Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260529
28.10.2020 г.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
четиринадесети октомври Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3810 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от Т.Д.К. против ГД „Изпълнение на
наказанията” – гр. София и изменен в съдебно заседание иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лв., представляваща
възнаграждение за 216 часа и 45 минути положен от ищеца труд извън времето на
дежурство през периода 15.05.2017 г. - 15.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане
на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е държавен служител и през процесния период е работил на длъжността „****”
в ЗО „Дебелт“ към Затвор Бургас (съгласно направеното в съдебно заседание на
14.10.2020 г. уточнение). Твърди също така, че със Заповед № 453/14.08.2014 г.
началникът на затвора е определил за дежурните надзиратели режим на работа при
24-часови, 12-часови и 8-часови смени, с работно време от 08,00 ч. до 08,00 ч.
на следващия ден при 24-часова смяна, от 08,00 ч. до 20 ч. и от 20,00 ч. до
08,00 ч. при 12-часова смяна и от 08,00 ч. до 16,30 ч. при 8-часова смяна. На
следващо място се твърди, че надзирателите в ЗО „Дебелт“ се явяват на работа в
07,45 ч. - 15 минути преди началото на работното време в 08,00 ч., а след
приключване на дежурството остават още 45 минути, през което време извършват
дейности по предаване на новия постови, участие в отвод и предаване на
технически пособия. Ищецът твърди, че обичайно полага труд допълнително извън
времето за дежурство минимум 60 минути на смяна, което се извършва със знанието
и без противопоставянето на работодателя и което време не се е взимало предвид
от работодателя и не е формирало заплащането на възнаграждението до 11.05.2019
г., а след тази дата са заплащани само 30 минути от това допълнително
отработено време, съгласно Заповед № Л-2271/2019 г. и Заповед № Л-2788/2019 г.
на гл. директор на ГДИН. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 176 от ЗМВР, вр. чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС,
а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен
отговор, в който е оспорил иска изцяло по основание и по размер, като моли
същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се
явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения, а не 15 минути преди това, както е било до 07.03.2014
г. Твърди също така, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, съгласно чл.
16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС, и същото се включва и заплаща от работодателя към
т.нар. „отработено време“. На следващо място твърди, че няма наличен нормативен акт или заповед,
които да задължават служителите в наряда в ЗО „Дебелт“ да идват на работа в
07,45 ч., както и да идват на работа цивилни, като масова практика е те да
идват униформени, поради това не следва да бъде заплащано като извънреден труд
времето, през което ищецът се привежда в съответствие с изискванията за
униформено облекло, а ако служителят се явява по-рано на работа и няма
разпореждане за това от работодателя, то това не се счита за извънреден труд.
Твърди се и че действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края
на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му
вменени в задължение, т.е. не е налице волеизявление на работодателя за
полагане на извънреден труд. На следващо място се твърди, че след 08,20 ч. в
деня на сдаването на наряда отстъпващият надзирател няма задължения, свързани с
дежурството, следователно не полага извънреден труд. В съдебно заседание се явяват двама процесуални
представители на ответника, които поддържат отговора, ангажирани са гласни и
писмени доказателства, направено е възражение за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
по делото не спорят, а това се установява и от представената по делото кадрова
справка за ищеца, че през процесния период той е работил на длъжността „****” в
Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвор Бургас.
Със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас (приложена като
доказателство по делото) е определено следното работно
време за служителите от надзорно-охранителни състав (НОС) на затвора и
затворническите общежития: 24-часови смени с начало на работния ден в 08,00 ч.
и край на работния ден в 08,00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна
смяна от 08,00 ч. до 20,00 ч. и нощна смяна – от 20,00 ч. до 08,00 ч. и
8-часови смени от 08,00 ч. до 16,30 ч. и от 06,00 ч. до 14,30 ч. С т. 9 на
същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в
затвора и в затворническите общежития да е 15 минути преди началото на
работното време за конкретното работно място.
По
делото е представена Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на
ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори, затворнически
общежития, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Д.“ № 42 – ОСИН
София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките на 30
минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде 15 минути,
което време следва да се включва към отработеното време на служителите. В
мотивите на заповедта е посочено, че същата се отнася за всички постове,
подържани при 8, 12 и 24 часа в териториалните служби на ГДИН.
Представена
е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на гл. директор на ГДИН, влязла в сила на
01.07.2019 г., с която е отменена предходната заповед от 13.05.2019 г. и с
която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да е в
рамките на 45 минути, във всички останали затвори, затворнически общежития,
арести в затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Д.“ № 42 –
ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките до 30
минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15 минути,
което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Със
Заповед № 139/12.02.2019 г. началникът на Затвора Бургас е назначил комисия в
състав от седем души, която да извърши замерване и да документира колко е
необходимото време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство като се отчетат особеностите на всички
постове, поддържани при 8, 12 и 24 часа в Затвора Бургас и прилежащите му
общежития, като резултатите от дейността на тази комисия са отразени в
приложения по делото Протокол рег. № 856/21.02.2019 г.
Въз
основа на резултатите от дейността на горепосочената комисия началникът на
Затвора Бургас е издал Заповед № 436/01.07.2019 г., с която е наредил времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути, а
за ЗО „Дебелт“ са определени 30 минути при 24-часови смени и 15 минути при 8-часови
смени и всички временни постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че през процесния период ищецът е положил общо 249 бр. дежурства,
от които 230 бр. 24-часови, 12 бр. 12-часови дневни, 4 бр. 12-часови нощни и 3
бр. 8-часови. Вещото лице също така е установило, че за периода м. май 2017 г.
– 30.06.2019 г. при формиране на трудовото възнаграждение на ищеца не е било
взето предвид времето, необходимо за извършване на дейностите непосредствено
преди и след дежурство, а след 01.07.2019 г. такива суми са били начислени във
възнаграждението на ищеца, съгласно Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. и Заповед №
436/01.07.2019 г., които суми са приспаднати от вещото лице при даване на
заключението му. В заключението си вещото лице е изчислило размера на нетното и
увеличеното трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера на основното
му трудово възнаграждение и броя работни часове за всеки месец от процесния
период, както и е изчислило размера на допълнителното възнаграждение за
полагане на труд при приемане и сдаване на дежурство, използвайки посочената от
ищеца продължителност на този труд, а именно 60 минути на дежурство, като е
приспаднало начисления и платен от ответника труд след 01.07.2019 г. При така
извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че при положените от
ищеца 249 дежурства през процесния период и при условие, че дейностите по
приемане/сдаване на дежурство продължават по 60 минути на дежурство (както се
твърди в исковата молба), и след приспадане на платените му след 01.07.2019 г.
суми на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на
1 448,46 лв. за 216 часа и 45 минути извънреден труд.
По
делото са разпитани свидетелите Т. В. К. и Я. Д. Ж..
Св.
К. заявява, че работи като надзирател в ЗО „Дебелт“, където работи и ищецът на
същата длъжност, като двамата работят в едно отделение. Твърди, че
надзирателите пристигат на работа в 07,30 ч. с личен транспорт, като до 07,45
ч. те се преобличат и оборудват, след което се упътват за развод. Командирът
идва в 07,45 ч., проверява служебните им карти и белезниците, те се подписват
на ежедневната ведомост и на инструктажен лист, като всичко това представлява
подготовка за инструктажа. Инструктажът започва в 08,00 ч. и продължава около
15 минути. След това надзирателите приемат постовете, като в зависимост от
поста времето за приемане и сдаване е различно, но най-дългото време е около
15-20 минути. По време на приемането на поста се проверява спалното помещение,
целостта на решетките, имуществото в помещението, броя на лишените от свобода,
попълва се постова книга, между приемащия и сдаващия надзирател се обменя
информация за изминалото денонощие и ако предстои нещо за следващия ден,
отмятат се лишените от свобода, които са излезли на работа. Според свидетеля,
надзирателите, които са приключили по-бързо със сдаването на постовете си не са
свободни да си тръгнат, а трябва да изчакат и останалите надзиратели да
приключат, след което се събират за отвод, който обикновено започва около 08,40
– 08,45 ч. и приключва за около 10 минути. Така според свидетеля надзирателите
са свободни да си тръгнат от работа не по-рано от 08,45 – 08,50 ч., като
обикновено си тръгват около 08,50 ч. Свидетелят твърди, че ръководството е
наясно кога надзирателите идват на работа и кога си тръгват, но не се е
опитвало да въвежда друга организация на работа, различна от настоящата.
Заявява, че сутрин на инструктажа присъстват 14-15 надзиратели, като на отвода
са също толкова. Твърди, че надзирателите в ЗО „Дебелт“ работят на 24-часови
дежурства, като има и редовна 8-часова смяна. Свидетелят заявява, че ищецът живее
в гр. Средец и идва на работа в 07.30 ч. с личен транспорт, цивилен и се
преоблича на място. Заявява, че не може да каже дали има заповед, която да ги
задължава да отиват на работа в 07,30 ч., нито дали има заповед надзирателите
да се явяват на работа цивилни или с униформа. Твърди също така, че при
проверката на надзирателите командирът пита едновременно всички дали са здрави
и дали има някой негоден да носи службата и ги оглежда. Заявява, че при
настъпване на инцидент докладната записка трябва да се изготви веднага, но
когато инцидентът се случи по време на предаване на постовете, докладната записка
се изготвя от встъпващия надзирател, а отстъпващият изчаква, за да я подпише
като свидетел.
Св.
Ж., който е началник на затворническо общежитие „Дебелт“, заявява, че е виждал
ищецът да идва на работа сутрин, но не може да каже точно в колко часа става
това, като спомените му са че той се явява в униформа. Твърди, че ищецът живее
в гр. Средец и не пътува със служебния автобус. Заявява, че в залата за
инструктаж всички влизат в 8,00 ч., когато започва инструктажът и той
продължава около 10 минути. Според свидетеля няма заповед, която да задължава
надзирателите да отиват на работа в 07,30 ч. или в друго фиксирано време преди
времето за инструктаж, нито да отиват на работа цивилни или с униформа.
Свидетелят твърди, че най-дълго време отнема приемането и предаването на един
пост в корпус Б1 на общежитието и то продължава не повече от 10 минути, като
към този момент там се намират около 40 лишени от свобода. Заявява, че при
необходимост от изготвяне на докладна записка тя се изготвя веднага и се
представя на главния надзирател или на командира на отделение, като според него
не е имало случай инцидент да настъпи по време на приемането и предаването на
постове, но ако се случи такова нещо, докладната трябва да се изготви от
сдаващия надзирател. Твърди, че след смяната на постовете се провежда отвод,
който продължава не повече от 5 минути и около 08,30 ч. надзирателите са
свободни и могат да си тръгнат от работа. Заявява също така, че преди
инструктажа не се извършва проверка на надзирателите, а тази проверка е част от
самия инструктаж и той започва с нея в 08,00 ч.
При
така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:
От представената по делото кадрова справка
се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника, като е заемал длъжността „****“ в ЗО „Дебелт“ към Затвор Бургас. С
оглед на това съдът намира, че нормите, уреждащи служебното правоотношение
между страните, се съдържат в ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР.
Съгласно чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната
продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график, като в тези случаи съгласно чл. 16д, ал. 2 работното
време се изчислява сумирано за тримесечен период. По същия начин е предвидено
да се изчислява работното време и в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая също намира приложение по
силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че
отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични
почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по
време на разположение (активен период на разположение в поделението), времето
за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят
в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. В тази връзка следва да
бъде посочено, че с цитираната по-горе в решението Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да започват 15 минути преди началото на работното
време за конкретното работно място, т.е. ищецът е бил длъжен да е на работното
си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му.
Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6
този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на
времето, което е необходимо за извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са били издадени приложените по делото
Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№ Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както и Заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, като главният директор на
ГДИН е определил считано от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това
време да е до 30 минути, а със заповедта на началника на затвора е определено
за работещите в затвора това време да е 30 минути при 24-часови и 12-часови
дневни смени, 15 минути при 12-часови
нощни смени и 8-часови смени, за ЗО „Дебелт“ – 30 минути при 24-часови смени и
15 минути при 8-часови смени и всички временни постове по чл. 309, ал. 3, т. 4
от ППЗИНЗС.
Назначеното
по делото вещо лице е установило, че от 01.07.2019 г. на ищеца е било изплащано
възнаграждение за времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, като
тези суми са били приспаднати от вещото лице.
С оглед на горното и тъй като от събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че преди началния час и
след крайния час на всяко дежурство (независимо от неговата продължителност)
ищецът извършва дейности по участие в инструктаж, приемане и сдаване на
дежурството, като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив –
издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези
дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на
този факт, съдът намира, че и за периода преди 01.07.2019 г. на ищеца е било
дължимо възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и сдаване на
дежурство, но такова не му е било заплащано. Поради това съдът приема, че
предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на времето, което следва да
бъде отчетено като положен от ищеца труд извън времето на дежурство, съдът
намира следното:
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че сутрешният инструктаж
в ЗО „Дебелт“ започва в 08,00 ч. и след провеждането му надзирателите застъпват
на постовете си, като според свидетеля на ищеца (св. К.) във времето от 07,45
ч. до 08,00 ч. командирът на отделение прави проверка на надзирателите, а
според свидетеля на ответника (св. Ж.) тази проверка се извършва в 08,00 ч. и е
част от инструктажа. Със Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора
Бургас обаче е разпоредено началото на инструктажа да е 15 минути преди
началото на работното време, т.е. времето на дежурство там започва в 08,15 ч.,
а 15-те минути на инструктажа са извън работното време на ищеца, поради което
му се следва заплащане на възнаграждение за 15 минути положен труд преди
началото на всяко от дежурствата му в ЗО „Дебелт“ през процесния период.
Що
се отнася до действията по сдаване на дежурствата и освобождаване от наряд в ЗО
„Дебелт“, съдът намира за установено, че тези действия приключват в 08,30 ч. и
тогава надзирателите са свободни да си тръгнат от работа. Никой от двамата
свидетели не излага конкретни данни относно часа, в който ищецът напуска
работно си място, като свидетелят К. говори общо за всички надзиратели, но не и
конкретно за ищеца. Свидетелят Ж. също не посочва кога точно ищецът си тръгва
от работа, но изложените от него времеви параметри се доближават до
извънсъдебно признатата от ищеца продължителност на полагания от надзирателите
труд извън времето на дежурство, поради което съдът намира, че в тази част
следва да бъдат кредитирани именно неговите показания, а не показанията на св.
К..
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че след 24-часово дежурство ищецът
обикновено остава на работното си място около 30 минути, за което време също му
се дължи възнаграждение.
Предвид
горното съдът намира за установено, че при всички 24-часови дежурства, положени
през процесния период, ищецът е полагал допълнително 45 минути труд извън
времето на дежурството (15 минути преди началото на дежурството и 30 минути
след неговия край), като до 01.07.2019 г. не му е изплащано никакво
допълнително възнаграждение за това допълнително отработено време, а след тази
дата са му плащани по 30 минути, съгласно заповедта на началника на затвора.
Поради това съдът счита, че за 24-часовите дежурства, които са положени през
периода 15.05.2017 г. – 30.06.2019 г. на ищеца следва да бъде присъдено
допълнително възнаграждение за 45 минути положен труд извън времето на всяко дежурство,
а за периода след 01.07.2019 г. следва да му бъде присъдено възнаграждение за
положен труд за разликата над платеното му време до приетото от съда време от
45 минути на дежурство, или по 15 минути на дежурство.
В
експертизата е отразено, че през процесния период ищецът е полагал и 12-часови дневни,
12-часови нощни и 8-часови дежурства, но по отношение на тези дежурства по
делото не се събраха доказателства за извършваните от ищеца действия преди
началния час и след крайния час на дежурството и тяхната продължителност.
Поради това съдът счита, че за тези дежурства на ищеца се следва допълнително
възнаграждение за положен труд извън времето на дежурството в размера,
определен със Заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора, а именно по
15 минути на всяко дежурство, тъй като с тази заповед извънсъдебно е признато,
че такъв допълнителен труд се полага от служителите от надзорно-охранителния състав
в ЗО „Дебелт“ и неговата продължителност е минимум 15 минути при горепосочените
дежурства. От приетата по делото
експертиза се установи, че след 01.07.2019 г. на ищеца е било заплащано
допълнително възнаграждение за тези 15 минути на дежурство, поради което в
настоящото производство следва да му бъде присъдено единствено възнаграждение
за положен от него труд с продължителност от по 15 минути за всички 12-часови и
8-часови дежурства, положени през периода 15.05.2017 г. – 30.06.2019 г.
Видно
от експертизата, през периода 15.05.2017 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил
общо 160 бр. 24-часови дежурства, 10 бр. 12-часови дневни дежурства, 4 бр.
12-часови нощни дежурства и 2 бр. 8-часови дежурства. Съобразно приетото
по-горе в решението, за всяко от положените през този период 24-часови
дежурства на ищеца следва да се присъди допълнително възнаграждение за по 45
минути труд извън времето на дежурството, а за всяко от останалите дежурства
следва да му се присъди възнаграждение за по 15 минути труд извън времето на
дежурството.
През
периода 01.07.2019 г. – 15.07.2020 г. ищецът е положил 70 бр. 24-часови
дежурства, при всяко от които е отработил по 45 минути извън времето на
дежурството, а му е било платено възнаграждение за по 30 минути, поради което
съдът следва да му присъди възнаграждение над така платените до действително
отработените по 45 минути на дежурство, или по 15 минути на всяко 24-всяко
дежурство. За положените от ищеца общо 3 броя 12-часови и 8-часови дежурства
през периода 01.07.2019 г. – 15.07.2020 г. не следва да му се присъжда
допълнително възнаграждение, тъй като е било дължимо такова възнаграждение за
15 минути на дежурство и същото е платено на ищеца.
В
резултат на всичко изложено до тук, следва да се приеме, че през целия процесен
период ищецът е положил общо 141,50 часа труд извън редовното му работно време, който не
му е платен, формирани както следва: по 45 минути за всяко от положените общо 160
бр. 24-часови през периода м. май 2017 г. м. юни 2019 г. - общо 7200 минути,
равняващи се на 120 часа, по 15 минути за всяко от положените общо 16 бр.
12-часови и 8-часови дежурства през периода м. май 2017 г. м. юни 2019 г. -
общо 240 минути, равняващи се на 4 часа, както и по 15 минути за всяко от
положените общо 70 бр. 24-часови дежурства през останалия процесен период -
общо 1050 минути, равняващи се на 17,5 часа (120 часа + 4 часа + 17,5 часа =
общо 141,50 часа).
Видно
е, че през никое от тримесечията ищецът не е отработил допълнително над 70 часа, поради
което на осн. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за допълнително положения
от него труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд,
размерът на което следва да бъде изчислен от съда съобразно посочените от
вещото лице в колона № 5 от таблицата към въпрос 4 (л. 6 от експертизата) ставки
на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд (на час) за всяка година
от процесния период.
След извършване на съответните
изчисленията и след приспадане на платените му от ответника суми за периода
след 01.07.2019 г., съдът намира, че общо дължимото и неплатено възнаграждение
за положения от ищеца труд извън времето на дежурство през целия
процесен период е в размер на 971,28 лв., поради което искът следва да бъде
уважен до този размер, а в останалата част до предявения размер от 1 200 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото
възнаграждение за извънреден труд, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
971,28 лв. за периода от предявяването на иска на 15.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид частичното уважаване на иска и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от
242,82 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото (300
лв. - платено адвокатско възнаграждение), съответна на уважената част от иска. По
отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като
уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение не надвишава
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
С оглед частичното отхвърляне на иска
и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 19,06 лв., представляваща
съответна част от дължимото с оглед цената на предявения иск юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск - 50 лв., както и разноски в размер на 161,88
лв., представляващи част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице (200 лв.), съответна на уважената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати на Т.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 971,28 лв. (деветстотин седемдесет и един лв. и
двадесет и осем ст.), представляваща възнаграждение за 141,50 часа положен
от ищеца и неплатен извънреден труд извън времето на дежурство през периода 15.05.2017
г. - 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 242,82 лв. (двеста четиридесет и два лв. и осемдесет и
две ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, като
в останалата му част над уважения до предявения размер от 1 200,00 лв. и за разликата до 216 часа и 45 минути ОТХВЪРЛЯ предявения
иск.
ОСЪЖДА Т.Д.К., ЕГН **********,***,
да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес гр.
София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, сумата от 19,06 лв.
(деветнадесет лв. и шест ст.), представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.), както и разноски в размер на 161,88
лв. (сто шестдесет и един лв. и осемдесет и осем ст.).
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 28.10.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА