Р Е Ш Е Н И Е
№ 260053 04.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 30 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М.Р.Б. *** срещу Наказателно постановление № 1970-750 от 18.05.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради липса на валиден нормативен акт, който да предвижда възможността за налагане на процесната глоба, излагайки подробни съображения относно правната природа на заповедта на Министъра на здравеопазването, изискването към формата, съдържанието и обнародването й в Държавен вестник и за съотношението със Закона за здравето и поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че дори да било формално извършено твърдяното в наказателното постановление нарушение, то налице били предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, като се излагат конкретни фактически твърдения и правни доводи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща, упълномощен по делото представител.
Административнонаказващият орган - Директорът на ОД на МВР - Хасково, редовно призован, също не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител, не заявява и писмено становище по подадената жалба.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 16.04.2020 г. свидетелите И.М.З., на длъжност „инспектор“ в Детска педагогическа стая в РУ на МВР – Хасково и И.Т.К., експерт криминалистична дейност в РУ на МВР – Димитровград в около 17:00 часа извършили проверка в парк „Кенана“ за осъществяване на контрол по спазване на въведените противоепидемични мерки във връзка с разпространяващото се заразно заболяване, причинявано от коронавирус. Установили жалбоподателя, който бил заедно с още едно момче и не носел поставена на лицето предпазна маска. След като преценили, че е налице неизпълнение на въведените противоепидемични мерки съгласно Заповед на Министъра на здравеопазването, срещу жалбоподателя М.Р.Б. бил съставен от свид. И.М.З. Акт за установяване на административно нарушение № 1970-750/04.05.2020 г. Процесният АУАН бил съставен за нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето /след нанасяне на поправка в съдържанието му при изписване на датата на съставяне и датата на нарушението/ за това, че „в около 17:00 часа в парк „Кенана“ не носи маска на обществено място по чл. 209, ал. 1 по закона за здравето… Министъра на здравеопазването във връзка с ал. 1“, след което е посочено, че бил нарушен „209а, ал. 1 от ЗЗ“. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на лицето, сочено в него като нарушител, което отказало да подпише акта, както и да получи екземпляр от АУАН, удостоверено с подписа на нарочен свидетел, според отбелязването в съдържащата се разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, добавяйки след израза „във връзка, „с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето“ и след като преценил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.М.З. и И.Т.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали в хода на същата за фактите, за които разполагат все пак със спомен, макар и не особено ясен, както и тези, свързани с неговото съставяне, включително за отклонението при изписване на датата на съставяне на акта и на твърдяното нарушение и съставяне на акта. Показанията на тези свидетели са еднопосочни с приобщените писмени доказателства, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., съобразно действащата към датата на деянието редакция, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв., а според актуалната – ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена административна санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати такива нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било запознато със съдържанието му, но е отказало да го подпише, както и отказал е да получи и екземпляр от него, удостоверено с подписа на нарочен свидетел, съгласно изискванията на чл. 43 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административни нарушение обаче не отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите реквизити. Съображенията в тази насока са следните:
Най – напред липсва ясно описание на визираното от актосъставителя деяние и съответствието му с изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение фактически твърдения, жалбоподателят М.Р.Б. е санкционирана за това, че на „16.04.2020 г. /след нанасяне на поправка в съдържанието му при изписване на датата на съставяне и датата на нарушението/ за това, че „в около 17:00 часа в парк „Кенана“ не носи маска на обществено място по чл. 209, ал. 1 по закона за здравето на Министъра на здравеопазването във връзка с ал. 1“, след което е посочено, че е нарушен „209а, ал. 1 от ЗЗ“. Тоест, не става ясно по никакъв начин за какво конкретно деяние е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Дори, според твърденията, да се приеме, че същият е привлечен към административно – наказателна отговорност за неизпълнение или нарушаване на въведени противоепидемични мерки, то позоваването на основанието за тяхното въвеждане – „чл. 209, ал. 1 по закона за здравето на Министъра на здравеопазването във връзка с ал. 1“ граничи с абсурдността. Дори след намесата на наказващия орган да се има предвид чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, както впоследствие е добавено в наказателното постановление, то тази правна норма касае основанието за обявяване на противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки в тази връзка, още повече, че през процесният период в сила в страната е било обявеното с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. извънредно положение. Освен това, дори да се приеме, че е ноторно известно, че парк „Кенана“ е в град Хасково, липсва каквато и да е конкретизация с какво точно поведение на лицето, какви конкретни мерки, са нарушени, за да се приеме, че е налице въобще описано някакво съставомерно поведение и то такова, съобразно изискванията на фактическия състав на посочената правна норма от специалния закон – чл. 209, ал. 1 Закона за здравето, респ. коригирана на чл. 209а, ал. 1 от същия закон в наказателното постановление. Такива твърдения да се извличат от съда по логически път е недопустимо, дори когато това може да се стори след анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и да се извлече, че под израза „не носи маска“, се има предвид не каква да е маска, а предпазна маска и носена не как да е – в ръка, в чанта, а поставена на лицето по начин закриващ устата и носа. Оттук, липсва необходимата конкретика при фактическото изложение относно обективната страна на описаното деяние относно механизма на осъществяване, както и относно дадената правна квалификация, в което се изразява и визираното нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, водещо правно - логически и до допускане на следващото констатирано от съда – по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Изискването по този текст от закона се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо, което в случая не е изпълнено по адекватен начин, а това обосновава извода за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. То, наред с посоченото по – горе, както и с визираното нанасяне на поправки в съдържанието на ката не по установения ред, отнасящи се до основни негови реквизити, следва да се квалифицира като съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя да узнае за какви факти се цели да бъде ангажирана отговорността му, а така също препятства се упражняването на контрол за законосъобразност. Следователно, всяко от тях се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото с издаването му въз основа на процесния АУАН, въпреки опита не са били надлежно отстранени, след като фактическите твърдения на актосъставителя са възпроизведени изцяло.
С оглед тези съображения, предвид извода за допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено, без да се обсъждат въпросите по същество за наличие на деяние, авторство и вина, препятствано дори, поради самото естество на процесуалните пропуски в дейността на контролните органи. С оглед допускането им, липсва необходимост и от анализ във връзка с въведените от жалбоподателя оплакванията, отнасящи се до правната природа на заповедта на министъра, след като такава на нито едно място не е цитирана, за да се прецени до кой точно акт се отнасят тези възражения, з ада е възможно да бъдат обсъдени.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-750 от 18.05.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.