№ 152
гр. С., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900166 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
П. Х. П. е предявил срещу „A.” АД обективно съединени искове за плащане на
сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание
поради смъртта на неговата майка Х. П.а Х.а, причинена при ПТП, настъпилото на
17.11.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
датата на ПТП до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената
дата на пътя между с. Л. и с. Д. настъпило ПТП, при което водачът на л. а. „Хюндай
Матрикс“ блъснал движещата се крайно вдясно пешеходка Х. П.а Х.а, при което настъпила
смъртта на пешеходката. Твърдения за търпяното от ищеца страдание като интензитет с
оглед близката връзка между ищеца и починалата негова майка са изложени в исковата
молба. Твърди се също, че ПТП настъпило по изключителната вина на водача на автомобила
Т. И. Н., която управлявала автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия
скорост и не възприела своевременно пешеходката. Тъй като относно управлявания от Т. И.
Н. автомобил бил налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се
предявяват настоящите искове, след като по предявената извънсъдебна претенция пред
застрахователя той не определил и не платил обезщетение в законово-установения срок.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, наличието на виновно противоправно
1
поведение у сочения за виновен водач и причинната връзка между неговото поведение и
настъпилия вредоносен резултат, оспорва и да е настъпила вреда за ищеца. Навежда правно
твърдение за случайно деяние, основано на фактическите твърдения, че за водача на
автомобила е било обективно невъзможно да възприеме пешеходката и да предотврати
ПТП, тъй като ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието и извън населено място, т.
е. не е имало добра видимост, а пешеходката внезапно се е появила пред автомобила и е
попаднала в опасната му зона за спиране. Навежда и възражение за изключителен принос
/вина и противоправно поведение/ на починалата за настъпване на вредоносния резултат,
евентуално - за съпричиняването му от нейна страна с принос в размер на 90 %, основано на
фактическите твърдения, че пешеходката се е движела по пътното платно в посоката на
движение на ППС /т. е. в нарушение на правилата за движение/, а в момента на удара е
пресичала пътното платно, но не на пешеходна пътека, а е предприела внезапно навлизане
на пътното платно при условията на ограничена и намалена видимост и без да се съобрази с
преминаващите превозни средства. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение, както и самостоятелни доводи за частична неоснователност на акцесорния иск
от гледна точка на началния момент, от който евентуално се дължи обезщетение за забава.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Х. П.а Х.а е
починала на 17.11.2019 г. От представеното удостоверение за наследници се установява,че
ищецът е неин син. Относно тези факти не се и спори по делото.
Не се спори по делото и че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключен с ответника относно управляваното от Т. И. Н. МПС.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза се установява следното: Установява се на първо място следният механизъм на
ПТП: На 17.11.2019 г. около 18.05 ч. - тъмната част на денонощието (слънцето на тази дата
залязва в този район в 17.01 часа - БАН) по третокласен път № 105 от републиканската
пътна мрежа в посока от с. Д. към с. Л. в дясната си пътна лента със скорост около 50 км./ч.
се движел лек автомобил „Хюндай Матрикс“ с рег. № СА3465СХ, управляван от Т. И. Н..
Платното за движение в този район било двупосочно с обща широчина 7 м., без
хоризонтална маркировка, прав, равнинен продължително преди и след ПТП участък, без
нарушения на повърхностния слой, сухо асфалтовото покритие, нормална видимост. В
дясно и вляво на нивото на платното за движение се намирали неоформени земно-каменисти
банкети с широчина 1.00 до 1.5 м. В зоната на ПТП не е имало действащи пътни знаци.
Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „Хюндай“ застигнал и ударил с челната си
дясна част намиращата се в лентата му за движение пешеходката Х. П.а Х.а. Към момента
на удара пешеходката е била с гръб към автомобила, но няма данни по делото дали към този
момент тя се е движела. Установява се още, че от техническа гледна точка ПТП би могло да
се избегне, ако водачката на лекия автомобил непрекъснато е контролирала управляваното
2
от нея пътно превозно средство и пострадалата в зоната на ПТП се е движела
противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства и по възможност
най-близо до лявата му граница, т. е. при движението си в посока от с. Д. към с. Л. е
използвала лентата за насрещно движение на лекия автомобил, движейки се най-близко до
лявата му граница по отношение посоката си на движение. Не са налице данни по делото,
въз основа на които да се направят изводи за неправилни маневри от страна на водачката на
автомобила към момента преди удара. ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието,
при което осветлението пред фронта на автомобила е осъществявано от фаровете му.
Предвид времето за реакция на водача на автомобила – 1.6 секунди, разстоянието, на което
автомобилът би се установил на място, е 38 м. Към момента на откриване на видимост на
водача на автомобила към пострадалата челната част на автомобила се е намирала на 64 м.
от мястото на удара. При движение на пешеходката с нормален ход това разстояние би било
64.4 м., а при бърз ход – 66 м. Опасната зона за спиране на автомобил е 33 м. Горното води
до извод, че водачката на автомобила е имала техническа възможност да предотврати ПТП
при всички възможни скорости на движение на пострадалата, а също и ако пострадалата е
била в статично положение. Установява се още от заключението, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие Х. П.а Х.а е получила следните травматични
увреждания: тежка гръдна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на аортата в
областта под аортната дъга, масивен кръвоизлив в гръдната кухина в количество 2500 мл.,
счупване на ребрата двустранно, на гръбначния стълб в областта на 4-ти шиен, 2-ри гръден
и 1-ви поясен прешлени с оформен и изместен напред в гръдната кухина сегмент, контузия
на белия дроб, счупване на лявата бедрена кост в долната трета, разкъсно-контузна рана в
теменната област на главата,кръвонасядания и охлузвания по крайниците. Тези травматични
увреждания представляват високоенергийна травма. Вследствие на травматичните
увреждания е настъпила смъртта на Х. П.а Х.а от тежката несъвместима с живота гръдна
травма, като предвид характера и тежестта на уврежданията смъртта е била неизбежна.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следното:
Свидетелят Н.Ц. – очевидец на ПТП, установява, че, движейки се от с. Д. към с. Л. в
посока Е.П., видял автомобилът да удря една жена, при което тя „прехвърчала“ пред капака
и паднала на 20 м. пред свидетеля. Преди удара жената вървяла от дясната страна на
банкета. Автомобилът след удара извил рязко наляво и навлязъл малко в лентата за
насрещно движение. Преди удара автомобилът не бил излизал извън пътя и не бил
„криввал“ към жената.
Свидетелката Т. Н. – сочена за виновен за ПТП водач, установява, че преди ПТП се
движела със скорост между 50 и 60 км./ч. пътният участък бил прав, нямало маркирани
ленти. Преди да влезе в селото, извън населено място, намалила скоростта. Фаровете на
автомобила работели. Изведнъж нещо „се хвърлило“ върху автомобила от дясната страна на
предното стъкло. Водачката веднага спряла автомобила с лек завой наляво. Водачката
възприела пешеходката в момента на удара. На мястото няма осветеност, нито рекламни
светлини, фаровете на автомобила осветявали пътя.
3
Свидетелят Н. – съпруг на свидетелката Т. Н., установява същите факти, като
свидетелката Т. Н., но не така детайлно.
Свидетелят П. – син на ищеца, установява, че баща му и починалата били в
прекрасни отношенията. Х. П.а Х.а живеела до 2012 г. в С., където живее и ищецът, а след
това се преместила в Е.П.. И след преместването си поддържала връзка с ищеца, лятно
време ходела в С.. След смъртта на майка му ищецът се променил, започнал да пие повече
алкохол, да говори за смърт.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглегждането им по същество съдът
намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен - до размера от 40000 лв., до който размер следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния му предявен размер от 200000 лв. следва да бъде
отхвърлен по следните съображения:
Искът е доказан по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на
чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа
надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при
описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което е починала Х. П.а
Х.а – майка на ищеца, поради което в резултат на ПТП той е претърпял неимуществени
вреди – страдание поради смъртта . Установи се, че деянието, довело до увреждане на
ищеца, е извършено от Т. И. Н.. Установи се противоправността на това деяние и
причинната връзка между него и вредоносния резултат. Установи се и вината на Т. И. Н. -
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните
доказателства установиха вината на водача /съответно недоказано е правното твърдение на
ответника, че е налице случайно деяние, неоснователни са и възраженията му, че не са
налице елементите от фактическия състав на деликта, както и възражението за
изключителен принос на пострадалата/.
Установи се също, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от Т. И. Н., сключен с ответника, и съобразно чл.
432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца /не се и оспорва
наличието на застрахователното правоотношение/. Установи се и семейната връзка между
ищеца и починалата Х. П.а Х.а /този факт също не се оспорва/, обусловила и установената
по делото /със свидетелските показания/ близка връзка на ищеца с починалата.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 800000 лв. би
бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди /съответно е
основателно възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Съдът
намира този размер на обезщетението за справедлив, имайки предвид следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д.
№ 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на
ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание,
търпяно от ищеца поради смъртта на неговата майка. Смъртта поставя край на живота като
най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се
определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха
установени от показанията на свидетелите. Ищецът е имал близки отношения на грижа и
привързаност с починалата, обусловени от родствената им връзка на майка и син. Смъртта
на родител е винаги тежка и причинява емоционално страдание и усещане за загуба. Следва
обаче да се отчете и възрастта на починалата – 87 години към датата на ПТП. На тази
възраст за роднините на починалата няма как да не е осъзнат фактът, че е възможна загуба и
по естествени причини, а това има отношение към възприемането, осмислянето и
преживяването на факта на смъртта. Разбира се в случая от значение е и обстоятелството, че
смъртта е настъпила в резултат на пътен инцидент, т. е. в резултат на неочаквано и
непредвидимо събитие и това безспорно дава отражение върху възприемането, осмислянето
и преживяването на настъпилата смърт, но следва да се отчете и и възрастта на ищеца – 65
години към датата на ПТП, на която възраст той отдавна е изградил самостоятелен живот и
свое семейство, а това е от значение за справянето с преживяната загуба и преодоляването
на емоционалното страдание.
Така обсъдените по-горе факти са конкретни и обективно съществуващи, поради
което и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 80000 лв. е
подходяща, за да обезщети ищеца за търпените от него неимуществени вреди – страдание
поради смъртта на майка му.
По делото обаче е наведено възражение от ответника за съпричиняване от страна на
5
пострадалата Х. П.а Х.а, основано на фактическите твърдения, че пешеходката се е движела
по пътното платно в посоката на движение на ППС, в момента на удара е пресичала пътното
платно, но не на пешеходна пътека, а е предприела внезапно навлизане на пътното платно
при условията на ограничена и намалена видимост и без да се съобрази с преминаващите
превозни средства. По делото не се установи пешеходката в момента на удара да е
пресичала пътното платно или да е предприела внезапно навлизане на пътното платно,
установи се обаче, че се е намирала в лентата за движение на автомобила и е била с гръб
към автомобила /т. е. движела се е или е престоявала на пътя в нарушение на правилата за
движение по пътищата/, съответно възражението за съпричиняване е частично основателно.
Съдът намира, че съпричиняването от страна на Х. П.а Х.а е в размер на 50 %, съответно
сумата на обезщетението следва да бъде намалена наполовина, като се присъди окончателен
размер на същото от 40000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди също е
частично основателен и следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния
иск. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от
31.08.2021 г. – датата, на която е ответникът е изпаднал в забава /застрахователната
претенция е предявена пред застрахователя на 28.05.2021 г., съответно срокът по чл. 496, ал.
1 КЗ е изтекъл на 30.08.2021 – първият присъствен ден след неприсъствения ден 28.08.2021
г. – събота, съответно от следващия ден застрахователят е в забава; в тази връзка е
основателно възражението на ответника относно началния момент, от който е дължимо
обезщетение за забава/. Съобразно изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по
отношение на уважения размер на главния иск от 40000 лв. за периода от 31.08.2021 г. до
окончателното плащане, а за разликата над този размер до пълния предявен размер на
главния иск следва да бъде отхвърлен за същия период, както и следва да бъде отхвърлен
изцяло /по отношение на пълния предявен размер на главния иск/ за периода от датата на
ПТП до 30.08.2021 г. /вкл./.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса за производството по делото, направил е
разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещи лица, които претендира с
представения списък по чл. 80 ГПК, претендира със същия и присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се
определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата /в редакцията , действала към
датата на приключване на устните състезания по делото/ пълният размер на
възнаграждението при уважаване на исковете изцяло би бил 5530 лв., както се е и
6
претендира /съответно възражението на ответника за прекомерност на същото е
неоснователно, но в случая съдът излага това само за яснота на страните, тъй като съобразно
правилата за определяне на размер на възнаграждението по реда на чл. 38 ЗАдв. съдът не е
обвързан от сочената от страна сума на това възнаграждение/, съответно съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъди възнаграждение в размер на 1106 лв. Това
възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. Н.. Относно разноските за възнаграждение
на вещи лица съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят такива в
размер на 60 лв.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно представените доказателства в
размер на 300 лв. за възнаграждение на вещи лица, в размер на 40 лв. за възнаграждения на
призовани свидетели и в размер на 5 лв. за държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, с представения списък по чл. 80 ГПК претендира само разноските за
възнаграждение на вещи лица и за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. С
оглед изхода на делото и диспозитивното начало в процеса следва да му се присъдят
разноски за възнаграждение на вещи лица и за държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 244 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете. Със
списъка на разноските се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Размерът на това възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който
максимален размер на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ е 540 лв. С оглед обаче диспозитивното начало в процеса, съдът не може при
определяне на дължимото съразмерно с отхвърлената част от исковете юрисконсултско
възнаграждение да изхожда от размер, по-голям от претендирания /а именно 100 лв./.
Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете и претенцията на ответника на
същия следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка
на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а
именно такава в размер на 1600 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „A.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„С.К.“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М.И. и В.К. - М., да плати на П. Х.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.п.“ № 6 сумата от 40000 /четиридесет хиляди/
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди –
страдание поради смъртта на майка му Х. П.а Х.а, причинена при ПТП, настъпилото на
17.11.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
31.08.2021 г. до окончателното плащане.
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Х. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.п.“ №
6 срещу„A.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ №
2, представлявано от изпълнителните директори М.И. и В.К. - М., обективно съединени
искове за плащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди –
страдание поради смъртта на майка му Х. П.а Х.а, причинена при ПТП, настъпилото на
17.11.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на ПТП до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния
иск от 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 200000 лв.
/двеста хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на тази разлика от 31.08.2021 г. до окончателното плащане, КАКТО и ИЗЦЯЛО
/по отношение на пълния предявен размер от 200000 лв. на главния иск/ акцесорния иск за
плащане на обезщетение за забава за периода от датата на ПТП - 17.11.2019 г., до
30.08.2021 г. /вкл./.
ОСЪЖДА „A.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„С.К.“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М.И. и В.К. - М. , да плати на адв.
С. К. Н. от САК сумата от 1106 лв. /хиляда сто и шест лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на П. Х. П. по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „A.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„С.К.“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М.И. и В.К. - М., да плати на П.
Х. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.п.“ № 6 сумата от 60 лв. /шестдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещи лица съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. Х. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.п.“ № 6 да плати на „A.“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2,
представлявано от изпълнителните директори М.И. и В.К. – М., сумата от 80 лв. /осемдесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете, както и сумата от 244 лв. /двеста четиридесет и четири лева/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на вещи лица и за държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „A.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„С.К.“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М.И. и В.К. – М., да плати по
сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 1600 лв. /хиляда и
шестстотин лева/ върху уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8