Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Габрово, 22.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на
двадесет и втори декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 132
от 2023 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 125 и 125а от Закона за движението
по пътищата и Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд.
Делото е образувано по
жалба с вх. №
СДА-01-1285/ 19.07.2023 г., подадена от Р.А.П., с постоянен адрес ***, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Д.Й. от САК. Оспорва се отказ за
издаване на констативен протокол за ПТП с вписване в същия на пострадало лице – жалбоподателката П.,
обективиран в писмо с изх. № 906000-8750/30.05.2023 г., подписано от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч.
В
жалбата си П. сочи, че за втори път ѝ е отказано издаването на такъв
протокол, въпреки, че съответните контролни органи били длъжни да го съставят.
Твърди, че са налице доказателства, че тя е
пострадала от ПТП, настъпило на 30.05.2022 г., а това обстоятелство неправомерно не е намерило отражение в такъв констативен акт. Счита, че
обжалваният акт /писмен отказ/ е
незаконосъобразен и неправилен, като от страна на административния орган не са
взети предвид всички относими факти и обстоятелства, и са допуснати нарушения
на приложимите административнопроизводствени правила. Съображенията, обобщено,
се свеждат до това, че при второто разглеждане на искането ѝ е била
назначена медицинска експертиза, но тя била изготвена без участие на
пострадалото лице. За експертизата не били уведомени нито тя, като пострадало лице, нито процесуалния
ѝ представител, което съставлявало съществено нарушение по чл. 34, ал. 3,
чл. 45 и чл. 44, ал. 1 от АПК. В нарушение нормата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК в процесния ИАА не е посочено основание за неговото издаване. Към съда
отправя искане за отмяната му като незаконосъобразен и неправилен.
В открито съдебно
заседание жалбоподателката Р.П. се явява лично и се представлява от упълномощен
процесуален представител – младши адвокат Б.Г.
от САК. Заявява се поддържане на жалбата и искането по същество за отмяна на
обжалвания отказ. Представя се списък на направените по делото разноски и се претендира присъждането им. Подробни
съображения са развити в писмена защита, представена от упълномощената адв. Д.Й.
от САК, вх. № СДА-01-47/ 05.01.2024 г.
Ответната страна –
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ловеч, не се явява в открито съдебно
заседание. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител –
гл. юрисконсулт Радослав Радков, който оспорва жалбата. Заявява, че обжалваният
акт е издаден на база назначена съдебно-медицинска експертиза, с което
административният орган е изпълнил всички свои задължения, вменени с решение на предходен съдебен състав.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 30.05.2023 г., около
15:50 ч. на третокласен път III-401 при км. 32+900, e настъпило ПТП, за което е подаден
сигнал до ОД на МВР – Ловеч. За извършване на проверка по сигнала на място
пристигнали служители от ОД на МВР – Ловеч - младши инспектор *** и младши инспектор *** – автоконтрольори, осъществяващи
контрол на пътното движение по този маршрут. По техни писмени сведения /л.75 и
л.76/ произшествието е между товарен автомобил с водач *** и лек автомобил, управляван от Р.П.
– жалбоподател в настоящото производство. Установена и описана е причината за
ПТП, като двамата водачи са заявили пред контролните органи, че нямат нужда от
лекарска помощ и нямат спор относно вината. За нанесените материални щети те
съставили двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие по
чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. /л. 80/. Описани са всички
данни съгласно указанията за попълване, като в поле № 3 „Пострадал/и (дори
леко)“ страните със знак „Х“ са отбелязали отговор „НЕ“. Видно от този
констативен акт, в резултат на настъпилото ПТП няма пострадали лица, а са
нанесени само материални щети, като за виновен е посочен водачът на товарния автомобил ***
Александров, а жалбоподателката е посочена като „пострадал“.
На 27.06.2022 г. Р.П. е
подала молба до ОД на МВР – Ловеч, сектор „Пътна
полиция“, вх. № 906000-10337, с която е поискала издаване на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който тя да бъде вписана като такова пострадало лице. Сочи оплаквания (главоболие, световъртеж, причерняване и
мозъчно сътресение), за които твърди, че са в пряка
причинно-следствена връзка с описаното по-горе пътно произшествие, и заради
които е била хоспитализирана. По искането за издаване такъв констативен
протокол е издаден отказ, обективиран в писмо, изх. № 906000-10366/ 27.06.2022
г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч. Според
административния орган в съставения протокол за ПТП е посочено, че няма дори и
леко пострадали лица, прегледът в болнично заведение е осъществен 20 дни след настъпване
на произшествието, като не са представени достатъчно данни, че поставената
диагноза е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
П. е оспорила отказа по административен ред, а след
потвърждаването му от по-горестоящия административен орган с писмо, изх. №
295000-8248/28.09.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Ловеч, е подала жалба до
Административен съд – Габрово, по повод на което е било образувано адм.д. № 228
от 2022 г. по описа на съда. С Решение № 6/ 23.02.2023 г. състав на АдС – Габрово е отменил отказа поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е върнал
преписката за ново произнасяне, като е дал указания по тълкуването и
прилагането на закона, а именно да се назначи експертиза по реда на чл. 49 от АПК, която да даде заключение относно това дали уврежданията на
жалбоподателката, заради които същата е била хоспитализирана в периода
19-22.06.2022 г., се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на
30.05.2022 г. ПТП, в което жалбоподателката е била участник.
В изпълнение на
съдебното решение и задължителните указания, дадени в мотивите на постановения
съдебен акт, началникът на сектор ПП при ОД на МВР– Ловеч е възложил извършване
на „съдебно-медицинска експертиза“, същата приобщена като доказателство по делото на л.
18-20. Заключението на вещото лице е предмет на съставен доклад от Пламен Симеонов – инспектор в СПП при ОДМВР – Ловеч, рег. №
906р-5452/ 23.05.2023 г., според който, с оглед служебно събраните
доказателства при повторно разглеждане на искането на Р.П., няма основание за
издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Приемайки
констатациите в заключението на експерта и доклада на полицейския служител,
компетентният административен орган – началник на сектор ПП при ОДМВР – Ловеч е
издал отказ за издаване на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в
който Р.П. да бъде вписана като пострадало лице. Същият е обективиран в писмо с
изх. № 906000-8750/
30.05.2023 г. и е предмет на обжалване в настоящото съдебно производство.
Видно от известие за доставка, находящо се на л. 13 от
делото, процесният ИАА е получен от жалбоподателката на 12.06.2023 г. Жалбата е
подадена на 28.06.2023 г., тоест след изтичане на законоустановения 14-дневен
срок за обжалване. Но, тъй като в акта не е указано пред кой орган и в какъв
срок може да се подаде жалба срещу него, то приложима е разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от АПК, съгласно която срокът се удължава на два месеца и в случая
следва да се счита за спазен. Поради
това, съдът намира, че оспорването е процесуално допустимо, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания акт, в законово
установения двумесечен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност пред административен съд.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – писмени
и гласни, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 125, ал. 1 от Закона за движение по пътищата службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие в определените от закона случаи, сред които по
т. 1-ва, предл. 2-ро – когато при произшествието има ранен човек. Подзаконовата
нормативна уредба се съдържа в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, издадена съвместно от министъра на вътрешните
работи и председателя на Комисията за финансов надзор. За настъпило ПТП
съгласно чл. 2 от Наредбата се съставят следните документи: констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за ПТП с материални щети или
двустранен констативен протокол за ПТП, които се попълват по утвърдения образец
и съобразно указанията в Приложения № 1, 2 и 3 към Наредбата.
В разглеждания случай е
съставен двустранен констативен протокол за ПТП, като нормативно е уредена
възможността в едномесечен срок от датата на ПТП да се състави констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, чиято цел е да установи настъпването на
произшествието пред съответния застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, който покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, изчерпателно
изброени в кодекса по вид.
Между страните по делото
няма спор относно фактическата обстановка досежно настъпилото ПТП, установена
както от административния орган, така и от съда в настоящото съдебно
производство. В административната фаза на производството и пред сезирания с
жалбата съд се повдига спор по въпроса дали Р.П. има качеството на пострадало
лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, съгласно която „пострадало лице“ е
това, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от
моторно превозно средство. Ал. 2-ра предвижда, че „Увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди,
причинени от моторно превозно средство“.
Жалбоподателката П.
счита, че има права като пострадало лице по смисъла на така посочените
разпоредби и желае завеждане на претенция пред застрахователя на виновния водач
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и покриване на
отговорността му за причинените ѝ вреди.
По делото е допусната до
разпит ***
– майка на жалбоподателката Р.П.. От нейните свидетелски показания се
установява, че живее заедно с дъщеря си. Видяла я вечерта след катастрофата,
била стресирана, уплашена и неадекватна, боляло я глава, но нямала външни
наранявания. Лекарска помощ потърсили на следващия ден, но не знае какво се е
установило при прегледа. След това П. отново посещавала Бърза помощ поради
главоболие, но свидетелката не била с нея на прегледите, тъй като се грижила за
децата й вкъщи.
Две-три седмици след катастрофата жалбоподателката
била приета в болница.
Съдът кредитира с доверие
дадените свидетелски показания, тъй като същите се подкрепят от представената
по делото медицинска документация, приобщена по делото на л. 36-74, а именно:
лист от 19.06.2022 г. за преглед на пациент и направление за хоспитализация от
същата дата; история на заболяването № 6101/2022 г., хронология на лечебните
процедури, лечебен план, декурзус и епикриза от 22.06.2022 г., издадени от
Отделение по нервни болести при МБАЛ – Габрово. Не са представени листи за
проведени медицински прегледи в периода до постъпване на П. в болничното
заведение. По данни на назначеното по делото вещо лице /дадени пояснения в
о.с.з. на 22.12.2023 г./ в информационната система на Спешно отделение фигурират два прегледа и за
тях по делото са представени: 1. Заключение от компютърна томография на глава с дата 14.06.2022
г. на Отделението по образна диагностика при МБАЛ – Габрово като заключението
на доктор от кабинета по компютърна томография е: „Нормален КТ образ на главен
мозък“; 2. Електроенцефалография
№ 285/ 20.06.2022 г. без данни за огнищна активност.
От съществено и решаващо
значение в разглеждания случай е обстоятелството, явяващо се спорно, относно
наличието увреждане на здравословното състояние на П. поради настъпилото на 30.05.2022 г. пътно
произшествие с нейно участие, при което тя твърди, че си е ударила главата в
частите на автомобила. За изясняването на този въпрос са необходими специални
знания в областта на медицината, поради което и в изпълнение на указанията,
дадени с Решение № 6/ 23.02.2023 г. по адм.д. № 228 по описа на АдС – Габрово,
административният орган е възложил експертиза съгласно чл. 49, ал. 1 от АПК.
Същата е изготвена от д-р Пламен Доровски – началник на Отделение по съдебна медицина при МБАЛ – гр. Ловеч. Вещото лице
се е запознало с материалите по образуваната по случая преписка № 295000-7077/
16.08.2022 г. и е отговорило на поставените въпроси – какви травматични
увреждания са причинени на Р.П., как са се отразили те на нейното общо и
здравословно състояние и има ли причинно-следствена връзка между заявеното от
нея влошаване на здравословното състояние и процесното ПТП. От прегледа на
наличната медицинска документация и изследвайки случая хронологично, е
формирано експертно заключение, че не може да се намери непосредствена причинно-следствена
връзка, тъй като от пътния инцидент до документиране на съобщените симптоми е
минал значителен период от време. Изразена е възможността Р.П. да е била
ударена от части на автомобила, което ако се приеме, ѝ е причинило болка.
Но няма данни за видими травматични увреждания, а са налице само субективни оплаквания.
Резултатите от
направената съдебномедицинска експертиза са възприети от административния орган
и са послужили като основен мотив за отхвърляне на искането за издаване на
Констативен протокол за ПТП с посочване на Р.П. като пострадало лице.
По направено от
жалбоподателката доказателствено искане, съдът е допуснал назначаване
на съдебномедицинска експертиза от едно вещо лице – лекар травматолог, което да се произнесе по
поставените въпроси. Експертът е описал симптоматика – главоболие, световъртеж, нарушена памет и
концентрация като признаци на мозъчно сътресение без загуба на съзнание,
задълбочили се поради неспазване на хигиенно-диетичен режим, изискващ пълен
физически и психически покой веднага след инцидента. Относно причината за
настъпилите у пострадалата увреждания към момента на провежданото болнично
лечение през миналата година,
съгласно заключението в СМЕ, в
заключението е посочено следното: „Възможно е описаните в
изложението оплаквания на Р.П. да са в пряка причинно-следствена връзка със
станалото на 30.05.22 г. ПТП“. Наличие на видими травматични увреждания към
момента на настъпване на ПТП не се установява, но причината за това
е, че П. не е отишла на преглед веднага, а е направила това 12 дни по-късно. За уврежданията може да се предполага само въз
основа на предхождащ травматичен момент, те не могат да се установят
посредством обективен преглед, вкл. апаратура. Заключението си по делото експертът
базира на съставените и приложени медицински документи и проведен личен
преглед. Съгласно приложената епикриза на отделението по нервни болести при
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, Габрово на името на Р.А.П., съдържа данни за
постъпване на лицето за лечение в болничното заведение в периода 19.06.2022 г.-
22.06.2022 г. с окончателна диагноза „S06.00 Мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма – последици от леки и средно тежки ЧМТ. Контузио капитис.
Комоцио церебри. Цефалгичен синдром“. Изписана е съответна медикаментозна
терапия. Отразени са и два прегледа преди влизането й в болница в Спешна помощ
поради наличието на силно главоболие, момента загуба на ориентация за време и
място и виене на свят. На 12.06.2022 г. П. потърсила такава медицинска помощ в
Спешно отделение на МБАЛ – Габрово, като на място й поставили банка с
лекарства. Била изпратена на консултация с д-р Влаев, началник на
неврологичното отделение в болницата, който й назначил медикаментозно лечение.
Главоболието и световъртежът й продължили. Работата й била свързана с шиене на
машина, но когато работела й прилошавало и губела ориентация. На 14.06.2022 г.
на П. е проведено компютърно томографско изследване на главен мозък, при което
не е установено травматично увреждане на същия. Състоянието й се влошило. Това
я накарало да потърси болнична помощ. Съпругът й я закарал за лечение на
19.06.2022 г. След изписването й приемала две седмици лекарства, което подобрило
постепенно състоянието й. До около 5 месеца след произшествието имала
оплаквания от световъртеж /замайване/, липса на концентрация и по-слабо
главоболие/. Вещото лице е правило и личен преглед на жалбоподателката. Към
момента на проведения преглед сочи, че не са налице остатъчни явления от
претърпяното мозъчно сътресение.
В заключение вещото лице намира, че
причините за настъпилите у пострадалата увреждания към момента на провеждане на
това болнично лечение може да бъдат претърпяно мозъчно сътресение при станалото
на 30.05.2022 г. ПТП с нейно участие. Възможно е описаните в изложението
оплаквания на П. да са в пряка причинно-следствена връзка със станалото на
30.05.2022 г. ПТП. Получила е закрита черепно-мозъчна травма, довела до мозъчно
сътресение без загуба на съзнание. Мозъчното сътресение е довело до
посттравматичен церебрастен синдром /посттравматична болест на мозъка/,
изразяващ се в субективни симптоми като световъртеж, гадене без повръщане,
нарушена памет и концентрация. Това е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, за срок от пет месеца. При наличието на тези
доказателства Съдът счита, че в случая се установяват признаците на лека
телесна повреда, свързана с процесното произшествие.
В проведеното по делото о.с.з. експертът потвърждава заключението си.
Пояснява, че често пъти при този вид травма не са налице видими признаци – „при
мозъчното сътресение оплакванията са субективни, може да няма външно никакви
видими травматични увреждания, и към момента на инцидента – също.“. Наличната и
установена по-рано анемия, за която се упоменава в заключението, не е била
налице при приемането на П. за болнично лечение, кръвната й картина в това отношение не дава основание да се смята,
че анемията е причината за състоянието й. В анамнезата е налице графа,
наименована „биологичен статус“, в който
е отразено, че пациентката има нарушена координация в движенията, което се
установява въз основа на обективни изследвания посредством определен вид
медицински тест. Усещанията за болка са винаги субективни, те не се установяват
с апаратура. Налице е повишена чувствителност на П. в кожните зони на главата,
в дясното слепоочие. След произшествието е обективно възможно постепенно
влошаване на състоянието й. Пациентката не е лежала и не е започнала прием на
медикаменти веднага, но това е било така, защото тя не е била сама наясно със
състоянието си /както е посочено в заключението на СМЕ, назначена по делото/.
Заключението не е оспорено от страните, съдът го приема като мотивирано и
логично, приобщавайки го към доказателствения материал. Съдът го кредитира
изцяло, т.к. то е годно доказателствено средство, а като такова е мотивирано,
логично, пълно и подробно. Случаят на жалбоподателката е разгледан детайлно,
като експертът е извършил и личен
преглед на лицето. В тази връзка съдът следва да посочи, че не кредитира по
същия начин приложената по делото като част от преписката „съдебномедицинска
експертиза по материали от преписка“ /л.18-20/, тя е изготвена изцяло в
отсъствие и без участие на лицето. В нея е посочено, че П. не е съобщила
непосредствено след пътния инцидент за наличие на травми и оплаквания, не е
посетила здравно заведение в тази връзка до 14.06.2022 г. В случай на увреждане
от такъв тип обаче не е необходимо оплакванията да възникнат веднага или дори и
такива да са налице, пациентът не е длъжен да потърси помощ веднага.
Свидетелката по делото сочи, че още на 01.06.2022 г. – т.е. два дни след
инцидента, П. е имала оплаквания от главоболие и виене на свят. Както сочи и
назначеното по делото вещо лице, състоянието на П. постепенно се е влошило,
т.к. тя не е била наясно с него и е продължила да осъществява ежедневните си
дейности, без да приема и медикаменти, което е спомогнало за достигането до
този резултат. Освен това съдът намира за житейски логично в случай на
главоболие, виене на свят, дезориентация човек да не потърси помощ веднага, а
това да направи по-късно, когато установи, че това негово състояние не се
коригира по естествен път, а продължава да е налице за дълго време или когато
това състояние постепенно се влоши. Също така съдът споделя изводите на
съдебномедицинската експертиза, назначена по делото, относно това, че при такъв
тип травма не е задължително да са налице видими травматични увреждания, като рани,
охлузвания, синини, отоци. Наличието на комоцио не винаги се установява с
помощта на специализирана апаратура.
В заключение съдът намира, че П. се явява пострадало от ПТП на процесната
дата лице. За да бъде съставен протокол от правоимащите органи за контрол и тя
да бъде вписана в него като такова не е необходимо състоянието й да се
констатира веднага. Не случайно нормотворецът е предвили, че такъв протокол се
съставя в рамките на месец от инцидента /чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд/, имайки предвид, че редица
увреждания се проявяват на по-късен етап. Служителите на ПП са посетили
инцидента на място, съгласно чл. 2 от Наредбата. С този протокол не се доказва
наличието на вина за причиняването на вредите и причинно-следствена връзка
между ПТП и същите, такова установяване се прави в рамките на друго
производство – напр. по търсене на гражданска /деликтна/ и/или наказателна или
административнонаказателна отговорност от виновното лице, респективно –
обезщетение от застрахователя му по застраховка Гражданска отговорност, в което
такива изводи се правят при съвкупната преценка на това и редица други
доказателства. В тази връзка и поведението на пострадалата след инцидента също
не е част от фактическия състав по издаването на искания от нея констативен
акт.
Обстоятелство, че между ПТП и първото посещение на жалбоподателката за
оказване на медицинска помощ е с разлика от 12 дни /когато за първи път е
посетила Спешна помощ и й била поставена банка с лекарства/, не е причина,
поради която може да се постанови отказ тя да бъде вписана в този протокол, щом
искането за това е в рамките на месечния срок. Назначеното по делото вещо лице
заявява, че описаното влошаване на здравословното й състояние може да се
причини от процесното ПТП, а по делото няма данни в този период тя да е
претърпяла друг инцидент или да има друга причина за здравословните й проблеми.
Като е счел, че поради липсата на „обективни патологични отклонения“ и
наличието на „значителен период от време“ от пътния инцидент до документирането
и съобщаването на симптомите, не може да се приеме, че П. има ролята на
пострадало при ПТП лице, поради което е отказал съставяне на протокол за ПТП, в
който тя да бъде вписана като такова, административният орган е издал акта си в
противоречие с процесуалните норми и правилата на материалното право.
Наведените в жалбата доводи за съществени процесуални нарушения на конкретно
посочени норми от АПК, съдът счита за основателни по следните съображения:
П. е страна, заинтересовано
от издаването на процесния акт лице и като такова е следвало да участва в хода
на административното производство, вкл. да бъде своевременно запознавана с
всички събирани в процеса доказателства, за да може да вземе отношение по
същите, преди издаването на процесния акт, в случая- отказ от издаването на
протокол. Съгласно нормата на чл.
34 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да
преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки по
всяко време на производството, включително, като осигурява на страните
възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по
предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да
правят писмени искания и възражения по тези писмени доказателства. В случая
тази норма не е спазена, като няма данни заявителката да е била своевременно
запозната със заключението на вещото лице, назначено в хода на
административното производство по издаването на процесния отказ и да й е била
предоставена възможност да представя възражения и становище, както и насрещни
доказателства в подкрепа на собствените й твърдения. Не е налице хипотезата на
чл. 34, ал. 4 от АПК, т.к. не се установява наличието на обстоятелства, от които да е видно, че
решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето
на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси.
Административният орган не е отразил в мотивите на издадения акт причините за
неприлагане на ал. 1 - 3. Съгласно процесуалната норма на чл. 170, ал. 1, във
вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК административният орган – автор на процесния ИАА, има
в своя тежест да установи спазването на процесуалните изисквания при издаването
на акта, а в случая той не е представил доказателства в тази насока.
Също така в процесния отказ липсва посочване на
правното основание, на което е издаден той. Липсата и на вписана в същия
информация за това, че отказът съставлява административен акт, който подлежи на
обжалване по посочен от административния орган ред и в посочен преклузивен срок
също затруднява жалбоподателката в търсене и организиране на правна й защита,
т.к. у нея не остава впечатление, че това е ИАА, срещу който тя, като
заинтересовано лице, може да потърси правна защита, вкл. пред съд. По този
начин са допуснати и нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че
оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при неспазване
на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон,
поради което жалбата срещу него се явява основателна и доказана и като такава
следва да бъде уважена, като оспореният
отказ бъде отменен, а административният орган бъде задължен да издаде протокол
за ПТП с вписване в него като пострадало лице настоящата жалбоподателка - Р.А.П..
С оглед крайния изход на
спора, своевременно и основателно се явява направеното от процесуалния представител на жалбоподателката
искане за присъждане на направените по делото разноски. В полза на
същата страна следва да се присъдят деловодните разноски, направени пред
настоящата съдебна инстанция, а именно: 450.00 лв. възнаграждение за вещо лице
по изготвена и приложена по делото СМЕ и 10.00 лв. държавна такса, съгласно
приложение списък с разноски /л.136/ и платежни документи.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, чл. 125 и
125а от ЗДвП, Административен съд - Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказ
от издаване на протокол за ПТП от 30.05.2022 г., в който жалбоподателката Р.А.П.
да бъде вписана като пострадало лице, обективиран в писмо с Рег. №
906000-8750/30.05.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Ловеч и връща делото като преписка за издаване на искания от жалбоподателката
протокол с вписването й в него като пострадало лице в 14-дневен срок от влизане
в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Ловеч да изплати на жалбоподателката Р.А.П. ***, с ЕГН: **********,
деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на стойност 460.00
/четиристотин и шейсет/ лв., от които 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв. за
платено възнаграждение за вещо лице и 10.00 /десет/ лв. платена държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
подадена чрез Административен
съд – Габрово до
Върховен административен съд на Република България.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/