Р Е Ш Е Н И Е
№5020/30.12.2016г.
гр. Варна,30.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря Х.Х., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1769 по описа за 2016 година на Варненския
районен съд, ХLІІ състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба, предявена във ВРС на 17.02.2016 г., заведена под
номер 8593 по която е образувано настоящото исково производство –гр.дело №
1769/ 2016.Исковата молба е уточнена с писмена молба от 24.2.2016 г.
Ищцата по делото Е.Л.П. – Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна –Д. К.,
със съдебен адрес:***, офис 1, е предявила
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД против ответното дружество „Д.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д. Х..
Отправеното със сезиращата съда молба
ИСКАНЕ е ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата
сумата от 10 800.00 лева (десет хиляди и осемстотин лева) –
представляваща пропуснати ползи,
както и сумата от 600.00 лева
(шестстотин лева) – представляваща претърпяна загуба – или общо сумата от
11 400.00 лева (единадесет хиляди и четиристотин лева), произтичащи от
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от страна на ответното дружество на сключен между страните Договор
за проектиране и изграждане на жилищна сграда от дата 01.06.2012 г., ведно със законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.02.2016 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата основава исковата си молба на
следните правно релевантни факти и обстоятелства, а именно: Твърди се, че на дата 1.6.2012 г.
ищцата и ответното дружество сключили Договор, по силата на който ответното
дружество се било задължило да извърши цялостно проектиране и изграждане
на жилищна страда, в собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор
номер *, находящ се в *, като уговорката между
страните била ищцата и сестра й да си запазели правото на стоеж върху два
апартамента с обща площ от 130 кв.м., без прилежащите им избени помещения и
върху един двоен гараж с площ от
Неизпълнението
на поетото от ответника задължение за изграждане на обекта в договорения срок, завява
ищцата, я лишило от възможността да получи гражданските плодове от
недвижимите си имоти чрез предоставянето им за възмездно ползване на друго лице
за периода на забавата (12.04.2015 г. до момента), а причинените вреди по
смисъла на чл. 82 ЗЗД представлявали ПРОПУСНАТИТЕ ПОЛЗИ, пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на дружеството – ответник (т.е.
задължението на дружеството изпълнител да предаде обектите в срок). В
УТОЧНИТЕЛНА МОЛБА от 24.2.2016 г. ищцата е
допълнила твърденията си затова, че договорът сключен на 1.6.2012 г. не е
бил прекратен, че ответното дружество е било изпаднало в забава на 12
май
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска „Д.” ЕООД, ЕИК *, чрез процесуален
представител - адвокат М. С. е
изразил становище по иска. На първо място ответното дружество счита, че искът е
частично допустим, но е неоснователен. Частичната недопустимост на иска
ответникът обосновава с наведените твърдения, че всички съсобственици на
парцела на * сключили на 07.12.2015г. Договор за доброволна делба, видно от
който договор, съпругът на ищцата също имал качеството собственик на
„отдадения под наем” обект, поради което (според ответника) ищцата
нямала активна процесуална легитимация да претендира пълната сума на
пропуснатите ползи, доколкото придобитото от нея било в
режим на СИО.
С
оглед на изложеното, ответното дружество намира, че претенцията в размер на
половината от претендираната сума е недопустима, евентуално неоснователна.На
второ място, в раздел ІІ ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК изразява
становище по обстоятелствата, на които се основава иска и навежда
възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава претенцията. В
РАЗДЕЛ ІІ на отговора на искова молба ответникът релевира, че след
сключването на договора двете собственички на земята прехвърлили
собствеността върху 20 кв.м. идеални части върху процесния
недвижим имот на П. А. М..На 14.12.2012 г. П. А. М. и съпругът й Д. Я. М.
уведомели дружеството, че с оглед икономическа целесъобразност желаят сградата
да бъде изградена по стопански начин и не желаели ,,Д.” ЕООД да извърши
строителството в имота.Твърди се, че лицето Д. Х. получил предложение да
стане технически ръководител на обекта.При това положение дружеството –
ответник било поставено в обективна невъзможност да извърши строителството в
имота, още повече че дружеството не било придобило право на собственост върху
имота, нито му било учредявано право на строеж, но Д. Х. приел предложението да
стане технически ръководител на обекта. В отговора на искова молба ответникът
твърди, че съсобственичките Е.Л.П.-Г. и С. Л.П. чрез пълномощника си Г. Ж. Г.
упълномощили (по силата на Пълномощно per. №
4393/16.07.2012г. на Нотариус Б. В.) Д. П. Х. относно строителството на
жилищната сграда, Д. Х. подписал от тяхно име всички строителни книжа, но от
тях не била „взета и една стотинка за изграждането на сградата”. На следващо
място се твърди, че строежа на * бил извършен по стопански начин от
съсобствениците на земята, които със свои средства финансирали изграждането
му, като първоначалните собственици - С. Л.П. и Е.Л.П.-Е. не били участвали по
никакъв начин в строежа.Сочи се, че по силата на Договор от 14.01.201З г.
съсобствениците на имота (към него момент) възложили на Д. Х. да изпълнява
техническото ръководство на строежа, а с Договор за изработка от
04.02.2013г. собствениците на земята възложили на БРИГАДА извършването на СМР
на строежа. Тази бригада, твърди ответната страна, била под техническия
контрол на Д. Х. и започнала работа незабавно. На 25.03.2013г. на обекта била
извършена проверка на физическото лице Д. Х. и с Протокол № 917 от 25.03.2013г.
било констатирано, че технически ръководител бил Д. П., като били дадени
указания с оглед спазване на законодателството.Във връзка с изложеното е
пояснено в отговора, че след проверката на Д. П. му било съставено НП №
03-0313534/03.04.2013г. и Наказателно постановление № 03-000051 от Директора на
Инспекцията по труда, които след обжалване били отменени с влезлите в законна
сила Решение по КАД № 4481/2013 г. по описа на Административен съд Варна и КАД
№ 389/2014г. на Административен съд Варна.
Досежно Разрешение № 154
от 12.11.2012 г., релевира ответното дружество, това Разрешение било влязло в
законна сила на 04.12.2012 г. и към 04.06.2014 г. сградата била изградена по
стопански начин до степен на завършеност, необходима за
получаване на удостоверение за експлоатация, в уверение на което ответната
страна ангажира писмени доказателства - строителна документация на обекта. Сочи
се още, че за обекта имало сключени Договори за присъединяване към ЕНЕРГО ПРО и
ВиК; обектът имал технически и енергиен паспорт и
отговарял на изискванията на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ.
В
срока по чл. 131 ГПК ответната страна оспорва обстоятелството, че „Д.” ЕООД
било поело ангажимент съгласно Договор от 01.06.2012г. за въвеждането на
сградата в експлоатация. С процесния договор „Д.”
ЕООД, се твърди, че ответното дружество било поело ангажимент за
фактическото извършване на строежа. В уговорения срок това било извършено
макар и не от „Д.” ЕООД.
По повод
предявения иск, ответникът възразява срещу иска, като счита,че на ответното дружеството
не можело да му бъде вменено във вина неизпълнение на договора, тъй като
другите съсобственици не са били сключили договор с дружеството за възлагане на
строителство. Дружеството не можело да отговаря за пропуснати ползи,
доколкото ищецът бил прибързал със сключването на Договора за наем или
същият Договор бил създаден за целите на настоящия процес. Видно било
от раздел II, чл. 4 от договора че ответното „Д.” ЕООД се било задължило
да предаде на собствениците владението на обектите им в едноседмичен срок след
получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради което не
можело да отговаря за пропуснати ползи преди този момент, а срок
за въвеждането в експлоатация не бил уговарян.Към твърдяната дата
01.07.2014 г. (начало на действие на Договора за наем), ВЪЗРАЗЯВА ответната
страна - обектите на Е. и С. П. били в степента на завършеност, уговорена по
чл. 5 от Договора от 01.06.2012г.Действително, не оспорва ответника, имало
нормативна забрана за ползване на сграда преди въвеждането и в експлоатация, но
видно било от представения Договор за наем, който бил сключен преди твърдяния момент за получаване на удостоверение за експлоатация, че в него нямало
никакви условия за въвеждането на обектите, отдавани под наем в експлоатация, а наемателят
бил наясно със състоянието на имота. Освен това, според ответната страна,
сградата се ползвала от 01.06.2014г. от други собственици, като покойната вече
сестра на ищцата С. П. и П. М.. На следващо място ответната страна сочи, че към
момента на датата на влизането в сила на Договора за наем реално част от
апартаментите били реално обитаеми, а освен това договорът бил сключен за
сумата в размер на 600лв., докато реалната пазарна наемна цена за такива
обекти, на това място била значително по-ниска. Това още повече, според
ответното дружество, увеличавало съмнението, че договорът бил сключен за целите
на настоящия процес.На последно място по същество на претенцията ответната
страна твърди, че ищцата не била изпълнила поетото от нея задължение по чл. 9
от Договора от 01.06.2012г., тъй като не била учредила право на строеж върху
недвижимия имот нито на ,Д.” ЕООД, нито на други физически или юридически лица.
С оглед на това, че нейното задължение било изтекло на 18.12.2012 г., то от
този момент, релевира ответника, тя била неизправна страна по договора, а не „Д.”
ЕООД, които били в обективна невъзможност да си изпълнят задълженията по
договора.
Ответникът оспорва:представения Договор
за наем от 01.05.2014 г. и Споразумение № 1 към Договора за наем, като антидатирани, счита, че същите са съставени с оглед изхода
на делото ; съдържанието на представения Договор за наем от 01.05.2014 г. и
Споразумение № 1 към Договора за наем, като твърди, че е сключен на нереална пазарна
наемна цена.
В молба от 28.09.2016 г. ищецът е
изразил подробно становище по иска, с което се оспорват твърденията на
ответника, че ищцата е в неизпълнение на сключения между нея и ответното
дружество договор, в частност, че не е изпълнила задълженията си по чл. 9 от
Договора да учреди право на строеж.
(В тази връзка се представят писмени доказателства). Ищцовата страна оспорва и
твърденията на ответната страна, че към 01.07.2014 г. обектите са били в
степента на завършеност, уговорена в чл. 5 от Договора от 01.06.2012 г. и
са били обитаеми. Във връзка с оспорванията ищцовата страна е направила
доказателствени искания. Ищцовата страна оспорва и съдържанието на
представените с отговора на искова молба писмени доказателства, а именно: Договор
за изработка от 04.02.2013 г. и договор от 14.01.2013 г., като счита същите
за антидатирани и създадени за нуждите на процеса.Във
връзка със становището на отговора в първото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника заявява категорично, че ще се ползва с оспорените два
частни документа като съдържание и желае ангажиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при режим на водене.
В проведеното по делото последно
открито съдебно заседание ищцата чрез адвокат Д. К. изразява становище
за основателност и доказаност на иска , като желае
уважаването на исковата молба в пълнота ведно с присъждане на разноските по
делото .
В същото съдебно заседание ответното
дружество,чрез процусуалният си представител адвокат М.
С. намира ,че искът слредва да бъде отхвърлен като в
полза на ответната страна се присъдсят сторените
разноски.
Двете страни са ангажирали в последното
открито заседание списъци по чл. 80 ГПК а в рамките на предоставения от съда
срок ответната страна,чрез адв.М.С. е депозирала на
16.12.2016 г. подробна писмена защита по същество на спора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
Въз основа на ангажираните от ищцовата
страна присмени доказателства, приобщени към материалите
по делото и представени исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства, а именно: Договор от 01.06.2012 г.; Договор за отдаване
под наем на недвижим имот от 01.05.2014 г.; Споразумение № 1/15.07.2014 г. към
Договор за отдаване под наем на недвижим имот, сключен на 01.05.2014
г.товарителница от 20.07.2015 г.; покана за доброволно изпълнение от Е.П. – Г.
и С. П., чрез адвокат Б. З., до „Д. –
На 01.06.2012 г. в гр.Варна е бил сключен договор в
писмена форма между 1.Е.Л.П. –Г. ,2. С. Л.П. като собственици на УПИ *, кв. * по плана на ІХ-ти микрорайон на
гр.-Варна, с адм.адрес * – съставляващо ПИ с
идентификатор * по КККР на гр.Варна ,с площ по скица 213 кв.м., при граници :
ПИ *, ПИ *, ПИ * и в качеството си на ВЪЗЛОЖИТЕЛИ и 3. Д. ЕООД ЕИК *,със седалище и адрес
на управление *** – представлявано от управителя Д. П. Х. в качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ.
В чл.1 от договора е вписан предмета на договора : По силата на този
договор възложителите са възложили на
изпълнителя да извърши цялостно проектиране за изграждане на жилищна сграда в
имота съгласно представената от тях виза с рег.№ 332 от 07.07.2011 г.издадена от
Район „Одесос „при ОБЩИНА ВАРНА и да построи жилищна сграда в горепосочения
имот изцяло със свои сили,средства,труд
като всеки от възложителите си запазва правото
на строеж върху един апартамент , като общата чиста жилищна площ на
двата апартамента е 130 кв.м.,без прилежащите им избени помещения и общи част,
които също ще бъдат получени , но не влизат в чистата жилищна площ ,както и един двоен гараж с площ 32 кв.м. , без прилежащите му общи части, които също
ще бъдат получени , но не влизат в чистата ползваема
площ а ВЪЗЛОЖИТЕЛИТЕ се задължават да
учредят ПРАВО НА СТРОЕЖ на изпълнителя или на посочени от него физически или юридически лица върху
гореописания недвижим имот , по силата на което право изпълнителят и или
посочените от него физически или юридически лица да получат всички останали жилища , обекти, гаражи и застроени площи.
ВЪЗЛОЖИТЕЛИТЕ са се задължили да прехвърлят на изпълнителя или на посочени от него физически или
юридически лица правото на собственост върху общо 70% идеални части от описания
недвижим имот.
Правата и задълженията на ответната
страна - изпълнител по договора са
разписани в раздел ІІ от договора.Видно от чл. 1 изпълнителят се е задължил в
срок до
Твърденията на ищцата затова,че е
отдала своя имот под наем ищцата подкрепя посредством приложения на лист 12-ти
и договор за наем, оспорен от ответната страна.Видно от договора за наем
приложен на л.12 –ти , на дата 1 май
Ищцата твърди,че е загубила наема от
този имот а и се наложило да плати на наемодателя неустойка поради
неизпълнението на договорното задължение на ответника.В тази връзка ищцата се е позовала на клаузата от наемния договор визирана в чл. 7 – при
виновно неизпълнение на задълженията наемодателя по договора последният дължи на наемателя неустойка в размер на 1м.наем.
По делото е приложено и заверено за
вярност с оригинала копие на споразумение № 1 към договор за отдаване под наем
на недвижим имот, сключен на 1.5.2014 (
л14 –ти от делото ).Видно от писменото двустранно споразумение Е.П. –Г. и
М.П. са прекратили взаимно сключения
между тях наемен договор като наемодателят: „ признава,че все още не разполагат
с удостоверение за въвеждане в
експлоатация на имотите, които отдава под наем, поради което и се съгласява за
заплати на наемателя дължимата неустойка съгласно чл. 7 от договора за наем,
както и да му върне платения гаранционен
депозит съгласно ал. 3 от договора за наем „.
Наемателят е декларирал в
споразумението, че : „ е получил в брой сумата от 1 200 лв. и няма други претенции към наемодателя „ .
Представено по делото и ангажирано с
исковата молба е заверено за вярност с оригинала копие на Разрешение за
строеж № 154 / 12.11.2012 г. издадено от
Община Варна за обект – жилищна
сграда ,находяща се в УПИ *, кв. * (
ИМОТ с идентификатор *) по плана на *-ти микрорайон на * .
Разрешението за строеж е издадено по
надлежния ред от компетентния затова орган на осн.
чл. 142 ал.1 , ал. 4, ал. 6, т. ЗУТ и
др. на С. П., Е.П. –Г., П. М. , Т. Х. – Д. –действащи чрез пълномощник
Д. П. Х. (съгласно пълномощно с рег.№ 7844/11.6.2012 ) и Д. П. Х. при представени от лицата титули за
собственост а от страна на ищцата , на С.
П. и на удостоверения за наследници.
Видно от приложената на л. 21 и 22 в заверено
за вярност с оригинала копие на товарителница и покана ищцата е била отправила до ответника писмена
покана на дата 20.07.2015 г. с която заедно със С. П. ( двете чрез адв.Б.З.)
са отправили покана до ответната страна на 30.7.2015 г. в 10.00 ч в кантората
на адв.З. да се стигне до споразумение относно
сроковете за построяване на сградата и разпределяне на правото на собственост
за отделните обекти и дължимо от страна
на ответника „ обезщетение за забава „ .
Допълнително
по делото ищцовата страна е представила и по делото са приложени заверени за
вярност с оригинала копия на : нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *, том *, рег. № *, дело № * г.; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том * рег. № *, дело № * г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г. ; удостоверение
изх. № АУ080502ОД_001/28.08.2015 г., издадено от Община Варна, Район „Одесос”; вкл.
и констативен протокол от 24.08.2015 г..
Установено е по делото а не е спорно,че
С. Л.П. е починала на 11.8.2015 г. и е оставила един свой наследник по закон –
ищцата и нейна сестра- факт, изяснен въз основа на удостоверение за наследници
приложено на лист 23- ти по делото .
С оглед доказване на твърденията си
ищцата е представила и по делото е приобщен по надлежния ред договор за доброволна
делба на недвижими имоти акт № 188,
том ІV , рег.№ 7680/
За опровергаване на твърденията на
ищцовата страна ответното дружество също е ангажирало писмени доказателства а
именно : Приложени на листи
от 52-ри до 138 -ми са следните относими към спора писмени доказателства,представени с
отговора на искова молба : Договор за изработка от
04.02.2013 г.; протокол № 917 от
25.03.2013 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна; диплома за висше
образование серия А 92, № 000401; Договор от 14.01.201З г.; информационна
табела на обекта; протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строежа от 15.01.2013 г., приложение № 2; Акт
за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция
от 15.02.2013 г., образец 7; Акт за приемане на извършените СМР по нива и
елементи на строителната конструкция от 22.02.201З г., образец 7; Акт за
приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от
01.03.2013 г., образец 7; Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи
на строителната конструкция от 06.03.2013 г., образец 7; Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 19.03.2013
г., образец 7; Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция от 28.03.201З г., образец 7; Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 16.04.201З
г., образец 7; Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция от 19.04.2013 г., образец 7; Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 30.04.2013
г., образец 7; Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция от 08.05.2013
г., образец 7; Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция от 16.05.2013 г., образец 7; Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 22.05.2013
г., образец 7; Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция от 03.06.2013 г., образец 7; Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 14.06.2013
г., образец 7; Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция от 21.06.2013 г., образец 7; Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 28.06.2013
г., образец 7; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от
12.03.2013 г., образец 12; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи
на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от
14.03.2013 г., образец 12; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи
на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от
28.06.201З г., образец 12; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи
на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от
05.07.2013 г., образец 12; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи
на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от
06.07.2013 г., образец 12; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи
на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от
14.08.201З г., образец 12; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи
на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от
12.08.2013 г., образец 12; Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи
на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от 20.08.201З г., образец 12; Акт за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на
проекта от 06.11.201З г., образец 12; Акт за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта
от 10.11.201З г., образец 12; Акт за приемане на конструкцията от 21.07.2013
г., образец 14; Договор за присъединяване на обект на потребител към
електроразпределителната мрежа изх. № В12-4694-В13-6304/15.10.2013 г.;
Допълнително споразумение № 1/30.12.2013 г. към Договор за присъединяване на
обект на потребител към електроразпределителната мрежа №
В12-4694-В13-6304/15.10.2013 г.; Допълнително споразумение № 2/02.04.2014 г. към Договор за присъединяване на обект на потребител
към електроразпределителната мрежа № В12-4694-В13-6304/15.10.2013 г.; Удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж № 0-22/31.07.2014 г.; протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа за строежи от техническата инфраструктура от 22.01.2014 г., приложение
№ 2а; Договор за изпълнение на строително-монтажни работи с „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД от 07.01.2014 г.; констативен протокол от 07.02.2014
г. на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД; технически паспорт на строеж:
жилищна сграда, находяща се в УПИ *, кв. * (с идентификатор *) по плана на *-ти
микрорайон, *, гр. Варна; енергиен паспорт на жилищна сграда, находяща се в УПИ
*, кв. * по плана на *-ти микрорайон гр. Варна; пълномощно с нотариална заверка
на подписите per. № *
г. на нотариус Б. В.; служебна бележка № 1/20.01.2014 г. относно ползването на
терени, общинска собственост, съгласно чл. 30 от Наредбата за определянето и администриранетон а местните такси и цени на услуги на
територията на община Варна; констативен протокол за обект: тротоар, прилежащ
на жилищна сграда с административен адрес: *; уведомление от дата 12.12.2012 г.
от П. и Д. М. до „Д. –
Освен
цитираните писмени доказателства по делото са събрани и гласни доказателства
,допуснати в полза и на двете страни .
В
проведеното открито съдебно заседание от дата 30.09.2016 г. са разпитани
свидетелите Г. Г. и С. П. ( л.162 – 165 ).
Воденият
от ищцовата страна свидетел Г. Г. е син на ищцата,
заявил да дава показания .По същество синът на ищцата твърди, че лично на Д. Х.
бил подписал пълномощно , като смятал ,че от там нататък ще може с това
пълномощно да прехвърля земя или извършва сделки Поводът за пълномощното ,
издадено от адв.С. било да не се занимават майката на
свидетеля и леля му със строителството на сградата, на * . Св.Г.Г. твърди, че нямало никаква точка в договора, сключен с Д.
за учредяване на право на строеж, както и че „ бил чувал за акт 15 и 16, но не
и за 19 а горе долу след така наречения акт
16 или свидетелство за вевеждане на сградата в експлоатация „ сградата е годна за
ползване „ .Същият свидетел твърди , че в договора било записан срок от
В
останалата част от показанията си св.Г.Г. твърди, че
негов приятел „ изскочил с неустоима оферта „ да
наеме жилището, но така и „ не могли да захранят жилището с ток и да влязат във
владение на имота „ ,.
Свидетелят
С. П. , воден от ответната страна
в същото открито съдебно заседание твърди, че
има имот на същия адрес и в момента обитавал помещението от май или юни
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 04.11.2016 г. са разпитани свидетелите М. П.
, К. К. и П. М. ( л. 180 – 182 ).
Разпитан
в качество на свидетел М.П. твърди, че е
разписал договора за наем и споразумението ( т.е. договора за наем и
споразумението сключени с ищцата ).По този повод свидетелят обяснява в
противоречие с показанията на сина на ищцата,че харесал може би около 2014 година
апартамента, като свързва подписването на договора с нещастен случай
–катастрофа по която бил изтърпял присъдата и не иска да си спомня затова. В
останалата част от показанията си св.П. обяснява ,че поради това ,че не можел
да ползва апартамента т.к. не се знаело кога ще се завърши сградата, Г. ( синът
на ищцата ) му върнал парите за наема 600 лева в двоен размер - т.е .1200
лева.
Разпитан
в качество на свидетел в същото заседание воденият от ответната страна свидетел
К.К. завява,че подписът на договор за изработка
е негов ( договора ангажиран с отговора на искова молба).От показанията на
същия свидетел се установява, че той бил сключил този договор за изработка на груб строеж на сградата в
рамките на три месеца , което се случило през
Вторият
воден от ответната страна свидетел П. М. обяснява, че е втора
братовчедка на Д. Х. като от своя страна сочи, че била подписала договор през
м.1.2013 -та година Д.Х. да стане технически ръководител на обекта на * и
мисли,че за строежа била наета бригада.
Приобщени
по надлежния ред са писмени доказателства ангажирани от ответната страна на
листи 196 - 197 от делото. Видно от цитираното и приложено по делото копие
на протокол от открито съдебно заседание проведено на 17 октомври 2011
година от ОС Варна с председател съдиятяа Ив.Славкова , по НОХД № 1524 /
С
оглед установяване на размера на исковата претенция по делото е проведена основан СТЕ изготвена от в.л. Св.П. приобщена на л. 179 –
178 и повторна СТЕ изготвена от в.л. Т.О.
, приобщена на листи от 191 до 194 –ти вкл.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
предявените обективно, кумулативно съединени искови претенции, чиято
квалификация съдът е определил като
предявени на основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е приел,че същите
предвид облигационният и характер и релевираните в
исковата молба са процесуално допустими ,заявени при наличие на ясен правен
интерес от избраната форма на искова защита.-В тази връзка възраженията на
ответната страна затова,че ищцата самостоятелно, без съпруга си предявила исковите
претенции не прави тези претенции недопустими , тъй като имат облигационен
характер а възражението на ответната страна би следвало да се разгледа по
същество на спора ако се доказаже основателността на
иска.
Приемайки
исковете за допустими съдът с доклада по делото е разпределил между двете
страни по спора доказателствената
тежест по следния начин : Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК на страните е било
указано, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.В тежест на ищеца по делото е да установи и докаже че
между ответника и ищеца е била възникнала валидни облигационна връзки, по
силата на която ищцовата страна, като изправна такава: точно, своевременно и
съгласно договореното е изпълнила поетите си задължения. В тежест на ищеца е възложено да
установи и докаже, че възложената на ответната страна работа по договора не е
била изпълнена от ответната страна в договорения срок, че ответната страна се
намира в забава считано от твръдения в исковата молба
начален момент ,поради което и ищцата е претърпяла претендираните
по реда на чл. 82 ЗЗД вреди.
Съдът е указал на двете страни ,че обезщетението по чл.82 ЗЗД
при неизпълнение на договорно задължение, каквото е задължението на ответника
по Договора от 1.6.2012 г. да завърши цялостно проектиране и изграждане на
жилищна сграда, обхваща претърпяната
загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението – чл. 82 изр. първо ЗЗД.
Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по договора по вина на длъжника и изправност
на насрещната страна – кредитор по сделката. Тези елементи, в случая
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от
ищцата, респективно оборени от ответника.Отговорността по чл. 82 ЗЗД е
обусловена от настъпването на вреда под формата на пропусната полза или загуба,
която да е в причинна връзка с виновното неизпълнение. Във връзка с изложеното
по-горе, съдът е указал на ищцата че
следва да установи и докаже също при условията на пълно и главно доказване и
виновното неизпълнение на договора от страна на ответника и пряката причинно
следствена връзка между именно това виновно неизпълнение на договорното
задължение от ответника и претендираните имуществени
вреди –претъпени загуби и пропуснати ползи.В тежест на ответника е възложено да
установи и докаже възраженията си, че въобще не е налице неизпълнение, че не е
налице и виновно неизпълнение на договорното задължение (ако ищцата докаже, че
е налице неизпълнение) и или че не е налице пряка причинно следствена връзка
между твърдяното от ищцата неизпълнение и претендираните
вреди.Съдът е указал и на двете страни, че съгласно чл. 82 ЗЗД във
всички случаи, отговорността е ограничена до преките и предвидими вреди. Това
означава, че вредите трябва да се явяват като закономерен и безусловен резултат
от неизпълнението и които нормалният човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. Претърпяната
загуба е винаги имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имуществото на
кредитора в резултат на неизпълнението. Размерът и се определя от разликата
между имуществото след неизпълнението и имущественото състояние на изправния
кредитор, ако задължението е било изпълнено. Поради това вредата – претърпяна
загуба винаги е реална. С оглед горното , с доклада по делото е било
указано на страните, че в тази хипотеза
кредиторът е този, който следва да докаже настъпването на реална вреда, намаляване на имуществото му, която обаче е в пряка причинна връзка с
неизпълнението на длъжника, както и ако задължението бе изпълнено, вредата
нямаше да е налице.Съдът е указал на страните че чл. 83 ЗЗД държи
сметка и за поведението на кредитора, ако неговото поведение е каузално спрямо
вредата т.е. без неговото поведение вредата не би настъпила или не би настъпила
в този размер. В ал. 2 на чл. 83 ЗЗД е предвидено, че длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Отнесено към конкретното дело и към исковата претенция за обезщетение за вреди,
съдът е указал на ответника, че негова е тежестта да
установи и докаже възраженията си визирани в отговора на искова молба, че
ищцата е избързала с отдаването на имота под наем ,както и всички други
евентуални възражения досежно поведението на ищцата.В тежест на ищцата е било да установи и докаже размера на
претенцията си .В тежест на ответната
страна е да ангажира възражения относно размера на претенцията.
От съвкупния анализ на
всички доказателства по делото в съответствие с изложеното по-горе съдът
приема,че ищцата не е провела успешно пълно и главно доказване на претенциите
си .
Съдът приема за установено
и доказано възникването на надлежна облигационна връзка между ищцата и
ответника по силата на договора от дата 01.06.2012 г.Сключването на
договора като правен факт не обуславя
изначално извода затова,че е осъществен
фактическият състав на чл. 82 ЗЗД.
За фактическия състав на чл. 82 ЗЗД е създадена задължителна
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение
№ 3/2012 г.
от 12 декември 2012 год.ОСГТК на
ВКС по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012
г.Съгласно ТР №3 /2012 : При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено
изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност
за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.
Дори и само фактът,че ищцата е
сключила договор с ответника на дата 1.6.2012 г. , клаузата на чл. 4 от същия
договор ( вменяваща задължение на
ответника в 1 седмичен срок от получаване на удостоверение за въвеждане на
сградата в експлоатация да предаде владението на обектите на собствениците им )
, клаузата на чл.3 от договора визираща
задължението на ответника в
Дори и да не антидатиран
договора за наем, то отново се обуславя
извода за неоснователност на претенцията на ищцата, тъй като видно и от
поканата й до ответника не е имало и
през
Отделно от
горното всички ангажирани от ответната страна писмени а и гласни доказателства
обосновават извода ,че ответната страна е изпълнила задълженията си към ищцата
по силата на договора от 1.6.2012 г.С оглед горното и тъй като вредите по чл.
82 ЗЗД следва да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
договорното задължение на ответника а такова не се установява да е извършено
съдът намира, че е не е налице фактическия състав на чл.82 ЗЗД.За пълнота на
мотивите ВРС намира за необходимо отново да се спре отново на ТР №3 /
При така изложеното съдът въз основа на всички установени по
делото факти и обстоятелства прави извода за неоснователност и недоказаност на
предявената искова претенция поради което я и отхвърля изцяло.
Съгласно разпоредбата
на чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне и по разноските по делото.При този изход
на спора съдът присъжда на ответната страна реално сторените разноски, за които
са ангажирани доказателства.-Разноските по делото са подборно посочени на л.
200 от делото в списъка по чл. 80 ГПК и
възлизат на общо сумата от 1 105 лева, вкл. и сумата от 830 лева
възнаграждение за процесуално представителство .С оглед горното съдът присъжда
в пълен размер разноските сторени от ответната страна на осн.
чл 78, ал.3 ГПК .
Водим
от гореизложеното съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 82 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцата Е.Л.П. – Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуален представител адвокат от АК Варна –Д. К., със съдебен адрес:***, офис 1, против ответното дружество „Д.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д. Х. с ИСКАНЕ
ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищцата сумата от 10 800.00
лева (десет хиляди и осемстотин
лева) – представляваща пропуснати
ползи, както и сумата от 600.00 лева
(шестстотин лева) – представляваща претърпяна загуба – или общо сумата от
11 400.00 лева (единадесет хиляди и четиристотин лева), произтичащи от
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от страна на ответното дружество на сключен между страните Договор
за проектиране и изграждане на жилищна сграда от дата 01.06.2012 г., ведно със законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.02.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ .
ОСЪЖДА Е.Л.П. – Г., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д. Х. СУМАТА от ОБЩО 1 105 лева ( хиляда сто и пет лева ) – сторените от
ответното дружество съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция на
основание чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: