Определение по дело №164/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

         гр. Кюстендил, 23.06.2020 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

 на двадесет и трети юни

през две хиляди и двадесета година, в състав:

                       

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ваня Богоева

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  Евгения Стамова

                                                                                                  Веселина Джонева

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.ч.гр.д. № 164

 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по постъпила частна жалба от „****************, действащо чрез процесуалния си представител  по пълномощиеадв. В. Г., със съдебен адрес:. ******, ************, насочена срещу разпореждане от 07.02.2020 г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д. № 253/2020 г. по описа на същия съд.

Постановеният от първостепенния съд съдебен акт се обжалва в частта, с която съдът е оставил без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „****************срещу Е. М. И. ЕГН **********, с настоящ адрес: *** за вземане за сумата от ***** лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги. За да постанови обжалвания акт, заповедният съд е приел, че уговорената клауза за компесаторна неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора, нарушава принципа на справедливостта и добросъвестността в гражданските отношения, излизайки извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Приел е, че клаузата за неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника, поради което заявлението в тази част като неоснователно, е отхвърлено. За останалите, претендирани със заявлението вземания, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. 

Частният жалбоподател обжалва постановеното от РС – Дупница разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. Излага, че правните разсъждения на заповедния съд досежно противоречие с разпоредбите на ЗЗП на неуточнена клауза, чиято стойност се равнява на месечни абонаментни такси, дължими от прекратяване на договора до крайният срок, за който е бил сключен същия, не кореспондират с претенцията на заявителя, с основанието, на което е начислено вземането му за неустойка, нито с представените по делото писмени доказателства. Изтъква, че съгласно приложените към заявлението Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г. и Допълнително споразумение от 13.06.2018 г., размера на неустойката е уговорен като стойността не на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а стойността само на три месечни абонаментни такси. Сочи, че размера на неустойката е съобразен с новите правила за изчисляване на неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, който правила операторът „******************** е договори с Комисията за защита на потребителите, като в тази връзка е подписана Спогодба с регулиращия орган от 12.01.2018 г. обобщава, че мотивите на съда за отхвърляне на иска противоречат, както на изложените от заявителя твърдения, така и на представените по делото доказателства. По същество моли съдът да отмени постановеното от заповедния съд разпореждане в обжалваната част и да постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендирано вземане за неустойка, дължима поради прекратяване на договорния абонамент.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от   „***************, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение против Е. М. И., ЕГН ********** за парично вземане в размер на ***** лева – представляваща дължими и незаплатени месечни абонамантни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; ***** лева, представляваща незаплатени лизингови вноски и сумата от ****** лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги. 

Към заявлението, съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК са представени: Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г., Договор за лизинг от 14.04.2018 г.;издадени от мобилния оператор фактури за ползвани услуги от абоната; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 13.06.2018 г.; Общи условия на оператора.

Съдът с разпореждане от 07.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№253/2020 г. отхвърлил искането за вземане за сумата от *** лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, като за останалите претендирани със заявлението вземания, заповедният съд е издал заповед за изпълнение. За да постанови отхвърлителният диспозитив, съдът е констатирал вероятна неравноправност на клаузата за неустойка. 

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу  подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са следните:

В заповедното производство съдът извърша преценка дали е дължимо претендираното от заявителя вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът следи служебно и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

В изпълнение на коментираните правомощия и след запознаване с депозираното заявление, ведно с доказателствата към него, съдът намира, че в процесния договор за предоставяне на мобилни услуги не е налице вероятна неравноправност досежно клаузата за неустойка.

 

                                                                 - 2 -

В т.11 от Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г. и в т.III-3 от Допълнително споразумение от 13.06.2018 г., e уговорено, че в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инциатива на потребителя, или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи, свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

С оглед вида на договорното неизпълнение, съществува доктрина, изцяло възприета и съобразена в съдебната практика, съгласно която, според различни критерии, неустойката може да бъде: компенсаторна; при разваляне на договор; зачетна или мораторна. „Компенсаторна“ е неустойка, която се претендира вместо изпълнение, като служи за основа и при частичното неизпълнение. Следователно, в настоящия случай, така формулирана претенцията за неустойка е компенсаторна - претендира се поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на изискуемо парично задължение.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В случая е налице хипотезата на прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение за напред /на основание чл. 88 ал.1 ЗЗД/ поради развалянето на договора по право с настъпване на уговорено между страните основание за това.   

При така установеното прекратяване на договора се поражда и основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй като се поражда основанието за обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора. В случая на типичен договор с продължително изпълнение и фиксиран срок, този интерес се измерва с частта от липсващото договаряне до края на срока. Действително, след прекратяването на договорите, операторът си възстановява възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти, такава каквато е съществувала и преди да се обвърже с този потребител. Затова при отпадане на авансово платима абонаментна услуга, негативните последици на оператора на мрежата могат да се изразяват само в пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в сравнение с тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след прекратяването.

В процесния договор за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че при прекратяване на договора за мобилен абонамент поради виновно поведение на абоната, доставчикът ще да бъде компенсиран в размер на най-много три абонаментни вноски.

Тази хипотеза на прекратяване поради виновно неизпълнение се различава от прекратяване на договора поради отказ на абоната. В случай на отказ от страна на абоната, доставчикът ще има възможност да предложи свободния вече номер на другиго, а при забава санкционирана с разваляне, какъвто е настоящият случай, тази възможност ще възникне едва след определен период от време, а не автоматично. Затова и доставчикът има обоснован интерес да стимулира потребителя, който е загубил интерес от ползване на мрежата до края на срока, да предприеме сам прекратяването, вместо да отказва плащането на вече неполезните му услуги.  Съответно и като уговори неустойка в размер съпоставим със срока, в който абонамента ще са начислява, дори и плащането да се преустанови до отпадане на действието на договора поради забавата, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Като всяка неустойка, размерът на договорена отнапред компенсация за вреди от накърнен негативен интерес  следва да е по-голяма от предполагаемия им размер, за да изпълни функцията си и на санкция за недобросъвестното причиняване на отпадането на договора и да стимулира длъжника да се въздържи от неизпълнение, за да се предпази от завишената икономическа тежест. Именно такива характеристики има обезщетението за причиняване на вреди поради прекратяване на договора преди уговорения краен срок, определени като трикратен размер на абонаментна такса. Това завишение не накърнява изискванията за добросъвестност при уговарянето на клаузи, които потребителят не е в състояние да прецени като икономическа тежест. Затова съдът не намира противоречие с изискванията на специалния закон, изключващ валидност на клаузи за обосновано завишен размер на неустойка или обезщетение за неизпълнено задължение спрямо предвидимите при сключване на договора вреди /чл. 143 т.5 от ЗЗП/.

Приемайки вероятна неравноправност на клаузата за начисляване на неустойка в договора за предоставяне на мобилни услуги, заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата от *****лева, представляваща договорена неустойка за предсрочно прекратяване на ползван от длъжника при дружеството – оператор договорен абонамент.  Разпореждането в тази си част се явява неправилно и ще бъде отменено, като съдът ще постанови да се издаде заповед за изпълнение и за това вземане на заявителя ************* ЕАД.

По изложените правни съображения, съдът

 

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 07.02.2020 г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д. № 253/2020 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „************** ЕАД, ***********, действащо чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. Г, със съдебен адрес: *************** ************, ЕГН **********, с настоящ адрес: *** за вземане за сумата от **** лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза „************, ЕИК **********, действащо чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. Г., със съдебен адрес: *******************, ЕГН **********, с настоящ адрес: *** за

                                                                    - 3 -

вземане за сумата от ***** лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.

ВРЪЩА делото на ДнРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: