Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260 197/09.07.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд -търговско отделение, Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове:Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели
Богданова
открито съдебно заседание на 24.февруари
2021 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг. дело номер № 12 / 2021 г. на ПАС
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба
на адвокат П.К. от САК, в
качеството си на пълномощник на ищците
по делото Н.М.Б. ЕГН:**********, Д.М.Б.,
ЕГН:**********, Б.М.Б. с ЕГН: **********, Г.Н.К.,ЕГН:**********, действаща със
съгласието на майка си Н.З.К. с ЕГН:********** и В.М.Б. ЕГН:**********,
действащ със съгласието на майка си Н.З.К. против
Решение № 260009 от 16.09.2020 г., постановено от Пазарджишкият
окръжен съд по търг.дело№ 217/2019 г.
По силата на обжалваното решение съдът
е отхвърлил като неоснователни предявените от ищците против
Г. ф. – С. субективно –активно съединени искове по чл.288,ал.1, т.2 ,б“а“ от КЗ / отм/, както и
акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването, че съдът неправилно е приел
, че ищците не са материално легитимирани да
получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от
смъртта на тяхната сестра З. М.Б.,
починала при ПТП.
Излагат се съображения, че по делото е доказана не просто формалната родствена
връзка между загиналото момиче и нейните сестри и брат,а фактически близката и
постоянна връзка, съвместни взаимни грижи, както и „ огромното непреодолимо страдание на брата и сестрите от смъртта на
починалата З. Б..
Не е отчетен факта ,че загубата на сестра им
се е отразила изключително тежко
на здравословното и психическото състояние на ищците. Наред с това съдът не е отчел факта ,че
процесното ПТП е настъпило през 2014 г., когато лимита на отговорност на
застрахователя е 10 000 000 лева , при повече от едно пострадало
лице, какъвто е и настоящия случай.
Претендира се отмяната на обжалваното решение
и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което да се уважат предявените субективно –активно
съединени искове в пълните им предявени размери,т.е. да се присъди обезщетение
по 50 000 лева на всеки един от ищците.
Въззиваемата страна
Г. ф. БУЛСТАТ *** седалище и
адрес на управление:*** –ти ,представлявано от изпълнителния директор и
Председател на УС Б. М. чрез Адвокатско дружество „ М. „ , представлявано от
адвокат С.М. поддържа писмен отговор, съгласно който жалбата е неоснователна.
Третото лице –помагач З.Г.М. в съдебно
заседание пред въззивната инстанция изразява становище да се остави в сила обжалваното решение.
Пловдивският апелативен съд след
проверка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявени са пет субективно-активно предявени иска по
чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./- за
присъждане на
застрахователно обезщетение за
претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди, причинени в резултат на
смъртта на З. М.Б., сестра на ищците,
починала при ПТП на 15.10.2014 година.
Предявени са и акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
претендираните като суми, считано от
датата на деликта:15.10.2014 г.
Съдът
правилно е констатирал, че по приложеното НОХД № 61/2015 г. по описа на
Окръжен съд – град Пазарджик е
постановена влязла в сила присъда на
наказателния съд, с която съдът е
признал лицето З.Г.М. / конституиран
като трето лице-помагач по делото/ за
виновен в това, че на 15.10.2014 г. в село Ю., Община- П., при управление на
трактор „Б. ТК“ с ДК № ... с прикачено ремарке е нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.134,ал.1 от ЗДв.П като е допуснал пострадалата З. М.Б.,*** да се вози
на теглича на ремаркето и по
непредпазливост е причинил смъртта й.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
По тази
добре известна триада присъдата на наказателния съд се ползва със сила на присъдено нещо, което означава, че
гражданските съдилища са
задължени да я зачетат.
Спор няма относно факта ,че към
датата на процесното ПТП за лекия автомобил не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. По тази причина и в този случай като ответник е посочен Г. ф.,
който е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове , като е приел, че между ищците и рано починалата им сестра З. е съществувала една нормална връзка като между близки роднини,но не и особена
изключително силна връзка. Приел е, че
не е достатъчно да са налице формалните
връзки на родство, а следва да се
установи,че ищците са
изпитали морални болки страдания, които да бъдат репарирани чрез присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд не е коментирал в пълнота събраните по делото
доказателства, а е „ опростил „ казуса, като просто е приповторил основните мотиви, изложени в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г на ВКС
по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. В мотивите на цитираното ТР е
посочено ,че в определени случаи на родствена връзка – за получаване на обезщетение
няма да е достатъчна само „ формалната
връзка на родство“, а ще е необходима
вследствие смъртта на близкия човек преживелите роднини да са понесли морални
болки и страдания.
Точно същият мотив е
цитиран в мотивите на обжалваното решение, с което съдът си е спестил труда да направи самостоятелна преценка на
конкретните установени по делото обстоятелства, при наличието на които може да
се направи извода,че на ищците
са реално причинени вреди , т.е. болки и страдания от
преждевременната смърт на сестра им З.
Съдът не е направил анализ на събраните по
делото доказателства и изцяло е игнорирал свидетелските показания на ангажираните от ищците свидетели. По делото пред първата инстанция са разпитани
двама свидетели – св.А. Б. и св. Й. М.,
които имат непосредствени впечатления от живота на семейството преди преждевременната смърт на младото момиче, а
и след това. Особено ценни са
показанията на първия от свидетелите А.Б., който е установил, че семейството е било задружно и работливо, всички роднини, а именно родители , баби и деца са живеели заедно в
една къща. Свидетелят е работил заедно с майката Н.К., като заедно са работили сезонна полска работа дълги години. За последно е работил с Н. през процесната
2014 година,а от следващата 2015 г.свидетелят вече е започнал работа в Х.
Свидетелят не е
твърдял , че е твърде близък със семейството и съвсем добросъвестно е казал, че е ходил на гости в къщата на родителите 2-3
пъти,когато са се събирали за рождени
дни или на именни дни. Свидетелят е установил наред с това, че е
виждал децата да работят заедно с
родителите си на полето, но не може да уточни кои от дъщерите са идвали на
работа, тъй като и той е работил.
Напълно обяснимо е , че свидетелят не е могъл да посочи децата по
имена и с точната им възраст , като
изрично е заявил, че се притеснява да
бъде свидетел и ще се обърка. Това също е обяснимо, тъй като в ромската общност хората
се обръщат помежду си с тези имена, които майките им са дали по рождение и са
типични за тяхната общност. Тези имена
обаче са напълно различни от
имената, с които фигурират в документите
за самоличност. Ситуацията е сходна
както с имената по време на възродителния процес, когато всички етнически турци с името Х. бяха преименувани на А. или пък всички с името Е. изведнъж се сдобиха с името Е., което дори не е православно,а латинско.
Това , което свидетелят Б. е установил е, че семейството и всички деца много тежко са
понесли смъртта на сестра си З., която е била младо и жизнено момиче. В
този смисъл са и показанията на втория свидетел
Й. М., който има още по-преки впечатления за живота на семейството, тъй
като живее на същата улица в селото,където е и къщата на родителите. Този
свидетел няма преки наблюдения за това как точно е станал инцидента, но пък
установи, че починалото дете е било
младо, усмихнато момиче и всички деца, както и родителите много тежко са
понесли тази нелепа смърт.
Свидетелят е установил, че семейството
спазва традицията и редовно ходят на гробищата за да почетат паметта на
починалата З.
Свидетелските показания не могат да бъдат детайлни- все пак са
изминали 6 пълни години от датата на
процесното ПТП. Тези показания
обаче не са изолирани и това , че между сестрите и братчето В. и покойната З. е съществувала особена близост и силна връзка – това се потвърждава
и от обстойното и професионално изготвено заключение на съдебно- психологическата експертиза. Вещото лице Е. К., която е магистър –психолог и
психотерапевт е провела психологично
изследване, но не по документи, каквито по същество липсват ,а след
проведено психологично интервю
с всеки един от ищците поотделно
. В крайна сметка съдът е бил сезиран с пет отделни иска за
присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и това най-малко трябваше да го насочи към това да анализира заключението на експерта. И не
само на едноличната психологическа експертиза , но и на комплексната медицинска
експертиза в състава на която е включено и вещото лице със специалност „
психиатрия“. Прочита на съда на двете
заключения е повърхностен и в изместен смисъл извода до който съда стига е в
противоречие на установените от вещите
лице факти.
Съдът е
акцентирал върху това , че по време на събеседването /психологическото интервю“
всички ищци са били в добро физическо и
психическо състояние, без да са налице данни за негативни последици в личностното
им развитие след инцидента , т.е. след
смъртта на сестра им З.
И след като след шест години ищците са
здрави физически,а и психически това
означава, че смъртта на сестра им не се
е отразила трайно на „ социалната им реализация „. От който пък следва още по- категоричния извод, че връзката между децата е била нормална и не може да става въпрос за особена и трайна връзка
между ищците и починалата им
сестра. Не друг,а съдът в
мотивите си е отбелязъл и други моменти.
Например по отношение на ищцата Д.Б., родена 1994 г., т.е. понастоящем
на 27 години вещите лица са
констатирали наличие на данни за
състояние на тежко чувство на мъка, тъга, печал и други такива, които са
типични при загубата на толкова близък човек.
По отношение на ищцата Н.Б., която е била на 15 години към фаталната
дата , когато е настъпило процесното
ПТП експертите са установили, че момичето, което е единствения очевидец на
смъртта на З. е изпаднала в състояние на
ступор в лека форма, без никакви последици освен чувство на мъка и тъга с епизодични отслабващи по сила прояви. Не
трябва да се забравя, че интервюто се провежда 6 години след инцидента, когато
всяка една от сестрите вече живее на
фактически начала с мъж и е станала майка.
Това означава, че всяка си има
своите грижи , поради което е напълно обяснимо, че чувството на мъка и тъга от преждевременната
смърт на рано починалата им сестра е епизодично. Много
показателни са възприятията на най-малката сестра Г. К.,
която е била на 12 години , когато З. е
починала. Като най-малка Г. е спяла на едно легло със сестра си и
когато си ляга вечер винаги си спомня за нея. Особено искрени чувствата , които Г. е изпитала, когато самата тя е родила детенце и е станала
майка. По нейните думи когато е родила
детенцето си тя се е разревала“и причината е човешки разбираема.
Г. е изразява с думите „ сетих се
за З., че и тя можеше да си има
детенце“.
По същия начин възприема нещата и най-малкия
брат В.Б., който към датата на смъртта е
бил на 11 години. Като най-малък
той е бил обгрижван от всички сестри, но най-много от З., която много го е обичала и все гледала да
му даде нещо. Сега вече 6 години
по-късно В. е ученик в 11 ти клас в техникум в град С. и споменът за починалата
му сестра се е отпечатал за цял живот в момчето. Изразил го е простичко с
думите „ Всяко момиче ми прилича на нея“. Коментарът е
излишен. Паметта за починалата им
сестра е жива във всеки един от ищците, само че най-малките Г. и В. са изразили това с думи, които идват от
сърцето им.
Защо съдът е игнорирал тези техни
думи, защо е игнорирал толкова
съществени моменти от заключенията на експертизите – единичната и
комплексната е необяснимо. Вероятната
причина за това е, че предубежданието,че лицата от ромски произход
не са в състояние да изпитват трайна и дълбока
емоционална връзка към починалите свои роднини. За съжаление няма друго обяснение защо съдът е игнорирал не само показанията
на свидетелите, които са роми, но и заключенията на медицинските специалисти,
които имат преки впечатления и са
прегледали ищците с
типичните методи, прилагани в
психологията и психиатрията- друго
обяснение няма.
В
заключение въззивният съд приема, че
свидетелите са казали истината и установеното от тях се потвърждава от изводите на медицинските експерти.
Но да се върнем отново към цитираното ТР №
1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.дело№ 1/2016 г на ОСНГТК- т.1 от диспозитива на
същото:
„ Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в …. , и по
изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. “
Според виждането на този състав на ПАС
с оглед на установените факти и обстоятелства в конкретния случай ще бъде
несправедливо ако ищците не
получат обезщетение за
причинените им силни болки и страдания от смъртта на
сестра им З., починала само на 17 години.
По отношение на възражението за съпричиняване
по чл.51,ал.2 от ЗЗД - същото е основателно и действително е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Последната
вместо да слезе от трактора се е стъпила на теглича на ремаркето, което е
безсъмнено необмислен риск. При това е
била предупредена от водача на трактора З.М., който в настоящия процес е
конституиран като трето лице-помагач. Била е предупредена и от другата си
сестра – ищцата Н.Б., която въпреки своите 15 години е проявила здрав разум и
се е настанила в кабината на трактора. Но все пак починалата е била дете на 17
години и е действала под влияние на емоцията, която е типична за тази възраст. Но основната причина за инцидента е водачът
на трактора, който е нарушил правилата за движение и конкретно императивната
разпоредба на чл.134,ал.1 от ЗДв.П. С нея се установява забрана „Забранява се
превозването на пътници в туристически
ремаркета, товарни ремаркета,
самоходни шасита, трактори и други
селскостопански машини …
Но все пак основната вина за инцидента
има водача на трактора, който е видял ,че
З. се е качила на неправилното място, но се е задоволил само с една
забележка. Трябвало е да спре движението
на трактора и да я накара да слезе от
теглича на товарното ремарке.
Водачът много добре е знаел, че съществува опасност за живота на момичето,
тъй като по този път има дупки и
пропадания, които могат да се окажат фатални за
лицето което е стъпило на теглича. За съжаление точно това се е случило в този фатален за
17 годишното момиче и семейството й ден. Ако водачът на трактора бе
заповядал на момичето да слезе от теглича на товарното ремарке, то животът
на младото момиче щеше
да бъде спасен.
По тези съображения въззивният съд
приема, че съпричиняването от страна на пострадалата е в по-малка степен от тази
на водача на трактора като въззивният съд приема, че
размера на това съпричиняване е 1/4.
Основната вина обаче има водача на
трактора З.М., който след като е взел
младежите да му помагат при полската
работа е бил задължен да отговаря за
тяхната безопасност от самото начало докато ги върне при родителите им на
село. Затова и неговото участие съдът определя в размер на 3/4.
ПАС намира, че общият размер на
дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания следва да се определи на 40 000 лева. От този общ размер
следва да се приспадне сумата от 10 000 лева, представляваща
равностойността на съпричиняването от
страна на пострадалата, което е в размер на 1/4, както вече бе коментирано. Или всеки един от петте субективно–активно съединени иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер на 30 000
лева. За разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 50 000 лева всеки един от съединените
искове следва да се отхвърли като недоказан като размер.
Следва обжалваното решение да се
отмени изцяло и вместо него да се постанови въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което ответния Г. ф.-С. бъде осъден да
заплати на всеки един от петтимата ищца сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и психически страдания от смъртта на сестрата на
ищците З.М.Б., починала при ПТП,
настъпило на 15.10.2014 г., в резултат от виновното поведение на водача на
трактора З.Г.М. ***, вината на който е призната с влязла в сила присъда № 12 от 07.04.2015
г.,постановена от Пазарджишкият окръжен съд по НОХД № 61/2015 г.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК Г. ф. следва да бъде осъден да заплати
дължимата ДТ върху уважения размер на
иска или за всеки един иск по 1800 лева или
сума в общ размер на 9 000 лева.
Тази сума следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Пловдивския апелативен съд.
На основание чл.38,ал.2 от ЗА следва Г. ф. да бъде осъден да заплати в
полза на адвокат П.К. от САК адвокатско
възнаграждение за всеки един от петимата ищци в размер на 1 218 лева с
включен ДДС за първата инстанция и съответно
същата сума 1218 лева с включен ДДС за въззивната инстанция. Дължимата
сума за адвокатско възнаграждение се
определя по раздел Трети от Наредба№ 1
от 09.07.2004 г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения- чл.7,ал.2 т.4 от същата наредба, но
съразмерно на уважената част от исковете, т.е. до размер на 30 000 лева, до който адвокатът е
защитил успешно материалния интерес на
клиента си.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответника също има право на съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от предявените искове.
Ответника е направил съдебни разноски пред
първата инстанция в размер на 1450 лева и не е направил разноски пред
въззивната инстанция.
Същият е защитавал материален интерес в размер на 250 000 лева/ пет иска всеки един от който в размер на по
50 000 лева. Постигнал е частично
отхвърляне на исковете по всеки един от петте обективно съединени иска
отхвърлителната част е 20 000 лева или общо 100 000 лева.
Следва да се присъдят съдебни разноски
в полза на ответника в размер на 580 лева, съразмерно на отхвърлителна част / от
100 000 лева/
В този смисъл съдът ще постанови въззивното
си решение.
С
оглед на горното Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 260009 от 16.09.2020
г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търговско дело № 217/2019 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. ф. – БУЛСТАТ
*** да заплати на Н. М.Б. с ЕГН: ********** сумата 30 000 лева /тридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
сестра й
З. М.Б., починала при ПТП, настъпило на 15.10.2014 г. около 17.00 часа,
по пътя за село Ю.,Община-П., като произшествието е причинено от водача на
трактор „Б. ...“ с рег.№ ... с прикачено ремарке З.Г.М., вината на който е
призната с влязла в сила присъда № 12 от
07.04.2015 г.,постановена от Пазарджишкият окръжен съд по НОХД №
61/2015., която сума да заплати ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2014 г. до окончателното изплащане .
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над
30 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева като недоказан
по размер.
ОСЪЖДА Г. ф. с
посочен Булстат да заплати в полза на
адвокат П.Д. К. от САК, личен номер ... сумата от
1 218 лева с включен ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство пред
първата инстанция, както и сумата 1 218 лева с включен ДДС за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
Г. ф. БУЛСТАТ ... да заплати на Д.М.Б.
с ЕГН: ********** сумата от 30 000
лв / тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
сестра й З. М.Б., починала при ПТП,
настъпило на 15.10.2014 г около 17.00 часа по пътя за село Ю., Община – П., като произшествието е причинено от водача на
трактор „Б. ...„ с рег.№ ... З.Г.М., вината на който е призната
с влязло в сила присъда №12 от 07.04.2015 г., постановена от
Пазарджишкият окръжен съд по НОХД № 61/ 2015, която сума да заплати ведно със
законната лихва върху главницата , считано от 15.10.2014 г. до окончателното й
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважения размер от 30 000 лева до пълния предявен
размер от 50 000 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Г. ф.
БУЛСТАТ ... да заплати в полза на адвокат П.
Д. К. от САК, с посочен по-горе
личен номер сумата 1 218 лв.с
включен ДДС за осъществено процесуално
представителство пред първата инстанция, както и сумата 1 218 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата Д.М.Б.
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. ф. БУЛСТАТ
... да заплати на Б.М.Б. с ЕГН: **********
сумата 30 000 лева /тридесет
хиляди лева/,представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта
на нейната сестра З. М.Б., починала при ПТП, настъпило на
15.10.2014 г. около 17.00 часа, по пътя за село Ю., Община –П., като
произшествието е причинено от водача на трактора „Б. ...“ с прикачено ремарке З.Г.М.,
вината на който е призната с влязла в сила присъда под № 12 от 07.04.2015 г,
постановена от Пазарджишкият окръжен съд по НОХД № 61/2015 г, която сума да
заплати ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2014
г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Б.М.Б. иск за разликата над уважения
размер от 30 000 лева до пълния предявен такъв от 50 000 лева като
недоказан по размер.
ОСЪЖДА Г. ф., с посочен Булстат да заплати в полза
на адвокат П.Д.К. от САК, с личен номер ... сумата 1 218 лева с включен
ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция, както и сумата
1 218 лева с включен ДДС за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Г. ф. – С., с посочен БУЛСТАТ да заплати на Г.Н.К. с ЕГН: **********, действаща лично и
със съгласието на майка си Н.З.К. сумата
от 30 000 лева/ тридесет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
нейната сестра З. М.Б., починала при ПТП, настъпило на
15.10.2014 г. около 17.00 часа по пътя за село Ю., Община –П., като
произшествието е причинено от водача на трактора „Б. ...“, с рег.№ ..., вината
на който е призната с влязла в сила присъда на наказателния съд, която сума да
заплати ,ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2014 г. до окончателното й
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 50 000
лева като недоказан по размер.
ОСЪЖДА Г. ф. БУЛСТАТ *** да заплати в полза на адвокат П.Д.К.
от САК, с посочен личен номер, сумата в размер на 1 218 лева с включен ДДС – за осъществено процесуално
представителство пред първата инстанция , както и сумата 1 218 лева с
включен ДДС за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
Г. ф.-С. с посочен БУЛСТАТ да заплати на В.М.Б. с ЕГН:**********, действащ
лично и със съгласието на майка си Н.З.К.
с ЕГН: ********** сумата 30 000
лева/тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на сестра му З. М.Б.,
починала при ПТП, настъпило на 15.10.2014 г. около 17.00 часа
по пътя за село Ю.,Община- П., като произшествието е причинено по вина
на водача на трактора „Б. ...“, с рег.№ ...
З.Г.М., вината на който е призната с
влязла в сила присъда № 12 от 07.04.2015
г.,постановена от Пазарджишкият окръжен съд по НОХД № 61/2015 , която сума в
размер на 30 000 лева да заплати, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.10.2014 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева
като недоказан по размер.
ОСЪЖДА
Г. ф. –С. с посочен БУЛСТАТ да заплати в полза на адвокат П.Д.К. от САК с посочен личен номер сумата
1 218 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред първата инстанция, както и сумата
1 218 лева с включен ДДС за процесуално представителство пред въззивнита
инстанция.
ОСЪЖДА Г.ф.-С. с БУЛСТАТ *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивския апелативен съд, П.,
бул.“Ш. с.“ № ..., БУЛСТАТ *** държавна такса в размер на 9 000 лева/ девет хиляди лева/, дължима на
основание чл.78,ал.6 от ГПК върху уважения размер на предявените искове.
ОСЪЖДА Н.М.Б. с ЕГН: **********, Д.М.Б. с ЕГН: **********,Б.М.Б.
с ЕГН: **********, Г.Н.К. с ЕГН:**********,
действаща лично и със съгласието на майка си Н.
З.К. с ЕГН:********** и В.М.Б. с ЕГН:*********, действащ лично и със
съгласието на майка си Н. З.К. да заплатят на Г. ф. –С.
БУЛСТАТ *** сумата 580 лева, представляваща направени от ответника
съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението е постановено при участие на
трето лице-помагач З. Г.М., с ЕГН:**********.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд,в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.