Р Е Ш Е
Н И Е
№261 Разград
3.ІV.2018 Разградски окръжен
година Град
2018
съд
3
.ІV. закрито
На Година
АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ДИЛЯНА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2018 №56 В. гражданско
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.437 във вр. с чл.435,ал.2, т.6 ГПК.
Образувано
е по жалба на Л. Д.
Д., длъжник по изп. д.№20157620400634, образувано и висящо
на производство пред ЧСИ Д.Драганов, рег.№652 и р-на на действие при РОС .
Жалбата е подадена чрез процесуално представляващата го по пълномощие-адв. Ст. Г. против Разпореждане №…/22.ХІ.2017г., с което ЧСИ
отказва да уважи молбата на длъжника по
изпълнението за прекратяване на производството по изп.д.№ 20157620400634 при хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК-
настъпила перемпция. Позовавайки се на незаконосъобразност
и необоснованост, моли за отмяна на обжалваното действие и за прекратяване на
образуваното срещу него изп. производство поради обективирано, в срока на
чл.433 ГПК бездействие от страна на взискателя. Идентично на изложеното в
молбата си за прекратяване на изп.производство, в жалбата си не позовава
твърдяната перемпция на факти, а на
съдебна практика досежно различията между
давностните и преклузивните срокове в изпълнителното производство.
В
законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна
- Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол, взискател по изпълнителното дело не се е възползвала от правото си на отговор и
не ангажира становище по нейната допустимост, и основателност.
В мотивите
си към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ Драганов поддържа, че жалбата
макар да е допустима, по същество е неоснователна.Проследява се развитието на
изпълнителното производство от образуването му и до
момента, като се навежда извод, че взискателят периодично е предприемал
дължимите се в производството действия по принудително изпълнение на вземането
си. Счита, че по същество искането и възраженията на жалбоподателя визират
давностните срокове, а не преклузиивния такъв по см. на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди законосъобразност на отказа си са
прекратяване на производството поради настъпила перемпция. производство изп. дело №128 по опис за 2017г.
Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна в изп.
производство и като насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен
изпълнител, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За този си
извод, съдът взе предвид доводите на
страните, мотивите на съдебния изпълнител
и доказателствата по приложеното в цялост изпълнително
дело.
От депозираните писмени доказателства
се установява, че изп. дело е образувано на производство пред ДСИ при РРС на 16.ІХ.205г.
по молба на взискателя Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, въз
основа на ИЛ, издаден на 21.ІІІ.2008 г. въз основа на постановените и влезли в сила решения по тд №451/2006 на ВнАС и гд №415/2004 на РОС. Делото
е образувано срещу жалбоподателя за вземане в общ размер на 119 983,55лв.,
от които 34 560,00лв. по главница ведно със законна лихва, възлизаща за периода от
19.Х.2004 до 22.Х.2015г на
44 969,17лв.; главница в размер на 13 909,50лв. със законна лихва за
периода от 19.Х.2004 до 22.Х.2015 в
размер на 3 911,46лв. и за дължими към 8.Х.2015г. такси по Тарифа към ЗЧСИ
в размер на 4 534,51лв.
От материалите по делото е
видно, че в хода му, след надлежно уведомяване на страните за висящността му
пред ЧСИ Д.Драганов, взискателят е извършвал действия по плащане на изискани му
от ЧСИ такси и разноски по събиране на
информация за длъжника; с молба вх.№11123/30.Х.2015 е сезирал ЧСИ с искане
за насочване на принудителното изпълнение срещу вече възбранените и описани имоти на длъжника(вж.л.24
от изп.д.) и е приложил разпечатка от СВп, удостоверяваща учредена в
обезпечение на негов интгерес ипотека върху имот на длъжника(л.25 и сл.).
Считано от това, документирано по делото действие на взискателя, на 19.VІІ.2017г., т.е. преди изтичане на
двугодишния срок по чл.43 ГПК, с молба изх.№92-00-10 – 354/19.VІІ.2017г.,
регистрирана в канцелария на ЧСИ на 21.VІІ.2017г. с вх.№7382, взискателят е
поискал насрочване на публична продан и справки от регистъра на банковите
см/ки при БНБ, за разкрити на името
на длъжника и на регистрирания от него ЕТ банкови сметки; внесъл е депозит за назначеното от ЧСИ
експертиза за определяне пазарната цена на имотите, срещу които е насочено
принудителното изпълнение(вж.Ф.№273/5.Х.2017г. на л.46).
С молба вх.№11866 от 16.ХІ.2017г. длъжникът
изисква от ЧСИ прекратяване на производството по изп.дело поради обективирано
от взискателя бездействие. Позовано на хронологично проследените по горе
действия, ЧСИ отказва да прекрати производството с обжалваното разпореждане.
Обосновано
от съвкупността на доказателствата, съдът приема постановеният от ЧСИ отказ за
законосъобразен, тъй като, относимо към дата на подадената от жалбоподателя
молба за прекратяване на изп.
производство , се установява, че
в предвидените за това срокове по чл.433 ГПК взискателят е обективирал активни
действия по принудително събиране на вземането си.
Основанията, осуетяващи реализацията на
правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен с цитираната норма, е
преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното изпълнително
действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване
на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на
материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително
производство.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10
от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от
взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запори или възбрани,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и пр. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
В контекста
на изложеното РОС приема, че в разглеждания случай не са налице установените в
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на жалбоподателя, тъй като взискателят не е бездействал в продължение на 2 години.
Извод, който се следва от проследените в хронология действия, които същият е
предприемал за удовлетворяване на вземането си в изпълнителното производство.
По
изложените мотиви, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. Д. Д., длъжник по изп.
д.№20157620400634 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№652 и р-на на действие при РОС против
Разпореждане №…/22.ХІ.2017г., с което ЧСИ отказва да уважи молбата на длъжника по изпълнението за прекратяване на производството по изп.д.№ 20157620400634 при хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК-
настъпила перемпция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ГО/ЛС