РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600478 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е по повод постъпило искане от главния прокурор за
възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за
допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Изложени са аргументи във връзка със съществени нарушения по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а именно за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. В искането са били посочени и доводите
в подкрепа на заявените касационни основания, с които се претендира
възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт -
определение по чл. 382, ал. 7 от НПК, отмяна на същото и връщане на делото
на ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като
одобреното споразумение противоречи на материалния закон и съдът,
одобрил споразумението, е процедирал в противоречие с разпоредбите на чл.
382, ал. 7 и 8 от НПК – следвало е да констатира, че постигнатото
1
споразумение противоречи на закона и да предложи изменения, които ако не
бъдат възприети от страните – да откаже да одобри споразумението.
В съдебно заседание пред настоящия съд искането се поддържа в
същия смисъл за допуснати съществени нарушения на материалния закон и
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
В хода на съдебните прения осъденият се присъединява към мнението
на прокурора, че са били допуснати нарушения, които налагат отмяна по реда
на възобновяването на определението, с което е било одобрено споразумение
за приключване на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна на цитирания
съдебен акт (протоколно определение за одобряване на споразумение) по реда
на възобновяването е било внесено на 11.09.2023 г., с което се явява
процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана
страна по смисъла на чл. 420, ал. 1 от НПК срещу съдебен акт, който подлежи
на възобновяване, съгласно актовете, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал.
1 от НПК и в шестмесечен срок съобразно разпоредбата на чл. 421, ал. 1 НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните
съображения:
С протоколно определение № 5165 от 08.08.2023 г., постановено по
НОХД № 3930/2023 г., Районен съд – Пловдив, VIII н. с. е одобрил
споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, като
П. Х. Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 2 НК, а именно кумулативна санкция от осем
месеца лишаване от свобода и глоба от 1000 лева. Със същия съдебен акт П.
Х. Х. е бил признат за виновен в извършването и на престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 и чл.
57, ал. 2 НК, а именно кумулативна санкция от осем месеца лишаване от
свобода и глоба от 250 лева. На основание чл. 343 г НК Х. е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 23, ал. 1
НК първият съд е кумулирал наложените на подсъдимия Х. наказания, като
му е наложил едно общо най-тежко наказание от осем месеца лишаване от
свобода, което е отложил с изпитателен срок от три години, след влизане на
определението за одобряване на споразумението в законна сила. На
2
основание чл. 23, ал. 2 НК към така наложеното общо най-тежко наказание от
осем месеца лишаване от свобода е присъединил и наказанието лишаване от
правоуправление за срок от една година. На основание чл. 23, ал. 3 НК е
присъединил към така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода и наказанието глоба в размер на 1000 лева, както и глобата в размер
на 250 лева. Посоченото протоколно определение на съда, с което е било
одобрено споразумението, е влязло в законна сила на 08.08.2023 г., като не
подлежи на редовен инстанционен контрол и не е било проверено по
касационен ред.
Видно от материалите по делото определението на Районен съд –
Пловдив от 08.08.2023 г. по НОХД № 3930/2023 г. е било постановено при
съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Действително решаването на делото със споразумение е допустимо в
два процесуални стадия – при действията на прокурора след приключване на
досъдебното разследване и в хода на образуваното съдебно производство
преди приключване на съдебното следствие, както е било процедирано и в
случая. Когато прецени, че споразумението не противоречи на закона и
морала, съдът постановява определение за одобряването му (чл. 382, ал. 7
НПК), като протоколното определение възпроизвежда съдържанието на
споразумението. Определението има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 383, ал. 1 НПК), като влиза в сила незабавно след постановяването му.
Налице е претендираното от обвинението съществено нарушение на
закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен
неправилно. В случая не са били спазени правилата, свързани с принципа на
законоустановеност на наказанието, с което е налице нарушение на закона по
ал. 2 на чл. 348 от НПК. Нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от
НПК е налице, когато законът е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. В случая е налице нарушение на
нормативно установени и императивни по своето съдържание предпоставки,
които се отнасят до определяне на наказанието по размер при кумулативно
предвидени санкции и при съвкупност.
Съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК, ако за две или повече от
престъпленията в съвкупността са наложени съпътстващи наказания глоба,
3
към общото най-тежко наказание лишаване от свобода се присъединява само
онази глоба, която е в най-голям размер. НК не допуска събирането по размер
на всички глоби и присъединяването им в общия им сбор към основното
наказание – в този смисъл решение № 109/1971 г. на ВС, 1 н. о. и решение №
46/1976 г. на ВС, 1 н. о. Когато е наложено само наказание лишаване от
свобода за едно от престъпленията, а за другото само глоби или конфискация,
последните ще се присъединят изцяло към наказанието лишаване от свобода,
тъй като се отнася до различни по вид наказания в хипотезата на чл. 23, ал. 3
НК.
Когато обаче, както в случая, са извършени две или повече
престъпления и за всяко от тях са наложени наказания лишаване от свобода и
глоби или конфискации наказанията се интерпретират като еднородни (в този
смисъл решение № 79/1986 г. на ВК). Тогава следва да се наложат най-
големите наказания лишаване от свобода, глоба или конфискация. Ако
глобите и конфискациите са еднакви по размер, ще се наложи само една глоба
или конфискация, а няма да се събират размерите им. Доколкото санкцията за
съответното престъпление е единна, тя не може при съвкупността да бъде
разделяна. Затова разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК следва да се прилага,
когато най-тежкото наказание не съдържа глоба или конфискация или ги
съдържа, но размерът им е по-малък от този по другите отделни наказания, т.
е. разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК се отнася преди всичко за случаите, когато
глобата е наложена като самостоятелно наказание (цитираното решение №
109/1971 г. на ВС).
Като е одобрил споразумението, с което на основание чл. 23, ал. 3 НК е
присъединил към общото най-тежко наказание лишаване от свобода и всяка
от двете наложени глоби, съответно в размер на 1000 лева и в размер на 250
лев, до общия им размер от 1250 лева, Районен съд – Пловдив е допуснал
нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
както и нарушение по т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК – на процесуалните
правила, тъй като не е констатирал, че споразумението не отговаря на
изискванията на чл. 382, ал. 7 от НПК относно приложимата санкционна
рамка, което налага да не се одобрява споразумението в предложения от
обвинението вариант.
Съдът е следвало да констатира несъответствие на споразумението със
4
закона, като отбележи причините, заради които споразумението противоречи
на закона, което е предпоставка за тяхното избягване. Вместо това
неправилното приложение на материалния закон е допуснато и в
протоколното определение на съда, с което е одобрено споразумението.
Производството за произнасяне по споразумението е особено съдебно
производство с основа цел да се упражни съдебен контрол върху постигнато
между страните споразумение, като към момента на постановяване на
определението на съда, следва да е налице съответствие между установените
факти и приложението на закона към тях. Евентуалното отхвърлено
споразумение винаги се явява пречка за продължаване на съдебното
производство по диференцираната процедура, както и за повторно сезиране
на съда с искане със същия предмет или идентични обстоятелства с тези, при
които споразумението е било отхвърлено. Страните по подобно неодобрено
споразумение имат възможност или да отстранят установените от съда
пречки при сключване на споразумението чрез коригирано или чрез ново
споразумение, след което да се явят пред съдията за неговото одобряване.
Допуснатите две съществени нарушения на закона са основание за
възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК.
В този смисъл делото следва да се възобнови и определението на РС –
Пловдив да се отмени от настоящия съд по реда на възобновяването.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО влязло в законна
сила определение от 08.08.2023 г. по НОХД № 3930/2023 г. по описа на РС –
Пловдив, VIII наказателен състав, с което е било одобрено споразумението,
постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, подсъдимия
П. Х. Х. и неговия защитник адв. Р. Д. за две престъпления - по чл. 354а, ал. 3,
5
т. 1 НК и по чл. 343б, ал. 3 НК и ВРЪЩА делото ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6