Решение по дело №7302/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 394                             20.02.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                         ХХ граждански състав

На двадесет и първи януари                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар Ани Стоянова   

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 7302/2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на П.Ц.Б., ЕГН ********** *** и Н.П.П., ЕГН ********** *** против Областен съвет на Български червен кръст – Бургас, с адрес гр.Б., представляван от В.Т.Р. за осъждане на ответния работодател да им заплати в качеството им на брат и баба на починалия работник Б.Ц.Б. следните суми: 80000 лева на П.Ц.Б. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б., ведно със законната лихва от 19.08.2012г. до изплащането и 50000 лева на Н.П.П. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б., ведно със законната лихва от 19.08.2012г. до изплащането. Твърди се, че починалият Б. е бил в трудово правоотношение с Областния съвет на БЧК като изпълнявал длъжността „***** ********”. На 19.08.2012г. Б. починал в следствие на трудова злополука, като смъртта настъпила от удавяне в края на работното време. Работодателят не съставил акт за трудова злополука. Ето защо с разпореждане на НОИ трудовата злополука е била призната за такава по чл.55, ал.1 КСО. Разпореждането е било обжалвано и е влязло в сила на 30.06.2017г. Налице е и ЕР за признаване на причинна връзка по повод настъпилата злополука между обстоятелствата по злополуката и причината за удавянето. Твърди се, че майката на загиналия не е могла да издържи стреса и е починала на 14.12.2012г. Ищецът П.Ц. заявява, че брат му е бил най-близкият му човек и заедно са израснали. Преживял е шок, от който и до днес не може да се възстанови. Ищцата Н.П. заявява, че тежко е понесла смъртта на внука си и на дъщеря си, като мъката й е непоносима. Моли се исковете да се уважат.

               Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Предявява възражение за изтекла давност, тъй като трудовата злополука е настъпила преди повече от 6 години. Искът е подаден след изтичане на давността по чл.358, ал.1, т.3 КТ. Задължението за заплащане на претърпени от трудова злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката и давността тече оттогава, поради което е изтекла. Евентуално се прави и възражение за прекомерен размер на търсените обезщетения. Заявява се, че никой от ищците не е живял в едно домакинство с починалия и няма данни той да е полагал грижи за издръжката им. Моли се исковете да се отхвърлят.

               Съобразно доказателствата по делото и закона съдът намира следното:

               Исковете са частично основателни.

               Спор по фактите няма. Сключен е бил трудов договор от 15.06.2012г. между Областния съвет на БЧК – Бургас като работодател и Б.Ц.Б. като работник, по силата на който Б. е назначен на длъжността „***** ********”. Договорът е срочен, до 31.08.2012г. Видно от препис – извлечение от акт за смърт, Б.Ц.Б. е починал на 19.08.2012г. Причина за смъртта на лицето е удавяне.

               С Експертно решение № 2412/02.10.2013г. на ТЕЛК за общи заболявания е призната причинна връзка по повод злополука, тъй като има връзка между обстоятелствата на злополуката и причината за настъпилата смърт – удавяне. Това решение е потвърдено с ЕР на НЕЛК от 11.04.2014г. Решението на НЕЛК е било обжалвано, но жалбата е отхвърлена с решение № 7802/15.12.2014г. на Адм. съд София-град по адм. дело № 4857/2014г., оставено в сила с решение № 7796/26.06.2015г. на ВАС по адм. дело № 2473/2015г.

               С разпореждане от 24.08.2015г. на ТП на НОИ-Бургас е приета за трудова злополуката с Б.Б., на основание чл.55, ал.1 КСО. С разпореждане № 1040-02-41/30.09.2015г. на директора на ТД на НОИ е потвърдено разпореждането от 24.08.2015г. С решение № 1965/23.12.2015г. на Адм. съд – Бургас по адм. дело № 2044/2015г. е отхвърлена жалбата на работодателя против разпореждане № 1040-02-41/30.09.2015г. Това решение е оставено в сила с решение № 8446/30.06.2017г. на ВАС по адм.дело № 3979/2016г.

               Официалните данни сочат, че починалото при трудова злополука лице не е било семейно и няма низходящи наследници. Негова наследница е майка му Т., която е починала няколко месеца след смъртта на сина си. Б. има по – малък брат П., както и баба по майчина линия – Н.. Това са ищците по делото.

               В хода на процеса ищците ангажираха гласни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от тях във връзка със смъртта на родственика им.

               При така установените факти, от правна страна трябва да се съобрази следното:

               Според чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно ал.2 работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. Според ал.3 работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

               В случая Б. е бил в трудово правоотношение с ответния работодател. Починал е по време на изпълнение на трудовите си задължения, като злополуката е била призната за трудова по надлежния ред. Ето защо неговите най-близки роднини са легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта му.

               В закона няма изрична разпоредба, която да посочва точно кои лица са легитимирани да търсят обезвреда за болки и страдания, причинени от смърт. Ето защо кръгът на тези лица е определен от върховната инстанция по тълкувателен път. Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на ППВС, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на ППВС, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленумът на ВС е възприел като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеската връзка. Приел е, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд и няма основания за разширението му.

               Това тълкуване на закона е коригирано с № ТР 1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г., с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Прието е с ТР, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В конкретната хипотеза ищците попадат в приложното поле на тълкувателното решение – те са брат и баба на починалия. Ето защо те имат право да търсят обезщетение за претърпени болки и страдания, ако докажат, че са понесли такива.

               Неимуществените вреди на ищците от смъртта на техния роднина се доказват от събраните гласни доказателства. Св.М. – Б., съпруга на ищеца, е заявила, че починалият Б. приживе е живял заедно с брат си и майка си в едно жилище. Баба му идвала при тях само зимата, а през другото време живеела във виличка до града. Б. като по-голям се грижил за цялото семейство. Финансово и емоционално всички взаимно се подкрепяли. Смъртта на Б. съкрушила много брат му, който изпаднал в тежка депресия. Б. нямал приятелка, бил свързан много със семейството си. След смъртта на брат си, П. потърсил помощ от психолог. Принудил се да потърси такава помощ, тъй като се затворил в себе си, отказал да общува с колеги. Отказвал и досега да се раздели с вещите на брат си. Баба Н. загубила желание за живот след смъртта на внука си. Не успяла да се съвземе, започнала да забравя много. Била много привързана към Б., тъй като той най-много се грижил за нея и бил първият й внук. И сега тя не спирала да мисли за него и да изживява смъртта му. Св.А., тъща на П., заявява, че отношенията между двамата братя и между Б. и бабата били много сърдечни. Всички те живеели в един апартамент. Б. като по-голям станал глава на семейството, след като баща им починал. Б. и П. имали малка разлика, постоянно били заедно в игрите и в училище. П. след смъртта на брат си престанал да разговаря, не се срещал с хора, затворил се. Не искал да изнасят дрехите и вещите на брат му. Двамата имали много силна връзка, споделяли си всичко, поради което след загубата на брат си П. останал попарен с болката си. Бил кратък, лаконичен с хората. Скрил сватбата си от всички, казвал, че не му е до веселби, защото семейството му го няма /майка им починала малко след Б./. Баба Н. след загубата на Б. заболяла от онкологично заболяване. Нейният живот протичал на гробищата, постоянно се редували помени и черни забрадки. Сега още била неспокойна и приемала медикаменти. Страданието й се отразило много, била дезориентирана и се прехвърляла от тема в тема.

               При тези данни БРС счита за безспорно установени неимуществените вреди, настъпили у брата и бабата вследствие смъртта на Б. Касае се за съвсем млад човек, отишъл си без време, който е бил опора на цялото семейство. Б. и П. са били много близки, постоянно са били заедно, споделяли си един на друг. Между тях е съществувала топлота и обич, привързаността им един към друг е била голяма. Загубата на брат му е събитие, изключително тежко в живота на П., който е загубил не само близък роднина, но и приятел. Що се касае до баба Н., нейната загуба е също толкова голяма. Жената е на възраст, в която особено остро чувства липсата на своя внук, който й е бил морална и финансова опора и се е грижил за нея. Б. е бил кротко и сериозно момче, уважавал е и е обичал своята баба, помежду им е царяла привързаност. След смъртта на Б., ищцата заболяла от карцином, страдала и се притеснявала за станалото, постоянно била по гробища. Мъката и страданията я променили много.

               Следователно, налице са понесени от двамата ищци болки и страдания, в следствие на загубата на роднината им. Всички негативни емоции са логически оправдани предвид близката родствена връзка на ищците с починалия и предвид факта, че те са живеели заедно с него. Тези неимуществени вреди следва да се овъзмездят от работодателя. Искът се доказва в своето основание.

               По възражението на работодателя за изтекла давност:

               Същото е неоснователно. Съгласно решение № 336 от 23.11.2012г. на ВКС по гр. д. № 303/2012г., III г. о., ГК тригодишният давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл.200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. Това разрешение произтича от установената по реда на чл. 290 от ГПК практика /например решение № 319 от 22.06.2010г. по гр. д. № 204/2009г. на III г. о./, съгласно която установяването на трудовата злополука може да става само по надлежния административен ред /по чл. 57 от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки - ДВ, бр. 6/2000 г./, като е недопустимо установяването й по общия исков ред. Доколкото наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ /а процедурата по издаването му отнема време/ - следва да се приеме, че началният момент, от който възниква вземането за обезщетение е датата на влизане в сила на този акт. Тъй като това е денят, в който правото предмет на иска е могло да бъде упражнено по смисъла на чл. 358, ал. 2, т. 3 КТ, от него следва да тече тригодишният давностен срок.

               В случая смъртта на Б. е настъпила на 19.08.2012г. Инцидентът е приет за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО с разпореждане на НОИ от 24.08.2015г. Това разпореждане е обжалвано по административен и съдебен ред и окончателно е влязло в сила на 30.06.2017г. От влизане в сила на разпореждането възниква и вземането за обезщетение и започва да тече и давността. Искът е заведен на 12.10.2018г., поради което тригодишната давност по чл.358, ал.1, т.3 КТ не е изтекла. Налага се извод, че вземанията не са погасени по давност.

               По размера на обезщетенията:

               БРС намира, че претендираните от двамата ищци обезщетения са завишени и не съответстват на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Предвид на обстоятелството, че до приемане на ТР № 1/21.06.2018г. на ВКС беше изключено по-далечни роднини като брат и баба да претендират обезщетения от смърт, то липсва утвърдена съдебна практика по въпроса за размера на такова обезщетение. Действително размерът се определя по справедливост, поради което всеки случай следва да се преценява поотделно, но евентуална съдебна практика би послужила за ориентир при определяне на обезщетенията. Ето защо БРС намира, че следва да отчете какви обезщетения съдилищата са присъждали досега на по-близките роднини, като размерите им подлежат на намаляване, с оглед спецификата на настоящия случай.

               На БРС е известно решение № 235 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2012г., с което в полза на майка за загубата на нейния син е присъдено обезщетение от 80000 лева.  С решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК, е определено обезщетение от по 70000 лева за съпругата, родителите и децата, след това сумите са намалени поради съпричиняване. Известно е и определение № 745 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 50/2015 г., IV г. о., ГК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е определено обезщетение от 60000 лева в полза на майка, загубила дъщеря си.

               Преценявайки тези решения, районният съд намира, че справедливото в случая обезщетение в полза на брата и бабата на починалия възлиза на по 30000 лева за всеки от тях. За да стигне до този извод, БРС счита, че размерите на обезщетения, присъдени с горепосочените съдебни актове следва да бъдат значително намалени, доколкото в случая обезщетенията ще се изплащат не на родител, дете или съпруг, а на брат и на баба, които са по-далечни родственици. Както беше установено, те са понесли значителни неимуществени вреди, тъй като са живеели с починалия в едно домакинство и помежду им е имало привързаност и обич. Справедливостта обаче налага за тяхното овъзмездяване да не се присъждат обезщетения в посочените по-горе размери, тъй като тук правоимащите имат по-далечна родствена връзка с починалия. Обезщетенията следва да бъдат намалени до размера от 30000 лева, който според настоящия състав е адекватен и отговаря на особеностите на случая.

               Следва решение, с което работодателят се осъди да заплати на брата П. и на бабата Н. обезщетение от по 30000 лева за смъртта на Б., ведно със законната лихва от 19.08.2012г. до окончателното изплащане. В останалата си част исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищците разноски съразмерно уважения иск, както следва: в полза на П.  - 975 лева и в полза на Н. – 960 лева.

               В полза на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 161.54 лева /определено е юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 300 лева, според НЗПП, което е намалено според уважената част от исковете/. 

               На основание чл.78, ал.6 КТ ответният работодател трябва да заплати в полза на съда такса от 2400 лева върху уважения размер на исковете.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА Областен съвет на Български червен кръст – Бургас, с адрес гр.Б., представляван от директора В.Т.Р. да заплати на П.Ц.Б., ЕГН ********** *** сумата от 30000 лева /тридесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат му Б.Ц.Б. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от увреждането – 19.08.2012г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 30000 лева до 80000 лева.

               ОСЪЖДА Областен съвет на Български червен кръст – Бургас, с адрес гр.Б., представляван от директора В.Т.Р. да заплати на Н.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 30000 лева /тридесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния внук Б.Ц.Б. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от увреждането – 19.08.2012г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 30000 лева до 50000 лева.

               ОСЪЖДА Областен съвет на Български червен кръст – Бургас, с адрес гр.Б., представляван от директора В.Т.Р. да заплати на П.Ц.Б., ЕГН ********** *** сумата от 975 лева /деветстотин седемдесет и пет лева/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА Областен съвет на Български червен кръст – Бургас, с адрес гр.Б., представляван от директора В.Т.Р. да заплати на Н.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 960 лева /деветстотин и шестдесет лева/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА П.Ц.Б., ЕГН ********** *** и Н.П.П., ЕГН ********** *** да заплатят на Областен съвет на Български червен кръст – Бургас, с адрес гр.Б., представляван от директора В.Т.Р. сумата от общо 161.54 лева /сто шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА Областен съвет на Български червен кръст – Бургас, с адрес гр.Б., представляван от директора В.Т.Р. да заплати по сметка на БРС сумата от 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ такса върху уважения размер на исковете.

               Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен съд.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

    ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!  

    А.С.