Решение по дело №271/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

18.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.22

Година

2012

Председател:

Секретар:

С присъда № 47 от 08.03.2012 г.‚ постановена по н.о.х.д. № 2166/2011 г. В.районен съд е признал подсъдимият Д. З. З. за виновен в това, че на .......... г. в гр.В. Т. се разпоредил с вещи – 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.”, собственост на „Д. З” ЕООД-Г., заложени в полза на „. Т. К.”-Ш. по сила на Договор за особен залог от 07.03.2008г. и вписан на 11.03.2008г. в Централния регистър на особените залози, оставени му за пазене като от деянието са последвали значителни щети в размер на 585 634.18лв. за „. Т. К.”-Ш., поради което и на основание чл.217, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК, чл.36 и чл.54 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и на глоба в размер на 200лв.

Подсъдимият е признат и за виновен за това, че на 14.10.2008г. в гр.В. Т. в качеството му на длъжностно лице – управител на „Д. З.” ЕООД-Г. присвоил чужди вещи - 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.”, собственост на Д. З.” ЕООД-Г., с обща пазарна стойност 585 634.18лв., връчени в това му качество да ги пази въз основа на Договор за особен залог от 07.03.2008г. и вписан на 11.03.2008г. в Централния регистър на особените залози, поверени му в това качество да ги пази и управлява, като за улесняването на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл.220, ал.1 от НК, а именно в качеството му на длъжностно лице – управител на „Д. З.” ЕООД-Г. на 14.10.2008г. в гр. В. Т. съзнателно сключил с „М.” ЕООД-В. Т. неизгодна сделка – договор за покупко-продажба на 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.” за сумата от 60 000лв., като от това е произлязла значителна вреда за дружеството, което представлявал в размер на 525 634.18лв. и като стойността на присвоеното имущество е в същия размер от 525 634.18лв. и е в големи размери, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1, вр.чл.201 от НК, чл.36 и чл.54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.202, ал.3 от НК, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да упражнява дейност, свързана с материална отчетност, както и с управление и пазене на чуждо имущество в търговски дружества и кооперации за срок от шест години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.23, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК ВТРС е определил и наложил на подсъдимия общо най-тежко наказание от наложените, а именно пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединено и наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отчетност, с управление и пазене на чуждо имущество в търговски дружества и кооперации за срок от шест години.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 585 634.18лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението, а в полза на ВТРС държавна такса от 23 425. 37лв. върху уважения размер на гражданския иск.На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 234.12лв., от които 70лв. в полза на ВТРС и 164.12лв. в полза на ОДМВР- В. Т.

Срещу присъдата е депозиран протест от ВТРП. В протеста се инвокират доводи,че присъдата нa ВТРС е неправилна в частта за престъплението по чл.202,ал.2,т.1,вр.ал.1,т.1,вр.чл.20 НК. Прокурорът счита,че наказанието е ниско,като в този смисъл следва да се определи наказание в минималния и средния размер,а именно шест години лишаване от свобода. За определяне размера на наказанието е следвало да се отчете отегчаващото обстоятелство:причинените имуществени щети многократно надхвърлят приетата в закона дефиниция за големи размери,както и че вредите са невъзстановени, налице са и квалифициращи обстоятелства. Предлага присъдата да бъде изменена и в частта й, с която са присъдени разноски на ОД на МВР-В., като същите се присъдят на ВТРС, както и да се присъдят разноски на повереника на гражданския ищец, за което са представени доказателства.

По делото е депозирана въззивна жалба от адвокат С. Т.-ГАГ, като защитник на подсъдимия. Посочва, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушения на материалния закон,процесуалния закон и необоснована.Инвокира доводи ,че с оглед фактите и обстоятелствата в настоящия случай няма как да бъде осъществен състава на престъпленито по чл.202 НК,доколкото е налице сливане на физическо и юридическо лице.Излага съображения, че не е налице и престъпление по чл.217, ал.4,във вр.ал.3 НК, липсва оставено за пазене имущество. Навежда доводи за извършено процесуално нарушение от състава на ВТРС, а именно председателят на състав на ВТРС не е уважил искането за отвод, както и не е уважен предявеният граждански иск на „Д. З.” ЕООД-Г..

В съдебно заседание пред ВТОС са приети писмени доказателства -изпратени от нотариус Д. Р., свързани с покупко-продажба на МПС между Д. З. З., представляващ „Д. З.” ЕООД и И. Б. В. в качеството на представляващ на „М.” ООД с регистрационен № на сделките 8926, 9377, 9378, 9379, 9380 и 9375, както и споразумение от 10.10.2008 г.

Представителят на В. поддържа протеста.Пледира подсъдимия да бъде осъден на шест години лишаване от свобода,предвид наличието на квалифициращ състав- големият размер на причинените щети.

Повереникът на гражданския ищец моли съдът да остави въззивната жалба без уважение, доколкото е налице престъпление по чл.217,ал.4 НК. Моли да се отчете разпоредбата на чл.9 ЗОЗ, а именно задължението на залогодателя да уведомява заложния кредитор при предприемане на разпоредителни действия. Във чл.9,ал.4 ЗОЗ,законодателят забранява на залогодателя да се разпорежда със заложеното имущество след като е получил уведомление от заложния кредитор, затова че престъпва към принудително изпълнение. Повереникът посоча още да се отчете и разпоредбата на чл.32,ал.4 ЗОЗ, а именно след престъпване към принудително изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Твърди,че събраните в съдебно заседание гласни доказателства не опровергават събраните доказателства до този момент.

Защитата посочва на първо място,че е налице нарушение на процесуалните правила, доколкото ВТРС не е уважил искането за отвод. На следващо място не е уважен гражданският иск на пострадалото юридическо лице, както и не е налице престъпление по чл.202 НК. Излага доводи за липса на състава на престъпление по чл. 217 НК, доколкото няма законова пречка залогодателят да се разпорежда със заложеното имущество, както и не е налице своене на вещи- собственост на дружеството, на което е управител и собственик на капитала. Твърди, че З. не е длъжностно лице,той е собственик, както и от субективна страна същият е бил със съзнанието,че друго юридическо лице ще встъпи в дълга на фирмата му към В. Навежда аргументи, че няма как да бъде ощетено дружеството, доколкото е получило парична престация срещу прехвърлените превозни средства. Моли подсъдимият да бъде оправдан. Подсъдимият в своя защита поддържа казаното от адвоката, посоча, че е търсил начин да се издължи към В., намерил е кой да встъпи в дълга му. Не е знаел,че след като е продал камионите, И. Г. ги е препродал.Защитата моли подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите; Д. Р., Р. Р., И. Г., Т. М., Г. С.

В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид инвокираните в жалбата и протеста доводи, с които е сезиран и съобрази становищата на страните, възведени по реда на съдебните прения и обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и след като на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда относно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост, справедливост на наложеното наказание, споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Подсъдимият Д. З. е роден на .............. г. в гр. П., живущ в гр.Г.,българин,български гражданин,с висше образование,вдовец,неосъждан,работи с ЕГН*.

Подсъдимият е управител на „Д. З." ЕООД-Г.. На 07.03.2008 г. същият закупил на изплащане по силата на договор за международна покупко-продажба № ........... от „. Т. К.”-Ш. 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.” за сумата от 318 900 евро, от които българското дружество трябвало да плати авансово 10 %, представляващи 31 890 евро; 5 % от стойността на договора, или сумата от 15945 евро, най-късно 5 работни дни след подписването му и 5 %, представляващи 15945 евро, най-късно до 10 работни дни преди датата на доставка. След авансовите плащания купувачът трябвало да заплати останалата сума, представляваща 90 % от стойността на договора на 48 месечни вноски в продължение на 4 години съгласно погасителен план при лихва в размер на 10,28 % годишно.

За обезпечаване на плащанията на „Д. З.” ЕООД-Г. на 07.03.2008 г. се сключил договор за особен залог между двете дружества, по силата на който българското дружество учредило в полза на шведското дружество особен залог върху закупените камиони и полуремаркета. Страните се договорили заложеното имущество да остане във владение и на отговорно пазене при залогодателя-българското дружество за срока на договора, както и че залогодателят няма право да продава и да се разпорежда с която е да е част от заложеното имущество без писмено разрешение на заложния кредитор. На 10.03.2008 г. подсъдимият изготвил нотариално заверено заявление за вписване на договор за особен залог. Заявлението подал в Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието, където то било вписано на 11.03.2008 г. по партидата на българското дружеств¯ и където били вписани права на шведското дружество в качеството му на заложен кредитор.

След заплащането на авансовите вноски подсъдимият в качеството му на представител и управител на „Д. З.” ЕООД-Г. получил на 12.03.2008г. от шведското дружество трите броя влекачи и трите ремаркета и по този начин установил фактическа власт върху тях и започнал да осъществява задълженията си по договора за залог за пазенето им.

В периода от 07.03.2008 г. до 11.09.2008 г финансовото състояние на „Д. З.” ЕООД-Г. се влошило. Дружеството спряло плащанията на месечните вноски за главница и лихви по договора за покупко-продажба от 07.03.2008г.Българското дружество имало и множество други задължения към други кредитори и спрямо първото се водели изпълнителни дела. В този период от време подсъдимият бил в търговски взаимоотношения с фирма „М.” ЕООД-гр.В. Т. и фактически управляващият дейността й неин кредитор – свидетелят И. Д. Г.. Закупените камиони били използване за извършване на транспортна дейност от „М.” ЕООД.

Предвид неизпълнението по договора с шведското дружество на 11.09.2008г. кредиторът „Т.К.”-Ш. пристъпил към изпълнение върху заложеното имущество и вписал това обстоятелство в Централния регистър на особените залози със заявление за вписване за пристъпване към изпълнение. Със заявлението за пристъпване към изпълнение шведското дружество обявило и остатъка от задължението към този момент в размер общо на 346 587 евро за незабавно изискуеми. Подсъдимият бил уведомен за пристъпването към изпълнение върху заложеното имущество, оставено му за отговорно пазене, с нотариална покана, която той получил лично на 17.09.2008г., след което същият бил поканен да предаде по опис вещите. Представителят на „Т. К.”--Ш. свидетелят В. И. К. се обърнал към подсъдимия и го поканил най-късно до 30.09.2008г. да му предаде заложените камиони и полуремаркета като ги докара в гр.С. в сервиза на „." на бул."С." № 630 и като предаде малките и големите им талони, ключовете и другите документи. Подсъдимият бил предупреден, че ако не изпълни горното ще се пристъпи към принудително изпълнение. Във връзка с това съобщение подсъдимият предложил друг да встъпи в дълга му. На подсъдимия обаче му обяснили, че сделката може да се осъществи единствено при условия, че се изплати цялата цена на камионите и ако същите се предадат в държание на свидетеля К. Разяснено му било, че за встъпване на друго дружество в задълженията му е необходимо изричното съгласие на ръководството на шведската фирма и одобряване на новия купувач. На 07.10.2008г. подсъдимият отишъл в представителството на „. Т. К."- заедно със свидетеля И. Г. и още едно лице. От отсрещната страна присъствали свидетелите К., А. Д. и шведски представител на кредитора. Подсъдимият отправил молба към свидетеля К. и свидетелката Д. - мениджър „К. ф." в представителството на шведската фирма да не пристъпват към принудително изпълнение и да му оставят камионите, за да могат да работят. Свидетелят Г. обещал да започне да заплаща част от непогасените към този момент задължения на „Д. З.” ЕООД-Г., като била обсъдена хипотетична възможност след като бъдат заплатени всички просрочени вноски, заедно с лихвите, да се пристъпи към сключване на тристранен договор с фирма „М." ЕООД - представлявана от свидетеля В., която да встъпи като купувач по договор за международна покупко-продажба от 07.03.2008г. На подсъдимия и свидетеля Г. отново било разяснено, че първо следва да бъдат предадени вещите, след това да се изплатят всички задължения до момента, след това да се получи одобрение на новия купувач от шведското дружество и накрая, че К. и Д. не са упълномощени да сключват тристранна сделка.

Въпреки това на 14.10.2008 г. без да уведоми „. Т. К.”--Ш. подсъдимият с Договор per. № .... от 14.10.2008 г. по описа на нотариус Д. Р. № .... на Нотариалната камара се разпоредил с трите влекача и трите ремаркета, посочени по-горе, като ги продал в качеството си на представител и управител на „Д. З.” ЕООД-Г. чрез свидетеля И. В., в качеството му на представител на „М." ЕООД за сумата от 60 000 лв. Парите били осигурени от свидетеля Г., който бил получил заем от свидетеля Г. С. Г. в размер на 100 000лв. за извършване на сделката и за разплащане с други кредитори на „Д. З.” ЕООД-Г..Сделката била извършена с цел да се попречи на други кредитори да се удовлетворят от заложените вещи.

На 27.10.2008г. „Д. З.” ЕООД-Г. превело сумата от 27 000 евро на „Т. К.”--Ш. На същата дата „М.” ЕООД продало камионите и ремаркетата на свидетеля Г., но реално първото дружество-продавач продължило да ползва камионите и ремаркетата още няколко месеца за извършване на транспортна дейност.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото пред районен съд и пред въззивна инстанция писмени и гласни доказателства. Според назначената по делото пред ВТРС съдебно-оценъчна експертиза стойността на предмета на престъплението възлиза на 585 634.18лв.

Първоинстанционният съд е постановил присъдата си при правилна преценка на събраните по делото доказателства, като е достигнал до верни правни изводи относно това дали подсъдимият З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на предявеното му обвинение по 217, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК.

Налице е състава на престъпление злоупотреба с доверие. Видно от установените факти по делото и от изискванията на законодателя съгласно чл.9,ал.1,т.4 от ЗОЗ заложния кредитор следва да бъде уведомен от залогодателят за всички действия, свързани с прехвърляне на заложени вещи. Съгласно чл.9,ал.4 от ЗОЗ след получаване на съобщение за вписване принудително изпълнение на заложния кредитор, залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество. В настоящия случай с оглед неизпълнение на задължение по договора за покупко-продажба фирма „Д. З.”ЕООД гр.Г. е изпаднала в забава. Това е била и причината, кредиторът „. Т. К.” да пристъпи към принудително изпълненеие. Съгласно чл.32,ал.4 ЗОЗ пристъпването към принудително изпълнение на заложено имущество подлежи на вписване като залогодателят става негов пазач. Съгласно чл.33,ал.1 ЗОЗ заложният кредитор изпраща съобщение до залогодателя за пристъпване на изпълнение. В настоящият случай безспорно е обстоятелството, че въпреки полученото уведомление по чл.33 ЗОЗ на 17.09.2008г. залогодателят е предприел действия,свързани с разпореждане на заложеното имущество- на 14.10.2008г. Ето защо е налице състава на престъплението по чл.217,ал.4 НК. Видно от приетите по делото писмени документи подсъдимият е получил лично съобщение за предприето принудително изпълнение от заложния кредитор.От момента, в който се получи съобщението за предприето принудително изпълнение – движимите вещи стават поверени чужди материални ценности. С предприетите принудителни изпълнения е ощетено вече чуждото имущество. Ето защо към момента на получаване на съобщение за предприето принудително изпълнение, подсъдимият следва да приеме задължението да се грижи за повереното му чуждо имущество. Деецът въпреки това не се е проявил като добър стопанин и не е дал онова, което дължи съгласно ЗОЗ, като по тази начин е причинил щета на заложният кредитор.

Налице е и субективният елемент на състава по чл. 217 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК– пряк умисъл. Подсъдимият е бил с ясната воля и съзнание, че се разпорежда с имущество, по отношение на което е предприето принудително изпълнение от заложния кредитор. Въпреки знанието, че е станал само пазач на движимите вещи е предприел действия на разпореждане със същите.

Изпълнителното деяние се изразява в увреждане на законните интереси на заложния кредитор, чрез предприемане на разпоредителни действия с повереното за пазене чуждо имущество.

Доколкото разпоредбта на чл. 217, ал.4 НПК предвижда кумулативно налагане на наказание глоба настоящата инстанция се солидализира с определения от ВТРС дължим размер– 200 лева.

По отношение наличието на престъпния състав на чл. 202,ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201 НК, настоящата инстанция счита, че установените факти и обстоятелства не осъществяват състава на престъплението длъжностно присвояване. В настоящият случай действително подсъдимият З. притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 НК, З. осъществява ръководна длъжност в юридическото дружество, на същия като управител е поверено да пази и управлява имуществото на търговското дружество, с което последното участва в търговския оборот. Получаването на вещите-предмет на длъжностно присвояване според разпоредбата на чл. 202 НК се осъществява чрез разпореждане с тях в свой или чужд интерес. Изпълнителното деяние на тоÔа престъпление се осъществява чрез присвояването на предмета, поверен на длъжностното лице да го пази и управлява, което може да се прояви във фактическа и юридическа дейност с предмета. В конкретният случай движимите вещи са продадени на трето юридическо лице за стойността от 60 000 лева. Тоест от установените факти по делото не може да се направи извод за фактическо разпореждане- своене на вещите в свой интерес. Не е налице и присвояване на вещите в чужд интерес, доколкото това разпореждане трябва да бъде безвъзмездно и невъзстановимо. С оглед получаването от покупко – продажбата на сума от 60 000 лева, дори и същата да е няколко пъти под реалната стойност на движимите вещи, не е налице безвъзмездно разпореждане- в капитала на дружеството е постъпила сума в размер на 60 000 лева.С оглед изложеното, постановената присъда следва да бъде изменена, като подсъдимият З. бъде оправдан да е извършил престъпление по чл. 202,ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1, вр. чл.201 НК, за което му е наложено наказание пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и лишаването му от права да осъществява дейност, свързана с материална отчетност, както с управление и пазене на чуждо имущество в търговски дружества и кооперации за срок от шест години.

Предвид гореизложеното неоснователни са възраженията на защитата, че е налице сливане на качеството юридическо и физическо лице. Действително подсъдимият е бил едноличен собственик на капитала на ЕООД, но за сумата до учредителния капитал, собственик на активите над тази сума се явява ЕООД. С това имущество търговското дружество отговаря пред своите кредитори.В обясненията си пред ВТРС подсъдимият посочва, че умишлено е продал инкриминираните движими вещи, за да не бъде насочено принудително изпълнение върху тях от кредиторите на „Д. З.”ЕООД гр.Г.. С оглед на установените факти настоящата инстанция счита, че следва да се приложи института за определяне на престъпление, предвиждащо по-леко или същото наказание- в конкретният случай разпоредбата на чл. 220,ал.1 НК. С оглед на занижения размер на получената престация от 60 000 лв.,при реална стойност на вещите от 585 634.18лв. е налице неизгодна сделка за юридическото лице. Самият подсъдим в обясненията си дадени пред районния съд посочва, че е извършил неизгодната сделка, поради предприетите принудителни действия от кредиторите към фирмата, която представлява. От получената занижена стойност на движимите вещи произлиза значителна вреда за търговското дружество, което подсъдимият представлява. Налице е субективният елемент на престъплението- длъжностно лице, което има представителна власт да сключва договори от името и за сметка на стопанската единица.Изпълнителното деяние се изразява в сключването на сделка, която от икономическа и юридическа гледна точка се явява неизгодна за търговското дружество. Престъпният резултат са настъпилите значителни вреди за ЕООД,чрез намаляване капитала на дружеството и имуществото, с което последното участва в търговския оборот.

Формата на вината се изразява в пряк умисъл – предвид обясненията, дадени от подсъдимия пред ВТРС, в които последният посочва, че е целял извършването на бърза продажба на инкриминираните вещи, за да се предпазят от принудително изпълнение. З. е знаел каква е реалната стойност на инкриминираните вещи и въпреки това ги е продал за пъти по-ниска такава, като е целял намаляването активите на търговското дружество, предвид предприетите принудителни изпълнения на кредиторите.

По отношение възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения, а именно че съставът на ВТРС не е уважил искането на защитата за отвод, следва да се отбележи, че не е в прерогативите на друг състав да преценява наличието на предпоставките за отвод, визирани в НПК, конкретно някаква заинтересованост. Правилно и законосъобразно районният съд е оставил без уважения предявения граждански иск от пострадалото лице фирма „Д. З.” ЕООД гр.Г., доколкото подсъдимият З. е вписан като управител на търговското дружество и би се получило сливането на качество подсъдим и пострадало лице.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че наказанието определено от първоинстанционния съд, а именно – три години и шест месеца лишаванÕ от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за престъпление по чл.217,ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 НК не е съобразено с обществената опасност на дееца. Отегчаващо обстоятелство е стойността на имуществото. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме липсата на предходна съдимост на подсъдимия. Наказанието следва да е към минимума на наказанието „Лишаване от свобода”, визиран в чл. 39, ал. 1 НК, с оглед на което същото се явява справедливо в размер на три години. Същевременно съдът, с оглед най-пълно постигане на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК приема, че изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено, като изпитателният срок е определен съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 НК. Настоящата инстанция счита, че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК за отлагане изтърпяването на наложеното му наказание по следните съображения: същият към момента на извършване на престъплението не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, поради което следва да се отложи изтърпяването му за изпитателен срок от пет години, доколкото този срок в този размер ще въздейства в достатъчна степен превантивно върху личността на подсъдимия. Налице е и другата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 НК, а именно, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода".Следва да се потвърди и присъдата по отношение размера на кумулативното наказание глоба- 200 лева.

По отношение наказанието по чл. 220,ал.1 НК с оглед липсата на предходна съдимост на подсъдимия, наказанието следва да е към минимума на наказанието „Лишаване от свобода”, визиран в чл. 39, ал. 1 НК, с оглед на което същото се явява справедливо в размер на една година. За постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, съдът приема че изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено, като изпитателният срок е определен съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 НК. Настоящата инстанция счита, че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК за отлагане изтърпяването на наложеното му наказание:същият към момента на извършване на престъплението не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, поради което следва да се отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години, доколкото този срок ще въздейства превантивно върху личността на подсъдимия. За постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода.

След прилагане института на чл. 23, ал.1 НК следва да се определи едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено, като изпитателния срок е в размер на пет години.

Съдът намира, че така определеното наказание на подсъдимия ще способства за постигане на целите на наказанието по чл.36 НК и същото се явява необходимо и справедливо с оглед конкретните особености на случая и личността на извършителя.

Следва да се потвърди и присъдата по отношение уваженият размер на гражданския иск, като подсъдимият да бъде осъден да заплати дължимите разноски на повереника на гражданския ищец, с оглед представените доказателства за сторени такива пред двете инстанции.

Следва и разноските за вещо лице да се присъдят в полза на съда – ВТРС.

Водим от горното, ВТОС

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № 47 от 08.03.2012 г. на Районния съд гр. В. Т., постановена по НОХД № 2166/2011г., В ЧАСТТА, относно наложеното наказание на Д. З. З. за извършеното престъпление по чл.217 ал.4, във вр.с ал.3, вр.с ал.1 от НК в размер на три години и шест месеца лос при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, вместо което намалява наложеното наказание НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от ПЕТ години считано от влизане на присъдата в сила.

ИЗМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, в която подсъдимият Д. З. З. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.202 ал.2 т.1, вр.с ал.1 т.1, вр.с чл.201 от НК и го оправдава по него, вместо което признава подсъдимия Д. З. З. за виновен в това, че в качеството му на длъжностно лице – управител на „Д. З.” ЕООД-Г., на 14.10.2008г. в гр.В. Т. съзнателно сключил с „М.” ЕООД-В. Т. неизгодна сделка – договор за покупко - продажба на 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.”, собственост на „Д. З.” ЕООД-Г. за сумата от 60 000лв., и от това е произлязла значителна вреда за представляваното от него дружество – в размер на 525 634.18лв., представляваща разликата между пазарната стойност на вещите и продажната им цена, престъпление по чл.220 ал.1 от НК и му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ЕДНА ГОДИНА

На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ години считано от влизане на присъдата в сила.

ИЗМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, в която на основание чл.23, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК на подсъдимия Д. З. З. е определено и наложено общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и присъединено към него лишаване от право да упражнява дейност за срок от шест години, вместо което, на основание чл.23, ал.1 от НК определя и налага на подсъдимия Д. З. З. общо най-тежко наказание, а именно ТРИ години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от ПЕТ години считано от влизане на присъдата в сила.

ИЗМЕНЯ Присъда № 47 от 08.03.2012г. на Районния съд гр. В. Т., постановена по НОХД № 2166/2011г. В ЧАСТТА, в която на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. З. З. е осъден да заплати 164.12 лв. в полза на ОДМВР-В., вместо което ОСЪЖДА подсъдимият да заплати направените по делото разноски от 164.12 лв. в полза на В. районен съд.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Д. З. З. с ЕГН * и адрес гр.Г., ул.”М.” № 15, .4, А. да заплати на „Т. К.”- Ш. разноски адвокатски хонорар за явяване пред ВТРС и ВТОС - в размер на 3700лв. /три хиляди и седемстотин лева/.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част, като законосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.