Р Е Ш Е Н И Е
№46
13.02.2020 г.
гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В
публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдия Роман Николов, въззивно
гражданско дело № 669 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 762 от 14.05.2019 г., постановено по гр. д. № 7111 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. съдът е осъдил „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“, № 7, да заплати на Г.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: ***, следните суми:
Сумата от 2074,47 лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., ведно със сумата от 243,82 лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016 г. до 29.05.2017 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
Сумата от 3069,01 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2016 г., ведно със сумата от 335,97 лв. представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016 г. до 29.05.2017 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
Сумата от 1226,53 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2016 г., ведно със сумата от 125,97 лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016 г. до 29.05.2017 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и
Сумата от 384,06 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на шест дни, сумата от 42,58 лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016 г. до 29.05.2017 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Районният съд е осъдил „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* да заплати на Г.И.Я., с ЕГН: **********, сумата от 968,07 лв., представляваща законната лихва върху застрахователното обезщетение от 6574,07 лв., за периода от 29.05.2017 г. (датата на подаване на исковата молба срещу работодателя) до 16.10.2018 г. (датата на подаване на исковата молба срещу застрахователя), като отхвърлил като неоснователен иска до пълния му предявен размер от 1029,01 лв.
Осъдил „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* да заплати на Г.И.Я., с ЕГН: **********, сумата от 920,37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д. № 2922 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. и гр. д. № 135 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г.
С обжалваното Решение Районният съд отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Г.И.Я., с ЕГН: **********, срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:*********, с който се иска ответникът да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения.
С посоченото Решение Районният съд
е осъдил „ОЗК-Застраховане“
АД, с ЕИК: *********, да заплати на Г.И.Я., с ЕГН: **********, сумата от
1561,67 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси,
адвокатско възнаграждение и експертизи в съответствие с уважената част от
исковете.
Посочил е, че Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника, Електрисите“ ЕООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Р. Даскалов“, № 1, Бизнес – комплекс Перник, ет.
2, ап. 6.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство, който в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К. е подал въззивна жалба. Със същата се моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че исковете са доказани по основание и размер, тъй като не са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя, тъй като не е налице застрахователно правоотношение на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ, предвид липсата на доказателства за наличие на удостоверение за регистрация на „Електрисите”, като предприятие осигуряващо временна работа, съгласно Закона за насърчаване на заетостта, не е приложен лиценз, какъвто дружеството е длъжно да притежава с оглед установените в закона парични гаранции в размер на 200 000 лева. На второ място не се доказало в първоинстанционното производство наличието на покрит риск по валидно застрахователно правоотношение. На следващо място се твърди, че по приключилото вече гр. дело 2977 по описа на РС Перник за 2017 г. е издаден в полза на ищеца срещу ответника „Електрисите” ООД изпълнителен лист за същата сума. Постановявайки съдебния си акт, съда е дал възможност на ищеца да удовлетвори едно свое (предполагаемо) вземане два пъти на законно основание. Сочи се, че съгласно общите условия по сключения застрахователен договор и по-точно т. 2.1 застрахователят покрива сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати като компенсация за причинени неимуществени вреди имуществени вреди на работниците и служителите си вследствие на трудова злополука, настъпила при изпълнение на трудовите им задължения в периода на действие на злополука, настъпила при изпълнение на трудовите им задължения в периода на действие на застраховката, а по делото не е установено да е настъпила трудова злополука с участието на ищеца.
Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, от Г.И.Я., с ЕГН: ********** против „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6574,07 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ по покрит риск за дължимото се и неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2016 г., ведно със законната лихва върху главница за периода 26.05.2016 г. до 29.05.2017 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ ЕООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 920,37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д. № 2922 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. и гр. д. № 135 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г. Поискал е от съда да осъди ответното дружество да му заплати 1000 лв. неимуществени вреди представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения. В исковата молба ищецът е твърдял, че за процесните суми има постановено влязло в сила решение по гр.д. № 02922 по описа на РС Перник за 2017 г., с което Я. е осъдил работодателя си „Електрисите“ ЕООД да му заплати процесните суми. Посочил е, че Решението е постановено при участието на ответното дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, като трето лице – помагач на страната на „Електрисите“ ЕООД, поради което и се явява обвързано от действието на решението.
Ответното дружество чрез
процесуалния си представител в срока по
чл. 131 ГПК e оспорило предявените обективно кумулативно съединени искове по
основание и размер. В подадения отговор на искова молба е изложил съображения,
че не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща
гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между „ОЗК-Застраховане“ АД и
„Електрисите“ ЕООД, изцяло са оспорени претенциите за обезщетение за
имуществени вреди за направени разноски по гр.д. № 2922 по описа на Районен съд
Перник за 2017 г. и гр. д. № 135 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г. и за
обезщетението за неимуществени вреди. Твърдял е, че за ответното дружество не е
възникнало задължение за плащане поради неизпълнение на „Електрисите“ ЕООД, да уведоми застрахователя в предвидените от закона
срокове. Изложил е, че предявените искове са завишени по размер.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира следното:
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник счита, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Въззивният съд
счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от
фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от
районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се
във въззивната жалба оплакване, че районният съд неправилно е приел, че
исковете са доказани по основание, тъй като не са налице основания за
ангажиране на отговорността на застрахователя. От приетите като доказателства в
първоинстанционното производство, застрахователни полици с № *** от *** и № ***
от *** се установява, че между „ОЗК-Застраховане“ АД и „Електрисите“ ЕООД, е имало валидно сключени
застрахователни договори със застрахователно покритие „Сумите, които
застрахованият („Електрисите“ ЕООД,) на
законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите,
представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от
Застрахования по договор за осигуряване на временна работа“. От цитираните полици се
установява, че повод за предявяване на претенция е „Цялостно и/или частично
неизпълнение от страна на Застрахования произтичащи от Кодекса на труда, раздел
VIII, буква „В“ –
Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява
временна работа – чл. 107с, ал. 5, довело до имуществени вреди на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа“.
Безспорно е установено, че ищецът и „Електрисите“
ЕООД, са имали валидно сключен трудов договор, в периода на действие на
застраховката. В тази връзка районният съд е изложил подробни мотиви, които
изцяло се споделят и от настоящият състав. Въззивният съд счита, че от
събраните и неоспорени от страните доказателства е установено по безспорен и
категоричен начин, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща
гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника
и работодателя на ищеца „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7
ЗНЗ, както и че Г.Я., като работник на „Електрисите“ ЕООД е имал качеството на
бенефициент като работещо при условията на чл. 107р и сл. КТ в Република
Франция лице. Настоящият състав на съда изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че в срока на валидност на застрахователното
правоотношение е настъпил покрит риск – неизплащане на дължимите се на ищеца
суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради
неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за
осигуряване на временна заетост. В тази връзка абсолютно неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че не били представени по делото удостоверение за регистрация на
„Електрисите”, като предприятие осигуряващо временна работа, съгласно Закона за
насърчаване на заетостта, както и лиценз, тъй като това са документи, които е
следвало да бъдат представени при сключване на застрахователните договори и ако
„Електрисите“ ЕООД не е разполагало с тях, не е следвало да се сключват тези
договори. С оглед изложеното по-горе относно предмета на застрахователните
договори ирелевантно е позоваването на текстове
от Общите условия, касаещи трудова злополука, тъй като предмета и обхвата на
застрахователните договори не е свързан с такъв риск.
Неоснователно е възражението изложено във въззивната жалба, че Районният съд, постановявайки съдебния си акт, съда е дал възможност на ищеца да удовлетвори едно свое вземане два пъти на законно основание. Съгласно Тълкувателно решение № 2 /2010 г. по Тълкувателно дело № 1 по описа за 2010 г. на ОСТК на ВКС при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 432 от действащия КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. В същото Тълкувателно решение е посочено, че плащането на сумата, присъдена на увреденото лице, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 432, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.М.В.. От заключението по същата се установява, че към момента на изготвяне на заключението няма плащане от работодателя „Електрисите“ ЕООД, на присъдените с Решение по гр.д. № 2922 по описа на Районен съд П. за 2017 г. суми. При тези данни първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е формирал своите изводи, че осъдителните искове на ищеца срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени, които изводи изцяло се споделят от въззивния съд.
Цитираният от жалбоподателя „Фонд за гарантиране на вземането на работника или служителя при несъстоятелност”, касае съвсем различен казус – за правата на работник при обявен в несъстоятелност работодател, а по делото липсват каквито и да било доказателства, че „Електрисите“ ЕООД е обявено в несъстоятелност.
Предвид
гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателя „ОЗК-Застраховане“ АД, ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Г.И.Я., сумата от 1000 лв. направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 762 от 14.05.2019 г., постановено по гр. д. № 7111 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“, № 7, да заплати на Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, сумата 1000 лв. (хиляда лева) направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.