№ 177
гр. Варна , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20203110111236 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от М.Г. срещу „М.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от
660 лв., представляваща компенсаторна неустойка по чл. 10 от договор за потребителски кредит №
72837/21.01.2019г., дължима поради неосигуряване на обезпечение по ред и условия, предвидени в
чл. 20, ал. 2 от същия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „М.“ АД е депозирал писмен отговор, с който е
предявил насрещни искове срещу М.Г. с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на сумата от
1 000 лв., претендирана като неизплатена на падежа – 21.12.2019г. главница по договор за
потребителски кредит № 72837/21.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 13.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и в условие
на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв.,
претендирана като предадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на насрещната искова молба – 13.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът М.Г. твърди, че на 21.01.2019г. е сключил с „М.“ АД договор за
потребителски кредит № 72837/21.01.2019г., по силата на който потребителят е получил сумата от
1 000 лв. срещу задължение да я върне, наред с възнаградителна лихва в срок до 21.12.2019г.
При сключване на договора, страните са постигнали съгласие в срок от 3 работни дни
потребителят да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от
кредитора, съобразно чл. 20, ал. 2.
Уговорено е още, че при неосигуряване на лично обезпечение потребителят ще заплати
неустойка в размер на 7, 20 лв. плюс 0, 24 % от усвоения размер на кредита за първия ден на
забавата и 0, 24 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който същият не е
обезпечен.
Поддържа се, че посочената клауза на чл. 10, ал. 1 ЗПК, която предвижда заплащане на
неустойка в размер на 660 лв. е недействителна, като противоречаща на чл. 101, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което търсената сума, е недължима.
1
През месец април 2020г. ищецът е получил покана за доброволно плащане на задълженията
по процесното правоотношение от търговско дружество „К.Ф.“ ЕООД към която не са приложени
никакви документи установяващи частно правоприемство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „М.“ АД признава иска. Счита, че доколкото с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото настоява разноските да останат в тежест на
ищеца.
В същия срок са предявени и насрещни искове с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК, а в условие на
евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Първият от исковете почива на твърдения, че в уговорения срок предадената сума от 1 000
лв., не е върната, поради което потребителят следва да бъде осъден да я заплати, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане
на задължението.
В условие на евентуалност, в случай, че бъде прието, че между страните липсва валидно
възникнало правоотношение, се настоява за уважаване на осъдителната претенция по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът М.Г. признава иска по чл. 9, ал. 1 ЗПК, но
оспорва допустимостта му. Настоява се при присъждането на разноски да се приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По предявения от М.Г. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
Съобразявайки направеното с отговора на исковата молба признание на предявения
отрицателен установителен иск от „М.“ АД, съдът намира, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, е
основателен и следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск от „М.“ АД по чл. 9, ал. 1 ЗПК
Ответникът по предявения иск М.Г. оспорва допустимостта му, тъй като не отрича
дължимостта на сумата. Отделно, отговорът на исковата молба по него инкорпорира и признание
на иска.
Така предявеният иск е процесуално допустим и ищецът по него има интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо, както юридическия факт, от който вземането произтича,
така и неговия размер.
Съобразявайки признанието на неизгодни за потребителя факти, а именно: сключване на
договора за потребителски кредит на 21.01.2019г., както и получаване на сумата от 1 000 лв.,
потвърждаващи се и от ангажираните доказателства, съдът приема, че искът е основателен по чл.
9, ал. 1 ЗПК е основателен, тъй като М.Г. не е върнала получената сума на падежа - 21.12.2019г.
Предвид несбъдване на условието под което е предявен, съдът не дължи произнасяне по
евентуално съединения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
2
По разноските
Действителният спор между страните е досежно разноски.
И двете страни настоява за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, изтъквайки, че всяка от тях е
направила признание на иска и не е станала повод за завеждането на делото.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В конкретния случай, не се твърди и не се доказва от М.Г., че кредиторът извънсъдебно или
съдебно е заявил претенции за заплащане на сумата от 660 лв. по нищожна клауза за неустойка,
поради което следва да се приеме, че с поведението си „М.“ АД не е станал повод за завеждане на
делото, а разноските, които ищецът е сторил следва да останат в негова тежест.
Признанието на иска е несъвместимо с оспорване на допустимостта му. Съобразявайки
предприетото оспорване съдът приема, че с отговора на исковата молба М.Г. не е признала иска по
чл. 9, ал. 1 ЗПК, а е признала неизгодни за нея факти – сключването на договора за кредит и
получаване на сумата от 1 000 лв.
Съобразявайки от една страна отсъствието на признание на иска, а от друга, че с
поведението си М.Г. е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е върнала на кредитора
получена сума на падежа – 21.12.2019г., то в случая тя следва да понесе разноските на „М.“ АД в
размер на 150 лв., от които 50 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. Г., ЕГН **********, *********
срещу „М.“ АД, ЕИК *********, гр. С. иск, че М. П. Г., ЕГН **********, ********* НЕ ДЪЛЖИ
на „М.“ АД, ЕИК *********, гр. С. сумата от 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ ,
представляваща компенсаторна неустойка по чл. 10 от договор за потребителски кредит №
72837/21.01.2019г., дължима поради неосигуряване на обезпечение по ред и условия, предвидени в
чл. 20, ал. 2 от същия, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН **********, ********* ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща неизплатена на падежа –
21.12.2019г. главница по договор за потребителски кредит № 72837/21.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 13.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН **********, ********* ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ , представляваща сторнеи по длеото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4