№ 3881
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100512429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 14.01.2022 г., поправено с решение от 19.08.2022 г.,
постановено по гр. дело №48077/2016 г. по описа на Софийския районен съд,
172 състав е допусната делба на основание чл. 34 от ЗС на ½ идеална част от
къща, находяща се в гр. София, ул. „******* с площ от 100 кв.м., построена в
ПИ с идентификатор 68134.1001.930 при квоти ¼ ид.ч. за П. К., 1/8 ид.ч. за
Д. М. и 1/8 ид.ч. за М. М., като е отхвърлен искът за делба на ПИ с
идентификатор 68134.1001.930 и гараж от 25 кв.м, както и на ½ ид.ч. от
къщата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от П. К. в частта, в която
е отхвърлен искът за делба на ½ ид.ч. от къща, находяща се в гр. София, ул.
„******* с площ от 100 кв.м. с оплаквания за недопустимост. В жалбата се
поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като предмет на
иска за делба е била цялата къща, а съдът се е произнесъл само за ½ ид.ч.
Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост, поради което в
условията на евентуалност се иска неговата отмяна.
В срок срещу решението е постъпила втора въззивна жалба от Д. М., М.
М. и К. М., с която същото се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът за
делба за ½ ид.ч. от къща, находяща се в гр. София, ул. „******* с площ от
100 кв.м. и в частта, в която е отхвърлен искът за делба на гараж от 25 кв.м. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението поради което се иска неговата отмяна.
1
От въззивника П. К. е постъпила и въззивна жалба срещу решение от
19.08.2022 г., като с молба от 11.01.2023 г. е уточнено, че същата
представлява допълнение към подадена предходна въззивна жалба от
01.03.2022 г. срещу решение от 14.01.2022 г. на СРС.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не са депозирани отговори на
въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на настоящата въззивна проверка, с оглед принципа на
диспозитивното начало и депозираните от страните въззивни жалби е
решение от 14.01.2022 г., поправено с решение от 19.08.2022 г., постановено
по гр. дело №48077/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 172 в частта,
в която в която е отхвърлен искът за делба на ½ ид.ч. от къща, находяща се в
гр. София, ул. „******* с площ от 100 кв.м. и в частта, в която е отхвърлен
искът за делба на гараж от 25 кв.м.
С искова молба вх.№8018110 от 24.08.2016 г. е предявен иск за делба на
къща, находяща се в гр. София, ул. „******* с площ от 100 кв.м., построена в
ПИ с идентификатор 68134.1001.930 от П. К. срещу Д. М., М. М. и К. М. и
гараж с площ от 25 кв.м.
С молба вх. №5182198 от 04.12.2017 г. ищецът е заявил, че оттегля иска
за делба на гараж от 25 кв.м.
С депозирания в срок отговор на искова молба от К. М., Д. М. и от М.
М. - М. е направено изрично искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК към
предмета на делбата да бъдат включени ½ ид.ч. от дворно място и гараж от 25
кв.м.
С разпореждане /с характер на определение/ от 30.10.2020 г. по делото
като съделител и страна е конституирана Столична община.
Настоящата въззивна инстанция намира, че решението в обжалваните
части е недопустимо, поради следното:
Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, когато делбата е
извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
2
Изразът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широкия
смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на
лице, от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна.
В настоящия случай първоинстанционният съд по делото е констатирал,
че Столична община е собственик на ½ ид.ч. от дворното място, върху което
са построени процесната къща и процесният гараж. Столична община е
конституирана като страна – съделител в производството. Въпреки това
решението е постановено без участието на Столична община. Вместо това
районният съд е уважил иска за делба само за ½ ид.ч. от къщата и е отхвърлил
за другата ½ ид.ч. между първоначалните страни с мотиви, че доколкото се
твърди, тази част да е придобита от Столична община, то делба не следва да
бъде допускана. По този начин съдът е подменил предмета на делото, като
вместо да разгледа иска за делба за цялата къща и гараж между всички
конституирани страни - съделители, е разгледал само за ½ ид.ч.
По същия начин, вместо да разгледа иск за делба на самостоятелен
обект – гараж от 25 кв.м. между установените съдели, съдът изобщо не е
обсъдил участието на Столична община, не е изследвал наличие на право на
собственост и евентуална припадаща се квота. Като е приел, че съдът не е в
състояние да определи дали процесният гараж е станал СИО или не, поради
което не могат да се определят полагащите се на съделителите квоти, съдът
напрактика е оставил без разглеждане предявеният иск. Разглеждането на
този иск за първи път от въззивната инстанция би довело до
едноинстанционно разглеждане на спора, което е процесуално недопустимо.
Макар и да е конституирана като страна – съделител в производството,
напрактика липсва произнасяне по правото на собственост и по квотите на
Столична община както в мотивите, така и в диспозитива на решението, което
е и основната цел на производството по допускане на делба.
Решението в обжалваната част е недопустимо на още едно основание, а
именно, че въпреки, че искът за делба е предявен за цялата вещ, то съдът се е
произнесъл само за ½ ид.ч. В съдебната практика последователно се приема,
че е недопустима делба на идеална част от вещ, освен в случаите, когато
съсобствеността между съделителите е възникнала по наследяване и
наследодателят е притежавал вещта в съсобственост с трети лица. Когато
вещта принадлежи изцяло на съделителите, но съсобствеността е възникнала
в резултат на повече от един юридически факт – сделка за част от имота и
наследяване, прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване /т.
нар. смесена съсобственост/, какъвто е настоящият случай, до делба се
допуска цялата вещ./ Решение № 476/12 от 07.03.2013 г. по дело № 56/2012
на ВКС/. Както е прието и в решение № 259 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 96/11
г. на ВКС ІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, процесуално
недопустим е иск за делба на идеална част, респективно решение, с което е
допусната делба на идеална част от имот, тъй като делбата е способ за
ликвидиране на съсобствеността.
По така изложените съображения, решението в обжалваните части
следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане на същия съд от
3
друг състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 14.01.2022 г., поправено с решение от
19.08.2022 г., постановено по гр. дело №48077/2016 г. по описа на Софийския
районен съд, 172 в обжалваните части.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
Софийския районен съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му,
при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4