РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Д.а
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502756 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв. Г.Д., като
пълномощник на „Калина – Малина“ ЕООД - гр. *****, представлявано от
*****я Т. Т. Ш. против против Решение от 19.05.2021г. по гр.д.№ 8200/ 2019г.
по описа на ПРС – ХVII гр.с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя частични искове против ответниците „Старосел Турс“ ЕООД,
„Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД за осъждане
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 20 000 лева като
частичен иск от общо вземане в размер на 2 099 785 лв дължимо по силата на
договор за цесия от 05.10.2018г., която сума представлява разпределен
дивидент от натрупана неразпределена печалба на „Старосел турс“ ЕООД
съгласно решение на ЕСК от 30.09.208г., изпълнението на което задължение е
солидарно поето от „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД
съгласно споразумение от 02.10.2018г., както и сумата от 10 000 лева като
частичен иск от общо вземане в размер на 241 475,27 лева, придобито по
договор за цесия и съставляващо неустойка за забава по споразумение от
02.10.2018г. с начална дата от 01.01.2019г. и крайна дата 25.04.2019г., ведно
1
със законната лихва за забава върху горните суми считано от датата на
подаване на ИМ 30.04.2019г. до окончателното им изплащане като
неоснователна и недоказана.
Изложени са оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се изтъкват аргументи в
противовес на приетите от районния съд фактически и правни изводи, въз
основа на които са отхвърлени исковете. По същество въз основа на събран
по делото доказателствен материал , в т.ч. писмени доказателства,
св.показания, дадени обяснения от страна на *****я на ищцовото дружество,
назначените ССчЕ и допълнителна такава, се посочват поддържаните факти и
обстоятелства: на 05.10.2018г бил сключен договор за цесия с цедент И. Д. П.
и ищцовото дружество „Калина -Малина“ ЕООД-цесионер за прехвърляне на
вземане на цедента спрямо длъжника „Старосел Турс“ ЕООД и солидарно
отговорните длъжници „Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест Груп“
ООД в общ размер от 2 099 785 лв, представляващо разпределен в полза на
цедента дивидент, определен след удържане на дължим данък и сбор от
натрупана и неразпределена печалба в „Старосел Турс“ ЕООД от 2010г до
2017г.Цесията е била редовно уведомена на длъжниците, като била спазена
изцяло процедурата за извършената цесия. Договорът за цесия бил надлежно
осчетоводен в счетоводството на ищеца , като по него било извършено
частично изпълнение-плащане на сумата 30 000 лева, което видно и от ССчЕ
по делото, при което частично плащане не се изисквало деклариране и
данъчно облагане от страна на цедента. По отношение осчетоводяване
задължения към съдлъжниците „Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест
Груп“ ООД – такова осчетоводяване се сочи като не необходимо и
допустимо, тъй като се касаело до условни задължения. Дивидентът бил
разпределен по решение на едноличния собственик на капитала/ ЕСК/ на
„Старосел Турс“ ЕООД от 30.09.2018г., инкорпорирано в съответен
Протокол, приложен по делото, подписано лично от ЕСК в границите на
неговите правомощия, отразяващ неговата воля, в предвидената от закона
писмена форма, за което ищецът ангажирал гласни доказателства чрез разпит
на св. Ч.- като ***** на фирмата, осчетоводил по надлежен ред посочения
протокол; изтъква се обстоятелството, че след придобиване на дружествени
дялове на „Старосел турс“ ЕООД от „Балкантабако“ЕООД с договор за
продажба на дружествени дялове от 09.10.2018г. и поемане на счетоводното
2
обслужване от други лица, били извършвани недопустими интервенции чрез
корекции на предходни счетоводни операции и съществували паралелно две
счетоводни база данни, използвани от ответника, за което свидетелства
допълнителната ССчЕ по делото и подписани от ответника документи,
представени пред НАП с две счетоводни база данни, съдържащи различаваща
се счетоводна информация, за което свидетелствала и друга ССчЕ от
м.октомври 2018г. по предходно дело за проверка на счетоводната
документация на „Старосел Турс“ ЕООД на счетоводни операции за същия
период ; сочи се, че след придобиване на дяловете на ответника „Старосел
Турс“ ЕООД, това дружество било целенасочено „източено“ от към активи,
спряна дейността му и реално създадено друго дружество със сходно
наименование „Староселтур“ ЕООД, чрез което била продължена дейността.
На следващо място - на 02.10.2018г. било подписано Споразумение
между И. Д. П. като кредитор и „Старосел Турс“ ЕООД като длъжник , както
и „Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ООД като солидарни
длъжници , с което длъжниците признали наличието на задължения към
кредитора в размер на 2 099 785 лв, представляващо разпределен в полза на
кредитора дивидент, определен след удържане на дължим данък и сбор от
натрупана и неразпределена печалба в „Старосел Турс“ ЕООД за периода
2010г – 2017г., като се задължили да заплатят дължимата сума до 31.12.2018г.
По Споразумението солидарните длъжници „Балкантабако“ ЕООД и
„Старосел Инвест Груп“ ООД встъпили в дълга на „Старосел Турс“ ЕООД
към кредитора И. П., което се дължало на това, че „Старосел турс“ ЕООД е
кредитор по отношение на тези две дружества , в каквато насока се излагат
допълнителни обстоятелства за авансово преведени суми по Предварителен
договор за наем на НИ от 05.01.2017г.и такива по Договор за поддръжка и
управление на НИ от 02.06.2012г. и др. обстоятелства, въз основа на които се
мотивира обоснованост на встъпването в дълга на „Старосел Турс „ ЕООД
към кредитора И. П. от посочените дружества „Балкантабако“ ЕООД и
„Старосел Инвест Груп“ ООД .
Следва позоваване на сключен на 09.10.2018г. Договор за
продажба на дружествени дялове с продавач И. П. и купувач „Балкантабако“
ЕООД , след което с Протокол от същата дата на ЕСК на „Балкантабако“
ЕООД бил освободен И. П. от длъжността и отговорността на ***** на
3
„Старосел Турс“ ЕООД и избран ***** Д. Д., а след които промени се сочи
извършено манипулиране на счетоводството на дружеството , както и ново
разпределение на печалбата , която към този момент вече не съществувала, за
което имало множество доказателства, в т.ч. одиторски доклад за ГФО за
2018г.
Поддържа се доводът, че всички цитирани Договори, Споразумения и
Протоколи от решения на ЕСК се явяват валидни, сключени , подписани и
материализират волята на оправомощените лица, в каквато насока се развиват
допълнителни съображения и анализи на процесуалното поведение на
ответниците по оспорване на предявените претенции и по идентични
съображения в гореописаното изложение на доводите на ищеца.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемите дружества,
представлявани от адв.И.Е. П., АК-****, в която въззивната жалба се оспорва
като неоснователна, по съображенията за това, че протокол за разпределение
на дивидент и споразумение не може да се приеме, че „очевидно са
съставени“ преди сключването на договор за покупко-продажба на
дружествените дялове от „Старосел Турс“ ЕООД от 09.10.2018г., каквато е
тезата на ищеца; посочва се още, че осчетоводяването на договора за цесия не
е факт, който да е констатиран категорично и от ССИ; липсва обективно
доказателство в официален документ или публичен регистър за
„осчетоводяване“ на процесния договор за цесия; сочи се несъмнена
възможността на ищцовото дружество да променя счетоводните записи
според интересите си, която възможност не се разпростира и до корекция на
официално публикуван документ, какъвто е ГФО, в който осчетоводяване на
процесния договор за цесия не е отразен; прави се довод, че липсата на
надлежно осчетоводяване и невключването на вземания и задължения в такъв
размер в баланса на дружеството, обявен в ТР, е категорично доказателство за
антидатирането на договора за цесия. В тази насока се сочи, че съдът
подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е
определил тяхната приложимост, като се излагат допълнителни и подробни
съображения, основани на конкретни обстоятелства, в отговора по ВЖ
относно правилността на изводите на РС, че дейността на „Балкантабако“
ЕООД, „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Старосел Турс“ ЕООД е свързана,
4
както и че *****ят на ищцовото дружество Т. С. Т. - Ш. освен счетоводни
действия е извършвала и реално фактическо управление на „Старосел Турс“
ЕООД.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С протоколно решение от 30.09.2018г на едноличен собственик на
капитала на „Старосел турс“ ЕООД за разпределение на дивиденти за
посочения период в размер на 2 210 300 лв, е било взето решение за
изплащане на сумата на собственика в срок до 20.12.2018г.
Със споразумение от 02.10.2018г. между посоченото лице И. П. като
кредитор и длъжника „Старосел турс“ ЕООД и солидарните длъжници
„Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест груп“ ООД длъжниците се
задължили за изплащане на сумата от 2 099 785 лв на кредитора в срок до
31.12.2018г., както и е била уговорена неустойка в размер на 0,1% от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30% от общото
задължение.
По сключен с едноличния собственик на капитала на
дружеството „Старосел Турс“ ЕООД - лицето И. Д. П. - договор за цесия от
05.10.2018г. ищцовото дружество придобило вземане в общ размер на
2 099 785 лв спрямо солидарните „Старосел турс“ ЕООД и солидарните
длъжници „Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест груп“ ООД, която сума
представлявала разпределен в полза на цедента дивидент от сбор на
неразпределена печалба в дружеството „Старосел турс“ ЕООД за периода
2010г. - 2017г., който размер бил определен след удържане на дължимия
данък. С договора за цесия били прехвърлени и всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, а цесията била съобщена на длъжника
„Старосел турс“ ЕООД и солидарните длъжници „Балкантабако“ ЕООД и
„Старосел Инвест груп“ ООД с покана за плащане, получена от всички на
08.10.2018г.
Поради забава за изплащане на дължимата сума по разпределената печалба
5
била начислена неустойка в размер на 241 475,27 лева.
С оглед на това и въз основа на цесионния договор ищцовото
дружество „Калина Малина“ ЕООД е предявило обективно и субективно
съединените искове частични искове в размер на 20 000 лева от общия размер
на вземането от 2 099 785 лв разпределен дивидент от натрупаната печалба за
посочения период от 2010г. до 2017г. солидарно от ответниците , ведно с
неустойка за забава от 10 000 лева за периода 01.01.2019г – 25.04.2019г. в
размер на 241 475,27 лв. , ведно със законната лихва от подаване на ИМ до
окончателното изплащане.
Ответниците поддържат оспорване на така предявените искове по
основание и размер, заедно с възраженията за недостоверна дата на посочения
протокол за разпределение на дивиденти от 30.09.2018г и споразумение от
02.10.2018г. като съставени преди сключване на договор за покупко-продажба
на дружествени дялове от „Старосел турс“ ЕООД от 09.10.2018г. ; поддържа
се възражението осчетоводяването на договора за цесия да не е факт,
категорично констатиран от ССЕ, както и друго обективно доказателство за
неговото „осчетоводяване“, на което се противопоставя доводът за налична у
ищцовото дружество възможност за промяна на счетоводните записи с оглед
интереса си, но липсата на такава за корекция на официално публикуван
документ – Годишния финансов отчет, в който не е отразено осчетоводяване
на договора за цесия, както и наличие на включени вземания и задължения в
процесния размер в баланса на дружеството, обявен в ТР, което се сочи като
категорично доказателство за антидатиране на процесния договор за цесия.
Поддържат се също така аргументите относно наличие на свързаност в
дейността на дружествата - „Старосел турс“ ЕООД и солидарните длъжници
„Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест груп“ ООД, а *****ят на
ищцовото дружество през процесния период е извършвала и реално
фактическо управление на „Старосел турс“ ЕООД. В обобщение се поддържа
възражението за неосъществен фактически състав, свързан с предпоставките
за разпределяне на дивидент от натрупана печалба в периода на 2010г. –
2017г. поради липса на надлежно взети решения за одобряване на ГФО за
съответните години, а сключеното споразумение от 02.10.2018г. – нищожно
поради липса на предмет, а при условията на алтернативност и възражение за
сключване на споразумението от лица без представителна власт на
представляваните в споразумението дружества, нищожност поради
6
неналично основание за поемане на солидарно задължение при липса на
уговорена насрещна престация, както и нищожност на неустоечната клауза
поради противоречие с добрите нрави.
При отхвърляне на така предявените искове РС след справка в АВ-Търговски регистър е
установил кому е принадлежала собствеността на капитала на дружеството „Старосел турс“
ЕООД към 30.09.2018г., извършената на 09.10.2018г. продажба на дружествените дялове,
както и кое лице към датата 02.10.2018г. е бил ***** на дружествата „Старосел Инвест
груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД, което управление след 09.10.2018г. е било променено в
лицето на настоящите *****и и законни представители. От тази гледна точка са преценени
представените от ищеца документи – протокол от 30.09.2018г., обективиращо решение за
изплащане на дивидент от натрупана и неразпределена печалба, споразумението за
солидарността на поетото задължение на дружествата „Старосел Инвест груп“ООД и
„Балкантабако“ ЕООД наред с дружеството „Старосел турс“ ЕООД за изплащане на
дивидент и сключения цесионен договор от 05.10.2018г. , както и твърдението, същите да
са изготвени и съставени преди промяна на собствеността на ответниците и техните
управленски органи. С оглед на това правилно е преценен отделеният като главен предмет
на доказване в процеса установяването на достоверността на датата на посочените
документи, оспорени за това от ответниците, вкл. тяхното съществуване към датата
09.10.2018г. , поради което и да са им противопоставими след промяната на собствеността
и управлението им , както и материалноправното качество на съставителите им като
еднолични собственици на капитала на дружествата - „Старосел турс“ ЕООД от една страна
и „Старосел Инвест груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД, от друга. Правилно на следващо
място е отчетена правната регламентация относно правилата за преценка достоверността на
датата на частните свидетелстващи документи в процесуалния закон съобразно
разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК. В аспекта на тази интерпретация е преценено и
решението на едноличния собственик на капитала на търговското дружество „Старосел
турс“ ЕООД от 30.09.2018г. като вид едностранна сделка, в полза на което в това му
качество възниква вземане, но и в лично качество срещу представляваното от него
дружество, като е прието, че последното няма качество на трето лице. Изхождайки от факта,
че знанието при търговското дружество възниква от узнаването на определено
обстоятелство от органа му на управление, РС е отделил като безспорно обстоятелството, че
към датата 09.10.2018г. дружеството „Старосел турс“ е знаело за извършеното
разпределение на дивидент- печалба за периода 2010-2017г. чрез *****я си и едноличен
собственик на капитала на дружеството, поради което за съществуването на коментираните
документи не следва да се извлича знание у ответниците, съществувало към 09.10.2018г. Въз
основа на това е наложен изводът, че страна в процеса, която не е участвала в съставянето
на частния документ и не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, може да оспорва
датата на съставянето на документа, подлежаща на установяване с други доказателствени
средства. В конкретния случай са преценени и събраните по делото доказателства:
декларирана липса неосчетоводени задължения в договора за покупко-продажба на дялове
7
от 09.10.2018г.на „Старосел турс“ ЕООД, като е отчетена съдебната практика относно
доказателствената тежест на счетоводните книги и записванията в тях; съпоставено е
декларативното изявление в посочения договор от 09.10.2018г. с установеното в прието по
делото заключение по ССчЕ от 10.07.2020г. с предмет проверка на счетоводните книги на
дружеството „Старосел турс“ ЕООД , в което не са констатирани данни за отразено
задължение по разчетна сметка 429 „Други разчети с персонала и съдружниците“, сметка
494 „Разчети със собственици“ или друга сметка със същото съдържание с отразяване на
процесната сума, която да подлежи на изплащане, каквото отразяване за разпределяне на
печалба не е установено и по сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“ и
сметка 123 „Печалба и загуба от текуща година“, вкл. записване по кредита на сметка 429 и
сметка 494 и подсметките към тях, обосновало извода, че процесният протокол от
30.09.2018г. не е отразен в счетоводните книги на дружеството; констатирана е и липса на
отразено задължение за данък дивидент в оборотна ведомост за 2018г; тези констатации са
потвърдени и по допълнителната ССчЕ с предмет проверка на счетоводния продукт на
дружеството „Старосел турс“ ЕООД, която също не е установила осъществявани счетоводни
записи/ редакции на дивидент от 30.09.2018г, вкл. при отчитане на данни от счетоводството,
на които се основава съставянето на годишния финансов отчет; въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени в техния комплекс, районният съд е обосновал несъмнен
извод за наличие на свързана дейност при ответниците.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с
доказателствения материал по делото, обосновано въз основа на събраните
доказателства и при приложение на процесуалния и материалния закон.
Пловдивски окръжен съд на основание чл.269, ал.1 ГПК, във връзка с
доводите в жалбата, намери същата за неоснователна.
С жалбата се излагат и поддържат безспорните между
страните обстоятелства във връзка с представен по делото Договор за цесия
от 05.10.2018г. с цедент ФЛ И. Д. П. и ищцовото дружество „Калина -
Малина“ ЕООД като цесионер, на който ищецът основава предявените
обективно съединени частични искове за изплащане на придобити по този
договор разпределен на цедента дивидент за исковия период, в общ размер от
2 099 785 лв , който бил определен след удържане на дължим данък и сбор от
натрупана и неразпределена печалба в дружеството „Старосел турс“ ЕООД
за същия период на 2010 – 2017г.
Спор относно спазването на процедурата, свързана с
уведомяване на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД, не е повдигнат от страна на
ответните дружества.
Поддържа се твърдението, че договорът за цесия бил надлежно
8
осчетоводен в счетоводството на ищеца, като по него било извършено
частично плащане на сумата 30 000 лева и по което плащане не се изисквало
деклариране и данъчно облагане от страна на цедента. Твърдението е предмет
на обследване чрез допусната ССчЕ , приета по делото в с.з. на 12.03.2021г,
чрез проверка на счетоводните книги на ищцовото дружество „Калина
Малина „ ЕООД , по които е констатирано осчетоводено плащане по партида
на И. Д. П. по с/ка 49969 „Други кредитори-разчети по цесия“ със сумата от
30 000 лева /Платежно нареждане от 03.07.2019г. с наредител Рилайънс
ЕООД. Констатацията по заключението за наличие на плащане по заявения
договор за цесия в размер на посочената сума с наредител посоченото
дружество Рилайънс ЕООД не установява относимост към твърдението на
ищеца с оглед страните по настоящия процесен цесионен договор от
05.10.2018г. от една страна и от друга безспорно е, че характерът на
цесионния договор е принципно възмезден. По представена за целите на
експертизата счетоводна справка „Аналитични салда за период“ 01.01.-
31.12.2018г. за подсметка 49969 „Други кредитори -разчети по цесия“ са
констатирани: кредитен оборот и кредитно салдо по партида 002 „И. Д. П.“ за
сума 2 099 785 лв, дебитен оборот и дебитно салдо по партида 003 „Старосел
турс“ ЕООД за сума 2 099 785 лв, като салдото по подсметка 49969 „Други
кредитори-разчети по цесия“ е установено на възлизащо на нула и не е
намерило отражение в ГФО за 2018г. По отношение на изследване на въпроса
дали претендираното вземане от разпределен дивидент подлежи на
деклариране и данъчно облагане, експертното заключение, съпоставяйки
цената на дивидента и цената на цесията като такива с еднакви стойности,
поради което не се реализира доход, който да бъде обложен и не подлежи на
деклариране и данъчно облагане.
Поддържа се главният довод, че дивидентът е разпределен по решение на
ЕСК на „Старосел турс“ ЕООД от 30.09.2018г. по съставен от същия
протокол за това, в границите на правомощията и отразяващ волята му, в
предвидената от закона форма, доказателство за което се сочи да е събраното
гласно доказателство – показанията на разпитания по делото св. Ч..
Независимо от така посочените от жалбоподателя характеристики на
представения частен документ от 30.09.2018г, удовлетворяващ изискването за
форма и съдържание, съществено правно значение има процесуалното
възражение на ответниците във връзка с оспорената достоверност на датата на
9
частния документ, разгледана по правилата на чл.181 ГПК, както и в
комплексно от гледна точка на кореспонденцията на този документ със
съдържанието на останалите частни документи и в частност сключения
договор за прехвърляне на дялове от капитала на „Старосел турс“ ЕООД , в
който разпределящия ЕСК на това дружество декларирал, че „ всички
вземания и/или задължения на Дружеството от/ към трети лица, парични
и/или непарични, възникнали от дейността му като ***** и съдружник, са
били надлежно заведени в счетоводните книги на Дружеството“. С оглед на
това се налага извод, че коментираният протокол е подлежал на
осчетоводяване към датата 09.10.2018г., за което обаче е установено по
делото, че не е осчетоводен в счетоводството на дружеството, както и като
задължение на това дружеството към лицето И. Д. П., както и такова за данък
с оглед извършено разпределение на печалба под форма на дивидент, в
каквато насока е поддържаното възражение на въззиваемите, последното
като въпрос не конкретно относим към настоящия правен спор между
настоящите страни по делото. На следващо място възражението на
ответниците в насока наличие на условия за некредитиране показанията на
посочения и разпитан св. Д. Ч., на които ищцовата страна се позовава, е
основателно. Съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК и вземайки предвид
изяснените от ответниците фактически обстоятелства за наличие на условия
за основателно допускане на зависимост на този свидетеля като работещ в
дружество, собственост на съпруга / Н. Ш./ на представляващата ищцовото
дружество / Т. С. Т. - Ш., показанията следва да се преценят доколко
съответстват на годни доказателствени средства във връзка с изследване
наличието на обективни данни и доказателства за наличие на редовно
осчетоводяване на процесния частен документ, като източник на вземане,
съответстващо на задължение на ответниците за изплащане на разпределен
дивидент и съставляващо основание за отразяване в ГФО. Доводите на
жалбоподателя, основани на заявени обстоятелства за извършени
недопустимо интервенции чрез корекции на предходни счетоводни
операции, съществуването на две паралелни счетоводни база данни при
ответника „Старосел турс“ ЕООД , не се разрешава съществено правния спор
между страните, доколкото не се твърди да засяга счетоводния продукт на
това дружество като база за проверка на счетоводните отразявания, въз
основа на които е изготвен ГФО, последният подлежащ на публикуване в ТР.
10
По аналогичен начин подлежи на анализ от гледна точка на
възражението на ответниците за липса на доказателства за достоверност и на
представеното Споразумение между лицето И. П. като кредитор и „Старосел
турс“ ЕООД като длъжник, от една страна и останалите дружества
„Балкантабако“ ЕООД и „Старосел инвест груп“ ООД като солидарни
длъжници, всичките поели задължението да заплатят претендираната сума до
31.12.2018г от една страна, а от друга солидарните длъжници встъпили в
дълга на „Старосел турс“ ЕООД към общия им кредитор И. П., тъй като това
дружество от своя страна пък било кредитор на цитираните две дружества, по
изложени в жалбата облигационни правоотношения, нямащи пряко
отношение към настоящия спор.
С оглед на това в обобщение не се налага доказана тезата на жалбоподателя
процесните Протокол от 05.10.2018г за разпределение на дивидент и
Споразумение от 02.10.2018г относно поетото задължение за изплащане на
разпределен дивидент от „Старосел турс“ ЕООД , с което цитираните
дружества „Балкантабако“ ЕООД и „Старосел инвест груп“ ООД солидарно
също се задължили, да са „очевидно съставени“ и надлежно да удостоверяват
възникването на претендираните вземания преди сделката от 09.10.2018г. за
покупко-продажба на дружествените дялове от „Старосел турс“ ЕООД с
продавач лицето И. П. и купувач дружеството „Балкантабако“ ЕООД, а
първият от същата дата освободен от длъжност и отговорност като ***** на
„Старосел турс“ ЕООД.
По така изложените съображения жалбата следва да се остави
без уважение като неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди
като правилно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемите дружества, представлявани от
адв.И.П. следва да се присъдят направените по делото разноски по Списък по
чл.80 ГПК от 20.01.2022г.в общ размер от 5 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1,пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261509/ 19.05.2021г. постановено по гр.
11
д. № 8200/ 2019г. по описа на ПРС – ХVII гр. с.
Осъжда „Калина –Малина „ ЕООД, ЕИК: *****, представлявана от
*****я Т. С. Т. - Ш. да заплати на „Старосел турс“ ЕООД, ЕИК ****,
Старосел инвест груп“ ООД, ЕИК ***** и „Балкантабако“ ЕООД, ЕИК *****
общо сумата 5 400 лева/пет хиляди и четиристотин лева/ направени разноски
за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12