№ 341
гр. Благоевград , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500276 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по подаденa
въззивна жалба с вх.№ 84383/20.11.2020 г. от Б. В. В., с постоянен и настоящ
адрес: общ.П., гр.П., с.Г., ул.“Т.“ №11, чрез процесуален представител, срещу
Решение № 8565 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 2144/2019 г. по
описа на РС – П., в частта, с която са отхвърлени предявените искове.
Конкретно, атакуваното реяение на РС се обжалва в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.45 ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на нанесеният побой над Б.В. на
03.01.2019г., за разликата над 1500/ хиляда и петстотин лева/, до размера от
10 000/десет хиляди лева/;в частта, в която първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1000/
хиляда лева/ представляващи болнични разходи, извършени прегледи и
манипулациии, закупени лекарства и в частта, в която първоинстанционният
съд е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди, в размер на 6
000/ шест хиляда лева/, представляващи пропуснати ползи.
1
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт досежно установения в чл.52 ЗЗД принцип
за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не
отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не
съответства на степента на търпените от ищеца неимуществени вреди.
Въззивната жалба са подадени в двуседмичния преклузивен срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес да обжалва първоинстационния
съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК,с оглед на
което е процесуално допустима.
Като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните и извърши съвкупна
преценка на събраните доказателства, въззивният съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
С обжалваното решение ответника КР. К. К., ЕГН ********** е осъден да
заплати на ищеца Б. В. В., ЕГН ********** сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди - болки и страдания, психически и емоционален
дискомфорт, изразяващи се в продължително главоболие и болки в областта
на главата, лява ръка, счупване на лявата лакътна кост, в средната й трета,
довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за повече
от месец, последица от престъпното деяние, за което КР. К. К. е осъден по
нохд № 352/2019 година по описа на Районен съд-П., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.01.2019 година до окончателното й
изплащане като иска за разликата над уважения размер до претендирания - 10
000 лева е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН. С така атакуваното решение
са отхвърлени като неоснователни исковите претенции на Б. В. В., ЕГН
**********, за осъждане на КР. К. К., ЕГН **********, да му заплати сумите
от 1 000 /ХИЛЯДА/ лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи
болнични разходи, извършени прегледи и манипулации, закупени лекарства и
6 000 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи, всички последица от престъпното деяние, за което КР. К. К. е осъден
по нохд № 352/2019 година по описа на Районен съд-П., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 03.01.2019 година до окончателното им
изплащане.
2
Безспорно е установено по делото, че с влязло в сила одобрено от съда
споразумение по нохд № 352/2019г. на PC-П. КР. К. К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 НК, изразило се
в това, че на 03.01.2019г. в с.Кл. е причинил на Б. В. В., от с. Г. средна телесна
повреда, изразила се в счупване на лявата лакътна кост в средната й трета, за
което му е наложено съответно наказание.
Изхождайки от и писмените доказателства по делото съдът приема за
безспорно установено от фактическа страна и увреждането на ищеца -
счупване на лявата лакътна кост в средната й трета, което му е причинило
болки и страдания.
По делото, пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства.
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, правилно е анализаран събрания доказателствен
материал, в т.ч. и показанията на разпитаните свидетели, поради което БлОС
препраща на основание чл. 272 от ГПК към приетото за установено от
фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение.
По делото няма спор по фактите, не се оспорва и основателността на исковата
претенция по първия иск. Единственото, с което жалбоподателя пред
настоящата инстанция, не е съгласен е определения и присъден размер на
дължимото обезщетение, като същия се счита за занижен. По останалите
предявени искови претенции, касаещи обезщетение за имуществени вреди и
пропуснати ползи, жалбоподателя не е доволен от тяхното отхвърляне, като
счита решението в тази му част за изцяло неправилно.
При така установената фактическа страна на спора съдът приема от правна
страна следното:
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл.45
ЗЗД. Основателността на иск по основния фактически състав на
непозволеното увреждане предполага кумулативно наличие на следните
елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието
да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в
3
причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено
виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45
ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на
вредоносен резултата, както от имуществено, така и от неимуществено
естество.
Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.45, ал.1 от
ЗЗД за установяване осъществяването на обективните елементи от
фактическия състав – деяние под една от двете форми – действие или
бездействие, противоправност на това деяние, причиняването на вреда –
имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена
обусловеност на деянието с настъпилия резултат, е на ищеца – арг. чл.154,
ал.1 от ГПК. Горните обективни елементи представляват твърдения за
положителни факти, от които ищецът има правно очакване за положителни
правни последици за себе си, поради което носи тежестта да ги докаже.
Единствено субективния елемент – вината следва да се опровергае от
ответната страна – арг. ал.2 от чл.45 от ЗЗД.
Одобреното от наказателния съд споразумение по нохд № 352/2019г. на PC-
П. има значението на влязла в сила осъдителна присъда на основание чл.383
ал.1 НПК.Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския при разглеждане на гражданските последици
от деянието относно авторството на деянието ,неговата противоправност и
вината на дееца.Следователно-по силата на одобреното от наказателния съд
споразумение в настоящето гражданско производство не може да се спори
относно осъществяването на деликта от ответника и неговата
вина.Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане-вредоносните последици и причинната им връзка с увреждането
подлежат на пълно и главно доказване от ищеца. В случая такова е проведено.
С представените писмени доказателства и събраните гласни такива се
установява вида,интензивността и продължителността на изживяните от
ищеца негативни изживявания. Така, се установява по делото, че в резултат
на причинената му от ответника средна телесна повреда ищецът е преживял
силни болки в областта на лява ръка и главата, затруднение на движенията на
ляв горен крайник, психически и емоционален дискомфорт, за около 1 месец.
Изброеното представлява вредоносен резултат от противоправното деяние.
4
При преценката на вредите и обезщетяването им първоинстанционният съд е
приложил правилно материалния закон.
Определеното обезщетение в размер общо 1 500лв за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съответства на критериите за справедливост по чл.52
ЗЗД. При определяне размера на обезщетението РС е взел предвид вида и
степента на причинените на ищеца телесно увреждане, произхода, неговата
продължителност и интензивност, както и възрастта на пострадалия, ведно с
причинените му страхове, нарушено спокойствие и съм, притеснения.
Въззивната инстанция счита, че сумата от 1 500лв. представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението
настоящия съдебен състав взе предвид т.II от Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС, съгласно което понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства от съда; при
телесните увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и
достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и негативни
преживявания от негова страна. При преценката, съдът следва да съобрази
данните за конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е
преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху
нея. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и
интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на
всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение
върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да
компенсира вредите. Така, по делото не бе установено ищеца да е претърпял
по-големи болки от типичните за това увреждане. Не бе доказано по никакъв
начин същия да е преживял стрес и притеснения по- големи от обичайните.
Напротив -от показанията на свидетеля И., се установява дори, че по времето,
когато е бил с гипсирана ръка ищецът е посещавал питейни заведения и се е
5
веселил до късно, не е бил тъжен или с измъчена физиономия, с която да
изразява болки или страдания. Паралелно с това, другата разпитана по делото
свидетелка В.а, майка на ищеца не установява вреди извън обичайните,
твърди за изтърпяни болки и неудобства, а както и че не помни коя ръка му е
била счупена, но изпитвал нужда от помощ при преобличане, къпане,
хранене, тоест търпял е вреди с умерен интензитет. Отделно от това не са
ангажирани доказателства от страна на В. за това дали и какви неудобства,
болки и страдания /било физически или психически такива/към настоящия
момент търпи, като има данни за сравнително бързото му възстановяване, за
не повече от месец , като за този извод, БлОС съобрази и факта, че едва два
месеца след инкриминираното деяние, а именно от 05.03.2019 година, ищецът
отново работи като служител по земеделски дейности.
При съобразяване на гореизложеното, БлОС, счита размера на обезщетението
от 1 500 лева за правилно и справедливо определен. При посочените
данни претенцията по чл.45, ал.1 ЗЗД е безспорно основателна в размера на
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. При определяне на
размера на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил в пълен
обем страданията на ищеца така както са установени по делото, предвид
процесуалната активност и ангажираните от В. доказателства.
Kaто искова претенция се претендира от ищеца заплащане а сумата от 1000лв
- направени разходи за болнични разходи, прегледи, манипулации, закупени
лекарства. Същата е неоснователна. Липсват доказателства за вида и размера
им. Майката на ищеца сочи, че по негови твърдения е дал 1000лв за лечение,
но същата нито знае за какво са дадени тези пари, нито дали наистина са
толкова, нито за какво точно са дадени, не може да посочи коя ръка на
нейния син е била гипсирана. Липсват доказателства в какво са се изразили
твърдените от ищеца прегледи и манипулации, колко са били, кой ги е
направил.
По претенцията на ищеца за пропуснати ползи с мотив, че в следствие на
увреждането не е могъл да изпълнява трудовите си задължения в периода
03.01.2019- 05.03.2019г и поради това не е получил трудово възнаграждение в
размер общо на 3000 евро, БлОС намира същата за неоснователна. На първо
място не са представени доказателства за този период ищеца принципно да е
6
бил в трудово правоотношение към момента на увреждането - 03.01.2019г.
Представените 2бр. трудови догобвори за сКл.вани за определен брой дни и
период, за по 150 дни, като към релевантната ни дата 03.01.2019г, този период
на трудова правна обвързаност е бил изтекъл. Освен, че няма годни данни за
това ищеца да е бил в реално трудово правоотношение, няма респ. данни и за
това какъв е евентуалния размер на месечното трудово възнаграждение, което
ищецът твърди, че е получавал.
С оглед на изложеното съдът намира, че решението на Районен съд – П. е
правилно и следва да бъде потвърдено. Тъй като настоящата инстанция
изцяло споделя мотивите на първостепенния съд, то и на основание чл.272
ГПК препраща към тях.
Предвид изложеното въззивният съд намира оплакванията визирани в
жалбата за за несъстоятелни. Отново, имайки предвид установената
фактология по делото и релевантните обстоятелства за казуса, въззивната
инстанция счита за неоснователни и оплакванията визирани пред въззивната
инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора
в закона и материалите по делото.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, БлОС следва да
присъди разноски на ответната по делото пред въззивната инстанция страна, в
размер на 1000 /хиляда/ лв. за заплатен адвокатски хонорар, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,
Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8565 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д.№
2144/2019 г. по описа на РС – П., в атакуваните му части.
ОСЪЖДА Б. В. В., ЕГН **********, с адрес с.Г., община П., ул.“Т.“ № 11 да
заплати на КР. К. К., ЕГН **********, с адрес град П., жк „Ц.С." № 3, вх.А,
ет.5, ап.15 сумата от 1 000 /хиляда/ лв., разноски пред въззивната инстанция
за заплатен адвокатски хонорар.
7
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8