РЕШЕНИЕ
№ 1885
гр. Пловдив, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330100378 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно съединени искове с правната квалификация на иска е
чл. 124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3
ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал.2 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и т.11 и чл. 21, ал.1 ЗПК и по чл.55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Ищец А. В. Р. чрез адв. Ст. П. иска да се обяви за недействителен договор за
потребителски кредит №****** сключен с ответник „Профикредит България“ ЕООД
на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, вр.
с чл. 10а, ал.2 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и т.11 и чл. 21, ал.1 ЗПК както и на основание
чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1824,02 лева
платена без основание по недействителния договор с която ответника се е обогатил
ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването
на исковата молба – 13.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Алтернативно се иска да бъде обявена за недействителна клаузата на раздел VI
„Параметри“ „По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 1200.48 лева“ от договор за потребителски
кредит №**** на основание чл. 143 вр. с чл. 146 ЗЗП и да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 1200.48 лева, която представлява получена без основание
по недействителна клауза от процесния договор с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата, ведно със законната лихва за забава върху
1
главницата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата – 13.01.2021г.
В исковата молба се поддържа, че с процесния договор за кредит ответника
отпуснал паричен заем на ищцата в размер на 1000 лева със срок 24 месеца, с размер на
вноската по кредита 61,82 лева месечно, както и ежемесечно заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1200.48 лева, при което формираната месечна вноска
била в размер на 111.84 лева, а съгласно чл. 6 от договора общата сума, която следвало
да бъде заплатена била 2 684,16 лева. ГПР по договора бил 49.89%, а годишния лихвен
процент 41.17%. По сключеният договор била изплатена сума в размер на 2 684.16
лева.
Поддържа се, че договорът е в нарушение на:
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – ГПР не отговаря на законовото изискване, защото е
посочено, че е във фиксиран размер без да е записан точния размер на дължимата
лихва;
чл. 10а, ал.2 ЗПК – тъй като не става ясно за какво са били използвани месечните
суми за вноски по пакета от допълнителни услуги;
чл.11, ал.1, т.9 - липса на посочване в договора на условията за прилагане на
лихвения процент;
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – липса на информация колко е размерът на
възнаградителната лихва като сума, както и с изплащането на всяка вноска каква
част от лихвата е погасена;
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 23 ЗПК се дължи само чистата
стойност на кредита, а всички останали суми платени по договора за платени при
изначална липса на основание поради недействителността му.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 9144/24.02.2021г. от
ответника „Профи Кредит България“ ЕООД.
В отговора на исковата молба се поддържа предявените искове за
неоснователни.
Твърди се, че в депозираната искова молба са посочени множество неверни
твърдения и множество неточности, които противоречат както на посочените от самия
ищец доказателства, така и съгласно представените с отговора на исковата молба
такива.
В исковата молба неоснователно се твърдяло, че договор за потребителски
кредит № **** е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване
на нормите на чл. 11,т. 9, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК.
Неоснователни били твърденията на ищеца, че поради невключването на
2
възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се
заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Считат се за неоснователни възраженията на ищеца, че предоставянето на
услугите, включени в пакета, зависело от волята на кредитора.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
от ищеца А.В. Р. искове като неоснователни и недоказани.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл.
235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ****** като
съгласно раздел VІ от договора, именован „Параметри“, ищцата следвало да върне
сумата по кредита в размер на 1000 лева, при ГПР 49,89 % годишен лихвен процент
41,17% при срок на кредита от 24 месеца, с общ дължим размер 1483,68 лева.
Постигната била договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в
размер на 1200,48 лева, като общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги бил в размер на 2684,16 лева.
По наведените от ищеца основание за недействителност на договора,
алтернативно на оспорената негова клауза „Пакет от допълнителни услуги“ съдът
намира следното.
По отношение недействителността на целия договор до колкото това е предмета
на главния иск съдът намира следното.
Договорът е валиден, тъй като ответникът има лицензия за предоставянето на
бързи кредити, респ. договорът има основание, предмет и е сключен в изискуемата
писмена форма. Договорът не е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е налице еквивалентност на престациите, а на специалните основания по
чл.11.т.10 ЗПК договорът отговаря, тъй като съдържа ГПР и общо дължимата сума от
потребителя, респ. отговаря на изискването по чл.11,т.9 ЗПК относно размерът на ГЛП
и условията за прилагането му. В съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК е също така
уговорения ГПР от 45,37% е до 5 пъти законната лихва за просрочени задължения. В
тази насока е и заключението на вещото лице Й.П., прието от съда и неоспорено от
страните. Не е нарушен чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – ГПР отговаря на законовото изискване
като е посочено, че е във фиксиран размер; Не е нарушен чл. 10а, ал.2 ЗПК – тъй като е
ясно посочено за какво са начислени месечните суми за вноски по пакета от
допълнителни услуги; Не е нарушен чл.11, ал.1, т.9 - посочено е в договора условията
за прилагане на лихвения процент; Изпълнено е изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК –
налична е информация колко е размерът на възнаградителната лихва
Следователно, главният иск се отхвърля като неоснователен.
3
Относно оспорената законосъобразност на възнаграждението за закупен пакет от
допълнителните услуги в размер на сумата 1200,48 лева съдът намира следното.
Уговореното възнаграждение от 1200,48 лева, което е изцяло заплатено видно от
съдебно-счетоводната експертиза не става ясно за какъв точно пакет от допълнителни
услуги е закупен, за да може да се прецени до колко уговорената цената съответства на
справедливостта и добрите нрави, респ. налице ли е изискуемата потребителска
еквивалентност. Не се установява от ответника клаузата да отговаря на изискването за
добросъвестност, респ. очевидно тази клауза води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая няма спор, че сделката е
потребителска, до колкото ищеца има качеството на потребител. Разгледан на
плоскостта на съдържателната част на пакета от допълнителни услуги се констатира
следното. Първо пакетът включва пет допълнителни услуги всяка от които е неясно на
каква стойност възлиза, неясно е също така по каква методология се определя и каква е
реалната стойност за търговеца при осъществяването на тази услуга. Така например
улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства по т.5 от
пакетът от допълнителни услуги не става ясно в какво точно се състои улеснение в
сравнение с обичайната процедура. В т.15.5.1 от ОУ към договора за потребителски
кредит се посочва, че ответникът може да одобри за отпускане следващи парични
средства на клиента, но всъщност тази услуга е част от предмета на икономическата
дейност на търговеца, т.е той не престира нищо повече от това за което е създаден. На
следващо място услугата предполага липса на допълнително кандидатстване, което
фактически се тълкува от настоящата инстанция като ново предложение за сключване
на нов договор за потребителски кредит или за рефинансирането му, без това да е
изрично поискано от потребителя, което пък отново е част от предмета на търговската
дейноста на ответника. Следователно, улеснената процедура за получаване на парични
средства не представлява нищо различно, нищо преференциално от обичайната
икономическа дейност на търговеца, която е свързана с публично предлагане на
кредити.
Следващата позиция от пакета е промяна на падежа, която съгласно 15.4.1. от
ОУ е посочена като право на клиента да поиска промяна на падежа на задължение,
което не е изискуемо, същевременно обаче липсва разписано задължение от страна на
търговеца да се съгласи с направеното от клиента искане или другояче казано
ответника си запазва правото да прецени основателността на искането. Фактически
клиентът си купува услуга, която му се предоставя от закона, всеки длъжник може да
поиска промяна на падежа на задължението съобразно свободата на договаряне
уредена в чл.9 ЗЗД и затова не му е необходимо да заплаща възнаграждение. Другояче
би било ако ответникът беше разписал процедура по която да се осъществи това
искане за промяна на падежа или най-малкото да поеме ангажимент към потребителя,
че ще удовлетвори това искане при наличието на определени условия – което реално в
4
ОУ няма. Следващата услуга предвидена в пакета е приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, разписана в 15.1 от ОУ в тази услуга обаче отново
остава неясно за потребителя какво точно преимущество ще получи до колкото нито е
описано времето за което се извършва одобряването на кредита за клиентите без
закупен пакет и за тези със закупен пакет. Другите две услуги – отлагане на вноски и
намаляване на погасителни вноски уредени в т.15.2 и т. 15.3 от ОУ отново касаят
възможността на страните свободно да договарят и предоговарят сключения договор за
кредит. Безспорно тези услуги са уредени по-подробно и изчерпателно на фона на
останалите услуги, но отново никъде не е разписан ангажимент на кредитора при
наличието на описаните предпоставки да се съгласи на отлагане плащанията по
вноските, респ. на намаляването им. Без да има наличието на такова съгласие отнапред
дадено от кредитора, реално той не е задължен да удовлетвори искането на
потребителя, а последния си плаща за нещо, което законът му позволява да иска, а
именно намаляване на вноските или отлагането им. Следователно и по отношение на
тези две услуги не става ясно каква е възмездността на престациите, т.е не става ясно за
какво точно потребителят заплаща допълнителния пакет, какво точно получава в
повече и какви точно преференции възникват за него след като всичко, което е
разписано в ОУ е законово възможно да бъде поискано, както и законово възможно да
бъде отказано. Другояче казано допълнителния пакет не създава допълнителни права
за потребителя на които да съответстват задължения на кредитора тези права да бъдат
удовлетворени, не го поставят в по-неблагоприятна фактическа и икономическа
ситуация спрямо клиентите, които не са закупили такъв пакет.
Поради гореизложеното фактическото оскъпяване на кредита от 49,89 % ГПР се
увеличава с почти 100%, поради което и настоящата инстанция приема, че
допълнителния пакет услуги маскира стойността на 49.89 % ГПР до значително по-
високо оскъпяване на кредита и предвид че реално за тази разлика ответникът не
установи какво точно фактически дава, за да се оскъпи дълга, респ. не се установи
конкретно допълнителния пакет услуги какви ползи предоставя на потребителя.
Отделно следва да се посочи, че самото искане за отпускане на потребителски
кредит не включва стойността на пакетът допълнителни услуги, тази стойност за пръв
път се фиксира в договора за потребителски кредит като не е ясно защо
допълнителните възможности за клиента не са отделени в самостоятелен формуляр, а
са в един и същи документ с искането за отпускането на кредит, при което излиза, че
волеизявлението на потребителя е да бъде включен и този пакет допълнителни услуги,
без да е наясно на каква стойност е.
Ето и защо алтернативния иск се уважава като клаузата за пакет допълнителни
услуги, в раздел VI „Параметри“ на стойност от 1200,48 лева следва да се обяви за
недействителна на основание чл.143 вр. с чл. 146 ЗЗП до колкото не се установи
5
клаузата да е индивидуално уговорена.
На основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 1200.48 лева, която представлява получена без основание
по недействителна клауза от процесния договор с която дружеството се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата, ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата – 13.01.2021г
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от
него разноски в размер на сума от общо 197,36 лева – държавна такса и разноски за
съдебно-счетоводна експертиза и 700 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1,
т.2 ЗА като съдът намира, че с предявените алтернативни искове се защита един
материален интерес – арг. от чл. 72 ГПК поради което и се следва минимално
адвокатско възнаграждение от 300 лева като за всяка съдебно заседание над второто
следва да се присъдят по 100 лева или за 4 съдебни заседание – 400 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.В. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ***
№ **, ет.**, ап.** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В с у. С.Н.
и Я.Я.Ч. за ОБЯВЯВАНЕ за недействителен договор за потребителски кредит №
****** като неоснователен и недоказан;
ОБЯВЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на раздел VI „Параметри“ „По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 1 200,48 лева“ от договор за потребителски кредит № ****** на
основание чл. 143 вр. с чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В с с у. С.Н. и Я.Я.Ч.
ДА ЗАПЛАТИ В полза на А.В. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, ул. ***** № **,
ет.**, ап.** сумата от 1200.48 лева, която представлява получена без основание по
недействителна клауза от договор потребителски кредит № ***** с която дружеството
се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 13.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В с с у. С.Н. и Я. Я.Ч.
ДА ЗАПЛАТИ В полза на А.В. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. ****, ул. **** № **,
6
ет.**, ап.** сумата от 197,36 лева – разноски за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В с у. С.Н. и Я. Я. Ч.
ДА ЗАПЛАТИ В полза на адв. С.Ж. П. – вписана в АК – П. със съдебен адрес: гр. ***,
***** № **, ет.** офис *** на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 700 лева
адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Банкова сметка по която могат да бъдат изплатени присъдените суми
IBAN:********* - адв. клиентска сметка на адв. С.Ж. П. пълномощник на ищец А. В.
Р. по гр.д. № 378/2021г. по описа на РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
7