№ 561
гр. Разград, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100210 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, вр. със
Закона за енергетиката.
Депозирана е искова молба от „Енерго-Про Продажби” ЕД с ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, чрез юрк. Е. М., срещу С. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: грР. *******,
с която се иска установяване съществуването на вземане за сумата сумата 212,75 лв. за
консумирана ел. енергия по партида с аб.№*** на адрес гр. Р. *******, ведно със законната
лихва от 07.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението, сумата 37,29 лв. мораторна лихва за периода от
падежа на всяка от фактурите до 26.10.2023г., както и сумата 25,00 лв. разноски по делото и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че ответника е клиент с аб.№*** по силата
на валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия за обект,
находящ се на адрес гр. Разград, ул. “Костур“ № 22, вх. А, ап. 53. Твърди, че процесното
задължение е по фактури от 28.02.2022г. и 30.03.2022г. и уведомление от 06.04.2022г., и се
отнася за периода 21.01.2022 г. – 20.03.2022 г. ведно със законната лихва от 08.11.2023г -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението. Сочи, че дължимата от ответника сума представлява консумирана ел.
енергия, за която са издадени две фактури, а за генерираната лихва за забава е съставено
уведомление от 06.04.2022г. Същите не са заплатени в срок, поради което ищецът е подал
заявление до съда по реда на чл.410 ГПК, в резултат била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение с №1015/08.11.2023г. по ЧГД 1912/2023г. РС – Разград. Ответникът е
уведомен за задължението си по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, във връзка с което, в
законоустановения срок по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът предявява установителен иск за
съществуване на вземането си. Размерът на мораторната лихва е определен като сбор от
лихви по процесните фактури, изчислени за периода от датата следваща падежа на
задължението по съответната Фактура до 26.10.2023 г. Дължимостта на лихви в случай на
забавено плащане е уговорена между страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намира
законова опора в чл. 86 ЗЗД. Претендира сторените в производството съдебно - деловодни
разноски, включително и тези за юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде приложено,
към настоящото производство ЧГД 1912/2023г. РС - Разград. Прилага писмени доказателства
- заверени копия на: Копия на фактури, Справка за потреблението; Извлечение от сметка;
Справка за консумирана енергия; Справка по партида; Решение на ДКЕВР; Публикация на
Общи условия.
Ответникът е получил препис от ИМ и приложените към нея доказателства по реда на чл. 47
ГПК, във връзка с което му е назначен особен представител – адв. Ц. Б.. В определения срок
по чл.131 ГПК, същата депозира отговор, с който счита исковете за допустими, но изцяло
1
неоснователни. Сочи липса на доказателства за качеството „потребител/абонат“ на услугата,
предоставена от ищеца. Твърди, че няма данни относно валидността на измервателния уред
№ 1102010908313486 – дали същия е бил технически изправен, дали е преминал
периодичния метрологичен контрол. Сочи липса на фактура № ЛП **********.
В с.з. са представени документи, удостоверяващи волеизявлението на ответника да встъпи в
облигационното правоотношение с ищцовото дружество, по повод доставка на електрическа
енергия за електрифициран обект с аб. № *** и административен адрес гр. Р.********.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено
следното от фактическа страна:
Ответника е титуляр на партида за ел.енергия за обект с абонатен № ***, находящ се на гр.
Р.********. Потребената за периода 21.01.2022г. – 20.03.2022г. енергия не е платена в срок.
Издадени са фактури за консумираната ел. енергия по партида с аб.№*** на посочения адрес
със задължено лице С. Г. Х., както и за начислената лихва за забава.
Ищецът е депозирал заявление до РС – Разград и последният е издал Заповед за изпълнение
№1015/08.11.2023г. по ЧГД 1912/2023г. по реда на чл. 410 ГПК за дължимите суми по
фактури №№ФП0320097944/ 28.02.2022г., ФП0321109819/ 30.03.2022г. и ЛП3231232154/
06.04.2022г.
Издадената заповед е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и ищецът е предявил в срок,
съгласно указанията на заповедния съд, настоящия установителен иск.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Спорно в процеса е качеството “абонат“ на ответника, обуславящо задължението,
възникнало в резултат на потребена ел.енергия за процесния електроснабден имот. От
представеното Заявление /лист 63 от делото/ е видно, че на 12.03.2020 г. Ответникът лично е
заявил желание да встъпи в облигационни отношения с ищеца по повод ползване на
недвижим имот с административен адрес: гр. Р. *******, като е декларирал, че желае да
бъде титуляр на партидата за доставка на ел.енергия. От приложеното Съгласие на
собственик на недвижим имот /лист 64/, се установява, че титуляр на правото на собственост
на обекта е Община Разград. Справката от АВ – Имотен регистър свидетелства за липса на
последващи разпоредителни сделки с имота. От изложеното до тук следва обоснования
извод, че С. Г. Х. безспорно се явява задължено по издадените фактури лице, в качеството
си на абонат, чието волеизявление е породило облигационното правоотношение между
ищцовото дружество и него самия. Липсват данни, а и не са въведени твърдения в тази
насока, задължението да е платено.
В съдебно заседание, с оглед въведеното своевременно в процеса възражение на ответника,
касаещо техническата изправност на измервателния уред, е заявено становище на ищеца,
съгласно което уредът е бил в изправност до края на 2023г. На основание чл.146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК, това обстоятелство е определено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, с
оглед изявление в тази насока и на двете страни.
Задължението за заплащане стойността на използваната ел.енергия и сроковете за това са
разписани в ОУ /чл.17 т.2 и чл.26/. Потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение
потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Страните не
спорят за размера на дълга и наличието на задължение за заплащане на обезщетение за
забава.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
В случая между страните липсва спор относно обстоятелството, че ищцовото дружество е
доставчик на електрическа енергия, както и че продажбата на електрическа енергия била
уредена при Общи условия, приложени по делото, че в процесния период обектът е
присъединен към електропреносната мрежа, за което бил открит абонатен № ***.
Страните спорят дали ответникът е потребител, респ. носител на задължението да заплати
ползваната ел. енергия в имота за процесния период. Според представените доказателства
ответникът е ползвател на имота от 2020 г. Съдът счита, с оглед представеното Заявление №
5364566/12.03.2020г., че ответникът е придобил качеството потребител на ел. енергия за
битови нужди, т.е. възникнало е облигационно правоотношение с предмет продажба на ел.
енергия по отношение на имота, което съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ се подчинява на ОУ на
2
дружеството-доставчик. Основното задължение на потребителя е заплащането на стойността
на потребената в обекта ел. енергия. Задълженията произтичат от договорната връзка между
страните и извършената на това основание доставка на ел. енергия. Не се изразяват
съмнения, че съответните показания са правилни, както и че правилно е определена
дължимата стойност на база отчетеното потребление, посочена в издадените фактури.
Поради това съдът приема, че в имота е използвана ел. енергия в периода 21.01.2022г. –
20.03.2022г. на стойност 212,75 лева. Съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от действащите към
исковия период ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в
имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4
от ОУДПЕЕ електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график за заплащане на
месечните сметки на абонатите в интернет страницата, в издаваната фактура и в центровете
за обслужване на клиенти. Текстът на чл. 38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане
на дължимите суми за доставена електроенергия с възникването в тежест на потребителя на
допълнително задължение за заплащане на законна лихва за периода на просрочие.
Просрочието на задълженията по всяка от фактурите обосновава ищцовата претенция за
акцесорното вземане за мораторна лихва за периода от падежа на всяка от издадените за
потребената ел. енергия фактури до 26.10.2023 г., в размер на 37,29 лв. На същото основание
следва да се признае и вземането ищеца за законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението пред заповедния съд до окончателното й плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца и разноските, направени в настоящото производство, съгласно представеният
списък по чл. 80 ГПК в размер на 75 лв. за държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и сумата 200 лв., платени като депозит за възнаграждение на особен
представител, както и разноските, направени по заповедното производство ч. гр. д.
№1912/2023 г. в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Разноските, дължими от ответника следва да бъдат разграничени, както следва: 75,00 лв. по
заповедното производство и общо 375,00 лв. по исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:
грР. *******, че същият дължи на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс,
представляван по полномощшие от юк. Е. М. сумите 212,75 лв. /двеста и дванадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/ за консумирана ел. енергия по партида с аб.№*** на адрес гр. Р.
*******, ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 37,29 лв. /тридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/
мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 26.10.2023г., за които суми е
издадена заповед №1015/08.11.2023г. по ч.гр.д. №1912/2023г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА С. Г. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК
*********, сумата 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/ за направените по гр.д.№210/2024
г. разноски , както и сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№ 1912/2023г.
по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.
№1912/2023г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3