РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330105727 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. П. Т., ЕГН: ***** против
„4финанс” ЕООД, ЕИК: *********, с която е предявен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че клаузата от договор за кредит
от *** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане в размер на 226,94 лв. е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и
заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за кредит
от дата *** г. за сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент 40,99 %, и
ГПР 49,70 %. Посочено е, че в договора е предвидено задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 226,94 лв., дължима
едновременно с месечната вноска. Поддържа се, че тази клауза е
неравноправна, тъй като потребителят реално не разполагал с друга опция
при сключването на договора - при заплащане на таксата кредитът се
отпускал от 15 минути до 2 часа, а при обикновена заявка - заемодателят
вземал становище до 7 дни. В случая липсвало и еквивалентност между
таксата и извършената услуга, поради което било налице нарушение на чл.
1
144 ЗЗП и таксата целяла единствено обогатяване на кредитора. В тази насока
тя представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се още, че таксата за
експресно разглеждане нарушавала принципа на добросъвестността, тъй като
водела до скрито оскъпяване на кредита, предвид това че се кумулира с
погасителните вноски, и по същество представлявала добавка към
възнаградителната лихва. По изложените съображения моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва изцяло иска, като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди
се, че процесният кредит е предмет на договор за цесия от ****г., като сочи
че като ответник трябва да се конституира „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, а не „ВИВУС.БГ“ ЕООД. Не се спори, че между страните бил сключен
договор за кредит с № **********. Същият не бил обслужван от ищцата,
поради което на 10.09.2019г. същата изпаднала в просрочие. Сочи се, че
описаните в исковата молба суми не отговарят на реално заявения и отпуснат
кредит, както и че ищцата не е заявявала и не е заплащала такса „експресно
разглеждане“. Твърди се, че услуга „експресно разглеждане“ не била
договаряна между страните в процесния договор.
Предвид гореизложеното моли да се отхвърли изцяло предявеният иск.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен договор за кредит № **********/*** г.,
сключен между страните /л.29 – 38/, от който се установява, че ответникът е
предоставил на ищеца сумата в размер на 400 лева, при договорен лихвен
процент от 0 % и ГПР в размер на 0 %. Действително, в приложения договор е
посочена клауза за „експресно разглеждане“, но по същата не е начислена
сума, а срещу клаузата е посочено 0 лева.
По правните аспекти на спора:
За уважаване на предявената искова претенция, ищецът следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване клауза за експресно
разглеждане на кредита, която да страда от посочените в исковата молба
2
пороци, а именно: да не отговаря на добрите нрави и да противоречи на
материалноправни разпоредби на закона.
Както бе посочено, действително се установи, че в договор за кредит №
**********/*** г., сключен между страните, е посочена клауза за експресно
разглеждане на кредит, но реално не е начислена сума за предоставяне на
посочен вид услуга. С оглед изложеното недоказано остана твърдяното в
исковата молба обстоятелството, че от страна на ответника се претендира
сумата в размер на 226,94 лева, дължима за услугата експресно разглеждане.
Предвид посочената стойност за клаузата, а именно: 0 лева, съдът намира, че
реално липсва уговорена клауза за заплащане на подобен вид услуга, а
посоченото в договора е единствено като опция с оглед обстоятелството, че
се касае за бланкови договори.
С оглед липсата на установеност на уговорена между страните клауза за
заплащане на услуга за експресно разглеждане на кредита, то предявената
искова претенция се явява неоснователна. Липсва сума, която да води до
нееквивалентност на престациите, за да е налице противоречие с добрите
нрави, както и сума, която неправилно да е включена в ГПР, в която насока са
доводите в исковата молба. Предвид изложеното и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. В тази насока безпредметно се явява
обсъждането на възражението за липсата на материалноправна легитимация
на ответника да отговаря по предявения иск.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК правно на
разноски има ответната страна. Ответното дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва
да се определи възнаграждение в размер на 100 лева. Затова в полза на ищеца
следва да се присъди именно посочената сума като разноски за настоящата
3
съдебна инстанция.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на М. П. Т., ЕГН: **********, срещу
„4финанс” ЕООД, ЕИК: *********, за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата от договор за кредит от *** г.,
сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане е нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН: *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал.3 ГПК на „4финанс” ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 100
(сто лева), представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4