Решение по дело №89/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Васил Александров Василев
Дело: 20191300900089
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №44

 

гр.В* 25.02.2021година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС, търговска колегия в открито  заседание 

на петнадесети декември

две хиляди и двадесета година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   В* В*  

                                                            

при секретаря   ....В* У*.................. и в присъствието на  прокурора ..............  като разгледа докладваното от съдия     В* В*  ..т.д. №89 по описа за 2019  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД

         Делото е образувано по искова молба  от  П. - Н. Е* Т*, ЕГН: *********, в лично качество,Д.Г.Г., ЕГН: *********, в качеството си на дъщеря, действаща чрез своята майка Н. Е* Т*, ЕГН: ********* и Г.Г.Г., ЕГН: *********, в качеството си на дъщеря, действаща чрез своята майка Н. Е* Т*, ЕГН: ********* и трите  с адрес ***. П* 4А против Застрахователно дружество „Е*“ АД, ЕИК 1*, със седалище и адрес на управление: област С* (столица), община С*, гр. С* 1592, район р-н И*, бул. " Х* * № *

         С определение №1766/06.08.20г. по в.ч.гр.д.№2188/20г. на САС като трето лице помагач по делото на страната на ответника е конституирана Агенция пътна инфраструктура.

         Подържа се в исковата молба,че на 25.02.2018г. около 15:50 часа на главен път Е-79 на км 10+0 се реализира пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил марка “В*”, модел “ФХ”, с рег. № ЕВ **** – с прикачено двуосно ремарке (хенгер) със същия рег. №, управляван от виновния водач Х* Г* Г*, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, е управлявал композиция с ремарке, с несъобразена скорост, в резултат на което ремаркето навлиза в насрещната лента и се блъска челно в движещия се  специален автомобил - сметосъбирач марка „М*“, модел „А* *8“, с рег. № ***, управлявано от  Г** С* Г*, ЕГН:*********.В резултат на силния удара настъпил между двете ППС -та, Г* С* Г*с, ЕГН:*********, явяващ се съпруг на П.Н. Е* Т*, ЕГН: *********, баща на на Д.Г.Г., ЕГН: ********* и Г.Г.Г., ЕГН: *********, получаил тежки телесни повреди. Същият бил транспортиран непосредствено след ПТП в УМБАЛ Св. А*“,но въпреки положените усилия от медицинските екипи, пострадалият починал на 03.03.2018г.Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП № ЗМ 36/2018г. по описа на ОД на МВР В* ,а впоследствие  и  НОХД № 171/2018г. по описа на ВОС, по което е постановена Присъда № 90/27.11.2018г.Със същата се установила вината за ПТП на 25.05.2018г. и настъпила смърт на Г* С* Г*, ЕГН:*********, на 03.03.2018г. на водача Х* Г* Г*. Същата е потвърдена с Решение № 162/2019г. по ВНОХД № 170/2019г., по описа на САС, съответно оставена в сила с Решение на ВКС № 151/07.10.19г., по описа на н.д. № 657/2019г., ВКС, 3 -то НО.Описаният механизъм за настъпване на процесното ПТП, реализирано на 25.02.2018г. в Автотехническа експертиза по ДП ЗМ 36/2018г. по описа на ОД на МВР – В* и в Мотивите към присъда №90/27.11.2018г. по НОХД №171/2018г. по описа на ВОС е следния:На 25.02.2018г. около 15.50ч. на главен път Е-79 край В* в посока Д* мост-2 при мокър и заснежен път, с наличие на умерен снеговалеж, подсъдимият Х* Г* се движел с товарния автомобил с прикачено ремарке (хенгер) със скорост 92 км/ч – при разрешена скорост 70 км/ч. При навлизане в десен завой на км 10+0, прикаченото ремарке поради движението с превишена скорост, се отклонило вляво и навлязло в насрещната пътна лента. Там ремаркето ударило челно, със задната си странична част, движещия се в своята лента, в срещуположна посока със скорост 80 км/ч., специален автомобил – сметосъбирач марка „М*с“, модел „Аксор 2528“, управляван от гръцкият гражданин Г* Г*. Вследствие на удара, специалния автомобил – сметосъбирач напуснал пътното платно вдясно и след около 71 м. се установил край пътя.Подържа се, че отговорността за настъпването на ПТП-то е доказана и е на водача на МПС с марка “В*”, модел “**“, с рег. № ЕВ 0334 ВВ, чийто водач, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, реализира процесното ПТП на 25.02.2018г. в пряко причинно-следствена връзка, с което е настъпила и смъртта на Г* С* Г*, ЕГН:********* на 03.03.2018г.Подържа се,че  при ответното дружество има сключена  задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите” за автомобила управляван от Х* Г*.Подържа се,че е налице към датата на ПТП-то валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № BG/07/117001568960 с начална дата на покритие 23.06.2017г. и крайна дата на покритие 22.06.2018г., предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.Ищците  депозирали през ответника , във връзка с която е образувана щета при ответното дружество на 21.01.2019г. В резултат ищците получили писмо от ответника от 14.02.2019г., с което били уведомени, че относно  П.Н. Е* Т*, ЕГН: ********* е определоно застрахователно обезщетение в размер на 80 000,00  лева, а относно Д.Г.Г., ЕГН: ********* и Г.Г.Г., ЕГН: ********* в размер на по 100 000,00 (сто хиляди) лева на всеки един от тях.Ищците изразили несъгласие с така определения размер ,поради това,че считат ,че в извънсъдебната претенция са приложени всички необходими документи, въз основа, на които ответникът е бил във възможност да определи дължимото справедливо обезщетение.Подържа се,че от загубата  на техния наследодател ищците претърпели неимуществени вреди.Същите понесли  изключително тежко загубата Г* С* Г*, ЕГН:*********. Негативните последици са невъзстановими и оставили дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която доверителите ни са имали, прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето. Ищците, осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от любовта и подкрепата на своя съпруг, любим човек и баща, и че неописуеми и жестоки болки и страдания от загубата на толкова близък за тях човек, ще търпят винаги. Поради това се иска да бъде постановено решение,с което ответното дружество  бъде осъдено да заплати на ищците както следва:

-сумата от 120 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на П.Н. Е* Т*, ЕГН: *********, явяваща се съпруга на Г* С* Г*, ЕГН:*********, ведно със законна лихва върху посочената по – горе сума, считано от съгласно чл. 497, ал 1, т. 1, 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция от 11.02.2019г.  до окончателното й изплащане;

-сумата от 200 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Д.Г.Г., ЕГН: *********, явяващ се дъщеря на Г* С* Г*с, ЕГН:********* ведно със законна лихва върху посочената по – горе сума, считано съгласно чл. 497, ал 1, т. 1, 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция от 11.02.19г. до окончателното й изплащане;

-сумата от 200 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Г.Г.Г., ЕГН: *********, явяващ се дъщеря на Г* С* Г*, ЕГН:********* ведно със законна лихва върху посочената по – горе сума, считано от съгласно чл. 497, ал 1, т. 1,  15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция от 11.02.19г. до окончателното й изплащане;

От страна на ответника се оспорва предявените искове по размер  като се поддържа, че същите са неоснователни в частта над размера на обезщетението,изплатено на ищците.Иска се предявените искове в частта над изплатената сума да бъдат отхвърлени.

От страна на ответника е направено искане за привличане като трето лице помагач на негова страна на А П И“.Правният интерес от привличането е обоснован с това,че анегцията отговаря  за състоянието на републиканската пътна мрежа и в случай на установяване в настоящето производство на липса на снегопочистване и опесъчаване на пътния участък,в който е настъпило ПТП-то,за ответника ще е налице интерес от предявяване на регресен иск спрямо АПИ.

От страна на АПИ се подържа,че участъка,в който е настъпило ПТП-то е бил добре подържан,а вина за настъпване на произшествието имал и наследодателя на ищците,който се движел с управлявания от него автомобил със скорост по-висока от разрешената.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:С присъда № 90/27.11.2018г. по  НОХД № 171/2018г. по описа на вос Х* Г* Г* е признат за виновен за това,че  нa 25.02.2018г. на главен път Е-79, на км.10+0, при управление на МПС – товарен автомобил марка „В* ФХ“ с регистрационен № ЕВ0334ВВ и прикачено към него двуосно ремарке с рег. № ЕВ 0391 ЕВ, собственост на  „Ч*“ ЕООД, с посока на движение от гр.В* към ГКПП „Д* мост -2“ – В*нарушил правилата за движение: чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като при избиране скоростта на движение по двупосочен път се движил с превишена скорост от 92 км/ч. при максимално резрешени 70 км/ч. за МПС категория  С+Е и като навлязъл с прикаченото  двуосно ремарке в насрещната пътна лента и ударил челно движещия се по нея в срещуположната посока специален автомобил – сметосъбирач марка „М*с“, с поставен рег. №G8BAG , и по непредпазливост причинил смъртта на водача му Г* Г* /G* G**/, роден в гр.Д*на 11.06.1981г.Присъдата е влязла в сила като е  потвърдена с Решение № 162/2019г. по ВНОХД № 170/2019г., по описа на САС, съответно оставена в сила с Решение на ВКС № 151/07.10.19г., по описа на н.д. № 657/2019г., ВКС, 3 -то НО.От представените по делото доказателства се установява,че първата ищца П. - Н. Е* Т*, ЕГН: ********* е  съпруга на починалия Г* Га*,а втората и третата ищца Д.Г.Г., ЕГН: ********* и Г.Г.Г., ЕГН: ********* са негови дъщери.Не се спори по делото,че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" относно управляваното от Х* Г* моторно превозно средство. С молба по чл.380,ал.1 от КЗ връчена на ответника на 21.01.18г. настоящите ищци и други лица,в качеството им на наследници  и роднини на  Г* Г* са предявили претенции за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от  смъртта същия.С писмо от 14.02.19г.  ответника е уведомил ищците за размера на обезщетенията,които е определил-за първата ищца-80 000лв. и за двете деца-по 100 000лв.Видно от представените нареждания за превод ответника е превел посочените по-горе усми на ищците.

         По делото са разпитани трима свидетели,които установяват следното:          

         Свидетеля НЕКТАРИЯ АГЕПОПОЛУ установява,че познава наследователя на ищците Г* от 1993 година. Г*се запознал с ищцата Н. през 2003 година и същата година,а през 2011 година същите сключили брак. Свидетелят установява подробности около лечението на Г*.През цялото време  докато Г* бил в болница свидетелят коминицирал с ищцата Н.,която приела много тежко настъпилото произшествие със съпруга й,  получила нервно разстройство.По това време децата били много малки – на 2 години и половина- Д., а Г.  -на около осем-девет месеца. Тъй като децата са все още малки много трудно можело да им се обясни, че баща им е починал.Децата всеки ден питали за баща си. Г* и Н. имали отлични семейни отношения. Живеели в къща, която бяха взели под наем и се  справяли във всичко съвсем сами. Преди децата да се родят ищцата работела, но след престанала да работи, за да ги гледа. От момента на произшествието роднини започнали да им помагат. Вследствие загубата на Георгиус здравето на ищцата П. се влошило, психически бели много зле и понастоящем не се е възстановила след случилото се.

Свидетеля А* установява,че познава Г* от март 2003 година и от тогава били  колеги и  приятели. Съпрузите били в много добри семейни отношения. След смъртта на Г* ищцата Н. била  в много тежко психическо състояние,което продължавало и към настоящия момент.Ищцата посещавала  постоянно на лекари, тъй като от преживяното започнали да и излизат червени петна по кожата,постоянно плачела.В продължение на две години майка й е трябвало да й помага, тъй като психически не е била в състояние да се справя с децата и семейството. И до днес състоянието й било много тежко, защото сама трябва да отглежда две деца. Ако не се лъжа година – година и половина продължи ходенето по лекари.

Свидетелят И*-служител на ПУ –В* установява,че работи като главен специалист към Пътно управление – В* и заявява,че си спомня произшествието с гръцкия гражданин.Работата на свидетеля изисква да извършва контрол на фирмата, която извършва зимното поддържане на пътищата. Извършва се проверка от КАТ и АПИ  на фирмата готови ли са с почистването. Път Е79,на който е станало произшествието е на ниво А, което означава постоянно да се поддържа на черно, което означава да не се задържа снежна покривка. Преди да започне снеговалеж се прави проверка на фирмата дали има готовност. Превантивно се обработват пътните връзки и съоръженията, защото там става течение и се заледява.По време на  катастрофата пътят бил изчистен до черно-т.е. постигнато е  необходимото ниво на почистване на асфалта. В момента на катастрофата състоянието на настилката беше на черно, тоест почистено съгласно изискванията.Свидетелят изяснява технологията на почистване и контрол.В района на съоръжението, до което е станала катастрофата от двете страни имало поставени знаци А15 и В26-хлъзгав участък и ограничение на скоростта. Постоянно се извършвал обход с коли за състоянието на пътищата, как се опесъчава.                                                                  

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че предявените  искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени частично.Исковете са доказани по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на  чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП,от нараняванията при  при което е починал впоследствие  Г* Г*–съпруг на първата ищца и баща на двете деца. Установи се, че деянието, довело до увреждане на наследодателя на  ищците, е извършено от Х* Г* Г*,за което същият е осъден с посочената по-горе присъда. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вредоносния резултат /съответно е неоснователно възражението на ответника за липса на такава причинна връзка, но последното съдът излага само за пълнота на изложението, тъй като при наличие на извънсъдебно признание на исковете до размера на платените извънсъдебно от застрахователя суми това възражение не следва да се обсъжда/. С присъдата,която е задължителна за гражданския съд е установена и вината на Х* Г*.Не се спори по делото, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" относно управляваното от Г* , сключен с ответника, и съобразно  чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищците /не се и оспорва наличието на застрахователното правоотношение/. Установи се и родствената връзка между ищците и починалия Г* Г*.Спора по делото е относно размера на дължимото обезщетение.

Установи се  от представените платежни нареждания,че на първата ищца застрахователят е определил и изплатил обезщетение в размер на 80 000лв.,а на  двете деца-по 100 000лв.

Съдът счита,че размера на обезщетението,което следва да бъде присъдено по делото е в размер на по 100 000лв. за всяка една от ищците.Установи се по делото от показанията на разпитаните свидетели,че ищцата П. изключително тежко е понесла  смъртта на съпруга си, с когото били в много добри семейни отношения.Установи се ,че след смъртта на Г* ищцата Н. била  в много тежко психическо състояние,което продължавало и към настоящия момент.Същата посещавала  постоянно на лекари в продължение на година и половина, тъй като от преживяното започнали да и излизат червени петна по кожата,постоянно плачела и в продължение на две години майка й е трябвало да й помага, тъй като психически не е била в състояние да се справя с децата и семейството. И понастоящем  състоянието й било много тежко, защото сама трябвало да отглежда двете деца. Съдът счита,че именно тези настъпили неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени като бъде присъдена посочената по-горе сума.

Съдът счита,че този размер на обезщетението следва да бъде присъден  и на двете деца.Съдът счита,че е повече от ясно,че двете деца,които понастоящем са на близо четири и шест години,а по връме на ПТП-то са били на една и три години, не могат да осъзнаят напълно загубата на баща си,поради което и счита,че не би и могло  да се изискват доказателства,които да установяват в пълна степен някакви особени емоционални терзания в тази връзка.Съдът счита обаче,че следва да бъде отчетено,че двете деца-ищци по делото за във бъдеще ще растат в семейна среда,в която липсва подкрепата на бащата и свързаните с това проблеми във всяко едно направление.Поради това  и съдът счита,че не следва да обосновава повече необходимостта от присъждане на обезщетение.

Предявените искове в останалата им част следва да бъдат отхвърлени като завишени.

На основание чл.429,ал.3 от КЗ следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъдените суми считано от датата на уведомяване на ответника за застрахователната претенция-21.01.18г. до окончателното изплащане.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ВСС по сметка на ОС-В* държавна такса върху уважените искове в размер на 12 000лв.

Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат поради липса на направени такива.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски за преводач в размер на 450лв.

По отношение на участващото по делото трето лице-помагач съдът счита,че по делото не се установи по категоричен начин състоянието на  пътя в района,на който е станало произшествието.Установеното от свидетеля Иванов, който е и служител третото лице помагач , не кореспондира с част от снимките съдържащи се във фотоалбума по досъдебното производство ,в които ясно се вижда,че пътното платно е заснежено и не е „на черно“.

С оглед на горното съдът

Р Е Ш И:

         Осъжда Застрахователно дружество „Е*“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: област С** (столица), община С**, гр. С** 1592, район р-н И*, бул. " Х* К*" № * да заплати на:

        -П. - Н. Е* Т*, ЕГН: *********

        -Д.Г.Г., ЕГН: *********,  действаща чрез своята майка Н. Е* Т*, ЕГН: ********* и

       -Г.Г.Г., ЕГН: *********, действаща чрез своята майка Н. Е* Туманиду, ЕГН: ********* и трите  с адрес ***. П* 4А

сумата по 100 000лв. представляващи обезщетение за причинени неимущесствени вреди вследствие смъртта на наследодателя им Г* С* Г*,ведно със законната лихва върху присъдените суми считано от 21.01.18г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски за преводач в размер на 450лв.

Отхвърля предявените искове в останалата им част над 100 000лв.

Осъжда Застрахователно дружество „Е*“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С** (столица), община С*, гр. С* 1592, район р-н И*, бул. " Х* К*" № * да заплати на ВСС по сметка на ОС-Ви*държавна такса върху уважените искове в размер на 12 000лв.

          Решението е постановено при участието на АПИ“ като трето лице-помагач на страната на ответника.        

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване   в двуседмичен срок от връчването на препис пред САС.

 

 

 

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: