Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 114
09.02.2023
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас,
дванадесети състав, на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 681 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Агро Био Гама“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Оборище“ №109, вх.3,
представлявано от управителя Х. А. А., против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх.№
02-020-2600/5090 от 30.03.2021г., издадено от заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“, с което по схемите и мерките, базирани на площ,
администрирани съгласно чл.19а от Делигиран регламент №640/2014г. на Комисията
са начислени неудържани санкции в размер, както следва: СЕПП-2378.12 лв., СПП –
1671.23 лв., Подмярка 13.1/НР 1 -3089.19 лв., Мярка 12/Натура 2000 – 1639.64
лв. Изложени са аргументи, че уведомителното писмо не съдържа фактически и правни
основания за издаването му, липсват мотиви. Иска се отмяна на уведомителното
писмо.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Н., която
поддържа жалбата и иска отмяна на уведомителното писмо, както и да бъдат
присъдени сторените по делото разноски. Представя
писмени бележки.
Ответната страна – заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, се представлява от процесуален
представител – юрисконсулт Б., който пледира за отхвърляне на жалбата и
оставяне в сила на обжалвания акт. Ангажира доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено
следното:
По делото не се спори, че жалбоподателят е земеделски
производител (ЗП), регистриран в интегрираната система за административен
контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 699286. В качеството си
на земеделски производител е подал общо заявление за кандидатстване до Държавен
фонд „Земеделие“ с УИН 02/180518/26685 (л.27 и сл. от делото), с което е заявил за
подпомагане за кампания 2018г. схемите и мерките за директни плащания, както
следва (л.31 гръб и л.32): Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Мярка 12 „Плащане по „Натура 2000“ и „Рамковата директива за водите“
(Мярка 12) – Мярка 12/Натура 2000, съгласно приложение №1 от Наредба
№5/24.02.2015г., Мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични
ограничения“ – Подмярка 13.1НР 1.
Към заявлението са приложени Таблица на използваните
парцели 2018г. (л.33 гръб), Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2018
(л.34), Таблица за
отглежданите животни 2018г. (л.34), Таблица на използваните парцели 2018г.
(л.52), Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2018 (л.52) и декларации за
запознаване с определенията за нередност (л.77).
При подаване на заявлението са извършени автоматични
проверки на въведените данни, с резултатите от които жалбоподателят е запознат.
Видно от приложените резултати от автоматични проверки на въведени данни в
заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018г. са
констатирани грешки (л.41 гръб – л.42).
От представената по делото преписка се установява, че
във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление с УИН е извършена проверка, приключила с издаване на
оспорения акт.
Административното производство по подаденото от земеделския
производител заявление за подпомагане с УИН 02/180518/26685 е приключило с
издаването на процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2018г. с изх.№ 02-020-2600/5090 от 30.03.2021г., издадено от
заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по
схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от
Делигиран регламент №640/2014г. на Комисията са начислени неудържани санкции в
размер, както следва: СЕПП-2378.12 лв., СПП – 1671.23 лв., Подмярка 13.1/НР 1 -3089.19
лв., Мярка 12/Натура 2000 – 1639.64 лв.
По делото е представено писмо от Общинска служба
Земеделие – Бургас (л.84), видно от което в регистрите на ОСЗ Бургас, офис
Малко Търново има регистриран договор за наем между жалбоподателя и Община
Малко Търново, представен по делото (л.85). По отношение на останалите договори
ОСЗ е представила справка (л.89), като е налице отделна графа, удостоверяваща
правите основания за ползване на регистрираните договори.
За изясняване на спорните по делото факти е назначена
съдебно техническа експертиза (СТЕ), вещото лице по която е дало писмено заключение
(л.112-114) по поставените му въпроси. Според
експертното заключение, дружеството е заявило шест парцела с посочени номера на
БЗС (блок на земеделския стопанин) от ИСАК в землищата на гр.Малко Търново и
с.Калово с обща площ от 13.11 хектара.
Установената допустима за подпомагане площ е 12.88 хектара, като процентното
съотношение на наддекларираната площ към установената като допустима за
подпомагане площ е 1.78%. Вещото лице е установило, че само за парцел №35451-26-5-1
с площ от 0.15 хектара няма правно основание.
В съдебно заседание на 23.11.2022г. вещото лице на
зададени от процесуалните представителите на страните въпроси е дало разяснения
по представената СТЕ и същата е приета.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК. Видно от становището на органа (л.17) писмото е изтеглено от
профила на кандидата в СЕУ на 12.04.2022 г. Жалбата е подадена направо в съда
на 26.04.2022 г., поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 2
и т. 7 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция.
Организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява,
като разполага и с правомощието по вземане на решения за одобряване или
отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. Със Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. (л.15), изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“, е делегирал на заместник-изпълнителния
директор – Петя Димитрова Славчева, правомощия по издаване и подписване на
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Съобразно това,
настоящият съдебен състав намира, че оспореното Уведомителното писмо, е
издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално
изложени мотиви (водещи до пълна липса на такива), при което не може да бъде
извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Т. е.,
в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните
актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите
и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен
контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В оспорения административен акт, като фактическо
основание за издаването му е посочено, че общата оторизирана сума за получаване
е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни и/или
проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от лицето заявление.
Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във
външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Това според
съда обаче, не е достатъчно да мотивира акта, като дори не изпълнява
изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на
частичния отказ за оторизиране (намаление) на сумите.
В конкретният случай, фактическите и правни основания
за издаване на акта, съставляващи мотиви
на административния орган, се съдържат в табличен вид в самия акт. Методът,
трайно използван от ДФ „Земеделие“ за мотивиране на уведомителните писма, е
чрез таблично обобщаване на резултатите. В случая мотивите към оспореното
уведомително писмо следва да се извеждат от разясненията, посочени от
административния орган за всяка колона от Таблица 1 на стр.1 и 2 от същото (л.23-24),
относно оторизираните суми, както и от Таблица 2 на стр. 3 (л.25), в която са
отразени извършените плащания. Видно от съдържанието на процесното уведомителното
писмо, административният орган не е оторизирал изцяло исканата от заявителя
сума. Поясненията към колона 3
„Намаления“, по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС,
представляват мотивите за постановяване на отказа. В случая административният
орган е посочил намаление, както следва: 3333.27 лв. по Подмярка 13.1/НР1,
2566.02 лв. по СЕПП, 1769.2 лв. по Мярка 12/Натура 2000, 1803.28лв. по СПП,
1402.5 лв. по Схема за плащане на селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда
– зелени директни плащания. Така описаното съдържание на таблиците и на
обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и
правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по
заявлението на жалбоподателя. Административният орган единствено изброява
възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, като
липсват конкретни констатации по отношение на заявлението на жалбоподателя.
Всички направени разяснения са твърде общи, като са възпроизведени нормативни
разпоредби от източници на Правото на ЕС и на националното право. В обяснението
към таблицата за колона 3 „Намаления“ са изброени хипотези, при които
намалението следва да бъде извършено, без да е посочено дали една от тези хипотези
или всички изброени са основание за корекцията.
Проверката на съдържанието на процесното уведомително
писмо позволява формиране на несъмнен извод, че в писмото липсва направено
посочване на фактически и правни основания за издаването му. Става дума за
задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятстват, както адекватната
защита на жалбоподателя, така и съдебният контрол относно материалноправната
законосъобразност на оспорения акт. Фактическите обстоятелства и основанието за
постановения отказ за подпомагане и за налагане на намаления на исканите суми,
не се съдържат в акта. В настоящия случай, по заявеното искане за подпомагане
по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, Схема за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –зелени директни плащания,
както в таблиците към уведомителното писмо, така и в обясненията към тях,
липсват фактическо и правно основание за отказаното финансово подпомагане. Единствените
документи от представената по делото административна преписка, които биха
обосновали отказ или редукция на заявеното финансово подпомагане за Кампания
2018г., са „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2018г.“ (л.57) и „Резултати от
автоматични проверки на въведени данни по ЗДП в заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2018г.“. В
документа, обективиращ резултатите от автоматичните проверки (л.57),
действително са посочени конкретни открити грешки и са описани номера на
парцелите и съответните ха, но дори и в този акт, не са посочени конкретните
правни и фактически основания за намаляване на исканата финансова помощ. При
съпоставяне на посочените в уведомителното писмо ставки за схема/мярка (лв./ха)
за кампания 2018г. с установените от проверките площи на заявените парцели,
отново не става ясно какъв е начина, по който органа е определил сумата, с
която намаля исканата от земеделския производител сума за подпомагане по
съответните мерки и схеми. Не става и ясно каква е площта, която приема за
допустима по всяка една от процесните схеми и мерки за подпомагане. За пълнота
следва да се посочи, че автоматичните проверки се извършват въз основа на
наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват
административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. В този смисъл Решение №
7199 от 18.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2515/2022 г.
Действително, направен е опит да бъде уточнена
причината за извършеното намаление, посредством представено по делото „становище“
на ответния административен орган по жалбата срещу уведомителното писмо
(л.17-20), в което е посочено, че са установени заявени от жалбоподателя „Площи, без правно основание“ съобразно
разпоредбите на чл.41, ал.4, ал.5, ал.7 и ал.8 от ЗПЗП. Както става ясно и от
уводната част на волеизявлението, същото е направено именно по повод постъпила
жалба срещу издадения административен акт. В становището за първи път са
посочени декларираните от жалбоподателя
парцели, които се определят от органа за недопустими площи за
оторизиране по СЕПП, СПП и ЗДП. От съдържанието на Уведомителното писмо обаче,
не може да се извлече извод за приложение на текстове от посочените в
становището разпоредби по чл.41 от ЗПЗП, както и кои от заявени за подпомагане
от жалбоподателя площи, са определени за такива без правно основание, респ. за
наддекларирани, както и каква е тяхната площ.
Предвид гореизложеното, съдът намира за недопустимо
едва във фазата на съдебното производство с писмено изявление на административния
орган (в случая писмено становище с изх.№ от 13.05.2022г.), да се прави опит за
мотивиране на оспорения в настоящото производство административен акт.
„Становището“ не е документ, който да е част от административната преписка по
издаване на административния акт в процедурата по финансово подпомагане на
земеделския производител за кампания 2018г. Мотивите за издаване на един
административен акт следва да се извеждат от самия акт или от друг документ,
предхождащ неговото издаване, а не от такъв, който е изготвен в хода на
съдебното производство. Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК
на ВС е допустимо мотивите да са изложени в друг документ или в
съпроводителното писмо с изпращане на преписката в съда, но видно от
съдържанието на това придружително писмо такива обстоятелства не са изложени.
Не е налице и друг документ, който да ги съдържа.
Приложеното писмено становище на издателя на
акта, не е документ по смисъла на указаното в задължителната съдебна практика.
Наличието на документ означава същият да е изготвен в хода на административното
производство от съответно длъжностно лице в кръга на правомощията му и който да
удостоверява или да свидетелства за определени факти. Наличното по делото
„становище“ не съставлява такъв документ, а по своята същност представлява
писмен отговор на подадената жалба, на какъвто има право ответната страна,
съгласно чл.163, ал.2 от АПК. Наред с това, за да се приеме, че мотивите се
установяват от съдържанието на други документи по преписката, то актът надлежно
следва да препраща към тях, а в случаят уведомителното писмо не препраща към
нито един документ от преписката.
Предвид това съдът приема, че в уведомителното писмо
липсват фактически констатации на органа и яснота относно неговата воля - при
какъв механизъм са изчислени размерите на намаленията за всяка една от мерките
поотделно. Не е ясна волята на органа, коя от изброените във връзка с колона 3
от Таблица 1 на оспорената част от акта хипотези, органът приема, че е налице и
прилага за всяка една от посочените програми, схеми и мерки, поотделно. По
отношение на парцелите, за които органът приема, че не са спазени изискванията
за допустимост, няма яснота кои конкретно нормативни изисквания органът приема,
че не са спазени. Неизписването на всички фактически основания, въз основа на
които органът е извел своите изводи и наличието на неяснота относно дадената от
административния орган правната квалификация на определените като недопустими
площи, водят не само до ограничаване правото на защита на адресата на акта, но и до
ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка за съответствието на
волята на органа с материалния закон. Множеството правни основания, съдържащи
се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание,
на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат.
С оглед изложеното, уведомителното писмо се явява издадено при съществена неяснота на
волята на органа, граничеща с липса на мотиви и при съществено неспазване на
законовите изисквания за форма и съдържание на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4, във връзка с ал. 1 от АПК. Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на
уведомителното писмо по смисъла на
чл. 146, т.2 и т.3 от АПК, като издадено в нарушение на императивната норма на
чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за неговата отмяна. (Решение № 7199 от 18.07.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 2515/2022 г.; Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
2366/2022 г.; Решение № 5443 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2022 г.;
Решение № 4455 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2022 г. Решение № 1487
от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2021 г. Решение № 6333 от 27.06.2022
г. на ВАС по адм. д. № 3289/2022 г.,; Решение № 4860 от 19.05.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 440/2022 г., Решение №10618/22.11.2022г. на ВАС по адм.дело
№5091/2022 г. и др.).
Освен заявеното в становището основание за
извършеното с уведомителното писмо намаление, липсват доказателства в
административната преписка, административният орган да е извършил проверка по
реда на чл.41, ал.7 и ал.8 от ЗПЗП, за да се пристъпи към прилагане
разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗПЗП, което е допълнителен аргумент за отмяната
на оспорения акт.
На основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
уведомителното писмо следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново произнасяне на
административния орган при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя, съобразно представения по делото списък за
разноски, следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на
1270.22 лв., от които 70.22 лева – платена държавна такса за образуване на
съдебно производство, 1 200 лева без ДДС - платено по договор за правна защита
и съдействие и фактура (л.135-136)
адвокатско възнаграждение, определено съгласно актуалната редакция на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сила от
08.11.2022 г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.
143, ал. 1 АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018г. с изх.№ 02-020-2600/5090 от 30.03.2021г., издадено
от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“ за
ново произнасяне по подаденото от „Агро Био Гама“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Оборище“ №109, вх.3,
представлявано от управителя Х. А. А. заявление с УИН 02/180518/26685.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК 30-дневен срок за
издаване на административен акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза
на „Агро Био Гама“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Оборище“ №109, вх.3, представлявано от управителя Х. А. А., разноските по делото в размер на 1270.22 лева .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: