№ 741
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503673 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. А. Г. и Н. Д. Г.,
чрез адв.Т. против Решение № 1838 от 21.04.2020 година, постановено по
гр.дело № 92/2018 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е приел
за установено, че въззивниците Г.и дължат солидарно на Л. В. Г., ЕГН
********** с адрес: гр. **** сумата от 10 791.60 лева, представляваща
дължима на отпаднало основание сума – платена цена по договор за
покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт 36, том І, рег. № 438, дело
№ 33/2002 г. на нотариус ****, който договор е развален по силата на влязло в
сила Решение № 180/02.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1106/2009 г. по
описа на РС – **** ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 23.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, която сума
е предмет на Заповед № 9242/07.11.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7257/2016 г. по описа на
ВРС, ХХІ състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД.
Оплакванията в тази жалба са по посока на необоснованост и
неправилност на атакувания съдебен акт.Излага се, че неправилно съдът не е
1
възприел правната норма на чл.93 от ЗЗД, т.к. платената сума се явява задатък
и закона предпоставя възможност той да бъде задържан, в случай, че другата
страна не изпълни задължението си.Излага се още, че съдът неправилно е
възприел и правопогасяващото възражение по давност, т.к. не са налице
предпоставките за това.Настоява се, че атакуваното решение е неправилно и
се иска неговата отмяна, и отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на жалбата от въззиваемата
Г., чрез адв.Д., с които тя оспорва жалбата и сочи, че решението се явява
правилно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците **** и **** Г.и са редовно
призовани, не се явяват, но чрез адв.Т. поддържат въззивната си жалба и
молят съда да я уважи.
Въззиваемата Л. В. Г., е редовно призована, не се явява, но чрез Д.Б. –
нейна майка, надлежно упълномощена оспорва жалбата и моли съдът да
потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от
страните становища, ВОС установи следното:
От фактическа страна не е спорно, че въззиваемата Г. е предявила
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищцата сумата 13 000.00 лева /тринадесет
хиляди лева/, представляваща дължима на отпаднало основание сума –
платена цена по договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
36, том І, рег. № 438, дело № 33/2002 г. на нотариус ****, който договор е
развален по силата на влязло в сила Решение № 180/02.06.2011 г.,
постановено по гр. д. № 1106/2009 г. по описа на РС – **** ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.06.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 6 620.00 лв.,
представляващо обезщетение за забава за периода 24.06.2011 г. – 20.06.2016
г., които суми са предмет на заповед № 9242/07.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7257/2016 г.
по описа на ВРС, ХХІ състав.
От данните по делото става ясно, че между страните е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, подробно индивидуализиран в н.а.
2
№ 36/29.01.2002 г., по силата на който още към деня на сключване на
сделката ищцата като купувач, чрез нейната майка и законен представител,
заплатила в полза на въззивниците - като продавачи сумата 13 000.00 лева.
Видно е от Решение № 180/02.06.2011 г.д. № 1106/2009 г. на Районен
съд – **** влязло в сила на 24.06.2011 година, че този договор е бил развален.
По доводите в жалбата:
Въззивната жалба излага съображения, според които решаващия съд
неправилно е отклонил възражението им, че така заплатената сума в размер
на 13 000 лева се явява задатък, следователно уважаването на претенцията,
въпреки извършеното прихващане, е неправилно.Задатъкът е уреден в
разпоредбата на чл. 93 от ЗЗД. Тази разпоредба намира приложение тогава,
когато страните са се уговорили предварително да се даде определена вещ,
включително и определена сума, на която е придадена потвърдителна,
обезпечителна, но и обезщетителна функция, като се уговори
предварително правно положение на тази вещ при изпълнение, както и
при неизпълнение на договора съобразно чл. 93 от ЗЗД. Задатъкът е
акцесорно, неформално и реално съглашение. За да възникне валидно това
съглашение следва има фактическо предаване на вещта/сумата. До момента
на предаването на вещта/ сумата е налице само обещание за задатък (В този
смисъл проф. Ангел Калайджиев, стр. 478 и сл., стр. 480 на "Облигационно
право, обща част", пето издание, 2010 г.; Решение № 298/31.10.2013 г. по дело
№ 1312/2012 г. на ВКС, ІV-то Г. О.).). Страните са свободни да уговарят в
съглашението помежду си съдържанието на правоотношението, възникнало
между тях. Задатък може да се претендира при отказ от договора, като
претенцията за връщането на задатъка в двоен размер, води до разкъсване на
договорната връзка поради отказ от договора. Предявяване на искане за
връщане на задатък съдържа в себе си изявление, че страната не е съгласна
договора да поражда други последици, свързани с конкретно неизпълнение на
определено задължение на насрещна страна, освен връщането на задатъка. ( В
този смисъл Решение № 137/20.04.2011 г. по гр. д. № 1161/2010 г. на ВКС, ІІІ-
то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и като такова задължително
за настоящия състав). Функциите на задатъка са обезщетителна, санкционна,
потвърдителна и обезпечителна. За разлика от неустойката, задатъкът
подлежи на предварително предаване на насрещната страна по договора,
преминава в нейния патримониум и служи както за потвърждаване на
договора, така и обезпечава изпълнението му. В зависимост от това коя от
страните е неизправна, последиците по отношение на задатъка са различни.
Ако е неизправна страната, която го е дала, то тя не може да иска връщането
му и той си остава в патримониума на страната, която го е приела –чл. 93, ал.
2, пр. 1 от ЗЗД. Ако е неизправна приемащата страна, то тя дължи връщането
му, като размерът може да бъде двоен. Страните са свободни да уговорят
3
размер на сумата, която следва да остане за изправната страна.
Последното законодателно разрешение разкрива проявният елемент не само
на обезщетителната функция на задатъка, а и на санкционната му функция.В
тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че по своята правна
същност задатъкът представлява един по-опростен от предвидения в чл. 87,
ал. 1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора.
Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал.
2 ЗЗД.Освен горното, е нежно да се добави, че Задатъкът е парична сума или
друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при
сключване на договора като доказателство, че той е сключен, и за
обезпечаване на неговото изпълнение. Има гаранционна и обезщетително-
наказателна функция. Тя се изразява в правото на изправната страна да иска в
двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата го страна е неизправна-
което право изправната страна може да упражни само след като се откаже
или развали сключения договор, по който е даден задатъка /реш. №
865/23.12.10 по г. д. № 1831/09, ІV ГО, реш. № 110/29.06.17 по г. д. №
3868/16, III ГО, реш. № 198/17.01.20 по г. д. № 661/19, III ГО, реш. №
120/31.07.19 по г. д. № 992/18, III ГО, реш. № 474/ 13.07.10 по г. д. № 457/09,
IV ГО, и др. /.също съобразно константната практика на ВКС – конкретно
Решение № 865 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1831/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Алексей Иванов Задатъкът е парична сума или друга
имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на
договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото
изпълнение. Задатъкът има гаранционна и обезщетително-наказателна
функции и тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната
страна да иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата
задатъка страна е неизправна. Това право обаче изправната страна може да
упражни само след като се откаже или развали сключения договор, по който е
даден задатъкът. Ако сключеният между страните договор не е развален,
създадената облигационна връзка продължава да обвързва страните и
изправната страна не може да иска в двоен размер получения от неизправната
страна задатък.
Съгласно тази установена задължителна съдебна практика е прието, че
общият способ за едностранно, извънсъдебно разваляне на договорите е
уреден в чл. 87, ал. 1 ЗЗД - когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. Задатъкът и отменината
(пишманлък) са акцесорни съглашения, които предоставят на всяка от
страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден
договор.Договорите могат да се развалят и по взаимно съгласие на страните,
включително и когато това съгласие е дадено с конклудентни действия.
Когато преди изпълнението на един договор, страната върне полученото
капаро (задатък) в двоен размер и това връщане се приеме от насрещната
4
страна, то е налице разваляне на договора по взаимно съгласие на страните.
Действително, функцията на задатъка е да обезпечи изпълнението на
договора, а при неизпълнение, изправната страна, дала задатъка, може да иска
изпълнение, ведно с обезщетение за действително претърпени вреди или при
отказ от договора да иска връщане на задатъка в двоен размер. Когато
страната получила задатъка, върне същия в двойния му размер и далият
задатъка приеме това връщане, то тези действия сочат за отказ от договора -
за развалянето му при взаимно съгласие, след което приелия обратно задатъка
в двоен размер не може да се претендира изпълнението му. Освен това,
страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си
при сключване на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко
отделно поето задължение по него, единственото ограничение при
неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите
нрави. Допустимостта на уговорката за неустойка обаче не е равнозначна на
установеност на основанието за нейното присъждане. Тъй като в договорните
отношения между страните правилото на чл. 92, ал. 1 ЗЗД не е ограничено от
естеството на задължението, чието изпълнение обезпечава, страните могат да
уговорят и други обезпечения или да препратят към други последици. Ако те
са за вреда, която изправната страна свързва с отказа си от договора, както е
при задатъка, съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД, то задържането на задатъка или
връщането му в двоен размер в полза на изправната страна, лишава от
основание иска за неустойка, ако такава е санкционно уговорена за същото
неизпълнение от страна на получилия задатъка. С приемането на капарото в
двоен размер договорът се разваля, но не поради неизпълнение, а заради
отказа от него на основата на съгласие относно правното положение същият
да не поражда други свързани с конкретното неизпълнение последици, освен
тези по чл. 93, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Освен да следят не противоречи ли клаузата за
неустойка на добрите нрави, съдилищата следва да изясняват за всеки
отделен случай дали вредата от конкретното неизпълнение не се компенсира
по друг предвиден или уговорен от закона начин, което налага при иск за
неустойка да се изясни и естеството на вредата като последица от
конкретното неизпълнение.От изложеното до тук следва, че за да се прояви
правния институт на т.нар.задатък, той трябва да е уговорен изрично между
страните, а от данните по делото този извод не може да бъде направен.От
съдържанието на н.а № 36, от 29.01.2002 година /вж.л.6/ става ясно, че е
уговорено изплащането на части на задължението на купувача – Л.Г..При
сключването на сделката тя е заплатила сумата от 13 000 /тринадесет хиляди/
лева, като е поела ангажимент да изплати останалите 7 000 /седем хиляди/
лева в срок от 7 месеца от сключването на този договор.Никъде в н.а.не се
включват клаузи, съобразно които да става ясно, че се дължи задатък и в
какъв размер.Към изложеното по – горе може да се добави и обстоятелството,
че законен задатък не съществува, той / за да възникне/ следва да е уговорен
между страните в тяхното съглашение.В случая това не е така, а не е налице и
приложен Предварителен договор, които да съдържа подобни клаузи.
Според въззивния съд и по повод друго наведено в жалбата възражение
за лишаване право на ползване на жилището от страна на въззивниците, е
5
даден правилен отговор.От данните по делото става ясно, че Договора за
покупко – продажба е бил развален и че съдебното решение е влязло в сила на
24.06.2011 година.Прави впечатление, че още в първо съдебно заседание по
делото адв.Д. – като процесуален представител на ищцата Г. е направила
възражение за погасяването му давност, като съдът приема, че то е
основателно.Давностният срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл на 24.06.2016
година.Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата погасителна давност е всякога пет години и това
разрешение е приложимо и към настоящата хипотеза. Следва само да се
отбележи, че с разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не се отрича възможността
длъжникът да изпълни доброволно задължението си и след изтичането на
давността, което обаче изключва противното разрешение /за допустимост на
принудителното изпълнение/, дори то да се основава на аргументи, изведени
от общия правен принцип на справедливостта.В случая не се касае за
периодично плащане по смисъла на чл.111 б.“В“ от ЗЗД, което да се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ето защо,
макар и с корекция в мотивите на решаващия съд, настоящата инстанция
приема, че възражението за лишаване от право да се ползва жилището се
явява неоснователно.
При тези данни, съдът намира, че решението в обжалваната му част се
явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1838 от 21.04.2020 година, постановено
по гр.дело № 92/2018 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е
приел за установено, че въззивниците Б. А. Г., ЕГН ********** и Н. Д. Г.,
ЕГН ********** дължат солидарно на Л. В. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.
**** сумата от 10 791.60 лева, представляваща дължима на отпаднало
основание сума – платена цена по договор за покупкопродажба, обективиран
в Нотариален акт 36, том І, рег. № 438, дело № 33/2002 г. на нотариус ****,
който договор е развален по силата на влязло в сила Решение №
180/02.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1106/2009 г. по описа на РС – ****
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.06.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, която сума е предмет на Заповед
№ 9242/07.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7257/2016 г. по описа на ВРС, ХХІ състав, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
6
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р ****, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7