Решение по дело №56/2018 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 50
Дата: 3 април 2018 г. (в сила от 3 април 2018 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20183300500056
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

 

№261

 

Разград

 
 


3.ІV.2018

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2018

 
                                                 съд                                                                                   

3 .ІV.

 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      РАЯ  ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 
                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                 

   

 2018

 

    №56

 

 В. гражданско

 
          Като разгледа докладваното от съдия Йончева

                                        дело                               по описа за                година

               за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.437 във вр. с чл.435,ал.2, т.6 ГПК.

Образувано е по жалба на Л. Д. Д., длъжник по изп. д.№20157620400634, образувано и висящо на производство пред ЧСИ Д.Драганов, рег.№652 и р-на на действие при  РОС .

 Жалбата е подадена  чрез процесуално представляващата  го по пълномощие-адв. Ст.  Г.  против  Разпореждане №…/22.ХІ.2017г., с което ЧСИ отказва да уважи  молбата на длъжника по изпълнението   за прекратяване на    производството  по изп.д.№ 20157620400634  при хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК- настъпила перемпция.  Позовавайки се на незаконосъобразност и необоснованост, моли за отмяна на обжалваното действие и за прекратяване на образуваното срещу него изп. производство поради обективирано, в срока на чл.433 ГПК бездействие от страна на взискателя. Идентично на изложеното в молбата си за прекратяване на изп.производство, в жалбата си не позовава твърдяната перемпция на факти,  а на съдебна практика досежно различията между  давностните и преклузивните срокове в изпълнителното производство.

        В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна -   Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, взискател по изпълнителното дело    не се е възползвала от правото си на отговор и не ангажира становище по нейната допустимост, и основателност.  

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ Драганов поддържа, че жалбата макар да е допустима, по същество е неоснователна.Проследява се развитието на изпълнителното производство от образуването му   и до момента, като се навежда извод, че взискателят периодично е предприемал дължимите се в производството действия по принудително изпълнение на вземането си. Счита, че по същество искането и възраженията на жалбоподателя визират давностните срокове, а не преклузиивния такъв по см. на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.  Твърди законосъобразност на отказа си са прекратяване на производството поради настъпила перемпция.    производство изп. дело №128 по опис за 2017г.

 Като подадена в срок, от легитимираща  интерес от обжалването страна в изп. производство и като насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, жалбата е  допустима.  

 Разгледана по същество, същата е  неоснователна.

За този си извод, съдът взе  предвид доводите на страните, мотивите на  съдебния изпълнител и   доказателствата по приложеното в цялост изпълнително дело. 

          От депозираните писмени доказателства се установява, че изп. дело е образувано на производство пред ДСИ при РРС на 16.ІХ.205г. по молба на взискателя Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, въз основа на ИЛ, издаден на 21.ІІІ.2008 г. въз основа на постановените и  влезли в сила решения по  тд №451/2006 на ВнАС и гд №415/2004 на РОС.   Делото е образувано срещу жалбоподателя за вземане в общ размер на 119 983,55лв., от които   34 560,00лв. по главница ведно със   законна лихва, възлизаща за периода от 19.Х.2004 до 22.Х.2015г    на 44 969,17лв.; главница в размер на 13 909,50лв. със законна лихва за периода от 19.Х.2004 до 22.Х.2015  в размер на 3 911,46лв. и за дължими към 8.Х.2015г. такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер на 4 534,51лв.

                            От материалите по делото е видно, че в хода му, след надлежно уведомяване на страните за висящността му пред ЧСИ Д.Драганов, взискателят е извършвал действия по плащане на изискани му от ЧСИ такси и  разноски по събиране на информация за длъжника; с молба вх.№11123/30.Х.2015 е сезирал ЧСИ с искане за насочване на принудителното изпълнение срещу вече  възбранените и описани имоти на длъжника(вж.л.24 от изп.д.) и е приложил разпечатка от СВп, удостоверяваща учредена в обезпечение на негов интгерес ипотека върху имот на длъжника(л.25 и сл.). Считано от това, документирано по делото действие на взискателя,  на 19.VІІ.2017г., т.е. преди изтичане на двугодишния срок по чл.43 ГПК, с молба изх.№92-00-10 – 354/19.VІІ.2017г., регистрирана в канцелария на ЧСИ на 21.VІІ.2017г. с вх.№7382, взискателят е поискал насрочване на публична продан и справки от регистъра на банковите см/ки при БНБ, за  разкрити  на името  на длъжника и на регистрирания от него ЕТ банкови сметки;  внесъл е депозит за назначеното от ЧСИ експертиза за определяне пазарната цена на имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение(вж.Ф.№273/5.Х.2017г. на л.46).

        С молба вх.№11866 от 16.ХІ.2017г. длъжникът изисква от ЧСИ прекратяване на производството по изп.дело поради обективирано от взискателя бездействие. Позовано на хронологично проследените  по  горе действия, ЧСИ отказва да прекрати производството с обжалваното разпореждане.

Обосновано от съвкупността на доказателствата, съдът приема постановеният от ЧСИ отказ за законосъобразен, тъй като, относимо към дата на подадената от жалбоподателя молба за прекратяване на изп.  производство ,  се установява, че в предвидените за това срокове по чл.433 ГПК взискателят е обективирал активни действия по принудително събиране на вземането си.

 Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен с цитираната норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство.

         Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запори или възбрани, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.  

В контекста на изложеното РОС приема, че в разглеждания случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на жалбоподателя, тъй като взискателят  не е бездействал в продължение на 2 години. Извод, който се следва от проследените в хронология действия, които същият е предприемал за удовлетворяване на вземането си в изпълнителното производство.

По изложените мотиви, Съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на   Л. Д. Д., длъжник по изп. д.№20157620400634 по описа на  ЧСИ Д.Д., рег.№652 и р-на на действие при  РОС   против  Разпореждане №…/22.ХІ.2017г., с което ЧСИ отказва да уважи  молбата на длъжника по изпълнението   за прекратяване на    производството  по изп.д.№ 20157620400634  при хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК- настъпила перемпция.    

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.

 

                 

     

 ГО/ЛС