентификатор 66250.14.68 по кад. карта на селото, цялата по скица 50,004 дка, предмет на договора.

ОСЪЖДА М.Х.П. да заплати на Т.Х.П. сумата в размер на 2 692 лв.(две хиляди шестстотин деветдесет и два лева), представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Т.Х.П. и Я.А.П. да заплатят солидарно на М.Х.П. сумата в размер на 1638,50 лв.(хиляда шестстотин тридесет и осем лева и петдесет ст.), представлява направените по делото съдебно – деловодни разноски съобразно прекратената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                      СЪДИЯ:………….