О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав,
в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия
Д.Недева адм.дело № 786 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Г.Г.К. ***, против отказ на Директора на МГ “Д-р П.Б.“ по подадено по
реда на ЗДОИ заявление с вх. № 664/14.03.2022 г. В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на отказа, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон, с оглед на което се
претендира неговата отмяна и връщане на преписката за произнасяне по подаденото
заявление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в същата
съображения. По съществото на спора счита, че безспорно се касае за обществена
информация и следва да бъде предоставена на заявителя. Моли за отмяна на
обжалвания акт, както и за присъждане на разноски, съобразно списъка, който
представя.
Ответникът, лично и чрез процесуален
представител оспорва жалбата. По съществото на спора счита същата за неоснователна. Твърди, че спора е извън пределите на ЗДОИ и в случай, че
жалбоподателката заведе дело за трудов спор ще може да получи цялата документация.
Отделно от това, разполага с всички
фишове за заплати от предходни години, тоест е наясно със структурата на
съставяне на работната заплата. Отправя искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
Съдът, след като обсъди релевираните с
жалбата основания, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал.1 АПК, провери
изцяло законосъобразността на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Със заявление с вх. № 664/14.03.2022г. Г.Г.К. е отправила до Директора на Математическа
гимназия “Д-р П.Б.“ – гр.Варна искане
за достъп до следната обществена информация: вътрешни правила за организация на
работната заплата в МГ “Д-р П.Б.“. Отправено било и искане вътрешните правила да
бъдат предоставени като ксерокопие, като дължимите разходи за това ще бъдат
платени в брой в счетоводството. На заявлението Директора на МГ „Д-р П.Б.“ с
резолюция обективирал, че на основание чл.25 ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от ЗДОИ го
оставя без разглеждане.
По делото не са представени доказателства горното да е съобщено на
заявителката.
Не е спорно, че жалбоподателката Г.Г.К. е бивш
преподавател в МГ “Д-р П.Б.“-Варна, както и че е била поканена от директора на
гимназията, поради отсъствие на учител по български език и литература да
замества. Подготвен бил проект на трудовия договор, жалбоподателката е била на
определеното работно място, но поради липса на съгласие от нейна страна за
определеното й възнаграждение отказала да изпълнява трудови задължения.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:
Процесното разпореждане за оставяне без
разглеждане представлява изричен отказ да се разгледа по същество заявление за
достъп до обществена информация / в този смисъл Определение №5200 от 14.04.2014
г. по адм. дело № 4678/2014 г., VІІ отд. на ВАС/ и може да бъде оспорено пред
съда, по арг. от разпоредбата на чл.197 АПК. Жалбата е подадена
от лице с правен интерес от оспорването – поискалият предоставяне на достъп до
обществена информация и неблагоприятно засегнат от постановения по заявлението
изричен отказ от разглеждането му по същество. По делото не са ангажирани
доказателства за датата, на която процесният отказ е съобщен на оспорващия,
както и в него не е посочен редът и сроковете за оспорването му, поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Правото да се търси и получава информация
по чл.41, ал.1 ал.2 от Конституцията на РБългария обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп
до обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на
достъп до обществена информация, както и с повторното използване на
информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот
в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може
да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани
или съхранявани от задължените по ЗДОИ
субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно
обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни,
създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената
информация бива официална – информацията, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия /чл. 10 ЗДОИ/ и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации /чл.11 ЗДОИ/. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез
обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по
реда на този закон, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с
оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение
/мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/ и
когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори,
водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е
подготвена от администрациите на съответните органи – чл.13, ал.2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за
предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.37, ал.1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на
обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана
информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2.
достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие
за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена
на заявителя през предходните 6 месеца.
В настоящия случай, за да постанови
обжалвания акт, ответникът от фактическа страна се е позовал на
обстоятелството, че в
заявлението не се съдържат данните по т.2 на ал.1, чл.25 ЗДОИ, а именно -
описание на исканата информация. По
същество изложеното от ответника обосновава недопустимост на заявлението.
Компетентността
на постановилия отказа орган произтича от закона - чл. 28, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. За да възникне
задължение за субект по чл. 3 ЗДОИ да предостави достъп
до обществена информация, правото на достъп следва да бъде надлежно упражнено
по реда на чл. 24 и сл. ЗДОИ от заявителя – всеки
гражданин на Република България, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ. Законодателят е
въвел конкретни изисквания към съдържанието на заявлението с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ - да съдържа
описание на исканата информация и да посочва предпочитаната форма за предоставяне
на тази информация. В случая е прието, че заявлението не съдържа реквизитите по
чл. 25, ал. 1, т. 2
ЗДОИ.
Ако
заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1,
т. 2 от ЗДОИ
и не съдържа точно описание на исканата информация, административният орган е
длъжен да укаже това на заявителя и да му даде възможност да уточни заявлението
си, по аргумент от чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно цитирания
текст, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е
формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни
предмета на исканата обществена информация.
Настоящият
съдебен намира, че отказът е постановен при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила. С оставяне без разглеждане на
заявеното искане по ЗДОИ е отказано да
бъде разгледано по същество заявлението на жалбоподателя без да се изложат мотиви,
като е посочено правното основание на чл. 25, ал. 1,
т. 2 от ЗДОИ.
В тази връзка следва да се посочи, че дори и за задължения субект да е била налице
неяснота по отношение на исканата информация, то последният е следвало да
съобрази императивното изискване на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно цитираната
разпоредба в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя
е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни
предмета на исканата обществена информация, като срокът по чл. 28, ал. 1
започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена
информация. При съобразяване на цитираната разпоредба административният орган е
бил задължен да уведоми заявителя, че следва да конкретизира искането си, след
като то е било неясно. Това задължение на административния орган произтича и от
общите правила на чл. 9, чл. 30, ал. 2 и чл. 35 от АПК. Административният
орган е следвало също така да предостави срок на заявителя за уточнение,
съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, и само ако
указанията не бъдат изпълнени, да упражни правото си по чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ - ако заявителят не
уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се
оставя без разглеждане. В процесния случай по делото безспорно се установява,
че тази процедура не е изпълнена, на заявителя не са дадени указания да направи
уточнения, поради което следва да се приеме, че извода, че не е изпълнена
разпоредбата на чл.25 ал.1 т.2 ЗДОИ, е в противоречие със закона. Така
постановеният отказ да бъде разгледано по същество заявлението е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав намира така подадената жалба за
доказана и основателна и като такава същата следва да бъде уважена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъде
уважено направеното от жалбоподателя искане за възстановяване на разноски,
които се установяват за държавна такса от 10 лева и 500 лева адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.06.2004г.
Водим
от горното и на основание чл. 200 от АПК, чл. 40, ал. 3 ЗДОИ,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Г.К. ***, отказ на Директора на МГ “Д-р П.Б.“ да разгледа по
същество отправено искане за достъп до обществена информация по заявление с вх.
№ 664/14.03.2022 г. на Г.Г.К. ***.
ВРЪЩА преписката на Директора на МГ “Д-р П.Б.“ за произнасяне по заявление с вх.
№ 664/14.03.2022 г. по реда на ЗДОИ, подадено от Г.Г.К. ***, съобразно мотивите на настоящото
определение.
ОСЪЖДА Математическа гимназия „Д-р П.Б.“ – Варна да заплати на Г.Г.К. ***, разноски по делото в
размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ: