Определение по дело №363/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20192300500363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                       10.01.2020 г.           гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     І-ви   въззивен граждански  състав

на       10        януари     2020  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                               2. ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело    363   по описа за    2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "АГРО - 14" ООД и по въззивна жалба на "Репродуктор по свиневъдство" АД, двете против Решение №786/05.11.2019 г., постановено по гр.д.№263/2019 г. по описа на ЯРС.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агро 14" ООД, ЕИК ********* с адрес гр.Ямбол, ул."Атанас Кратунов" № 20, представлявано от С.Г.С. против „Репродуктор по свиневъдство"АД, ЕИК *********, с.Калчево, представлявано от Г. Б. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 5310 лв., представляваща стойността на ползване на недвижими имоти земеделска земя с площ 59,375 дка без правно основание за стопанската 2017/2018 година, както и за сумата 546,76 лв., представляваща мораторна лихва върху тази главница.

ОСЪЖДА „Агро 14" ООД, ЕИК ********* с адрес гр.Ямбол, ул."Атанас Кратунов" №20, представлявано от С.Г.С. да заплати на „Репродуктор по свиневъдство" АД, ЕИК ********* с.Калчево, представлявано от Г. Б. на основание чл.59 от ЗЗД сумата 1003,20 лв., представляваща стойността на ползваните без основание 20,900 дка земеделска земя през стопанската 2017/2018 година, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане, като искът в разликата над 1003,20 лв. до размера на 2919,62 лв., както и по отношение на неоснователно ползване за стопанските 2015/2016 година, 2016/2017 година и по отношение на неполучено подпомагане за нахут за стопанската 2017/2018 година като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Агро 14" ООД да заплати на „Репродуктор по свиневъдство" АД направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер 2043,88 лв.

ОСЪЖДА „Репродуктор по свиневъдство "АД да заплати на „Агро 14" ООД направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 182,30 лв.

С въззивната жалба на "АГРО - 14" ООД решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за неправилност. Сочат се допуснати от първостепенния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Твърдят, че неправилно ЯРС, в нарушение на чл.162 ГПК и константната практика на ВКС, е отхвърлил иска им поради липса на доказателства, установяващи неговия размер независимо, че приел доказването му по основание. Иска се отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявеният в производството от "АГРО - 14" ООД иск да бъде уважен. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба е направено искане за допускане на съдебна експертиза с вещо лице - икономист, което да отговори на посочени в жалбата въпроси.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор по тази жалба от „Репродуктор по свиневъдство" АД, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Изложени са съображения по същество. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени. Заявено е становище за неоснователност на доказателственото искане на въззивника.

Против първоинстанционното решение е депозирана и въззивна жалба от „Репродуктор по свиневъдство" АД в частта с която предявеният от тях насрещен иск е отхвърлен за горницата над 1003,20 лв. до размера на 1755,60 лв., както и по отношение на неоснователно ползване за стопанските 2015/2016 година, 2016/2017 година. Заявени са твърдения за неправилност и необоснованост на решението в атакуваната част. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението на ЯРС в атакуваната част и постановяване на ново, с което предявеният в производството насрещен иск  да бъде уважен за горницата над 1003,20 лв. до размера на 1755,60 лв., както и по отношение на неоснователно ползване за стопанските 2015/2016 година, 2016/2017 година. Претендира се и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор по тази жалба от "АГРО - 14" ООД, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението в атакуваната част. Изложени са съображения по същество. Иска се потвърждаване на решението в тази част, съответно оставяне на жалбата на насрещната страна без уважение и присъждане на сторените по делото разноски. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбите, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС намери и двете въззивни жалби за допустими, като подадени в предвидения в закона срок и от легитимирана страна.

По доказателственото искане на въззивника "АГРО - 14" ООД за допускане на съдебна експертиза с вещо лице - икономист, което да отговори на посочени в жалбата въпроси, въззивния съд намери следното: С оглед забраната на чл.266, ал.1 ГПК, допускането на нови доказателства във въззивното производство следва да става само при наличие на хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК. В случая във въззивната жалба не е обоснована нито една от посочените хипотези. На първо място - нито се твърдят, нито се обосновават нови обстоятелства или нови/нововъзникнали доказателства, за да бъде приложена разпоредбата на чл.266, ал.2 ГПК. Във въззивната жалба липсват твърдения, които да обосноват и хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК - искане за такава експертиза не е правено, поради което и не е отказвано допускането на такава, още по-малко в хипотеза на допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение.

При изложените съображения искането за допускане на съдебна експертиза с вещо лице - икономист, което да отговори на посочени в жалбата въпроси, се прецени от въззивния съд за неоснователно, тъй като не е обосновано с някоя от хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК и се остави без уважение.

Водим от изложеното и на осн. чл.267 ГПК, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 10.03.2020 г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

НЕ УВАЖАВА искането на въззивника "АГРО - 14" ООД за допускане на съдебна експертиза с вещо лице - икономист, което да отговори на посочени в жалбата въпроси.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

На всяка от страните да се връчи и препис от писмения отговор на другата страна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.