Решение по дело №42176/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11713
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20221110142176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11713
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110142176 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.10.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и пети октомври 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ

при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
42176/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ – 615 лв.

Ищецът З,, твърди, че на 25.02.2020 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „киа
1
сийд” с рег. № СА 3699 ХР, управлявано от съответния водач и МПС марка „инфинити” с
рег. № СВ 1440 МА, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на ПТП е
водачът на МПС марка „киа сийд” с рег. № СА 3699 ХР. Твърди, че МПС марка „инфинити”
с рег. № СВ 1440 МА е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна
полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана, във връзка с
ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от
4 026,68 лв. на увреденото лице. Твърди, че за причинителя на ПТП имало договор срещу
гражданска отговорност със застраховател ответника „,,,, валиден към момента на ПТП.
Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от
ищеца сума в размер на 4 026,68 лв. , увеличена с 15 лв. ликвидационни разноски и
увеличена с 600 лв. платено от ищеца обезщетение за заместващ автомобил, но ответника
заплатил само 4 026,68 лв. , като останал задължен за още 615 лв. – обезщетение за
ликвидационните разноски и за заместващия автомобил. Ето защо, моли присъждането на
сумата от 615 лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Моли присъждане и на деловодни разноски.
Ответникът, оспорва предявения иск с правни доводи, като признава извънсъдебното
плащане на застрахователното обезщетение, но изключва правното основание за плащане на
обезщетение за заместващ автомобил. Моли присъждане и на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146 от ГПК, между страните не се спори
относно фактите по посоченото по-горе ПТП, по застрахователните правоотношения на
ищеца и ответника с участниците в ПТП, както и като цяло по материално – правните
предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца, поради което съдът не
обсъжда доказателства за тези факти. Със същите мотиви, и без да обсъжда доказателства,
съдът приема за установени и фактите, че ищеца е заплатил сумата от 4 026,68 лв. за
извършения ремонт на МПС, както и 600 лв. за заместващ автомобил, с което е изпълнил
задължението си на застраховател за репариране на вредите от ПТП, че е отправил покана до
ответника да му заплати посочените суми, увеличени с 15 лв. ликвидационни разноски,
както и че след поканата ответника е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 4 026,68 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Поради липсата на спор относно съществуването на предпоставките за възникването на
процесното суброгационно право на ищеца срещу ответника, съдът не прави правни изводи
в тази посока. В тази част на мотивите на решението следва единствено да се направят
изводи, дали репариралият вредите застраховател може да се суброгира и за платеното
2
обезщетение за ползване на заместващ автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ,
платилият обезщетението застраховател встъпва в правата на обезщетения увреден до
размера на платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Следователно, за
процесните 15 лв. ликвидационни разноски искът е основателен. Спорен е въпросът, дали в
обхвата на заплатеното обезщетение, за което може да се суброгира застрахователят, влиза и
сумата, която е платил за заместващ автомобил – този, който се е ползвал от увредения,
докато е ремонтиран неговият автомобил – в случая 600 лв. Съгласно общата разпоредба на
чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. Разпоредбата дава обхвата на суброгацията –
действителните вреди към момента на настъпване на събитието, в което не влизат разходите
за заместващо МПС, които се свързват с бъдещи пропуснати ползи. Посоченият периметър
на суброгацията, обаче, се увеличава с определени разходи на застрахователя, каквито са
тези за горепосочените ликвидационните разноски по смисъла на чл. 411 и чл. 410, ал. 1 от
КЗ. Такива са и разноските за ограничаване на размера на вредите на застрахованото
имущество и за определяне на размера на вредите – съгласно общите разпоредби на чл. 396
и чл. 397 от КЗ. Този периметър на обезщетението, съответно на суброгацията на платилия
го застраховател, се увеличава и с платеното обезщетение за пропуснати ползи, когато е
уговорено по застрахователния договор – чл. 405, ал. 2 от КЗ. В конкретния случай,
страните по застрахователния договор КАСКО са договорили такова обезщетение на
пропуснати ползи и застрахователят е обезщетил увредения за невъзможността да ползва
увреденото МПС и съответно да прави разходи за алтернативно МПС. Посочените разходи
по характера си са пропуснати ползи за увредения, доколкото те се свързват с
невъзможността към имуществото му да се прибавят разходите за алтернативен автомобил.
Предвид изложеното до тук, застрахователят има право да се суброгира по чл. 411 от КЗ,
както за ликвидационните разноски, така и за пратените разходи за алтернативен автомобил.
Следователно, искът е изцяло основателен.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, и с оглед направеното искане, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 150 лв. – деловодни разноски.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника „,,, да заплати на ищеца З,,, на осн. чл. 411 КЗ, сумата от 615 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.08.2022 год.
, до окончателното изплащане на сумата.
3
ОСЪЖДА ответника „,,, да заплати на ищеца З,,, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 150 лв.
деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4