РЕШЕНИЕ №30
№ 24
гр. С., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100708 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
И. Г. Г. от гр. С. е предявил срещу Г. А. Г. от с. М.Ц., Община С., иск за заплащане
на издръжка в размер 300 лв. месечно, считано от предявяване на иска на 19.7.2022 г.
до настъпване на основание за нейното прекратяване или изменение. Ищецът
претендира и разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е син на ответника, навършил е
пълнолетие на 8.1.2022 г. и е ученик в ПГ „К. Ф.“ – гр. С.. Ищецът твърди, че не
притежава имущество и доходи, от които да се издържа и че живее в едно домакинство
заедно с майка си, чиито доходи не са достатъчни за задоволяване на нуждите на
домакинството и за посрещане на нуждите на ищеца от издръжка. Подробно излага
обстоятелства за значително и трайно нарастване на нуждите му от издръжка спрямо
2013 г., когато с влязло в сила решение № 266/4.11.2013 г. по гр. д. № 595/2013 г. по
описа на С. р. с. за прекратяване на брака между майка му и ответника, е определено
последният да заплаща издръжка на ищеца (тогава малолетен) в размер 150 лв.
месечно.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който изразява становище за допустимост и за частична основателност на иска. Счита,
че има възможност да заплаща издръжка на ищеца в размер 200 лв. месечно, а ако
доходите му се увеличат, изразява готовност да му заплаща и по-голяма от тази сума
1
като месечна издръжка. Ответникът изтъква, че живее заедно с възрастната си и болна
майка Е. А., която е трудно подвижна, с множество заболявания и средствата от
пенсията й са крайно недостатъчни за лечение.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от
пълномощника си адв. Л. К., която заявява, че поддържа иска и в хода на устните
състезания моли същият да бъде изцяло уважен, като на ищеца бъдат присъдени и
разноските по делото по представен списък.
Ответникът се представлява от пълномощника си адв. В.Н. - Г., която заявява, че
поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба. В хода на
устните състезания счита, че искът е доказан по своето основание, но следва да бъде
уважен в посочения в отговора на исковата молба размер, тъй като финансовите
възможности на ответника не му позволяват да заплаща издръжката в предявения с
иска размер. Пълномощникът на ответника прави и възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 144 от Семейния кодекс СК).
Искът е на общо основание допустим, а по същество е частично основателен.
Страните не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства, че
ищецът е пълнолетен син на ответника; че понастоящем не е навършил 20-годишна
възраст и че през учебната 2022/2023 г. е редовен ученик в ХІІ-ти клас в П. г. „К. Ф.“ в
гр. С.. Също така не са спорни обстоятелствата, че ищецът няма доходи и имущество,
от които да се издържа, както и че живее в едно домакинство заедно с майка си –
свидетелката М. П..
Според показанията на св. П., след завършване на средното си образование през
настоящата година ищецът възнамерява да кандидатства за прием във висше училище
и в тази връзка посещава частни уроци по математика и по немски език по веднъж
всяка седмица срещу заплащане – по 25 лв. на час за урок по математика и по 30 лв. на
час за урок по немски език. Цената на куверта за вечерта на предстоящия
абитуриентски бал на ищеца е 75 лв. Месечният абонамент за ползваните от него
мобилни услуги е 30 лв. по договор, сключен от майка му с цел постигане на по-
изгодни условия. Цената, която домакинството, част от което е и ищецът, плаща за
интернет и телевизия, е 35 лв. месечно. До края на 2022 г. св. П. предоставяла на ищеца
средства за джобни пари, а понастоящем той посрещал ежедневните си нужди, както и
разходите за дрехи и екскурзии със свои спестявания от празнични поводи, след което
св. П. му ги възстановявала.
Показанията на св. П. възпроизвеждат непосредствените й възприятия за сочените
2
от нея обстоятелства относно нуждите на ищеца от издръжка. Тези показания са
житейски логични, безпротиворечиви и не са опровергани от други доказателства,
поради което съдът ги кредитира. Те обосновават извод, че понастоящем разходите,
съпътстващи завършването на средно образование от ищеца и желанието му да
кандидатства във висше училище, надхвърлят разходите за ежедневните му нужди с
около 225 лв. месечно. Отделно от това ищецът ползва мобилни услуги срещу месечен
абонамент от 30 лв., а и предстои извършване на разходи, свързани с абитуриентския
му бал, които не могат да се оценят като несъществени.
Не са събрани по делото доказателства ответникът да е неработоспособен или да
издържа други свои низходящи. Ищецът обаче не е оспорил изложените в отговора на
исковата молба обстоятелства, че ответникът не работи по трудов договор и полага
грижи за 75-годишната си майка Е. С. А.а, която е с влошено здравословно състояние.
Тези обстоятелства се потвърждават от приетите писмени доказателства –
удостоверение изх. № **********-2/8.8.2022 г. от ТП на НОИ – С. област и експертно
решение № 563/24.3.2009 г. на ТЕЛК при „МБАЛ С.“ ЕООД, гр. С..
Затова съдът счита, че за ответника съставлява особено затруднение да плаща на
сина си издръжка в претендирания размер от 300 лв. месечно, който понастоящем
представлява около 38 % от минималната месечна работна заплата за страната.
Съгласно чл. 144 от СК възможността на ответника да дава издръжка на
пълнолетния си учащ син без особени затруднения е от съществено значение за
възникване на правото на такава издръжка и за определяне на нейния размер. В случая
с отговора на исковата молба ответникът е заявил готовност да плаща на ищеца
издръжка в размер 200 лв. месечно, а от показанията на св. П., ценени в съвкупност с
обясненията на ищеца пред съда, дадени по реда на чл. 176 от ГПК е видно, че тази
готовност не е голословна, тъй като в периода от м. август-септември 2022 г. до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, т. е. за 6 месеца,
ответникът по своя инициатива е превел по банкова сметка веднъж 450 лв. и след това
на два пъти по 150 лв., т. е. общо 750 лв.
Така при съпоставка между нуждата на ищеца от издръжка, обусловена не само от
средствата, необходими за ежедневните му битови нужди, посрещани от неговата
майка, но и от допълнителните разходи, свързани понастоящем с образованието му –
от една страна и обсъдената по-горе невъзможност на ответника без особени
затруднения да заплаща на ищеца издръжка в размер 300 лв. месечно, съдът намира, че
ответникът без особени затруднения може да заплаща на ищеца издръжка в размер 220
лв. месечно. Ответникът е в трудоспособна възраст, без данни за трайно намалена
работоспособност и за задължения за издръжка към други свои низходящи, поради
което съдът намира, че той може без особени затруднения да отделя около 7,33 лв.
дневно за издръжка на пълнолетния си син, при положение, че останалите средства за
3
нуждите му се осигуряват от майката на ищеца, която също е задължена при условията
на чл. 144 от СК.
Ето защо искът следва да бъде уважен до размер на издръжката от 220 лв.
месечно, платима на падеж 5-то число от месеца, за който се дължи, считано от
предявяването на иска на 19.7.2022 г. докато ищецът завърши редовна форма на
обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна
възраст или до настъпване на друго основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното й изплащане. За разликата над 220 лв. месечно до предявения размер от
300 лв. месечно искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Редовното обучение във висше училище е елемент от фактическия състав, при
чието осъществяване възниква правото по чл. 144 от СК на пълнолетно дете да иска
издръжка от родителя си. За ищеца такова обстоятелство понастоящем е бъдещо
несигурно събитие и не може да се приеме, че е сред основанията на иска му, поради
което и не следва да се включи в диспозитива на решението като продължителност на
задължението на ответника. От друга страна, издръжка по чл. 144 от СК се дължи от
предявяване на иска, поради което установеното по делото плащане на определена
сума пари от ответника на ищеца не следва да се отрази на определения в диспозитива
период, за който се присъжда издръжката, а би могло да обоснове възражение на
ответника за частично погасяване на задължението му в евентуално производство по
принудително изпълнение на решението.
В частта, с която съдът присъжда издръжка на ищеца, настоящото решение
подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
По разноските.
В настоящото производство ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски
на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК и независимо от изхода на делото, не дължи
заплащане на държавна такса върху цената на иска. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на РС – С. държавна такса за разглеждане на делото в размер 88,00
лв. върху присъдената издръжка от предявяване на иска до края на учебната 2022/2023
г. за зрелостниците – крайният възможен момент, за който ще се отнасят периодичните
платежи на присъдената издръжка /арг. от чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК/ и който настъпва
след по-малко от 3 години.
В настоящото производство ищецът е направил разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер 1000 лв. съгласно представения договор за правна защита и
съдействие. Основателно е възражението на ответника за намаляване на разноските на
ищеца за адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност, съпоставена с
фактическата и правна сложност на делото. По делото са проведени две открити
съдебни заседания, като в първото от тях не е даден ход на делото по причини, стоящи
4
у ищеца и у неговия пълномощник. По същество делото е разгледано в едно съдебно
заседание и не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира, че основата, от която следва да определи
дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска, е минималният размер на адвокатското възнаграждение по иск за
издръжка, а именно 500 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й обн. ДВ, бр.
88/2022 г., която е в сила към датата на приключване на устните състезания). От тази
сума с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
366,67 лв.
В нито един етап от производството ответникът не претендира разноски, поради
което такива не му се присъждат независимо от изхода на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. Г. , ЕГН **********, с адрес с. М.Ц., Община С., да заплаща на
основание чл. 144 от Семейния кодекс СК) на пълнолетния си син И. Г. Г. , ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж. к. „С.“, бл. , вх. , ет. , ап. , издръжка в размер 220,00 лв.
месечно на падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от предявяване на
иска на 19.7.2022 г. до завършване на редовна форма на обучение от И. Г. Г. в средно
учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, или до
настъпване на друго основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа й до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Г. срещу Г. А. Г.
иск с правно основание чл. 144 от СК В ЧАСТТА МУ за разликата над присъдената
сума на издръжката до пълния му предявен размер от 300,00 лв. месечно.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение
на решението относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес с. М.Ц., Община С., да заплати на И.
Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „С.“, бл. , вх. , ет. , ап. , сумата 366,67 лв. за
разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес с. М.Ц., Община С., да заплати в
полза на С. р. с. сумата 88,00 лв., представляваща дължима държавна такса за
производството по делото, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист,
в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
За присъдената в полза на С. р. с. сума да се издаде служебно изпълнителен лист,
в случай, че същата не бъде внесена доброволно.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен
срок от обявяването му на 6 февруари 2023 година, а в частта с характер на
определение относно предварителното му изпълнение – с частна жалба пред СОС в
едноседмичен срок, считано от същия начален момент.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6