Р Е Ш Е Н И Е
№260291/30.5.2022г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 837 по
описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано след като с решение № 1002/21.01.2020 г. по адм. д. № 4191/2018 г.,
по описа на Върховен административен съд е обезсилено решение № 108/23.01.2018
г., по адм. д. № 1441/2017 г. по описа на Административен съд – Варна и делото е
изпратено на Районен съд – Варна, за разглеждане и произнасяне. Същото е
образувано по искова молба на М.Л.Ж., с ЕГН ********** и адрес: ***, III група,
коридор Iв, килия 23, с която против Министерство на правосъдието на Република
България и Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с адрес: бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от Закона за защита от дискриминация /квалификацията съгласно решение №
1002/21.01.2020 г. по адм. д. № 4191/2018 г., по описа на Върховен
административен съд/, за установяване на дискриминационното му третиране, през
периода от период от м.01.2007 г. до 23.05.2017 г., във връзка с въведената в
затвора - Варна система за телефонни услуги „Контел”, за преустановяване на
това дискриминационно третиране; за осъждане на ответниците да му заплатят
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
дискриминационното третиране - разликата в цената на заплатените от ищеца
телефонни разговори за процесния период от м.01.2007 г. до 23.05.2017 г. и
цената на телефонните разговори на мобилните оператори в страната за същия
период, както и сумата от 20000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационното третиране в периода от м.01.2007 г.
до 23.05.2017 г., изразяващи се в търпени дискомфорт, неудобства по-големи от
обичайните, унижение, чувство за безпомощност, дезориентация какво се случва с
близките му, безпокойство. Претендира се лихва за забава, считано от датата на
увреждане до изплащане на задължението.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
В исковата молба се сочи, че
ищецът изтърпява наложено му с присъда наказание в Затвора - Варна, като е
настанен в коридор Iв, килия 23. В нарушение на законоустановените норми,
забраняващи дискриминационно отношение, ответниците поставят ищеца в
по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата, които изтърпяват наказания в
ТПО и в затворнически общежития от закрит и открит тип, както и всички останали
лица на територията на страната, като неоснователно му предоставят по-скъпи
телефонни услуги.
Твърди се, че в местата за
лишаване от свобода телефонните услуги се предоставят чрез телефонната система
„Контел“, като същите са на силно завишени цени. Твърди се дискриминация по
признак „лично положение“. Тъй като цените на телефонните услуги са завишени,
ищецът не може да осъществява контакт с близките си, като по този начин се
пречи на съхраняване на семейните връзки и контактите с външния свят. Ищецът е
поставен във финансова невъзможност да ползва телефон, поради високата цена и
отнета възможност да работи. След като е въведена системата „Контел“, ищецът
търпи постоянно негативни емоции и неудобства.
Ищецът сочи, че в страната
действат три мобилни оператора, които предоставят телефонни услуги на ниски
цени, а при определени условия и възможността да бъдат провеждани безплатни
разговори. В пенитенциарните заведения мобилните услуги са забранени, а
лишените от свобода нямат достъп до стандартни стационарни телефонни услуги.
Единствената телефонна система в затвора - „Контел“ предоставя услугите на
завишени цени. По този начин е установена трайна дискриминационна практика в
затвора, вследствие на която лишените от свобода се чувстват злепоставени, тъй
като нямат право на избор. Твърди се, че поради дискриминационното третиране от
страна на ответниците за ищеца е налице непозволено увреждане, който търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в тревога, безсъние, главоболие и унижение.
В срока по чл.131 ГПК,
ответниците представят общ писмен отговор на исковата молба, в който оспорват
липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника Министерство на
правосъдието. Оспорват предявените искове като неоснователни. Въвежда се
възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Намират, че не е налице соченото от ищеца дискриминационно третиране. Сочат, че
за да е налице дискриминация, е нужно да се установи по-неблагоприятно
третиране на дискриминирания субект, като не са представени изискуемите по
смисъла на чл. 9 ЗЗДискр., факти, въз основа на които да може да се изгради
предположение, че спрямо ищеца е извършена дискриминация. Твърдят, че
поставянето на едно лице в различно положение, в сравнение с други лица, когато
не се дължи на някой от защитените признаци в чл. 4 от ЗЗДискр. не е
дискриминация и не ангажира отговорност. В тази връзка намира, че ищецът не
сочи въз основа на кой признак твърди, че е дискриминиран. Сочат, че действията
на служителите на ответниците относно осигуряването на достъп до телефонни
разговори за лишените от свобода не са дискриминационни, а напротив -
обезпечават законово регламентираното им право, при едни и същи условия и
режим.
Заявяват, че начинът и редът за
ползване на телефонни услуги на лишените от свобода, вкл. и на ищеца са били
еднакви и в този смисъл липсва проява на пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние, на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Ищецът не е бил третиран по начин, различен от останалите
лишени от свобода. От 2007 г., когато системата „Контел“ е била поетапно
въведена в местата за лишаване от свобода, всички лишени от свобода са
упражнявали правото си телефонен достъп именно чрез нея. Лишените от свобода в
Зоната със засилен надзор и охрана /ЗЗНО/, съотв. Зона с повишена сигурност
/ЗПС/, разположена в Затвора - Варна са настанени на основание чл. 71, ал. 2 и
ал. 3 ЗИНЗС в постоянно заключени помещения, при засилен надзор и охрана.
Настанените в ЗПС имат възможност да ползват телефон в установеното по график
лично време. Извън описаните случаи, при заявено желание от лишен от свобода,
на същия се осигурява достъп до телефонен апарат. Наличието на телефонни оператори
се определя централизирано за всички затвори на територията на страната и
тарифите се определят, съгласно ценовите предложения на изпълнителите: от 2006
г. до 2015 г. Бифивон България, а от 2016 г. до настоящия момент – „БТК“ ЕАД.
Намират за неоснователно твърдението на ищеца, че е дискриминиран по отношение на други лишени от
свобода, които през процесния период са били настанени в „затворническо
общежитие“ - Варна и Разделна, за които твърди, че имали достъп до разговори на
по-ниски цени на услугите, предвид въведената в Затвора - Варна система за
телефонни услуги „Контел“. Сочи се, че тези лица са изтърпявали/изтърпяват
наказания наказание „лишаване от свобода“ при друг, по-лек, смекчен режим и не
са настанени в ЗЗНО/ЗПС, т.е сравнение между тези групи лишени от свобода и
ищеца, който е при строг режим в ЗЗНО не би могло да се направи. Заявяват, че
при преценката дали е налице дискриминация по отношение на ищеца от ответниците
следва да се вземе предвид неговото лично положение и да се съпостави с
положението и възможностите, които имат лицата в сходно положение -
изтърпяващите наказание при същия режим през исковия период в ЗЗНО/ЗПС в
Затвора – Варна, като сочат, че лицата, изтърпяващи наказание в посочената зона
са били и са поставени при едни и същи – равни условия, по отношение ползването
на телефонни услуги.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства, се установява, че към процесния
период – м.01.2007 г. до 23.05.2017 г., ищецът изтърпява в Затвора – Варна,
наложеното му наказание по чл.37, ал.1, т.1 вр. ал.2 НК - „доживотен затвор без
замяна“.
С писмо рег.№559/10.02.2022 г. на
началника на Затвора Варна по делото е представен пълен препис от Рамков
договор за изграждане и експлоатация на трафикационна система Контел
№93-00-354/19.09.2006 г., сключен между Министерство на правосъдието на
Република България и „Бивифон България“ ЕООД. Същият е със срок на действие
десет години от датата на подписването му.
Съгласно чл.1 от договора,
Министерство на правосъдието възлага, а „Бивифон
България“ ЕООД се задължава да изгради в местата за лишаване от свобода,
ръководени от министерството, независимо от работещата в тях подсистема, трафикационна система Contel®, която дава възможност на
лишените от свобода да провеждат телефонни разговори посредством бар-кодова
идентификация. При изграждане на системата е договорено да бъде спазено съотношение
– 1 телефонен апарат Контел на 100 лишени от свобода и един компютър за
мониторинг на 300 лишени от свобода /чл.1, ал.6 от договора/. На основание
чл.5, т.6 от договора, Министерство на правосъдието, като възложител, е поел
задължението да преустанови ползването на наличните телефонни апарати, работещи
с карти на оператора, предоставящ услуга към датата на подписване на договора,
в срок до два месеца от въвеждане на трафикационната система в действие.
С писмо № 775/23.01.2014 г. на
главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е указано на началника на
затвора – Варна, че в срок до 11.02.2014 г., следва да се предприемат
необходимите действия по демонтиране и преместване на съществуващия телефонен
апарат „Мобика“ в ЗО „Варна“.
От писмо изх.№41/13.04.2016 г. на
управителя на „Бивифон България“ ЕООД до началника на затвора – Варна, се
установява, че системата Контел е въведена в експлоатация, в това пенитенциарно
заведение, към 31.10.2007 г. От същия документ се установява, че от тази дата
до 20.12.2009 г., цените на телефонните разговори са съобразно договорените с
Министерство на правосъдието, нива, както следва:
-
Местно повикване, с 3 зони – 0,23 лв.; 0,35 лв. и 0,47 лв. на минуста, като
всички цени са с вкл. ДДС;
-
Мобилни разговори – 0,98 лв./минута с вкл. ДДС;
-
7 международни зони, с цени: 1,76 лв.; 2,34 лв.; 3,51 лв.; 5,85 лв.; 10,53
лв.
Изрично е посочено, че от
20.12.2009 г., е намалена цената на мобилните повиквания до 0,74 лв. с вкл.
ДДС. Цените са валидни до 21.02.2012 г.
По искане на ищеца, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – лица, изтърпяващи
наказание „лишаване от свобода“ в затвора – Варна и затвора – Бургас - С.Й.Ф. и К.С.Р..
В показанията си св. Ф. заявява, че познава ищеца повече от двадесет
години, от изтрпяването на предходни наказания по присъди. Твърди, че след
премахване на системата Контел, лишените от свобода имат възможност да
провеждат разговори, при всяка възможност,
когато са отключени за лично време. В зоната за постоянна сигурност /ЗПС/ има
монтиран един телефонен апарат. Определя времето, в което е действала системата
„Контел“ като „трагично“, тъй като една минута ползване на услугата струвала 98
стотинки, като била еднаква към всички оператори. За времето от 2007 до 2009
г., свидетелят е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от преходен тип в
Разделна, където цените на телефонните услуги били в размерите, валидни за
всички физически лица в страната – много по-ниски от
тези по системата Контел. Извършване на обаждане за сметка на другата страна
било възможно само в Разделна, тъй като само там апаратите имали номера и
близките на лишените от свобода можели да им се
обаждат. Твърди, че ищецът бил потиснат от това, че не можел да контактува с
близките си, поради обстоятелството, че разговорите са
прекалено скъпи. Обяснява, че след въвеждане на Контел, имало изискване, всеки
лишен от свобода да заяви
десет телефонни номера, към които има право да извършва повиквания. В случай на
необходимост да бъде проведен разговор с номер извън първоначално посочените,
било необходимо предварително да се подаде молба. Това било допълнително
неудобство, което създавало притеснения за лишените от
свобода.
Св.
Р. познава ищеца от 2010 г., когато последният бил въведен в ЗПС на Затвора – Варна. В показанията си свидетелят сочи, че
през годините е имало промяна в доставчиците на телефонни услуги, като
първоначално разговорите били таксувани на „прилични цени“, на каквито
говорели всички други потребители извън пенитенциарните заведения. Лишените от
свобода можели да закупуват фонокарти и свободно да разговарят до изчерпване на
импулсите по тях. Номерата, до които било възможно осъществяване на повикване,
също не били ограничени.
След въвеждане на системата Контел, лишените от свобода следвало да заявят
до десет телефонни номера, с които имали право да контактуват, като нов номер
можел да бъде допуснат само след молба и след замяната му с номер от
предварително заявения списък. В ЗПС имало поставен само един телефонен апарат,
като с него били обслужвани между двадесет
и тридесет човека. Св. Р. сочи, че от 07.05.2019 г., изтърпява наложеното му
наказание в затвора – Бургас, където провежданите от лишените от свобода, телефонни разговори, също са били на завишени
цени. Последните били променени след 2015 – 2016 г., когато сменили и
телефонните апарати в затвора. Независимо от
промяната, лишените от свобода
продължили да бъдат таксувани с по-високи цени, в сравнение с лицата извън
пенитенциарните заведения, тъй като в затвора цената на фонокарта била много
по-висока от цената извън затвора. Твърди, че в затворническото общежитие в
Разделна нямало ограничение по отношения броя телефонни номера, до които било
разрешено извършване на повиквания и цените били
по-ниски. Не било възможно извършване на обаждане за
сметка на насрещната страна. Ищецът бил унизен от това, че поради скъпите
телефонни услуги не можел да разговаря с близките си. Той нямал източници на
доход, поради което бил унизен да иска пари от своят сестра, която била инвалид
и от възрастната си майка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от
дискриминация. Същите са допустими, а разгледани по същество, те са
неоснователни.
За успешно провеждане на
исковете, в тежест на ищеца е да докаже
наведените от него положителни факти, а именно, че през процесния период е
ползвал телефонни услуги на по-висока цена в сравнение с останалите лица,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, както и с лицата
настанени в затворнически общежития; че е налице дискриминационно третиране от
страна на ответниците по признак „лично положение“; че вследствие действията на
ответниците е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди. В тежест
на ответниците е да установят възраженията си за изтекла погасителна давност и
за равно третиране на всички лишени от свобода, изтърпяващи наказание лишаване
от свобода в Затвора – Варна.
Твърденията, изложени от ищеца,
са за осъществена от ответника пряка дискриминация. Съгласно разпоредбата на
чл.4, ал.2 вр. ал.1 ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице,
при сравними сходни обстоятелства. В случая се твърди по-неблагоприятно
третиране в сравнение с лицата, които изтърпяват наказания в ТПО и в
затворнически общежития от закрит и открит тип, както и всички останали лица на
територията на страната.
За да се извърши преценка дали е налице
дискриминационно отношение от страна на ответниците, следва да се даде отговор
на въпроса с кои лица следва да се сравнявя ищецът, за да се установи дали всички са поставени при „сравними
сходни обстоятелства“. В
исковата молба се твърди, че извършената дискриминация е по признак „лично
положение“, поради което сравнението следва да се извършва само с лицата, които
имат идентично на ищеца лично положение – тези, които изтърпяват наказание
„доживотен затвор без замяна“, в затвора – Варна. Само при съпоставянето с тези
лица, може да се извършва преценка дали е налице соченото от ищеца
дискриминационно отношение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установи, че телекомуникационната система „Контел“ е въведена в затвора – Варна
към 31.10.2007 г., като съществуващите до този момент апарати на „Мобика“ и „Булфон“,
чрез които са осъществявани разговори на по-ниски цени, са демонтирани. Преди,
по време, а и след процесния период, всички лишени в свобода в затвора – Варна
провеждат телефонни разговори при едни и същи условия и на едни и същи цени. Ищецът
не е бил по-неблагоприятно третиран в сравнение с другите лишени от свобода в
същото пенитенциарно заведение. По-неблагоприятното третиране на лишени от
свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват
наказанието си не е сред предвидените в чл.4, ал.1 ЗДДискр. или друг закон
признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или
обществено положение /така решение
№101/02.08.2021 г. по гр. д. №1871/2020 г. на ВКС, 4 г.о./. Отделно, от
показанията на св. К.С.Р. се установи, че в затвора – Бургас, лишените от
свобода също са заплащали телефонни услуги в много висок размер.
Сравняване по признал „лично положение“ с потребители на
телефонни услуги, които не са лишени от свобода е невъзможно. Правата на тези
лица не са ограничени по какъвто и да е начин, поради което те могат свободно
да избират доставчик на услуги, в т.ч. и далекосъобщителни, сами да решат дали да
се съобразят с предложените им условия и цени или да се обърнат към друг
оператор. От друга страна, с налагане на наказанието лишаване от свобода,
принудително се засягат едни или други елементи на свободата на осъдения, т.е.
на съвкупността на всички права, признати на гражданите от Конституцията,
международните договори и законите на страната, както и възможността за тяхното
упражняване /Александър Стойнов – Наказателно право, Обща част, изд. „Сиела“,
1999 г., л.396/. Лишаването от свобода неминуемо засяга както свободното
придвижване, така и възможността осъдения сам да определя своя начин на живот.
Ограничаването /но не и прекъсването/ на социалните контакти не е
дискриминационно третиране, а елемент от наложеното наказание на лишения от
свобода.
На ищеца е наложено най-тежкото наказание, предвидено с
Наказателния кодекс, за извършените от него престъпления по чл.152, ал.3 НК,
чл.152, ал.3, т.4 вр. ал.1, т.2 НК и чл.116, ал.1, т.12 НК. Същото е допустимо
като изключителна мярка, когато извършеното престъпление е изключително тежко
/чл.38, ал.1 НК/, като това обстоятелство сочи, че при определяне тежестта на
наказанието, се преследват не само целите по чл.36 НК, но и се цели защита на
обществото, чрез изолиране на извършителя. Лишените от свобода нямат и не могат
да имат същия обем права и да бъдат третирани като свободните граждани, тъй
като подобно третиране надхвърля рамките на приложената наказателна репресия,
която по естеството си предполага разграничение /в този см. определение
№60649/12.10.2021 г. по гр.д. №1515/2021 г. на ВКС, 4 г.о./.
Ищецът изтърпява наказанието си в затвора – Варна, в зона с
повишена сигурност, като от показанията на водените от него свидетели се
установи, че лишените от свобода имат на разположение един телефонен апарат.
Съгласно сключения договор с „Бивифон България“ ЕООД, в затворите се монтира по
един телефонен апарат на сто лишени от свобода. От показанията на св. Рашев се
установи, че апаратът в ЗПС обслужва не повече от тридесет лица, т.е.
значително по-малко от предвиденото.
При горните доводи, съдът намира,
че по отношение на ищеца не е извършена пряка или непряка дискриминация, спрямо
него не е налице дискриминационно отношение от страна на ответниците. Лишеният
от свобода не е бил третиран по-неблагоприятно от други лица, с които се намира
при „сравними сходни обстоятелства“. С оглед установената
неоснователност на иска по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., то и обусловените от него
искове по чл.71, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр., също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. За пълнота следва да се посочи, че исковете за присъждане на
обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди останаха недоказани.
Ищецът не установи да е провел разговори, чиято стойност да надвишава с 5000
лева цената, която би заплатил за проведени разговори към оператор извън
системата Контел, както и да е търпял сочените негативни емоции, за чието
овъзмездяване претендира сумата от 20000 лева.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.8 вр. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 200 лева.
Съгласно чл.75, ал.2 ЗЗДискр., за
производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а
разноските са за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ж., с
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора -
Варна, против Министерство на правосъдието на Република България и Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“, с адрес:
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от
дискриминация /квалификацията съгласно решение № 1002/21.01.2020 г. по адм. д.
№ 4191/2018 г., по описа на Върховен административен съд/, за установяване на
дискриминационното му третиране, през периода от период от м.01.2007 г. до
23.05.2017 г., във връзка с въведената в затвора - Варна система за телефонни
услуги „Контел”, за преустановяване на това дискриминационно третиране; за
осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от дискриминационното третиране - разликата в
цената на заплатените от ищеца телефонни разговори за процесния период от
м.01.2007 г. до 23.05.2017 г. и цената на телефонните разговори на мобилните
оператори в страната за същия период, както и сумата от 20000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационното третиране в периода от
м.01.2007 г. до 23.05.2017 г., изразяващи се в търпени дискомфорт, неудобства
по-големи от обичайните, унижение, чувство за безпомощност, дезориентация какво
се случва с близките му, безпокойство. Претендира се лихва за забава, считано
от датата на увреждане до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Л.Ж., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора - Варна, ДА
ЗАПЛАТИ на Министерство на правосъдието на Република България и Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“, с адрес:
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, сумата от 200 лева, представляваща
сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.8 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано,
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: