Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светла Великова и с участието на
прокурора Мирослав Г., като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева
КНАХД №1033 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по
труда” – Варна срещу решение № 417 от 24.03.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД
№ 20213110202974/2021 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №03-013476 от 23.12.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което за
нарушение по чл.61, ал.1 КТ, на „ТРАВАБУЛ" ЕООД гр. Варна, ЕИК ****, на
основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН е наложена „имуществена
санкция“ в размер 2500.00 лева. С решението са присъдени разноски в полза на „Травабул" ЕООД гр. Варна, ЕИК ****, в размер на 300.00(триста) лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на РС е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът твърди, че събраните по
време на проверката писмени доказателства водят до извод за наличието на
елементи на възникнало и съществуващо трудово правоотношение, без да е сключен
писмен трудов договор. Нарушението не е било отстранено веднага след извършване
на документалната проверка и още преди съставяне на АУАН, който сам по себе си
мотивира безспорен извод за търсене на административнонаказателна отговорност. По
изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване
на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
В съдебно
заседание касатора, редовно призован не се явява, не се представлява и не
изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответната страна „Травабул“
ЕООД редовно призована не се явява представител. Оспорва касационната жалба, чрез
процесуален представител по съображения, изложени в писмено възражение
вх.№28033 /26.04.2022г. С молба с.д.№7556/13.05.2022г. отправя искане за
оставяне на касационната жалба без уважение с присъждане на сторените в
касационното производство доказателства по договор за правна защита и
съдействие.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и
законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „ТРАВАБУЛ"
ЕООД гр. Варна, ЕИК ****, против Наказателно постановление №03-013476 от
23.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което за нарушение по чл.61, ал.1 КТ, на дружеството на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН е наложена „имуществена санкция“ в
размер 2500.00 лева.
ВРС е
установил от фактическа страна, че въз основа на получена в ИА ГИТ заявка
№163751 от Кралство Белгия, получена чрез Информационна система за вътрешния
пазар относно командироване на работещи в рамките на предоставяне на услуги,
заведена под №20097380 от 18.11.2020г. за работодател „Травабул” ЕООД,
служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Варна извършили на 23.11.2020г. проверка на представени от дружеството
документи, при която било установено, че „Травабул“ ЕООД има петима шофьори, от
които един със сключен трудов договор, а останалите четирима, сред които и Г. Г.,
със сключени договори по ЗЗД. С лицето Г. имало сключен договор по ЗЗД от
18.09.2020г., с който „ТРАВАБУЛ“ ЕООД му възлага „да извърши транспорт на стоки
и товари на територията на Белгия“, а възложителят се задължавал да изплати за
извършената работа 4000лв. Представени били
РКО от 06.11.2020г. за изплатена на Г. сума в размер на 4850 лева с отразено основание „заплата м.октомври“, а с
РКО от 13.10.2020г. за изплатени 1579лв. с посочено основание „заплата м.септември“.
От правна
страна ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в
предвидените срокове, но при допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно е прието, че в АУАН и НП нарушението не е описано пълно и точно нито
от фактическа, нито от правна страна, не са описани съставомерните му признаци,
нито относимите към тях факти. В НП не са описани съставомерните признаци на
нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, като не е посочено, че дружеството е наказано
за това, че преди постъпване на работа с Г. не е бил сключен писмен трудов
договор. Такива факти не са описани и от фактическа страна, като единствено е
посочено, че на 18.09.2020г. е бил командирован, без да става ясно кога същият
реално е постъпил на работа и кога всъщност е следвало да бъде сключен трудовия
договор, т.е. кога е било извършено нарушението. В тази връзка е прието и че
описанието в НП, че лицето е било командировано, дори не може да доведе до
категоричен извод, че на тази дата е било на работа. Прието е и че не става
ясно, къде е мястото на извършване на нарушението. В заключение ВРС е извел
извод, че не става ясно за какво е наказано лицето и какво е изпълнителното
деяние. АУАН и НП не съдържат описание за осъщественост от обективна и
субективна страна на елементите от фактическия състав на твърдяното нарушение
на чл.61 ал. КТ. Липсват и твърдения за наличие на привидно сключен граждански
договор между Г. и дружеството, с който да е прикрито реално осъществявано
трудово правоотношение за конкретна длъжност, без наличие на сключен преди
постъпване на работа трудов договор.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба
отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното
постановление. Действително в АУАН и НП не са описани съставомерните признаци а
нарушението, нито относимите към тях факти. Отделно от горното,
обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и
категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от
административнонаказващия орган. Значимостта на
обществените интереси в областта на трудовото и осигурително законодателство не
следва да бъдат противопоставяни на правата на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от закона
възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да представи
доказателства, след което въз основа на съвкупното им разглеждане да се направи
преценка дали да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. Не се констатира и
да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за
законосъобразност на същото.
Отделно от
това, както гражданският договор, така и разходните документи са съставени
преди датата на проверката, поради което няма съмнение, че отношенията между
„Травабул“ ЕООД и Г. изначално са оформени като гражданскоправни, а не като
трудови. Събраните по делото доказателства не обосновават категоричен извод, че
отношенията между страните по договора от 18.09.2020г. са прикрити трудови,
респ., че е осъществен състава на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане на
ответната страна за
присъждане на разноски е основателно в минималния размер по чл.18 ал.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. от 300 /триста/ лева за адвокатско възнаграждение,
тъй като съдът съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 417 от 24.03.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110202974 по описа на
ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – Варна да
заплати на „Травабул" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище гр. Варна, представлявано от Т.Ж.П., сумата в размер на 300 /триста/
лева, съставляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: