РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. ***, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500013 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от П. Х. Ф. и Е. Х. М., чрез
пълномощник адв.Р. К. от АК-*** против решение №744 /16.11.2022г. по гр.д.№ 1677/2022г. по
описа на РС-***, постановено в производство по чл.124 от ГПК.
С посоченото решение съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателите,
ответници в производството, че ищецът М. А. Ч., е собственик по наследство на 10/18 ид.ч. от
ЖИЛИЩНА СГРАДА с избено помещение, и стопанска сграда, построени в поземлен имот №***
по плана на с.*** от *** година за който е отреден парцел XVI-*** в кв.14, при граници, описани
подробно , като е отхвърлил претенцията на същия над установените идеални части до заявените
такива 12/18 идеални части или 4/6 идеални части, като неоснователна и недоказана.Отменил е на
осн.чл537,ал.2 от ГПК частично нотариален акт за собственост на недвижим имот №*** т.**, рег.
№***, д.******г. на нотариус №*** Р. И., вписан в СВ при РРС вх.рег. №*******г., акт №*** ***
д.***г., стр.******, с който жалбоподателите са признати за собственици на процесния имот по
наследство и давностно владение над приетите, че притежават по 8/18 идеални части на основание
чл.537 ал.2 ГПК.Присъдил е в полза на страните разноски съобразно уважената, съответно
отхвърлена част от иска.
Решението се атакува в частта му над признатите в полза на ответника 4/18 идеални части,
т.е. за 6 /18 идеални части, както и в частта, с която е отменен издадения в полза на ответниците
нотариален акт по обстоятелствена проверка за притежаваните от тях общо 14/18 идеални части
1
или по 7/18 ид.ч.за всяка.
В подадената жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност на обжалваното решение,
както и постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила.Изтъква се ,че
ищецът се е позовал на придобивна давност само веднъж в исковата молба, но не и на изтекла
такава в полза на неговата наследодателка С. М., а напротив е твърдял, че има само наследствени
права, като съдът не се е съобразил с тези твърдения, а е обсъждал и изтекла в полза на неговия
праводател придобивна давност.Прави се искане за отмяна на решението ва РРС в атакуваните
части, като се постанови друго по спора, с което да се приеме за установено, че ищецът притежава
4/18 идеални части от процесния имот , а те ответниците общо 14/18 идеални части.
В законен срок е подаден писмен отговор от насрещната страна, чрез пълномощник адв.С. Б.
от АК-***.Застъпва се становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата, с
искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на атакуваното решение.
С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.
В съд.заседание въззивниците не се явяват и не се представляват.
Въззиваемият, чрез пълномощник поддържа подадения отговор на въззивната жалба, с
искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението на районния съд в обжалваните
части.Претендира разноски, съобразно представено пълномощно в полза на адвокат пред тази
инстанция.
За да се произнесе по жалбата , ***ският окръжен съд съобрази следното:
Предявен е пред РС – *** положителен установителен иск за собственост на идеални части
от недвижим имот, застроен върху държавно дворно място, като се твърди съсобственост по
отношение на същата между ищеца и ответниците при права: 4/6ид.ч. за ищеца М. А. Ч. и по 1/6
ид.ч. за всяка от ответнвиците П. Х. Ф. и Е. Х. М.. Отправено е и искане за отмяна на осн.чл.537
от ГПК до съответни идеални части на констативен НА за собственост, издаден в полза на
ответниците на 02.08.***., подробно описан в молбата по оатношение на цялата жилищна сграда,
предмет на иска..
Изложени са твърдения от страна на ищеца, че същият като наследник на С. С. М., б.ж.на
с.***, община ***, починала на *****г., съответно наследница и преживяла съпруга на Х. И. М.,
починал на *****г., б..ж.на с.*** притежава 4/6 идеални части, а двете ответници съответно по 1/6
идеална част от недвижим имот в с.*** , община ***, който имот е останал в наследство от
двамата съпрузи, които нямали общи деца.Ищецът се явявал дете на С. М. от първи брак
съответно и ответниците деца на Х. М. от първи брак. В исковата молба се проследява сделка с
имота, извършена приживе на двамата наследодатели през *** година, изселването им в *** през
*** година , завръщането им в България и връщането на имота , въз основа на влязло в сила
съд.решение през ***година.Поддържа се също така ,че двамата са живели в този имот до смъртта
си съответно, че преживялата съпруга С. М. е продължила да живее в него след смъртта на
съпруга си през *** г. до своята кончина през ***., като двамата съпрузи са се грижили за имота,
заплащали са данъци за него и консумативи. След смъртта на майката на ищеца двете дъщери на
Х. М. започнали да се интересуват от имота, вкл. дали, той ищеца има права върху имота и какви
са те, като впоследствие го уведомили ,че са се снабдили с НА за собственост, представен по
делото , №***, ***, per. № ***, дело № ******г. на нотариус Р. И., с per. № *** на НК, вписан в СВ
с вх.рег. № ***, акт № ***, ***, дело № *****г. Ищецът е изложил твърдения ,че след като са се
2
омъжили двете ответници никога не са живели в процесния имот, не са го стопанисвали и не са
заплащали за него данъци и консумативи и не са правили разходи за подобрения в същия, поради
което не са могли да го придобият по давност.. Отправя искане за постановяване на решение , с
което да се приеме за установено , че той ищецът притежава 4/6 идеални части от процесния имот,
а те ответниците съответно по 1/6 идеална част , както и да се отмени в съответните части,
надвишаващи техните права издадения в тяхна полза констативен нотариален акт за
собственост.Заявил е претенция за разноски.
Ответниците П. Х. Ф. и Е. Х. М., са депозирали в срок отговор на исковата молба, чрез
пълномощник., в който са застъпили становище за допустимост н предявения иск, но за неговата
неоснователност по същество.Възразили са, че наследодателката на ищеца С. М. не е била
собственик на процесния имот, тъй като жилищната сграда е била постоена от техните родители -
М. Х. М. /М. А. М./ и Х. И. М. и двамата, б.ж.на с.***, които са сключили гр.брак на брак на ***г.,
като на ***. им е отстъпено право на строеж върху държавна земя. В дадения двегодишен срок е
завършен строежа по утвърден план. Двамата им родители заедно са ползвали този имот до
смъртта на тяхната майка М. Х., поч. на ***г. След тази дата- ***г.,ответниците са придобило по
наследство от своята майка по 1/6ид.ч. от имота. Гражданския брак между техния баща и майката
на ищеца бил сключен на ***г., като те считат ,че тя по силата на наследяването е станала
собственик на част равна на частта на двете му деца от притежаваната от него част от жилищната
сграда в размер на 4/6 ид.ч. или тя е станала собственик на 4/18ид.ч., които се наследяват от
ищеца, неин син от предходен брак, а всяка от тях притежава общо по 7/18 идеални части от
имота, предвид наследствените им права от тяхната майка и техния баща.
Съдът, като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Ищецът, М. А. Ч. е син от първи брак на С. С. М., б.ж.на с.*** , община ***, починала на
*****г., а ответниците П. Х. Ф. и Е. Х. М. са дъщери от първи брак на Х. И. М., б.ж. на с.***,
починал на *****г.
Няма спор, че Х. И. М. и С. С. М. са сключили граждански брак на *** г., от който нямат
родени общи деца.Бракът на Х. М. и неговата първа съпруга М. Х. М. е просъществувал от *** г.
до ***г., датата на нейната смърт.Установява се също така, че през ***. на Х. И. М. е отстъпено
право на строеж на жилищна сграда върху държавна земя, което същият е следвало да упражни до
***г , като по делото са налице гласни доказателства, че строежът е приключил *** година, където
живели заедно с двете си деца, ответници по делото до смъртта на съпругата през ***.След като
всяка от ответниците сключила граждански брак , същите заживели в други имоти и населени
места, заедно със своите съпрузи. След сключването на гражданския брак на ***г. между Х. И.
М. /И. Н. М./ и С. С. М. /С. С. А., Х. продължил да живее в къщата с новата си съпруга.. По-късно
същата година двамата продали къщата на Предприятие „Яйца и птици“ с Договор за покупко -
продажба на недвижим имот от ***г.и заминали за ***.Имота бил продаден от предприятието през
***. на съпрузи- трети за спора лица, от които същия бил ревандикиран от съпрузите, след
завръщането им в страната въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№244/91г. на
ОС-***.Няма спор също така по делото ,че двамата съпрузи до смъртта си са обитавали същото
жилище и са се грижили за него.В началото на м.***г.двете ответници се сдобили с констативен
нотариален акт за собственост на по отношение на целия имот, при извършена обстоятелствена
проверка, с вписани основания за придобИ.е наследство и давностно владение.
3
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законовия
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалване.
Решението срещу което е подадена е валидно и допустимо в обжалваната част.
При предявен положителен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да
установи правото си на собственост на заявеното придобивно основание. В случая ищецът твърди,
че е станал собственик на 4/6ид.ч. от процесния имот на основание наследяване, като наследник
на своята майка С. Х., починала на *****г., която съответно е наследница и преживяла втора
съпруга на Х. И. М., починал на *****г. Няма спор по делото ,че процесната жилищна сграда е
построена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя от по време на брака на Х. М. с
първата му съпруга М. М., починала на ***г., поради което след нейната смърт, настъпила при
действието на СК от 1985 г./отм./ същата се наследява от съпруга си и двете дъщери при права 4/6
идеални части за съпруга и по 1/6 идеална част за всяка от дъщерите.
Установено е също, че от ***г. майката на ищеца е заживяла в къщата, заедно със своя
съпруг, като е обитавала същата заедно с него до смъртта му през ***. и впоследствие сама до
деня на смъртта си през ****., като противопоставяне на това обитаване от страна на двете
ответници не е имало.
С оглед на събраните доказателства се установява, че фактическата власт върху къщата е
придобита от майката на ищеца като държане, т.е същата е упражнявала фактическата власт
върху нея със съгласието на собствениците й, нейния съпруг и двете му дъщери от първи брак,
като без значение е в случая, че двамата съпрузи са заплащали данъците за имота и са извършвали
в същия съответните текущи ремонти, както и ,че същата е фигурирала като продавач по договора
за покупко-продажба през *** година и съответно, че е била вписана като ищец в производството
по чл.26 от ЗЗД и чл.108 от ЗС .
По делото липсват доказателства покойната майка на ищеца да е предприела едностранни
действия, сочещи намерението й да придобие имота, съответно частта на ответниците по давност,
като сведе това свое намерение до знанието на собствениците.В този смисъл окръжният съд не
споделя изводите на РС в тази насока, още повече, че за изтекла в полза на праводателката на
ищеца придобивна давност е налице позоваване едва в пледоарията на пълномощника на ищеца
пред първата инстанция, като не е допускано изменение на иска с прибавяне на друго основание за
съсобственост между страните освен наследяването.Окръжният съд държи да посочи също така, че
заплащането на данъците за един имот и поддръжката на същия при обитаването му са действия
по управление, а не сочат на намерение за своене на същия, което да е достигнало и
манифестирано пред собствениците, в случая ответниците.За последните също така законът не
вменява задължение за постоянно обитаване и съответно ползване по друг начин на съсобствения
им имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице съсобственост между страните по
отношение на спорния имот, основаваща се на наследяване по закон, като ищецът притежава 4/18
идеални части от същия, поради следното: неговата майка като преживяла съпруга на Х. И. М. по
наследяване е станала собственик на същата идеална част от имота, от който нейния съпруг е
притежавал именно 4/6 идеални части, съответно представляващи сбор от 3/6 като собствени, след
прекратяване на СИО след смъртта на първата му съпруга и 1/6 идеална част от тази на покойната
4
му съпруга, каквато идеална част имат и двете му дъщери-ответници в производството от дела на
своята майка.Те от своя страна са наследили от дела на своя баща също по 4/18 идеални части или
притежават от имота всяка от тях общо по 7/18 идеални части, като се прибавят и по 3/18 идеални
части по наследяване от тяхната майка.
Въз основа на горното, подадената въззивна жалба се явява основателна, а атакуваното
решение на РС в обжалваната част неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което да се приеме за установено в отношенията между страните,
че ищецът притежава само 4/18 идеални части от недвижимия имот, находящ се в с.***.Частична
отмяна следва са бъде постановена и в частта на решението, с която на основание чл.537, ал.2 от
ГПК е отменен издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт, съобразно приетото
от правна страна по отношение на правата на ищеца.
Предвид изхода на делото в тази инстанция в полза на въззивниците следва да бъдат
присъдени разноските сторени от тях, представляващи заплатена държавна такса в размер на 25
лева.На въззиваемата страна не се следва присъждане на разноски.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №744 /16.11.2022г. по гр.д.№ 1677/2022г. по описа на РС-***,
постановено в производство по чл.124 от ГПК в ЧАСТТА МУ, С КОЯТО в полза на ищеца М. А.
Ч. е признато право на собственост по наследство над 4/18 идеални части до 10/18 идеални части
от следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА с избено помещение, и стопанска сграда,
построени в поземлен имот №*** по плана на с.*** от *** година за който е отреден парцел XVI-
*** в кв.14, при граници: улица, имоти: *** и ***, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА-
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните М. А. Ч., ЕГН********** от
гр.***, П. Х. М., ЕГН ********* от с.***, община *** и Е. Х. М., ЕГН ********** от с.***, че М.
А. Ч. притежава само 4/18 идеални части от процесния недвижим имот по наследство от своята
майка над установените идеални части до заявените такива 12/18 идеални части или 4/6 идеални
части, като неоснователна и недоказана.
ОТМЕНЯ решение №744 /16.11.2022г. по гр.д.№ 1677/2022г. по описа на РС-***, В
ЧАСТТА МУ, С КОЯТО на осн.чл.537,ал.2 от ГПК е отменен издадения в полза на ответниците
НА за собственост на недвижим имот №*** ***, рег. №***, д.******г. на нотариус №*** Р. И.,
вписан в СВ при РРС вх.рег. №*******г., акт №*** *** д.***г., стр.******, над 4/18 идеални
части, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА-
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за отмяна посочения НА над 4/18 идеални части като
неоснователно.
В останалата му част по това искане решението е влязло в сила.
Осъжда М. А. Ч. да заплати на П. Х. М., и Е. Х. М. сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 25.00 лева, заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС , при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6