№ 592
гр. София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503843 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №4723 от 03.08.2020г., постановено по гр.д.№9304/2018г., СГС е осъдил
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК121718407 да заплати на Б. М. П., ЕГН**********, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 40 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от възникнало на 16.04.2016г. ПТП, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000лв. ; 2 840лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху двете суми, считано от 14.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил претенцията за лихва за периода от 16.04.2016г. до 14.05.2018г.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ответника Б.П., в
която се правят оплаквания за неговата неправилност.При определяне на следващото се
обезщетение за неимуществени вред съдът не отчел тежките увреждания, които е получил
пострадалия вследствие на претърпения пътен инцидент. От представената по делото
медицинска документация се установява, че пострадалият е получил закрито счупване на
свода на черепа и епидурален хематом вляво с дислокация на вентрикулната система.По
спешност е проведена оперативна интервенция, изразяваща се в краниектомия с евакуация
на хематом, а два месеца след това е извършена нова операция за възстановяване на костния
1
дефект. Възстановителният период продължава и към настоящия момент, като пострадалият
не би могъл да се възстанови в състоянието си отпреди ПТП.При определяне на
обезщетение не е съобразен момента на настъпване на застрахователното събитие и
установените от законодателя лимити на отговорност на застрахователите по риска
„Гражданска отговорност“, както и съдебната практика, която за сходни увреждания е
присъждала обезщетения в много по-големи размери.Необоснован е извода на съда, че е
налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, тъй като от събраните по
делото доказателства не се установява, че е бил без поставена предпазна каска.Същият
почива на предположения. Решението е неправилно и в частта, в която иска за заплащане на
законната лихва е бил отхвърлен за периода от датата на увреждането до изтичане на
тримесечния срок от предявяване на претенцията пред застрахователя.Както по време на
действие на КЗ-отм., така и по сега действащия закон отговорността на застрахователя е
идентична с тази на застрахованото лице, което означава, че дължи заплащането на
законната лихва от момента на увреждането.Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК121718407 е депозирал отговор, в
който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на
решението в обжалваната му част.Първоинстанционният съд е отчел естеството на
получените увреждания и присъдил обезщетение, което е съобразено с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.Обосновани са изводите за наличието на съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалия, който е управлявал мотоциклет без правилно поставена предпазна
каска.Същите се основават на компетентно дадено заключение по допуснатата СМЕ.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност, които касаят справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на увреждането
от страна на пострадалия.
От заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че от ПТП ищецът е претърпял следните
увреждания : тежка черепно-мозъчна травма с фрактура/счупване/ на черепа в лявата
странично-темпорална област и епидурален/кръвоизлив в пространството между
вътрешната страна на черепа и твърдата мозъчна обвивка/ кръвоизлив.По спешност е
проведена операция, при която е отстранен епидуралния хематом.След около два месеца е
извършена втора операция за възстановяване на черепния дефект. Извършена е алопластика
и поставена титаниева мрежа.
Според вещите лица степента и времето за възстановяването при контузия на мозъка
са строго индивидуални и се определят от тежестта на травмата и евентуалното настъпване
2
на усложнения в хода на нейното протичане.Пред въззивния съд е изслушана св.П.а, която
има преки впечатления от възстановяване на пострадалия, от показанията на която се
установява, че възстановяването е продължило 6 месеца. Следва да се съобрази и това, че
след инцидента лицето е било около час в безсъзнателно състояние.
Неоснователни са оплакванията, че здравословното състояние на ищеца не е
възстановено напълно.От представената по делото медицинска документация не се
установява, че е налице влошаване на здравословното му състояние и поява на
постравматичните церебрастенни прояви.Съдът не кредитира показанията на св.П.а в частта,
в която заявява, че ищецът има проблеми с паметта и не е в състояние да извършва
физическа работа, тъй като не кореспондират с представената медицинска документация,
заключението на вещото лице, според което лицето е в добро здравословно състояние и без
неврологична симптоматика.При прегледа самия пострадал е заявил, че няма оплаквания и
не приема медикаменти.
Предвид естеството на получените увреждания, интензитета на търпените болки и
продължителността на възстановителния период съдът намира, че в полза на пострадалия
следва да се определи обезщетение от 60 000лв.За разликата до пълния претендира размер
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Така определения размер на обезщетение е съобразен с датата на настъпване на
застрахователното събитие – 2016г., която е от значение за преценка на конкретните
обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на
застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, както и със
съдебната практика в сходни случаи : С Решение № 149 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
2562/2019 г., II т. о., ТК е определено обезщетение за неимуществени вреди от 82 000лв. за
сходни увреждания, които обаче са били по-тежки по степен.
Основателни са оплакванията, които са свързани с липсата на съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия.Съобразно общите правила в тежест на
застрахователя е да установи възражението си за съпричиняване в условията на пълно
доказване.По делото е била допусната СМЕ, вещото лице по която прави извода, че
вероятността пострадалия да е бил с каска е по-малка.Изводът за съпричиняване на
увреждането трябва да бъде несъмнен, а не да почива на предположения.
Частично основателни са оплакванията, които са свързани с момента, от който
застрахователя дължи заплащането на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди
законната лихва, считано от момента на сезиране на застрахователя от пострадалия –
14.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като това е най-ранния момент на
уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
Налице е частично съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която : искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за
разликата от 40 000лв. до 60 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на
ищеца се присъди допълнително обезщетение от още 20 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата ; искът за заплащане на
законната лихва върху сумата от 40 000лв. е бил отхвърлен за периода от 14.02.2018г. до
14.05.2018г. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
3
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 6% върху
допълнително присъденото обезщетение от 20 000лв., която възлиза на 1 200лв.
В полза на адв.В.Н. следва да се определи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв,
което за двете инстанции възлиза на общо 1 247.3лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция от 100лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4723 от 03.08.2020г., постановено по гр.д.№9304/2018г. на СГС в
частта, в която е отхвърлен иска на Б. М. П., ЕГН********** срещу „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК121718407 за : заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от възникнало на 16.04.2016г. ПТП, за разликата от
40 000/четиридесет хиляди/лв. до 60 000/шестдесет хиляди/лв. ; законната лихва върху
присъденото обезщетение от 40 000/четиридесет хиляди/лв. за периода от 14.02.2018г. до
14.05.2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК121718407 да заплати на Б. М. П.,
ЕГН********** : сумата от още 20 000/двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, което е настъпило на 16.04.2016г. ; законната
лихва върху присъденото обезщетение от 40 000/четиридесет хиляди/лв. за периода от
14.02.2018г. до 14.05.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4723 от 03.08.2020г., постановено по гр.д.
№9304/2018г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. М. П., ЕГН********** да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,
ЕИК121718407 сумата от 100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК121718407да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд сумата от 1 200/хиляда и двеста/лв., представляваща
допълнителна държавна такса.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК121718407да заплати на адв.В. Н. от
САК сумата от 1 247.3/хиляда двеста четиридесет и седем цяло и тридесет/лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
4
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5