Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1876 16.05.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански състав, в публично заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20184 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* против Т.Й.П., ЕГН **********, с която е предявен частичен установителен
иск с правно основание по член 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.05.2008г. бил сключен договор за потребителски кредит № *** между „Юробанк България” АД, като кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 15 000 лева за текущи нужди. Ответникът се задължил да погаси 120 вноски, от които 119 вноски в размер на 241,54 лева и една последна
изравнителна от 242,52 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва. Крайният срок за плащане бил 07.05.2018 г.
На 18.01.2016 г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който и видно от приложенията му, ищецът придобил вземанията към ответника. Последният бил уведомен за прехвърлянето от изрично упълномощения представител на цедента - „ЕОС Матрикс” ЕООД, който бил овластен да извършва уведомяване от името и за сметка на „Юробанк България” АД. Уведомлението следвало да се счита за прието и с получаване на книжата към исковата молба.
Претендира се за сумата от 3 500 лева, от която – 1 152,50 лева частично
претендирана главница и 2 347,50 лева възнаградителна
лихва за периода 07.09.2015г.-07.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по член
410 ГПК в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава иска по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. дело № 20184/2018 г. на ПРС се
установява издадена срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за посочените суми, като от ответника е било подадено възражение,
а от заповедния съд са били дадени указания на кредитора да предяви
установителен иск за вземанията, който иск е предявен в предвидения от закона
месечен срок, което го прави допустим.
За основателност на претенцията, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти - наличие на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е била предоставена договорената парична сума, и е била усвоена; параметрите на договора, срок и начин на погасяване; валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента, като включително установи, че ответникът не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесното частично вземане, както и правомерността на начисляването му.
Съдът приема иска за основателен по следните съображения:
Страните
не спорят относно сключването на договор за потребителски кредит, предоставянето на сумата по кредита и дължимостта
на претендираните суми, поради което съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
От договора за кредит и погасителния план се установява, че предоставената сума от 15 000
лева, е следвало да бъде погасена на 120 месечни вноски, ведно с уговорена лихва, с падежи 7 число и размери по погасителен план /л. 10/, като последната вноска е следвало да бъде платена на 07.05.2018г.
С оглед горното, съдът приема за несъмнено както наличието на валидни облигационни правоотношения, така и получаване на предоставения кредит и липсата на плащане на дължимата главница.
От договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. и приложението към него /в което на стр. 60 фигурира вземането към ответницата/, се установява, че между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е възникнало твърдяното правоотношение, съобразно което ищецът е материално легитимиран титуляр на вземанията спрямо кредитополучателя. Възможност за цедиране изрично е предвидена и в чл. 18 от договора за кредит. С пълномощно рег. № *** /л. 72/ цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване на длъжниците за прехвърлянията от негово име, съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответникът следва да се счита за уведомен с получаване на уведомлението за цесия в хода на процеса с получаване на исковата молба и приложенията към нея. Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че в производството се установява - наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за цесия между ищеца и
„Юробанк България” АД, по което е цедирано вземането произтичащо от процесния договор за кредит, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен.
С оглед изложеното, елементите от фактическия състав на претенцията – валидно дог. правоотношение, неизпълнение на съществуващо вземане, прехвърлянето му на ищеца и предпоставки за настъпване на предср. изискуемост, която е обявена на ответника, са доказани.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноските се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По заповедното производство разноските възлизат на 70
лева внесена д.такса, а по исковото възлизат 73,90 лева внесена д.т. , които
следва да се възложат в тежест на ответнинка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-5 и Т.Й.П., ЕГН **********, дължимостта на сумата от 3 500 лева, от която – 1 152,50 лева частично претендирана главница и 2 347,50 лева възнаградителна лихва за периода 07.09.2015г.-07.05.2018г., дължими по договор за потребителски кредит № *** от 07.05.2008г., сключен между Л.Т.П., Т.Й.П. и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по член 410 ГПК в съда – 01.08.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по член 410 ГПК по ч.гр. дело № 20184/2018 г. на ПРС, І
бр.с..
ОСЪЖДА Т.Й.П., ЕГН ********** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-5 разноски по заповедното производство в размер на 70 лева, както и разноски по исковото производство в размер на 73,90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ