Р Е
Ш Е Н
И Е №260024
гр.Кюстендил, 01.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№107/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на Община Бобошево, с ЕИК ***, с адрес: гр.Бобошево, ул.„***“ ***, представлявана от кмета ***, против решение №750/09.12.2019г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д.№1266 по описа за 2019г. на същия съд.
С посоченото
решение ДнРС е осъдил Община Бобошево да заплати на „Шевица“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград,
ул.„***“ №*** сумата от 1 188 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 10.06.2019г., както и 350.00 лева, представляващи
деловодни разноски.
Решението се
обжалва изцяло с твърдението, че същото е неправилно и необосновано, тъй като
присъдената сума по иска в размер на 1 188 лева е била заплатена на
„Шевица“ ЕООД на 03.07.2019г. и в платежното нареждане е било посочено, че
плащането касае процесната фактура с №**********. Според жалбоподателя,
получавайки плащането ищецът е следвало да уведоми съда за същото, а съдът – да
не осъжда Общината да плати сумата отново. Претендира се отмяна на решението,
отхвърляне на иска и преизчисляване на лихвата за времето от датата на подаване
на исковата молба – 10.06.2019г., до датата на плащането – 04.07.2019г.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Шевица“
ЕООД, подаден чрез пълномощника адв.Г.Ч., в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и се моли потвърждаване на решението на
районния съд. Въззиваемото дружество изтъква, че към датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.06.2019г., сумата от 1 188 лева, представляваща
неплатен остатък по фактура с №**********/02.10.2015г., не е била заплатена,
както и, че след заплащането й Община Бобошево, като ответник по иска, е
следвало да посочи този факт по делото и да представи доказателства за него,
което не е било сторено своевременно. Възразява се срещу довода в жалбата, че с
атакуваното решение съдът бил осъдил ответника да заплати сумата повторно, тъй
като след извършеното плащане, тази сума не би могла да се търси, поради това,
че би възникнала хипотеза на неоснователно обогатяване. Претендира се
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и
отговор, намери следното:
Въззивната жалба е допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт.
Обжалваното решение на ДнРС е валидно и допустимо.
Относно преценката за неговата правилност, съдът,
съобразявайки, че е обвързан от посоченото в жалбата, приема, че решението е
отчасти неправилно и следва да се отмени частично, като по същество бъде
постановен съдебен акт, с който искът бъде отхвърлен, поради извършено плащане
на търсената сума в хода на съдебното производство и бъде присъдена законна
лихва за времето от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на
заплащане на претендираната сума.
Между
страните няма спор относно фактите по делото – че между „Шевица“ ЕООД и Община
Бобошево е съществувало търговско правоотношение по договор за изработка; че
дружеството – ищец, като изпълнител, е било изправна страна; че към датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.06.2019г., ответникът не е заплатил
пълния размер на договореното възнаграждение по договора и дължима е била сума
в размер на 1 188 лева, съставляваща част от стойността по фактура с
№**********/02.10.2015г.
Не е спорно
пред въззивния съд, а и се установява от приетите във въззивното производство
платежни документи, че на 03.07.2019г. по време на висящността на
първоинстанционното производство пълният размер на исковата сума за главница –
1 188.00 лева, е била заплатена от ответника в полза на ищеца, чрез превод
по банков път.
Фактът на
извършено плащане в хода на процеса представлява факт, който е от значение за
спорното право и който, на основание чл.235 ал.3 от ГПК, следва да бъде взет
предвид от съда. Плащането е погасило вземането на ищеца, поради което
решението, с което Община Бобошево е осъдена да заплати на „Шевица“ ЕООД сумата
от 1 188 лева следва да се отмени, като се постанови решение, с което
искът за тази сума бъде отхвърлен. Решението следва да се отмени и в частта, в
която съдът е присъдил в полза на дружеството и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, като с настоящото решение следва да се присъди
точния размер на лихвата, който е установим, предвид данните за начален и краен
момент на периода. Използвайки съответния програмен продукт за изчисляване на
законната лихва, съдът е в състояние да определи дължимата сума на законна
лихва върху главница от 1 188 лева за времето от 10.06.2019г. до
03.07.2019г., а именно сумата от 7.92 лева. Разпечатка от програмата за
изчисляване на законна лихва съдът прилага по делото.
Решението на
РС-Дупница следва да се потвърди в частта за присъдените разноски, тъй като със
своето поведение ответникът е станал причина за завеждане на делото. Що се отнася до въззивната инстанция, с оглед
основателността на жалбата, на Община Невестино се следва заплащане на разноски
в размер на 125.00 лева, от които 100.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 25.00 лева държавна такса (според действително дължимия
размер). На въззиваемия не се следват разноски.
Воден от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
О Т М Е Н Я решение №750/09.12.2019г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1266 по описа за 2019г. на същия съд, в частта, в която Община Бобошево, с ЕИК ***, с адрес: гр.Бобошево, ул.„***“ №3 е осъдена да заплати на „Шевица“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Благоевград,
ул.„***“ №***, сумата от 1 188 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 10.06.2019г., като вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О Т Х В Ъ Р Л Я предявения от „Шевица“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград,
ул.„***“ № *** срещу Община Бобошево, с ЕИК ***, с адрес: гр.Бобошево, ул.„***“ №***, иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на Община Бобошево да заплати на „Шевица“ ЕООД сума в размер на
1 188 лева, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор
№39/07.03.2014г., съгласно фактура с №**********/02.10.2015г.
О С Ъ Ж Д А Община Бобошево, с ЕИК ***, с адрес: гр.Бобошево, ул.„***“ № *** да заплати на „Шевица“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград,
ул.„***“ №***, сумата от 7.92
лева (седем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща дължима
законна лихва върху сумата от 1 188 лева за времето от датата на подаване
на исковата молба – 10.06.2019г. до изплащането й – 03.07.2019г.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №750/09.12.2019г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1266 по описа за 2019г. на същия съд, в частта, в която Община Бобошево, с ЕИК ***, с адрес: гр.Бобошево, ул.„***“ №*** е осъдена да заплати на „Шевица“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.„***“ № ***, сумата от 350.00
лева деловодни разноски.
О С Ъ Ж Д А „Шевица“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград,
ул.„***“ № *** да заплати на Община Бобошево, с ЕИК ***, с адрес: гр.Бобошево, ул.„***“ №***, сумата от 125.00 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.