Решение по дело №232/2021 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                            260171/11.6.2021г.                                              

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                      Председател: Кр. Кръстев

 

Секретар: Ф. А.Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 232 по описа на ШРС за 2021 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-003581/23.11.2020год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Т.В.Б. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание  “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателя надлежно призован не се явява. За него се явява редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като ги доразвива, както и претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,        ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, които поддържа и в пледоарията си. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:         

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            При извършена проверка от служител на сектор ПП-ОДМВР-Шумен, работещ със стационарна преносима система за контрол на сколростта било установено, че на 30.03.2020г. в 11.33ч. на път I-4 км. 253+346 в посока към гр. Шумен жалбоподателката Т.Б. управлявала товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № В 7425 НР, собственост на „Медиаб“ ЕООД със законен представител А.М.Б.. Проверката установила, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДвП – МПС без гражданска отговорност. След установяване на тези факти и обстоятелства на жалбоподателката бил съставен АУАН с бланкетен № АА266626/11.05.2020г. за извършено нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП. Преди съставянето на акта, жалбоподателката Б. била поканена да се яви в двуседмичен срок в служба КАТ гр. Шумен за съставяне на АУАН. Поканата била получена от Б. на 14.04.2020г. лично. Акта бил съставен в нейно отсъствие, тъй като тя не явила в оказания срок. Същият и бил връчев в ОДМВР гр. Варна на 28.05.2020г., като при връчването му е отразено „нямям възражения“. В законоустановения срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение. По така депозираното възражение с писмо Рег. № 8690000-5937/10.06.2020г. на процесуалния представител на Б. е отговорено, че предвид данните по преписката за извършено престъпление по чр. 345 ал.2 от НК, материалите ведно с възражението, ще бъдат докладвани на РП-Шумен, където ще бъде приложено и депозираното възражение. С рег. № 86900-12124/13.10.2020г. материалите по преписката били изпратени в РП-Шумен и на основание чл. 33 ал.2 от ЗАНН, АНП била прекратена.

По така депозираните материали в РП-Шумен била образувана преписка приключила с Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство от 20.10.2020г., като с Вх. 4486/21.10.2020г. препис от нея бил изпрате на сектор ПП при ОДМВР-Шумен. Възползвайки се от разпоредбите на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, на 23.11.2020г. АНО издал Наказателно постановление № 20-0869-003581/23.11.2020год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Т.В.Б. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание  “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите С.Н.Х., Й.Ж.Ж. и Х.П.Х., както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х., Ж. и Х. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни, безпротиворечиви и логични. Посочените свидетели не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателката, при което за съда не съществуват основания за съмнение в техните показания, както и кореспондират на обективните данни по делото.

По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез преносима система за контрол на скоростта на МПС, от който е видно, че посоченият товарен автомобил е бил в движение на посочения ден и час, като се е движил по път I-4 км. 253+346 с регистрираната скорост на движение 76 km/h и е именно на автомобила, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление, като същият не е бил в престой или паркиран. Доколкото посочената снимка е изготвена с преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

В разпоредбата на чл. 461 от Кодекса за застраховането /КЗ/ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на чл. 461 от КЗ като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т. 10. 1 от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. т. е. застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна.

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

С разпоредбата на чл. 140 ал.1 , изр.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване по пътищата отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 143 ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по чл. 547 ал.1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на МПС или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били представени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, гаранционният фонд уведомява органа по ал.1 т.1 да прекрати регистрацията на МПС.

Санкционната норма на чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25 предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява ППС.

От приобщените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в НП дата и място, Т.Б. е управлявала товарен автомобил, „Фолксваген Транспортер“ с рег. № В 7425 НР, собственост на „Медиаб“ ЕООД със законен представител А.М.Б., поради което е имала качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този товарен автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, считано от 31.10.2019г. е било със служебно прекратена регистрация. Установено е и че автомобилът е собственост на юридическо лице, като неговият управител го е предоставил на жалбоподателката Б. /стр. 21 и 24 от делото/, както и че по отношение на това МПС не е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 30.03.2020г.

Прекратяването на регистрацията на описания автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143 ал.10 от ЗДвП – служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, след получаване на информация от гаранционния фонд досежно липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Т.Б. е осъществила виновно вмененото и нарушение. Същата в качеството си на водач на процесното МПС е адресат на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса на застраховането и в частност на правилата въведени в нормата на чл. 481 ал.3 от КЗ, която забранява движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс. Същата в качеството си на водач на МПС, е длъжна да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могла да направи, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за „ГО“. Като не е сторила това е проявила небрежност, а това обосновава и вината и. Съгласно правната теория вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и сеамонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, ответникът следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. В този смисъл Б., като водач на МПС е била длъжна да знае предвидените в ЗДвП последици при липса на сключен договор за „ГО“. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежния ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т.н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат жалбоподателката да прояви активност и да установи дали управляваният от нея автомобил е редовно регистриран.

Ирелевантно за отговорността на водача е и обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежния ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14 ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза по- горе, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателката автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от нея непредпазливост под формата на небрежност. Още повече, че по делото е налично приложено копие на Уведомление № 027484/15.09.2019г. от гаранционния фонд, адресирано до собственика на превозното средство, с което юридическото лице е известено за произтичащото задължение за Фонда по уведомяване органите на МВР за липсата на сключена застраховка „ГО“.

АНО правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, според която се нанаказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистриано, но ебез табели с регистрационен номер. Наложените санкции – глоба в минимален размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за минималния срок от 6 месеца са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да излага съображения дали правелно е определена отговорността на водача, съгласно правилото на чл. 27 от ЗАНН.

Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.

Водим от горното, съдът намира, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, респ. електронен фиш страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Предвид изложеното  и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-003581/23.11.2020год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Т.В.Б. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание  “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като законосъобразен.

ОСЪЖДА Т.В.Б. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                  

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: