№ 996
гр. Варна, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20243100501475 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 27608/04.04.2024г., депозирана от
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител
против Решение № 741/06.03.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110106061.
В жалбата се поддържа становището, че решението е незаконосъобразно,
защото безспорно от доказателствата по делото, включително заключението
по съдебно техническата експертиза се установява, че мобилните услуги са
предоставени, а съгласно и ОУ, които обвързват валидно страните,
абонаментната такса с оглед нейния характер се дължи при предоставен
достъп до мрежата на мобилния оператор. В условията на евентуалност
твърди, че дори и да се приеме, че ищецът не е доказал предоставяне на
услугата за мобилен номер *********, то безспорно е доказано предоставяне
на потребление и достъп до услугите за процесния период досежно мобилен
номер ************. Следователно, според жалбоподателя, съдът е трябвало
да уважи поне частично претенцията. В допълнение излага, че доколкото
таксата се дължи предварително от потребителя, тъй като срещу цената
получава достъп до предоставяните услуги, ползването им зависи от волята на
ответника, но това е ирелевантно за дължимостта й. По тези и други
съображения моли, решението да бъде отменено и исковата претенция
уважена.
Отговор от насрещната по жалбата страна не е постъпил.
В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват.
Отсъстват и писмени изявления по същество на спора.
1
С оглед отправени към въззивника указания по реда на чл. 101 от ГПК с
Определение № 3428/13.08.2024 г., проявената процесуална пасивност от
страната и възприетото от съда по доклада в проведеното открито съдебно
заседание на 25.09.2024 г., че решението на РС Варна се обжалва в неговата
цялост, съответно са очертани и предметните предели на въззивната проверка.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В развилото се заповедно производство по ч.гр.д № 17524/2021г. по
описа на РС Варна е удовлетворено заявление на „Теленор България“ ЕАД,
сега „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и издадена Заповед № 1061/17.02.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която разпоредено И.
М. И. от гр. ******, да заплати на мобилния оператор обща сума в размер на
1553.72 лева, за част от която са издадени фактури с № № ****** от
05.09.2019 г., № ******* от 05.10.2019 г., № ********** от 05.11.2019 г. и №
******** от 05.12.2019 г., за периода от 05.08.2019 г. до 04.12.2019 г., които по
пера съдържат суми за дължими абонаментни такси по договор за мобилни
услуги за мобилен номер +********* от 25.04.2018 г. и допълнително
споразумение от 07.08.2018 г. и по договор за мобилни услуги за мобилен
номер +************ от 09.06.2019 г.; суми, съставляващи дължими
лизингови вноски, включително допълнителна вноска от 22.59 лева по
сключен между страните договор за лизинг от 09.06.2019 г.; суми,
представляващи компенсаторни неустойки в размер на три месечни
абонаментни такси, при прекратяване на горепосочените два договора за
мобилни услуги; компенсаторни неустойки при прекратяване на двата
договора за лизинг /от 07.08.2018 г. и от 09.06.2019 г./, изчислени като разлика
между цена на предоставено на потребителя мобилни устройство без
абонамент и заплатена при предоставянето му, преференциална цена.
Поради връчване на заповедта за изпълнение на потребителя по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК, на кредитора е указано правото да предяви иск за
установяване на вземането си, от което същият се е възползвал.
В исковата молба е заявено, че страните са валидно обвързани от
договори за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство
/посочени като дати на сключване по-горе/, по който, поради неизправност на
потребителя, са останали неразплатени суми за ползване на услугите и
дължими такива при прекратяване на правоотношението, за което е издадена и
заповедта за изпълнение като е отправено изявление към съда да установи
дължимостта им със сила на пресъдено нещо.
В срока за отговор, от страна на особения представител, определен да
защитава интересите на потребителя, е оспорено авторството на положените
от ответника подписи под диспозитивните документи, от които черпи права
ищцовото дружество. Отделно са изложени съображения за недължимост на
претендираните суми, поради непредоставяне на услугите и мобилните
устройства.
Решението на ВРС е валидно и допустимо, поради което и съдът е
ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите, развити в
жалбата.
В производството пред ВРС са представени от страна на „ЙЕТТЕЛ
2
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в заверен за вярност вид следните писмени доказателства:
договор за мобилни услуги за мобилен номер +********* от дата 25.04.2018 г.
и към него допълнително споразумение от 07.08.2018 г.; договор за лизинг от
07.08.2018 г. за предоставено устройство HONOR 10 64GB Dual Black;
договор за мобилни услуги за мобилен номер +************ от 09.06.2019 г. и
догово за лизинг от същата дата за предоставено устройство Samsung Galaxy
A9 Dual Pink.
След отправено нарочно искане от ответника по реда на чл. 183 от ГПК,
съдът изрично е указал на ищеца да потвърди дали ще се ползва от
гореописаните документи и го е задължил да представи двата договора за
мобилни услуги, допълнителното споразумение към единия, както и
договорите за лизинг в оригинал като изрично е предупредил задължената
страна за последиците по чл. 183 ал.1 изр. последно. Ищцовата страна е
проявила процесуална пасивност.
Поради това, настоящата инстанция приема, че ищецът не е провел
категорично процеса по доказване на релевантните факти по
правоотношението, а именно: страните са обвързани с договори за мобилни
услуги и предоставяне на мобилни устройства, при конкретно посочени в тях
параметри - избрани тарифни планове, срок на договорите, предоставяне на
конкретни лизингови устройства срещу заплащане на съответна стойност.
Да, действително заключенията по допуснатите в първата инстанция
експертизи, изготвени на база данни, предоставени от ищеца установяват, че
ответникът е ползвал мобилната мрежа на ищцовото дружество, но остава
недоказано какво дължи, срещу предоставените услуги, ответника.
Изчислената от експертите сума, доколкото е по счетоводни данни, водени в
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, не може да замести конкретно договорените
ценови параметри, за които съгласно представените в първата инстанция
Общи условия /ОУ/ на мобилния оператор, страните задължително сключват
индивидуални писмени договори – така чл. 2 от ОУ. Сходни разпоредби касаят
и договорите за лизинг като според ОУ към тези договори, същите се прилагат
към подписани от страните индивидуални договори за лизинг с
ограничението, че съответните устройства могат да бъдат предоставени
единствено на потребители на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Настоящата инстанция споделя принципно аргумените, изложени във
въззивната жалба относно дължимостта на абонаментната такса и нейният
характер, а именно, че се дължи предварително от потребителя за
предоставения достъп до мрежата на мобилния оператор, както и че от волята
на ответника зависи дали ще потребява услугите и в какъв обем, но развитите
доводи не държат сметка за това, че основни релевантни факти, а именно
индивидуални договорни параметри както за мобилни услуги, така и за
устройства на лизинг, не са доказани. Аргументите, че в първата инстанция
съдът е приел за безспорна обвързаността на страните по индивидуални
договори, не съответства на възприетото от районния съд, което настоящата
инстанция също поддържа в по-горе изложеното.
По развитите съображения, не се доказва и неизправност на ответната
страна по заплащане на конкретно дължими суми за предоставени услуги по
определени тарифни планове, респективно предоставяне на лизингови
устройства, дължимост на лизингови вноски и в какъв размер всяка. Като
последица от това ищецът не доказва и възникнал фактически състав по
прекратяване на правоотношенията и възникване на права за търсене на
3
неустойки.
В контекста на изложеното, решението на първата инстанция не страда
от визираните в жалбата пороци и ще бъде потвърдено в цялост.
По разноските:
На въззивната страна такива не се следват, от въззиваемата не са
сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 741/06.03.2024г. на ВРС, по гр.д.
№ 20223110106061.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
по аргумент на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4