Р Е Ш Е Н И Е №260022/4.10.2021 г.
№ 04.10.2021 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети
септември две хиляди двадесет и първа година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
КОНДОВА
ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА
секретар М. Коматарова
прокурор Г. Г.
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 27
по описа на ЯОС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и
сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Ч. против Присъда № 20/ 28.05.2020 година, постановена по НОХД
№ 9/2019 г. по описа на Районен съд –
Елхово с която въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** година, около
21.50 часа в гр. ******, обл. Ямбол влязъл в чуждо жилище, находящо се на ул. „****
*****" №**, собственост на С.Д.П., като употребил за това сила и деянието
е извършено нощем, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. ал. 1
и вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс, като на това основание и на
основание чл. 54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 69, ал. 1 във вр.
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. ЕРС е осъдил подсъдимия Ч., на основание чл. 45, ал. 1
във вр. чл. 52 и вр. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.П.
ЕГН ********** сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща обезщетение за
причинени й неимуществени вреди в извършеното от подсъдимия престъпление, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието – **.**.**** г. до
окончателното й плащане. Въззивникът е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. чл. 88, ал. 1 от НПК в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово сумата 50.00 лв.
/петдесет лева/ – държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, както
и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК – направени по делото разноски сумата
71.54 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и в
случай на служебно издаване на изпълнителен
лист да заплати 5.00 лв. държавна такса. Съдът е постановил веществените
доказателства по делото – 1 бр. отвертка
и 1 бр. метална щанга, чиято собственост не е установена, в случай, че в едногодишен срок от влизане на
присъдата в сила не бъдат потърсени, на основание чл. 112, ал. 1 от НПК да се
отнемат в полза на държавата.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи за неправилност на атакуваният съдебен акт. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Защитникът
на подс. Ч. изразява становище за недоказаност на обвинението. Настоява
се за отмяна на атакувания съдебен акт, оправдаване на признава подсъдимия и
отхвърляне на граждански иск.
Прокурорът счита първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна и пледира за потвърждаване й.
Гражданският ищец не изразява
становище по въззивната жалба.
Ямболският окръжен съд констатира
следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав
счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел следната фактология по
делото:
Пострадалата С.Д.П.
живеела в двуетажна къща с двор, находящи се в гр. ******, обл. *****, ул. „****
*****“, № **. Тя обитавала първия етаж на къщата който бил свързан с втория, с
вътрешно стълбище. На **.**.**** година вратата на стълбището и вратите на
стаите на двата етажа не са били заключени.
Вечерта на **.**.****
г., преди 21.50 часа свид. П. била сама в къщата и гледала телевизия в една от
стаите на първия етаж. Входната врата на къщата свидетелката била заключена.
Вечерта на **.**.****
г. непълнолетният подсъдим С.Г.Ч., решил да влезе в жилището й. Той влязъл в
двора на имота и се покатерил на покрива на допълнителната постройка, свързана
с къщата. От там подсъдимия се изкачил по дървена стълба на терасата на втория
етаж и с метална щанга изкъртил насрещника на бравата на дясното крилото на прозореца, отворил го и проникнал в
стаята. След това, през вътрешното стълбище слязъл на първия етаж. Свид. С.П.
го видяла, изплашила се, развикала се и излязла навън през вратата на терасата на стаят. Застанала в
двора и започнала да вика за помощ. Подсъдимият Ч., след като чул виковете й незабавно
напуснал къщата по обратния път по който влязъл. В това време съседите чула
виковете на свид. П., разговаряли с нея и подали сигнал в РУ– Елхово. На място пристигнали полицаите
свидетели Б. Д., огледали
местопроизшествието и установили, че прозореца на втория етаж на къщата е
отворен и по същия има следи от
взломяване.
На **.**.**** г. за
времето от 22.30 часа до 23.40 часа е бил извършен оглед на местопроизшествие, при който е установено
взломяване на прозореца на стая на втория етаж с тераса пред нея. Бравата на
крилото на прозореца в ляво била
намерена в заключено положение, а насрещника й – на пода в стаята,
заедно с множество парчета от дърво. При огледа на терасата били намерени и 1
бр. отвертка с мръсно бял цвят и 1 бр. метална щанга с S-образна форма в единия
край.
При огледа били
иззети дактилоскопни следи. Видно от заключението на ВЛ по дактилоскопната
експертиза, дактилоскопната следа иззета от взломения прозорец на
местопроизшествието е оставена от дясна длан на подсъдимия Ч..
Подсъдимия Ч. видно
от справка му за съдимост и характеристичната му справка, не е осъждан и е
регистриран в Детска педагогическа стая Елхово от м. юни **** година. Има регистрирани общо
шест негови противоправни деяния, а МКБППМН –
Елхово е разгледала 4 възпитателни дела по които са му налагани възпитателни мерки. В характеристичната
справка е отразено, че възможностите на
ЗБППМН по отношение на непълнолетния Ч. са изчерпани.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че
законосъобразно и като е извършил прецизен анализ на доказателствената
съвкупност, решаващият състав е приел за установена описаната фактическа
обстановка от обясненията на подсъдимия – отчасти, от показанията на
разпитаните по делото свидетели С.П., Р. Б., И. Ч., Г. Й., Е. Б., Х. Д., от
заключението на ВЛ па изготвената дактилоскопна експертиза и от събраните по
делото писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК – Протокол за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** г., ведно с фотоалбум към него, справка за
съдимост на подсъдимия, характеристична справка за непълнолетния Ч. *** с УРИ: ****-*****/**.**.****
г., удостоверение за раждане на С.Г.Ч., протокол №**/**.**.**** г. за извършена
дактилоскопна експертиза, експертна справка №** от **.**.**** г., протокол за
доброволно предаване от **.**.**** г., ежедневна ведомост на личния състав от
отделение при РУ – Елхово (титулна
страница и ежедневна ведомост за **/**.**.**** г.), докладна записка рег. № ****-***/**.**.****г.
на РУ – Елхово, докладна записка рег. № ****-***/**.**.****г.
на РУ – Елхово, докладна записка рег. № ****-***/**.**.****г.
на РУ – Елхово.
Правилно ЕРС е ценил обясненията на подсъдимия съдът само в частта, че не
познавал пострадалата П.. В останалата
им част обясненията му, резонно не са били кредитирани, поради противоречието
им с останалата доказателствена съвкупност, на която и двете инстанции дават
вяра. Обясненията на подсъдимия пред първата инстанция – по същество, че не е
извършил процесното деяние, са абсолютно изолирани и отчетливо представляват
негова защитна теза. Безспорно фактическите изводи следва да се градят и въз
основа на дактилоскопна експертиза, като компетентна и обоснована.
Всички доказателствата, кредитирани и
от ЕРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на деянието.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При правилно установена фактическа
обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. С. Г. Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 170, ал.
2, вр ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като на **.**.**** година, около 21.50 часа в гр. ******,
обл. Ямбол влязъл в чуждо жилище, находящо се на ул. „**** *****“ №**,
собственост на С.Д.П., като употребил за това сила – изкъртил насрещника на
бравата на прозорец на втория етаж на къщата и деянието е извършено нощем, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
от него деяние и да ръководи постъпките си.
Прав е ЕРС, че нормата на чл. 170 от НК защитава неприкосновеността
на жилището – помещение за живеене, което се обитава постоянно или временно. За
да е реализиран процесния престъпен състав е необходимо деецът нощем да е
влязъл в чуждото жилище чрез сила (в конкретния случай). Именно такъв е
настоящият казус – подсъдимият в тъмната част на денонощието (около 21.50 часа)
проникнал в помещенията на къщата в която постоянно и трайно живеела свид. П. и
използвайки метална щанга е приложил натиск на бравата на прозорец, довел до
отварянето му.
Авторството, времето и мястото на
извършване на деянието се установяват безспорно от всички кредитирани
доказателства, подробно описани от ЕРС и посочени напред в настоящото
изложение. Деянието е извършено от подсъдимия като непълнолетен – към момента
на извършването му е бил на ** години.
От
субективна страна, правилно ЕРС е преценил, че престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е неговите противоправни последици и е искал настъпването
им, предвид всички негови целенасочени и последователни действия. Подсъдимият Ч.,
макар и непълнолетен към датата на извършване на инкриминираното деяние, е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, предвид нормалното му психическо и физическо развитие и липсата
на данни за болестни процеси които да са засегнали интелектуално-волевата му
сфера.
Ето
защо ЯОС намира, че законосъобразно първата инстанция е признала подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. ал. 1 и вр. чл.
63, ал. 1, т. 4 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
Правилно и обосновано районният съд е
определил вида на наказанията и не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК,
като от събраните по делото доказателства, комплексно, не може да се обоснове
извод, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да дадат основание да се приеме, че и
най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. ЕРС е
отчел, че за престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до пет години, а с редукцията по чл. 63,
ал. 1, т. 4 от НК – лишаване от свобода до две години. При индивидуализацията
на наказанието, правилно ЕРС е съобразил като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо – лошите
му характеристични данни предвид наличието на наложени възпитателни мерки по
ЗБППМН. Така точно решаващият съд е отмерил размера на наказанието – четири
месеца лишаване от свобода. Правилно съдът е преценил, че са налице
материално-правните предпоставки на чл. 66 от НК във вр. чл. 69, ал. 1
от НК и целите по чл. 36 НК и законосъобразно е отложил от изтърпяване
наложеното наказание на подс. Ч., за изпитателен срок от срок от две години.
Така определеното и отложено от
изтърпяване наказание въззивният съд намира за справедливо, подходящо за постигане
на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК. То е необходимо и
достатъчно освен за превъзпитателно върху подсъдимия и за оказване на
предупредително, и възпиращо въздействие и върху останалите членове на
обществото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Съдът счита за несъстоятелни
възраженията на защитата, поставящи под въпрос доказаността на деянието.
Подробни съображения за това ЯОС изложи напред в изложението, при коментара на
доказателствената обезпеченост.
Относно размера на наказанието следва
де се отбележи, че ЕРС е наложил на минимално наказание при условията на чл. 54
от НК, предвид конкретиката по казуса. Както се отбеляза вече, по делото не
може да се обоснове извод, за наличие на изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, ерго – ЕРС правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 55 от НК.
ПО
ГРАЖДАНКИЯ ИСК
Законосъобразно и мотивирано ЕРС е
постановил, че на основание чл. 52 вр. чл. 45 ЗЗД на гражданския ищец С.П.
следва да се присъди обезщетение в претендирания размер 100 лв., като репарация
за причинените й неимуществени вреди (за изпитаните страх и стрес), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – **.**.****
г. до окончателното й плащане. Решаващият съд е изложил подробни мотиви, към
които ЯОС се присъединява и подкрепя безрезервно.
Тук настоящият състав намира за
необходимо да разясни въпроса по допустимостта на граждански иск за
неимуществени вреди във връзка с деяние по чл. 170 от НК. В разпоредбата на чл.
74, ал. 1 НПК ясно е формулирано, че качеството на пострадал има лицето,
претърпяло вреди, пряка последица от престъпното деяние, което е предмет на
разследване и във връзка с което се води наказателното производство. В
посочената разпоредба и чл. 84, ал. 1 НПК, регламентиращ фигурата на гражданския
ищец, свързвайки го именно с пострадалото лице, не е записано изрично, че тези
вредни последици следва да бъдат съставомерни. Настоящата инстанция намира, че
нормата на чл. 74, ал. 1 НК не трябва да се тълкува стеснително, а да се
приеме, че включва вредите, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
престъплението. Действително обект на защита с разпоредбата на чл. 170 НК е
неприкосновеността на жилището. Систематичното място на престъплението в Глава III от
Общата част на НК, озаглавена: „Престъпления против правата на гражданите“, го
характеризира като такова, засягащо конкретни субективни права на дадено лице. Затова,
когато вследствие от предприетите действия по влизане в чуждо жилище са
засегнати конкретни лични права на определено лице, същото не трябва да бъде
лишено от възможността да ги защити именно с правата, които законодателят е
предвидил за пострадалия от престъплението. В конкретния случай,
обосновано първоинстанционният съд е констатирал, че в процесното престъпление,
реализирано от подсъдимия е
било неочаквано
и изненадващо
за пострадалата, в момент в който тя е била сама, стресната и неориентирана за случващото
се в момента. Затова, като е видяла непознатия за нея подсъдим тя се изплашила и шокирала, разкрещяла се, излязла на двора и завикала
за помощ, ерго – претърпяла е неимуществени вреди подлежащи на обезщетяване, изразяващи
се в изпитване на силен стрес. При съобразяване с обстановката и начина на
извършването им, въззивният съд намира, че първата инстанция е определила
справедливо обезщетение, а именно – в пълния поискан от пострадалата размер от
100 лева.
Безспорно
подсъдимия С.Г.Ч. следва да заплати и държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск – 50.00 лв. в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – Елхово.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
При такъв изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно ЕРС е
постановил разноските в производството да се възложат в тежест на подсъдимия С.Г.Ч.,
както и веществени доказателства да
бъдат отнети в полза на държавата, в случай, че в едногодишен срок от влизане
на присъдата в сила не бъдат потърсени.
Водим от гореизложеното, на основание
чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 20/28.05.2020 година,
постановена по НОХД № 9/2019 г. по описа
на Районен съд – Елхово.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________
ЧЛЕНОВЕ: ______________________
______________________