№ 2274
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100508026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.03.2021 г., постановено по гр. дело № 66204/2019 г. по описа на
СРС, ГО, 167 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
"Т.С." ЕАД срещу К. К. П. и И.К.Д.. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. К. П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, следните суми: 491,86 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2016 г. – 31.08.2017 г., в имот с аб. 022087, находящ се в гр.
София, бул. „*******, както и сумата 12,81 лв., представляваща цена за услугата дялово
разпределение в периода 01.05.2016 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 30.05.2019 г. до погасяване на задълженията, като са отхвърлени исковете по
чл. 422 ГПКс правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за мораторна лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. – 22.05.2019 г.
за сумата от 81,58 лв. и върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 30.05.2016 г. – 22.05.2019 г. за сумата от 2,86 лв.
С решението е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И.К.Д. ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД следните суми: 491,86 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2016 г. – 31.08.2017 г., в имот с аб. № 022087, в гр. София,
бул. „*******, както и сумата 12,81 лв., представляваща цена за услугата дялово
разпределение в периода 01.05.2016 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 30.05.2019 г. до погасяване на задълженията, като са отхвърлени исковете по
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за мораторна лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. – 22.05.2019 г.
за сумата от 81,58 лв. и върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 30.05.2016 г. – 22.05.2019 г. за сумата от 2,86 лв.
С решението са осъдени К. К. П. и И.К.Д.. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 513,99 лева – разноски в исковото и заповедното
1
производство.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Н." ЕАД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците. Твърдят
недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено
вземането на ищец за дялово разпределение с твърдение, че ищецът е предявил чуждо право.
Оспорва изводите на първоинстанстионния съд, че плащането не било извършено по
процесната партида, като твърди, че ССчЕ не следва да бъде кредитирана, тъй като не
ставало ясно по кой абонатен номер е осчетоводено плащането. Неправилно са кредитирани
заключенията на ССчЕ и СТЕ, тъй като са работили по документи, които не са представени
по делото. Освен това, общият топломер в сградата не бил преминал метрологична
проверка. Не са представени никакви доказателства как е определена таксата дялово
разпределение. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
исковете - отхвърлени.
Ответникът по жалбата не е подал отговор на въззивната жалба.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач "Н." ЕАД също не изразява становище
по въззивната жалба на ответника.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Доводът на въззивниците за недопустимост на първоинстанционното решение в
частта по отношение на таксата за дялово разпределение, позовавайки се на това, че
възнаграждението за тази услуга се дължало на субекта, който я предоставя е неоснователен.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция - изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г. /, дяловото разпределение
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма
/ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно
определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. В разглеждания
случай е видно, че такъв договор е сключен на 06.11.2007 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Н. И.“
ООД. Следователно ищецът не упражнява чужди права.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
2
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Доказано е също така, че ответниците са съсобственици при равни квоти на
процесния апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*******, който извод следва от
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, а именно: списък на етажните
собственици в ЕС в гр. София, бул. „*******, представляващ неразделна част от протокол от
ОС на етажните собственици в сградата от 22.07.2002 г., видно от който под № 27 е вписана
Й.Б. П. (майка на ответниците), подписан от същата, чиято автентичност не е оборена по
реда на чл. 180 ГПК, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.08.2017
г. с уговорка владението да бъде предадено до 31.08.2017 г., по силата на който И.Д. и К.П.
продават апартамента, находящ се в гр. София, бул. ******* на З.С. и се легитимират като
собствениците по реда на наследственото правоприемство по силата на нотариален акт №
180, том XI, дело № 1834 от 1951 г. Следователно ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност - ЗЕЕЕ (отм.), респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция,
Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год. / и имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / в
процесния период.
Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Поради изложеното, въззивният съд приема, че в процесния
период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото - документ за главен
отчет, както и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че в процесния имот
има 2 бр. радиатори в помещения: хол и кухня с монтирани ИРРО и 1 бр. узаконен водомер
за топла вода; че изравнителните сметки, изчислени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба № 16-334/07 г., изменение от 01.06.2014 г. СТЕ установява, че топломерът с фабр.
№ 4015842 е преминал на метрологична проверка през 27 месеца, вместо през 24 месеца, но
топломерът не е сменен през процесния период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности. Според заключението, общият размер на
топлинна енергия за процесния период е 985,28 лева. Ответникът не е провел насрещно
доказване, с което да опровергае или разколебае проведеното доказване от носещия
тежестта на доказване, че сумите, представляващи цена на топлинна енергия, са в размер,
по-малък от определения посредством заключенията на СТЕ и ССчЕ. Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците
топлоенергия в претендираното от ищеца количество в размер на 983,73 лева.
Съгласно заключението на ССчЕ , което при преценката по чл. 202 ГПК настоящият
състав намира, че следва да бъде кредитирано като компетентно, обективно и
безпристрастно, сумата от 1271,26 лева не е отразена за процесния абонат. В платежния
документ не е посочен абонатен номер или друг идентификатор, по който следва да се
отнесе плащането. Тъй като наредител е посочен купувача на имота З.С., която е титуляр на
3
партидатата на процесния топлоснабден имот, считано от м. 09.2017 г. и върху платежното
нареждане не е посочен абонатен номер, а наредителя Сахатчиева е титуляр по други 3
партиди към „Т.С.“ ЕАД, плащането е отнесено за погасяване на задължения по абонатен
номер 135461. При изслушване на ССчЕ в първа инстанция, същата не е оспорена, нито е
ангажирано допълнително доказателствено искане. Изводът на вещото лице се подкрепя и
от представеното писмено доказателство – банков документ от 10.08.2017 г. за плащане на
сумата от 1271,26 лева, от което не се установява нито за кой топлоснабден имот, нито за
кой абонатен номер се отнася, нито чие задължение се погасява, а вносителят на сумата З.С.
е титуляр на три партиди при ищеца според установеното от ССчЕ. По делото е ангажирано
и писмено доказателство – заявление за смяна на партидата за процесния апартамент при
ищеца, подадено на 29.01.2018 г. от К.П., поради което към датата на плащането З.С. не е
била титуляр на процесната партида (виж чл. 61, ал. 2 от Общите условия). Следователно
правилно е приел и първоинстанционния съд, че плащане на процесната сума не е доказано
по делото.
Неоснователно е възражението, че по делото не били представени документите, въз
основа на които са изготвени експертизите. Експертизите са допуснати в съответствие с
изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост на специални знания в съответните
области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в
които са заложени технически показатели, като същите не са изготвени само по документи,
едностранно издадени от ищеца, а въз основа на документите за главния отчет, който е
подписан от потребител, установяващ действителното количество потребена енергия,
съгласно снетите показания по уредите за разпределение за процесния период, които
документи са приети по делото. Експертизите са депозирани по делото в предвидените в чл.
199 ГПК срокове, за да могат страните да се запознаят със заключенията и да поставят
въпроси при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК. В случая, ССчЕ е изслушана в
съдебно заседание от 23.07.2020 г., а СТЕ в съдебно заседание, проведено на 12.11.2020 г. и
са приети по делото.
Неоснователни са възраженията за недължимост на таксата за дялово разпределение
на ищеца. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Доказано е също така, че в
процесната сграда е била въведена услугата дялово разпределение - видно от протокол от
Общо събрание на етажните собственици от 22.07.2002 г., ведно със списък, на което е било
взето решение за сключването на договор с "Н. И." ЕООД, сключен на 27.08.2002 г., както и
от заключенията на СТЕ и ССчЕ, приети по делото, които следва да бъдат кредитирани при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК. Установено е , че за процесния период таксата за
дялово разпределение е в размер на 25,62 лева, съгласно заключението на ССчЕ.
Следователно възражението е неоснователно.
С оглед гореизложените съображения, първоинстанционното решение в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.03.2021 г., постановено по гр. дело № 66204/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 167 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т.С." ЕАД срещу К. К. П. и И.К.Д.. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че К. К. П., ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 491,86 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2016 г. – 31.08.2017 г., в имот с аб. 022087,
находящ се в гр. София, бул. „*******, както и сумата 12,81 лв., представляваща цена за
услугата дялово разпределение в периода 01.05.2016 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 30.05.2019 г. до погасяване на задълженията, както и В
ЧАСТТА, с която е признато за установено, че И.К.Д. ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД следните суми: 491,86 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2016 г. – 31.08.2017 г., в имот с аб. № 022087, в гр. София,
4
бул. „*******, както и сумата 12,81 лв., представляваща цена за услугата дялово
разпределение в периода 01.05.2016 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 30.05.2019 г. до погасяване на задълженията, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.06.2019 г. по ч.гр.д. № 30556/2019 г. по описа на
СРС, 167 – ми състав както и В ЧАСТТА, с която К. К. П., ЕГН ********** и И.К.Д. ЕГН
********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 513,99 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Н." ЕАД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5