Решение по КНАХД №1776/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Елит Роуд“ ЕООД, чрез адв. Т. Я. - ШАК, против Решение № 5/06.01.2023г. по АНД № 307/2022г. по описа на РС – Девня, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Елит Роуд“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи, че първостепенният съд не се е произнесъл по подробно направените пред него възражения за незаконосъобразност на ЕФ, които са преповторени във касационната жалба. Твърди, че в хода на въззивното производство са нарушени основните принципи на чл.13 и чл.14 от ЗАНН. Твърди и материална незаконосъобразност на санкционния акт, тъй като липсва възможност за издаване на ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Не на последно място, счита, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.9а от Директива 62/1999 и принципа за съразмерност. По изложените съображения иска отмяна на решението и потвърдения с него ЕФ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирано писмено становище и в съдено заседание касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания, и претендира присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваното решение и на издадения ЕФ.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „Елит Роуд“ ЕООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Елит Роуд“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

РС - Девня приел за установено от фактическа страна, че в 11.21 ч. на 27.09.2021г., в землището на [населено място], обл.Варна, с устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 17 990 кг., брой оси 2, категория евро 3, собственост на „Елит роуд“ ЕООД, се движи в композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена частично дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно за брой оси 5, а не за брой оси 2. Съставен бил ЕФ № **********, връчен по надлежния ред.

За да потвърди издадения ЕФ, въззивният съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. Няма пречка при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се издава ЕФ, доколкото това е уредено в разпоредбите на чл. 167а, ал.4 и чл. 189ж, ал. 7, и двата от ЗДвП, т. е. волята на законодателя в тази насока е пределно ясна. ЕФ съдържа всички реквизити съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в частност съдържа в достатъчна степен индивидуализиращи признаци относно описание на нарушението, вкл. и относно наличие на ремарке с 3 оси. Съдът подчертал, че е задължение на дружеството правилно да експлоатира бордовото устройство, за да може същото да предава необходимите данни, въз основа на което да се начисляват дължимите такси.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

На първо място, нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 27.09.2021г. санкционирането на осъщественото от „Елит роуд“ ЕООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена неприложена, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен жалбоподател.

При горните констатации следва извод, че проверяваното решение на ДРС е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Изложеното налага отмяна на съдебния акт, респективно – отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна. Налице са доказателства за сторени такива пред въззивната и пред настоящата инстанция. Съгласно чл.18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир при определяне на дължимите възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за всяка инстанция. За представителство пред ДРС, дружеството е представило договор за правна защита и съдействие от 23.08.2022г. /л.100/, установяващ сторени разноски в размер на 500 лева, а за представителство пред касационната инстанция - договор за правна защита и съдействие от 12.01.2025г. /л.80/, установяващ сторени разноски в размер на 600 лева. Преценявани съвкупно, същите са към минималния размер по цитираната наредба, респективно – не са прекомерни съобразно правната и фактическата сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника на дружеството, поради което следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5/06.01.2023г. по АНД № 307/2022г. по описа на РС – Девня, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Елит Роуд“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Елит Роуд“ ЕООД, ЕИК ****************, сума в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции.

Решението е окончателно.