№ 40892
гр. /.../, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ Гражданско дело №
20231110162168 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
322909/13.11.2023 г., подадена от името на /.../ ООД, ЕИК /..../ срещу М. А. Б.,
ЕГН ********** и К. М. Т., ЕГН **********, с която е предявен положителен
установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за
признаване за установено, че М. А. Б., ЕГН ********** и К. М. Т., ЕГН
********** дължат солидарно в полза на /.../ ООД, ЕИК /..../ сумата от 10 800
лева, представляваща неустойка по договор за посредничество, обективиран в
протокол за оглед на недвижим имот от 21.04.2023 г., сключен между /.../ ООД, в
качеството на посредник и М. А. Б. и К. М. Т., в качеството на клиенти, ведно със
законна лихва за период от 22.08.2023 г. до изплащане на вземането.
С разпореждане от 14.11.2023 г., постановено в производството по гр.д. №
62168/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е изискал за послужване в
настоящото производство ч.гр.д. № 46884/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Със заявление вх. № 235746/22.08.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. А. Б., ЕГН ********** и К. М. Т.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 12 960,00 лева (дванадесет
хиляди деветстотин и шестдесет лева), представляваща неустойка по чл. 4 от
договор за посредничество, обективиран в протокол за оглед на недвижим имот от
21.04.2023 г., сключен между /.../ ООД, в качеството на посредник и М. А. Б. и К.
М. Т., в качеството на клиенти, ведно със законна лихва за период от 22.08.2023 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 10 800,00 лева (десет хиляди и
осемстотин лева), представляваща наказателна лихва за периода от 15.05.2023 г.
до 22.08.2023 г.
На 01.09.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено М.
А. Б., ЕГН ********** и К. М. Т., ЕГН ********** да заплатят солидарно на /.../
ООД, ЕИК /..../ горепосочените суми. Заповедта за изпълнение е връчена на
ответниците на 14.09.2023 г., като в законоустановения срок са депозирани
възражения от тяхна страна срещу издадената заповед за изпълнение. На
10.10.2023 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
1
на вземането си.
Исковата молба е подадена на 13.11.2023 г. / т.е. след изтичане на срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК искът се предявява в
едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна
такса.
С разпореждане № 118102 от 26.09.2023 г., постановено в производството по
гр.д. № 46884/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е констатирал, че
в законоустановения срок са депозирани възражения от длъжниците в заповедното
производство, поради което е указал на заявителя /ищец в настоящото исково
производство/, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да
предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, срещу
длъжниците по делото М. А. Б., ЕГН ********** и К. М. Т., ЕГН **********, като
му е указал също, че следва да представи доказателства по настоящото дело в
посочения срок, че е предявил иска в посочения едномесечен срок, като в случай,
че не представи такива, издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжниците по делото М. А. Б., ЕГН ********** и К. М. Т.,
ЕГН **********, ще бъде обезсилена.
Разпореждане № 118102 от 26.09.2023 г., постановено в производството по
гр.д. № 46884/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е връчено на заявителя
/ищец в настоящото исково производство/ на 10.10.2023 г. Това обстоятелство се
установява от книжата по делото, а и от изложените твърдения в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът, който се брои по месеци,
изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма
съответно число, срокът изтича в последния му ден. При спазване разпоредбата на
чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на иска от /.../ ООД,
е изтекъл на 10.11.2023 г. /петък – присъствен ден/.
Следователно депозирайки исковата молба в съда едва на 13.11.2023 г.,
заявителят – ищец е пропуснал срока, в който следва да предяви иска си, по реда
на чл. 422 ГПК.
Тук следва да се посочи, че в исковата си молба ищецът изрично поддържа,
че е депозирал исковата молба в съда именно на дата 13.11.2023 г., като поддържа,
че по аргумент от разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, исковата молба е депозирана
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В случая разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК е
неприложима, доколкото срокът е следвало да изтече на 10.11.2023 г. – петък,
присъствен ден.
Независимо от горното, с разпореждане № 142732/14.11.2023 г., постановено
в настоящото производство, съдът е изискал справка от служба "Регистратура"
при Софийски районен съд относно начина на депозиране в съда на искова молба
вх. № 322909/13.11.2023 г., подадена от името на /.../ ООД /т.е. дали същата е
подадена на място в съда, по пощата, чрез ССЕВ, чрез ЕПЕП, чрез електронен
адрес на съда и/или по друг начин/, както и относно датата на депозиране в съда
на същия горепосочен документ.
На 14.11.2023 г. е получен отговор от и.ф. Началник на АС „Регистратура“
при Софийски районен съд, от който се установява, че искова молба вх. №
322909/13.11.2023 г., подадена от името на /.../ ООД, е подадена на 13.11.2023 г. на
2
гише в АС „Регистратура“ при Софийски районен съд.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на процесния иск е изтекъл на 10.11.2023 г.
/петък, присъствен ден/. Исковата молба е входирана в съда на 13.11.2023 г., т.е.
след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, съдът обезсилва
заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист,
издаден по чл. 418 ГПК.
Действително към настоящият момент исковата молба е и нередовна,
включително поради липса на представени доказателства за довнесена държавна
такса /в разрез с разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК, съгласно която в
едномесечния срок за предявяване на иска по реда на чл. 422 ГПК, заявителят –
ищеца, следва да довнесе и дължимата държавна такса/, но това обстоятелство е
ирелевантно, доколкото не е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, респективно,
предявеният иск не е допустимо да бъде разгледан в настоящото производство.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният в настоящото производство иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, за признаване за установено, че М. А. Б., ЕГН ********** и К. М.
Т., ЕГН ********** дължат солидарно в полза на /.../ ООД, ЕИК /..../ сумата от 10
800 лева, представляваща неустойка по договор за посредничество, обективиран в
протокол за оглед на недвижим имот от 21.04.2023 г., сключен между /.../ ООД, в
качеството на посредник и М. А. Б. и К. М. Т., в качеството на клиенти, ведно със
законна лихва за период от 22.08.2023 г. до изплащане на вземането, е
недопустим, респективно производството по гр.д. № 62168/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, следва да бъде прекратено.
По аргумент от разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК и във връзка със
задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 13 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
настоящият съдебен състав следва да обезсили, издадената на 01.09.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 46884/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /съгласно
мотивите, обективирани в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на
производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно
по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът
в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като
обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се
постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по
иска/.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 62168/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.09.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 46884/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения за същия
съдебен адрес в настоящото производство: гр. /.../, ул. „/.../“ № 36, ет. 1, ап. 4.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4