Решение по дело №2506/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 732
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330102506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е № 732/22.10.2019г.

       гр. Ямбол, 22.10.2019 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Г.

 

с участието на секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Г.Г. гр. дело № 2506/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от П.П.А. *** срещу Д.С.Г. ***, в която се твърди, че страните са родители на малолетното дете – С. Д.Г., но не живеят заедно от  месец май 2019 г., като детето се отглеждало от майката и нейната баба. В същата се твърди,че страните заживели заедно,без сключен граждански брак от месец октомври 2017 г.,като на 25.10.2018 г. се родило малолетното им дете. Постепенно започнали да имат сериозни проблеми,като същия се интересувал от нея като жена,но нямал интерес към детето. Постоянно отсъствал от домът им,като не се интересувал от домакинството. Ответника имал и друго дете,което било на шест години и за което не полагал никакви грижи и не плащал издръжка. Твърди се,че поради липсата от страна на ответника интерес и загриженост към детето им,отдалечили ищцата от него и което обстоятелство повлияло изключително негативно на техните отношения. Ответника се отнасял безотговорно към всичко свързано с детето им и домът им,не желаел да работи,като изисквал от ищцата да полага грижи и за него. Не давал обяснения за отсъствията си от домът им,излизал много често,като се прибирал сутринта. През месец май 2019 г.ищцата взела решение да напусне жилището в което живеели,като се преместила в жилището на своите родители с детето. От него момент ответника не спирал да й създава проблеми,започнал да й отправя психически тормоз,като заплахите пред домът в който живеела и по телефона били ежедневие. Искал ищцата да се върне при него,да полага грижи за дома и домакинството,без тези обстоятелства да са свързани с детето им,като реално бил изцяло дезинтересиран от него. В настоящия момент ищцата живеела заедно с детето в дома на родителите си в гр.Я.,***,като сама се грижила за детето,като разчитала на помощта на своята баба.Не получавала никаква парична помощ от ответника,като не плащал издръжка за детето. Издържали се,като получавала обезщетение в размер на 560,00 лв.месечно,като се намирала в отпуск за отглеждане на същото. От поведението на ответника,счита ,че отношенията им са приключили окончателно,като желае да продължи да полага преките грижи по отглеждането на детето,като разполагала с необходимите финансови средства и възможности затова. В дома на родителите й имало всички необходими условия,за да се чувства детето удобно и да расте безгрижно и спокойно.

Поради това се иска съдът да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете на майката и да определи местоживеенето му при нея,като на бащата се определи режим на лични контакти с детето,съобразен със закона,съдебната практика и възрастта на детето,  както и да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на по 150,00 лв. занапред, считано от датата на предявяване на иска в съда,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане, до настъпване на събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата издръжка.

В с.з. исковете се поддържат от пълномощника, който претендира и направените по делото разноски.

Ответника в законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

 В с.з. не се явява и не се представлява,като не взема становище по предявените искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното заверено копие за вя вярно с оригинала удостоверение за раждане,издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община-Я.  се установява,че страните са родители на детето С. Д.Г.,род. на *** г.

 От представеното удостоверение  № *** от 10.07.2019 г. издадено от НОИ,ТП-Я. се установява,че П.П.А. , за периода 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г. са й изплатени парични обезщетение и /или помощ по чл.50 и 51 КСО в общ размер на общо 3360,00 лв.

От представения и приет по делото социален доклад изготвен от Д“СП“ гр.Я. се установява,че детето се отглеждало в семейна среда,като основните грижи за него се полагали от неговата майка П.П.А.. Същата се стараела пълноценно да задоволи потребностите на сина си според нуждите му,като показвала емоционална привързаност към детето,като демонстрирала интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие. Пред социалните работници заявила желание и в бъдеще да отглежда детето и да му оказва нужната помощ и емоционална подкрепа.Същата притежавала необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценно грижите за детето и да му осигури всичко необходимо за неговото развитие. При посещение на адресите в гр.Я.,*** не били констатирани преки рискови фактори,които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо,психическо,нравствено,интелектуално и социално развитие на детето С..  В интерес на детето било да продължи да се отглежда в стабилна семейна среда.

От показанията на свидетелката К. К.А.,баба на ищцата се установява,че познава ответника,като внучката й живяла с него около 3-4 години и имат едно дете С. Живели в апартамента на баща му,но след като дядото на ищцата починал, отишла при нея. Причината била,че все нямат пари,защото ответника не работил никъде. Неговите родители му давали пари за цигари и негови нужди,като за детето купували мляко,дрехи и давали някакви пари,само и само внучката й да живеела при ответника,но това не се издържало и тя го напуснала. Ответника ходил в тях,но не се интересувал от детето,като се молил на внучката й да се върне при него. Когато ходил понякога вземал 1-2 бурканчета за ядене на детето,но същото не го познавало. В момента се намирал в А.,като така казвали майка му и баща му. От там не бил се обаждал за детето,като не изпращал и пари. За последно търсил ищцата май месец 2019 г.,като от 3-4 месеца не я търсил изобщо.  

На основание чл.123,ал.2 СК съдът изслуша майката П.П.А.. Същата заяви,че мисли за детето и е отговорна майка. С ответника живели година и осем месеца,като били разделени от края на месец април 2019 г. От този момент същия не бил давал никакви пари за издръжка за детето. В началото на месец май 2019 г. отишъл за да види нея ,но не и детето,като същото го познавало.Между нея и детето имало изградена силна връзка,като тя го отглеждала. Същото имало здравословен проблем,вродена хидронефроза,като ходили на специалист в гр.П. Бащата в момента работил в А.,като не са се чували,като знаела от баща му,че трябва да е започнал работа.  

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал.2 вр. чл. 143 ал.1 СК.

Съгласно първата разпоредба, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Касае се за производство по спорна съдебна администрация, постановеното в което решение на съда не се ползва със сила на присъдено нещо.

Установи се по делото, че родителите не живеят заедно и поради липсата на контакти между тях не може да се постигне съгласие относно родителските права. Бащата не проявява необходимия интерес и активност по отглеждането и възпитанието на детето, които е оставил на грижите на майката, а не се представиха доказателства и да е давал издръжка през процесния период от време. От своя страна, майката е проявила по-добри родителски качества, полагайки грижи за основните му нужди от храна, облекло и други. Не са установени обстоятелства, сочещи, че предоставянето на правата на майката би се отразило отрицателно на отглеждането и възпитанието на детето. Поради това искът следва да бъде уважен,като се определи и местоживеене на детето на адреса на майката.

          С оглед предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С. Д.Г. на майката, то на бащата Д.С.Г. следва да се определи режим на лични контакти с детето, както следва: до навършване на тригодишна възраст от детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч.  до 18.00 ч. за всеки един от дните, без право на преспиване за детето у родителя, като режимът на лични контакти да се осъществява по местоживеенето на детето и в присъствието на майката или  друг близък или роднина на детето по майчина линия; след навършване на тригодишна възраст от детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден, с право на преспиване за детето у родителя, както и 30 дни непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

         Посоченият конкретен режим на лични контакти на бащата с детето бе определен, след като бе съобразено  необходимото време за дете на тази възраст да свикне отново с бащата, който да приема като близък, като бяха отчетени интересите на самото дете да поддържа пълноценни отношения с баща си, както и интересите на бащата при добросъвестно упражняване на режима на лични контакти да присъства активно в живота на сина си и да участва в отглеждането и възпитанието му и формирането й като личност.

         Съгласно чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142 ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Детето С. няма  навършена и една година,като такава ще навърши на 25.10.2019 г.Същото има потребности, както от храна и облекло, така и свързани разходи с психическото му развитие и посоченото здравословно състояние. Липсват доказателства, дали ответника работи и какъв е размерът на доходите му. От събраните гласни доказателства,чрез разпита на свидетелката А.,както и от личното изслушване на ищцата се установи,че същия в момента се намира в А.,като липсват доказателства дали работи и какви доходи получава.  От друга страна няма данни същия да е нетрудоспособен,но са налице данни,че има задължение за издръжка на други лица,дете което е на шест годишна възраст. Следва да се има предвид, че работейки в страната ще получава възнаграждение в размер поне на минималната месечна работна заплата -560 лв. (от 01.01.2019 г.). Не е установено през процесния период, когато страните са живели отделно, да е изплащал издръжка на детето.Майката  получава доходи в размер на минималната работна заплата за раждане на дете по чл.50 и 51 КСО,като няма данни,че има задължение за издръжка на други лица. Съдът, като взе предвид гореизложеното, намира, че ако живееха заедно, родителите биха отделяли месечно общо  290 лв. за издръжката на детето,като ответника би отделял сумата от 150,00 лв.,който размер е малко по-висок на определения в чл.142,ал.2 СК минимален размер на издръжка,като останалата част издръжката за детето следва да се поеме от майката,която ще полага и основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При това положение искът е основателен  и следва да бъде уважен.

По разноските:

Разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани. Това е така, т.к. съобразно практиката на ВКС – Определение 385/25.08.2015 год. по гр.д. 3423/2015 год. и др. – правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127,ал.2 СК пред първата инстанция, т.к. в това производство по спорна съдебна администрация, съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита на най – добрия интерес на детето ползва и двамата родители, затова в производството всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила  независимо от изхода на спора.

При този изход от делото ответника следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на ЯРС  държавна такса за исковете за издръжка на детето занапред-216,00 лв.

Предвид характера на присъденото притезание за издръжка,  на основание чл.242, ал.1 от ГПК служебно следва да бъде постановено от съда предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

 

      Ето защо ЯРС

 

                                                     Р Е Ш И :

 

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Д.Г., роден на *** г., на майката П.П. ***, ЕГН **********, като на детето се определя местоживеене ***, и определя режим на лични контакти на бащата Д.С.Г. ***, ЕГН **********,както следва: до навършване на тригодишна възраст от детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч.  до 18.00 ч. за всеки един от дните, без право на преспиване за детето у родителя, като режимът на лични контакти да се осъществява по местоживеенето на детето и в присъствието на майката или  друг близък или роднина на детето по майчина линия; след навършване на тригодишна възраст от детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден, с право на преспиване за детето у родителя, както и 30 дни непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Д.С.Г. ***, ЕГН ********** , да заплаща на П.П. *** ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетния С. Д.Г., роден на *** г , месечна издръжка в размер на  150,00 лв., считано от 11.07.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  Д.С.Г. ***, ЕГН **********   да заплати държавна такса по иска за издръжка в размер  на 216,00 лв..

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на съдебното решение в частта му, касаеща присъдената издръжка.

 

      Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.

 

                                                                           

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: