МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 от 07.03.2016г. по НОХД № 605/2015
г. по описа на НРС, VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Б.Г. за това, че на
27.06.2012г., около 06:00 часа в с. Равда, общ. Несебър, на публично място -
бар „Варадеро” и пред него, при условията на опасен рецидив, извършил
непристойни действия - крещял, псувал и отправял обидни думи и закани към полицай
С.Г.Д. и полицай Й. М. Д. *** - „Да ви еба майката”; „боклуци”; „Вие не сте
никакви полицаи, вие сте мишки”; „Ще ти изкъртя зъбите”, буйствал, хвърлял и
чупел чаши, блъснал с ръка по рамото полицай Й. М. Д., ритал с крака по задната
дясна врата на полицейски патрулен автомобил „Ситроен” с рег. № .....,
обозначен с отличителни служебни знаци и надписи, с което грубо е нарушил
обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото – престъпление по чл.
325, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Несебър поддържа
повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото доказателства деянието
е безспорно доказано. Излага, че подсъдимият е извършил деяние в условията на
опасен рецидив, изразяващо се в непристойно поведение, грубо нарушаващо
обществения ред. Предлага наказанието да бъде определено при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства - обремененото съдебно минало и пияно
състояние на подсъдимия. Намира, че за постигане на целите на наказанието същото
трябва да се определи по реда на чл. 54 НК в размер на две години лишаване от
свобода. Счита, че такова наказание ще постигне предвидените в НК цели.
Предлага наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим. Моли за
присъда в посочения смисъл.
Служебният
защитник на подсъдимия не оспорва, че Г. е осъществил състава на престъплението
хулиганство по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Сочи, че е налице смекчаващо
вината обстоятелство, тъй като при разпита си по досъдебното производство
подсъдимият е изразил съжаление за извършеното. Излага, че деянието е извършено
през лятото на 2012 година, като до настоящия момент – месец март 2016 година,
е изминал немалък период от време и едно прекомерно завишено наказание лишаване
от свобода и то ефективно няма да отговаря на целите на наказанието. Акцентира
върху обстоятелството, че преди процесното деяние подсъдимият за последно е
осъждан за деяние от 2007г. В тази връзка сочи, че предишните наказания са
изиграли някаква роля върху него, тъй като от 2007 година до 2012 година е
изминал период, през който не е извършвал престъпления. С тези доводи моли на
подсъдимия да бъде наложено минималното, предвидено в закона наказание, а
именно една година лишаване от свобода. Моли за съдебен акт в посочения смисъл.
Подсъдимият
не заема становище по повдигнатото обвинение, тъй като производството се е
развило задочно – в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3 НПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Г.Б.Г. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, турчин, български гражданин,
със средно образование, женен, ЕГН **********. Същият е осъждан неколкократно.
С влязла в сила присъда № 14/07.06.2005г. по НОХД № 134/2005г. на Окръжен съд
гр. Кърджали подсъдимият е осъден за извършени престъпления по чл. 199, ал. 1,
т. 3, предл. 2 вр. чл. 198, ал. 1 НК и чл. 346, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК, като му е определено общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години. Наказанието по присъдата е изтърпяно на 21.09.2007г. Г. е осъден и с
влязла в сила присъда № 14 от 06.02.2008г. по НОХД № 4/2008г. по описа на
Районен съд Крумовград на „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири
месеца за извършено престъпление по чл. 346, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 НК,
а с влязла в сила присъда №
14/06.02.2008г. на Районен съд гр. Кърджали по НОХД № 92/20087г. по описа на
съда – на „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК. По последните две присъди му е определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца – с
определение № 34 от 23.03.2008г., постановено от Районен съд гр. Кърджали. С
протокол от 15.09.2008г. на ОС гр. Пазарджик подсъдимият е освободен предсрочно
от изтърпяването на така наложеното общо наказание – с изпитателен срок от 6
месеца.
На
26.06.2012г. срещу 27.06.2012г. Г. посетил бар „Варадеро”, находящ се в с.
Равда. По същото време в бара работели свидетелите Д.К., Д.Н., Д.П. (като
бармани), св. С.С. (като ди-джей), лицето А.С. – като барман. В заведението се
намирал и управителят П.И., както и други, неустановени по делото лица –
персонал и клиенти на бара. Първоначално подсъдимият Г. бил спокоен, като в
заведението консумирал алкохол. Около 05:00 – 06:00 часа сутринта на
27.06.2012г. Г. седнал на бара и започнал да говори за османската империя.
Започнал да се държи агресивно и отказал да заплати сметката си. От персонала
на заведението се опитали да го накарат да плати, но вместо това подсъдимият
започнал да чупи пепелници и чаши. Започнал да хвърля чаши по персонала и по
бара, като една от чашите счупил в бара. С парчетата от чашата Г. започнал да реже
ръцете си. А.С. и П.И. избутали подсъдимия извън дискотеката, като той
продължавал да крещи как ще избие и запали всички. Поведението на подсъдимия
било възприето и от посетителите на бара, като един от тях бил одраскан със
стъкло от счупените предмети. От заведението подали сигнал в полицията за
настъпилия инцидент. Сигналът бил предаден на свидетелите Й.Д. и С.Д. –
полицейските служители при РУП Несебър. Около 06:00 часа те пристигнали на
мястото на инцидента, като забелязали пред дискотеката лице с прорезни рани по
ръцете. Впоследствие установили, че това е Г.. Барманите и сервитьорите от
заведението заявили на полицейските служители, че лицето се държало арогантно и
ги замервало с чаши и пепелници, псувало ги и ги обиждало. Полицейските
служители поискали документ за самоличност на подсъдимия, но той отказал.
Поради тази причина свидетелите Й.Д. и С.Д. решили да го задържат и да го
отведат в полицейското управление. Г. се съпротивлявал като за задържането му
свидетелите използвали белезници. Подсъдимият крещял на полицаите „Какви сте
вие, за какво идвате тук?”, „Вие какви полицаи сте?”. Започнал да ги псува и
обижда с изразите „да ви еба майката”,
„боклуци”, „какви сте вие, бе, вие не сте никакви полицаи, вие сте мишки, за
нищо не ставате”. Въпреки съпротивата полицейските служители успели да качат
подсъдимия в полицейските автомобил, като му сложили белезници. При задържането
Г. блъснал по рамото св. Й.Д.. Когато влязъл в колата Г. продължавал да буйства
като започнал да рита с крак прозореца на задната дясна врата на полицейския
автомобил „Ситроен” с рег. № ..... и се опитвал да го счупи. По време на
задържането на Г. пред заведението имало много хора. Впоследствие подсъдимият
бил отведен в РУП гр. Несебър, където самоличността му била установена.
Цялостното поведение на подсъдимия възмутило свидетелите Д.К., Д.Н., Д.П., С.С.,
Й.Д. и С.Д.. Св. К. изживяла стрес от възникналия инцидент, а св. Н. изпитал
страх от поведението на подсъдимия. Поведението на Г. било възприето и от други
лица, сред които и неопределен брой неустановени по делото лица – клиенти и
персонал на бара.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Всеки един от разпитаните
свидетели описва съответните действия, извършени от подсъдимия, които е
възприел, като липсват противоречия в изнесеното от тях. Тъй като между момента
на извършване на деянието и момента, в който свидетелите са разпитани по
делото, е изминал значителен период от време (над три години и половина) част
от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство, са прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Показанията са прочетени по този ред поради
обстоятелството, че свидетелите са заявили, че не си спомнят всички конкретни
подробности от инцидента. В тази връзка е вярно, че съгласно чл. 281, ал. 8 от НПК осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по
реда на ал. 4. В случая обаче фактическата обстановка по делото не е установена
единствено от показания, прочетени по този ред. Всеки един от разпитаните по
делото свидетели е изложил в най-пълна степен (според спомените си) конкретните
факти, които е възприел. Напълно логично е свидетелите да не помнят точната
дата на деянието, както и всички конкретни действия и изрази на Г.. Поради тази
причина след прочитането на показанията по реда на чл. 281, ал. 4 НПК
свидетелите са заявили изрично, че при разпита пред съда не са посочили фактите
и обстоятелствата, изложени от тях при разпита им на досъдебното производство, поради
дългия период от време, който е изминал. Това обяснение на свидетелите за
липсата на спомени относно конкретни факти е напълно логично и се възприема от
съда. Ето защо съдът кредитира показанията им, вкл. и в прочетените по реда на
чл. 281, ал. 4 НПК части. Както вече се посочи пред съда свидетелите изнесоха
достатъчно факти, а тези прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК само допълват
показанията им, поради което установената по делото фактическа обстановка (а
оттам и постановената присъда) не се основава само на показания, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4 НПК.
Обстоятелството,
че подсъдимият крещял, псувал и отправял обидни думи към полицай С.Г.Д. и
полицай Й. М. Д. ***- „Да ви еба майката”; „боклуци”; „Вие не сте никакви
полицаи, вие сте мишки”; „Ще ти изкъртя зъбите”, се установява от показанията
на всички разпитани по делото свидетели. В тази връзка св. К. посочва, че
подсъдимият е наричал полицаите „мишки” и ги обиждал. Показанията на св. С.Д.
също са в насока, че подсъдимият използвал спрямо него и колегата му израза
„мишки”. Св. Н. в показанията си също твърди, че подсъдимият е отправял срещу
полицаите псувни. От показанията на св. С.Д. и св. Д.П. се установява, че
конкретна псувня, използвана от подсъдимия спрямо полицейските служители е „да
ви еба майката”. Конкретните изрази („мишки”, „да ви еба майката”) се
потвърждава и от показанията на св. Й.Д., дадени на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Използването на изразите „боклуци” и „Ще
ти изкъртя зъбите” се доказва в хода на производството чрез прочитането на
показанията, дадени на досъдебното производство от свидетелите Й.Д. и С.Д..
Както се посочи, макар и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, тези
показания се кредитират напълно от съда, тъй като съответстват изцяло на всички
останали факти, изнесени от свидетелите относно поведението на Г.. Ето защо
прочетените по този ред показания допълват установената фактическа обстановка. Обстоятелството,
че подсъдимият по време на задържането си е буйствал се потвърждава и от шестимата
разпитани по делото свидетели, които са възприели агресивното му поведение.
Фактът, че Г. е хвърлял и чупел чаши се установява безпротиворечиво от
показанията на разпитаните свидетели, които към този момент са работели в
заведението – П., К. и Н.. Всеки един от тях е пряк очевидец на действията на Г.,
като всеки един от посочените свидетели е възприел същия да хвърля и да чупи
чаши в бара. Този факт се потвърждава и от показанията на св. Й.Д., пред който
служителите на заведението също заявили, че подсъдимият хвърлял чаши и
пепелници. От показанията на св. С.Д., дадени на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, се установява, че подсъдимият блъснал
с ръка по рамото полицай Й. М. Д.. Самият свидетел е потвърдил показанията си,
дадени на досъдебното производство, а освен това св. Н. също потвърждава това
обстоятелството с показанията си, че подсъдимият „бутал” и „блъскал” полицаите
и бил агресивен спрямо тях. В същата насока са и показанията на св. П., която
сочи, че подсъдимият удрял полицаите. Фактът, че подсъдимият е ритал с крака по
задната дясна врата на полицейски патрулен автомобил се установя от показанията
на св. К., св. Н., св. Й.Д., св. С.Д., св. П.. Този факт се потвърждава и от
показанията на св. С., дадени на досъдебното производство, прочетени пред съда
по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Точната дата, на която са извършени описаните
действия също се установява от показанията на свидетелите Й.Д., С.Д., Д.П..
Същите са посочили точната дата при разпита си на досъдебното производство. С
оглед изминалия период от време е логично да не помнят датата при осъществения
разпит в хода на съдебното производство. Всеки един от тези свидетели е посочил
обаче, че действията са се развивали в летния сезон на 2012г., поради което
датата е посочена приблизително и чрез прочитането на показанията им по реда на
чл. 281, ал. 4 НПК е допълнена фактическата обстановка. Впрочем всички
разпитани по делото свидетели са посочили, че действията са се развили през
летния сезон на 2012г. От показанията на всички свидетели се установява и
обстоятелството, че на мястото на инцидента са присъствали и други лица –
управителя на бара, персонал и клиенти на бара.
Установената
фактическа обстановка се допълва и от събраните писмени доказателства по
делото, вкл. справка за съдимост на подсъдимия и преписка № 5389/2012г. по
описа на РУП гр. Несебър.
Съдът
счита, че съвкупният анализ на гласните и писмени доказателства по делото, води
до заключение, че фактическата обстановка се е осъществила по описания по-горе
начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325,
ал. 4 вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК
изисква от обективна страна деецът да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото.
Съставомерността
на престъплението хулиганство предполага следния фактическа състав:
осъществяване на едно или повече непристойни действия, които да имат за
резултат грубото нарушаване на обществения ред – т.е. трябва да са възприети от
други лица, у които действията да предизвикат силно възмущение. За извършване
на престъплението у деецът следва да се формират пряк умисъл и хулигански
мотив. Безспорно се доказа от фактическа страна, че подсъдимият е извършил
непристойни действия. Г. крещял, псувал и отправял обидни думи и закани към
полицай С.Г.Д. и полицай Й. М. Д. *** - „Да ви еба майката”; „боклуци”; „Вие не
сте никакви полицаи, вие сте мишки”; „Ще ти изкъртя зъбите”, буйствал, хвърлял
и чупел чаши, блъснал с ръка по рамото полицай Й. М. Д., ритал с крака по
задната дясна врата на полицейски патрулен автомобил „Ситроен” с рег. № .....,
обозначен с отличителни служебни знаци и надписи. Въпросните действия са израз
на ругатни и буйство от страна на Г. и са скандализиращи за обществото. Същите
безспорно са възприети от широк кръг други лица, доколкото са извършени на
публично място – в бар „Варадеро” и пред него. По делото са разпитани свидетели
(шест на брой), които са възприели посочените действия на подсъдимия. Освен
това по делото безспорно се установява, че тези действия са възприети и от
много други лица – персонал и посетители на заведението. Г. е проявил и
изключителна упоритост, като е извършил множество непристойни действия,
отличаващи се с висок интензитет. Същият не е прекратил поведението си дори
след намесата на полицейски служители, а точно обратното – непристойното му
поведение е станало още по интензивно. Извършени по този начин действията са
засегнали по много груб начин интересите на всички присъстващи на мястото,
доколкото видно от показанията на свидетелите всеки един от тях е останал
възмутен. Част от разпитаните свидетели заявяват, че са изпитали страх и са преживяли стрес от поведението на
подсъдимия.
Престъпният
резултат на престъплението хулиганство е постигнат, като общественият ред в
конкретното заведение и пред него е грубо нарушен. Ето защо съдът счита, че са
налице всички признаци от обективната страна на деянието хулиганство, за което
е повдигнато обвинение на Г..
Освен
това деянието е извършено от подсъдимия при условията на „опасен рецидив”. Към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил осъждан на „Лишаване от
свобода” за срок от три години за извършено тежко умишлено престъпление, а така
също и на „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца – за
друго тежко умишлено престъпление. Наред с това наказанието по първата присъда
е изтърпяно от подсъдимия на 21.09.2007г., а по втората – на 15.03.2009г. (с
оглед предсрочното му освобождаване и по арг. от чл. 30, ал. 2 НК). Т.е. от
изтърпяване на наказанията по посочените две присъди до датата на извършване на
настоящото деяние – 27.06.2012г. не е бил изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 НК,
поради което и двете осъждания следва да се вземат предвид при обсъждане
наличието на предпоставките по чл. 29 НК. Посочените две осъждания обосновават
както приложението на чл. 29, ал. 1, б. „А”, така и на чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК. Ето защо деянието безспорно е извършено от Г. при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 325, ал. 4 НК.
От субективна страна подсъдимият е действал
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на
умисъла е включвал представите, че лицето грубо нарушава обществения ред с непристойни действия.
Г. е съзнавал, че това се възприема от множество лица и дори е отправял обидни
реплики и е извършвал конкретни действия срещу част от тези лица. Г. е съзнавал
къде се намира и какво ще предизвика поведението му. Подсъдимият е предвиждал деянието и
последиците
от поведението му. Предвиждал е, че ще извърши
непристойни действия. Наред с това той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, какъвто безспорно е налице при извършването на
непристойни действия спрямо обществения ред. Във
волево отношение, подсъдимият е желаел да извърши описаните действия. Това се
потвърждава от безспорно установената фактическа обстановка, според която Г. е извършвал
действия, характеризиращи се с голяма интензивност и упоритост. Съдът счита, че
от субективна страна у подсъдимия е бил налице и хулигански мотив, изразяващ се
в явно неуважение към обществото. Със своето поведение Г. е показал, че не се смята
за обвързан от нормите за поведение. Обидните думи, използвани срещу
служителите на реда, агресивното поведение спрямо тях и персонала на
заведението, хвърлянето на чаши, ритането по служебния автомобил, псувните –
всички тези действия са извършени от Г. в присъствието на множество хора, в
заведение и пред него, пред голям брой очевидци. Това показва, че подсъдимият не
зачита установените от обществото норми за поведение. Хулиганските действия са
извършени без смислена причина, което ги обяснява единствено като демонстрация срещу
цялостно установения ред. Тези конкретни действия показват хулиганския мотив,
който се е формирал у лицето при осъществяване на деянието.
С оглед изложеното съдът достигна до краен
извод, че Г. е извършил престъплението по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 1 НК.
Във
връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на
първо място прецени, че е налице обществената опасност на инкриминираното
деяние не може да се определи като ниска, тъй като същото представлява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Обществената опасност
на дееца също не може да се определи като ниска – към момента на деянието
същият е бил осъждан 3 пъти на лишаване от свобода, като в два от случаите – за
тежки умишлени престъпления. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият
съдебен състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като отегчаващото вината обстоятелство следва да
се отчете съдебното минало на дееца. Вярно е, че осъжданията на дееца са
обосновали приложението на квалифициращия признак – „опасен рецидив”. В тази
връзка следва да се има предвид, че
съгласно Решение № 189 от 14.VI.1994г.
по н. д. № 99/94г., I н. о. проявлението
на съставомерните обстоятелства над необходимото за съответната квалификация се
отчита при определяне на наказанието. Т.е. наличието на осъждания на дееца,
които обосновават опасен рецидив (над минимално изискуемите за обосноваването
му) следва да се отчете като отегчаващо вината му обстоятелство. В случая
„опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК се обосновава още от
първото осъждане на лицето, поради което останалите му осъждания следва да се
отчетат като отегчаващи вината. Съдът намира, че като отегчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете и механизмът, по който е извършено деянието. Същото се
характеризира с множество разнообразни непристойни действия, включващи както
физическа съпротива срещу органите на реда, така и използване на обиди и
псувни. Съдът намира, че процесуалното поведение на подсъдимия също следва да
се определи като отегчаващо вината обстоятелство. Още по време на досъдебното
производство той е напуснал Република България и е възпрепятствал
разследването. Въпреки, че при повдигане на обвинението Г. е посочил адрес и
телефон за връзка, впоследствие той е нарушил наложената му мярка за
неотклонение – подписка и не е намерен, за да бъде редовно призован за
разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса. Очевидно непосредствено след
като е посочил актуални свои адреси Г. е променил местожителството си без да уведоми органите
от досъдебното производство и съда за този факт. Налага се извод, че въпреки
знанието на Г. за воденото срещу него наказателно производство и въпреки, че е
привлечен в качеството му на „обвиняем”, той се е укрил, като по този начин е
препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза на процеса. Именно
това процесуално поведение на подсъдимия е довело до необосновано забавяне на
процеса, поради което съдът намира за неоснователни доводите на защитника му,
че изминалият период от време следва да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство. Точно обратното между извършване на деянието и ангажиране
отговорността на подсъдимия е изминал продължителен период от време (близо 4
години) единствено поради неговото процесуално поведение. Така нареченото
„съжаление”, изразено от подсъдимия по време на дадените от него обяснения в
хода на досъдебното производство, също не може да се определи като смекчаващо
вината обстоятелство. Изразеното с думи съжаление е в ярък контраст с
действията на подсъдимия, който е направил всичко възможно, за да избегне
наказателната отговорност, като е въвел в заблуждение органите на разследването
относно актуалния си адрес и е нарушил мярката си за неотклонение. Следователно
действията на подсъдимия по никакъв начин не съответстват на обясненията му, в
които е изразил съжаление от извършеното деяние. Ето защо не може да се приеме,
че Г. съжалява за извършеното. Всички посочени обстоятелства, анализирани в
тяхната съвкупност, и съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца,
водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия
и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва да е близо до средния размер,
предвиден в санкционната част от чл. 325, ал. 4 НК, а именно три години
лишаване от свобода (при граници от 1 до 6 години). Съдът счита, че наказанието
следва да се определи по този начин поради превеса на отегчаващите вината
обстоятелства. Наличието на превес на отегчаващите вината обстоятелства води до
извод, че наказанието няма как да бъде определено към предвидения в закона
минимум. В същото време съставът счете, че наказание около средния размер,
предвиден в санкционната част на нормата, напълно съответства на обществената
опасност на дееца и деянието и на установените отегчаващи вината обстоятелства.
С наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на
чл. 36 от НК. Своевременното наказване на лицето ще въздейства предупредително
върху него и върху останалите членове на обществото. Лишаването от свобода ще му
въздейства, доколкото наказание от такъв вид ограничава свободното му
придвижване. По този начин на Г. ще се въздейства превъзпитателно. Фактът, че той
е наказан именно с това наказание може да му подейства превъзпитаващо и да го
насочи към спазване на закона под заплахата свободното му придвижване да бъде
ограничено отново. Още повече, че цялостното процесуално поведение на
подсъдимия показва явното му незачитане на установения правов ред и стремежът
му към избягване на наказателна отговорност. Според състава чрез наложеното
наказания подсъдимият може да бъде превъзпитан към зачитане на правния ред. С
налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок подсъдимият не би
могъл да извършва и други престъпления за известен период от време.
С
оглед така наложеното наказание и при съблюдаване на нормите на чл. 60, ал. 1 и
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съставът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: